Р Е Ш Е Н И Е
№ III-127, 11.06.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на девети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 731 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №3755 от 23.12.2019 г. по гражданско дело № 5662/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд ГД „Национална полиция“ – МВР, адрес: гр. София, бул.
Александър Малинов № 1, представлявана от Христо Терзийски, е осъдена да
заплати на П.П.К., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж. к. С., бл. **, вх. *, ет. *,
сумата от 1752,52 лева (хиляда седемстотин петдесет и два лева и петдесет и две
стотинки) главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд, преизчислен на 266 часа извънреден труд, за периода
16.07.2016 г. – 16.07.2019 г., по възникнало между страните служебно
правоотношение, сумата от 227,22 лева (двеста двадесет и седем лева и двадесет
и две стотинки) обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на
изискуемост на всяка сума до 16.07.2019 г., ведно със законната лихва за
забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба –
16.07.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 350 лева (триста и
петдесет) за направените по делото разноски.
С
решението ГД „Национална полиция“ – МВР, адрес: гр. София, бул. Александър
Малинов № 1, представлявана от Христо Терзийски е осъдена да заплати по сметка
на БРС сумата от 320,10 лева (триста и двадесет лева и десет стотинки) за
държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 120,10 държавна такса и
200 възнаграждение за вещото лице.
Постъпила
е въззивна жалба от ГД „Национална полиция“ – МВР, с която се обжалва Решение
№3755 от 23.12.2019 г. по гражданско дело № 5662/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд, като неправилно и незаконосъобразно.
Излагат
се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил субсидиарно
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, без да изложи
мотиви защо има законова празнота в правната уредба. Твърди се, че ЗМВР дава
цялостна уредба на служебните правоотношения между страните. Цитирани са
разпоредби от ЗМВР. Посочено е, че за процесния период по отношение на
държавните служители в МВР не съществува аналогична разпоредба на чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ. Твърди се, че не са налице предпоставки са субсидиарно приложение на
наредбата, тъй като отношенията във връзка със заплащането и компенсирането на
извънредния труд на държавните служители в МВР се урежда от специалния закон –
ЗМВР, а не от КТ.
Твърди
се, че за приложение на наредбата са необходими четири кумулативни
предпоставки: 1. Подневно отчитане на работното време; 2. Работа на смени; 3.
Продължителност на нощното време по-малка от продължителността на дневното и 4.
Трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Сочи се, че в процесния
случай не са налице предпоставките по т. 3 и т.4, тъй като съгласно чл. 187,
ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне
на трудовото възнаграждение по КТ.
На
следващо място се сочи, че първоинстанционното решение е немотивирано, като в
него не са обсъдени възраженията на ответника. Излагат се съображения, за
немотивираност и относно приетата празнотата в правната уредба. Твърди се, че
спрямо правилата, действащи в системата на МВР съотношението между дневен и
нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен
труд).Приложена е правна консултация на проф. Васил Мръчков по приложението на
чл. 187, ал. 1 във вр. ал. 3 от ЗМВР.
Твърди
се, че няма доказателства ищецът да е работил повече от заложените 24 часа за
смяна, а извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е
отработил повече от установеното работно време.
Не
се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от П.П.К..
В съдебно заседание
въззивника Главна дирекция „Национална полиция“– МВР не изпраща представител.
Ответната страна по въззивната жалба П.П.К. не
се явява и не се представлява.
Постъпила е молба от
гл.юрк.Радослав Петров, пълномощник на ГД „Национална полиция“, с искане на
основание чл.292 от ГПК, вр. чл.229 ал.1 т.4 и 7 от ГПК, вр. чл.6 ал.1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи да се спре
производството по делото до постановяване на решение по тълкувателно дело
№1/2020 г. на ВКС. Излага съображения. Прилага Определение №659/30.03.2020г. на
Окръжен съд – Хасково.
Постъпила е молба от
адв. Ели Димова, пълномощник на П.П.К., с която сочи, че постановеното решение
на БРС е правилно и обосновано и моли съда да го потвърди по изложените в
приложеното писмено становище съображения. Моли за присъждане на направените
разноски пред въззивната инстанция. Прилага Писмени бележки, Договор за правна
защита и съдействие с пълномощно и списък на разноските по чл.80 ГПК.
С протоколно
определение от 09.06.2020 г. е оставено без уважение искането за спиране на
настоящото дело поради произнасяне на ВКС, ОСГТК, Тълкувателно решение
№8/07.05.2014 г. по тълк.дело № 8/2013 г.
Бургаският окръжен
съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №3755
от 23.12.2019 г. по гражданско дело № 5662/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд, като същото се обжалва изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Решението е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на РС - Бургас. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Пред
районен съд Бургас е предявен иск е с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР във
вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР..
По
делото не се спори, че ищецът в производството – П.П.К. е държавен служител, като
през процесния период от 16.07.2016 г. – 16.07.2019 г.е работил
като с.п. в група О. на о. в З.ж.у. към Главна дирекция Национална полиция.
Ето
защо не се спори по делото, че за периода 16.07.2016 г. до 16.07.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение
в системата на МВР. Не се спори по делото и относно обстоятелството, че за този
период от време ищецът е полагал и нощен труд.
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че съгласно данните от представените по делото протоколи за
отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа ищецът е положил общо
1866 часа нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с коефициент 1, 143 възлиза
на 2132 часа и именно разликата между двете стойности в размер на 266 часа
представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд. Вещото
лице посочва, че разликата представлява извънреден труд спрямо нормата за
периода. Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено
увеличение на положения труд с 266 часа и общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за тези 266 часа възлиза на сума в размер от 1752,52
лева. Посочено е, че размерът на законната лихва върху така определената
главница възлиза на 227,22 лева, като сбор от дължимата такава за съответните
тримесечия.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно
чл. 50а от Закона за държавния служител относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат
съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Съгласно
чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 16.07.2016 г. до 16.07.2019
са действали както следва: 1) за периода от 16.07.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от
02.08.2016 г. до 16.07.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените в отговора на
исковата молба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Следва
да се отговори на направените от въззивника възражения, като се посочи, че
действително преизчисляването с
коефициент 1, 143 не води до извода, че е реално положен извънреден труд от
работника или служителя. Прилагането на коефициент, предвиден в чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ и преизчислението представлява въведена от законодателя фикция. Изводът
обаче, че така фингираните часове, явяващи се горница над реално отработените
след прилагане на коефициента, не са извънреден труд не може да бъде споделен. Заложения
от законодателя механизъм за компенсиране на работещите нощен труд е именно
чрез преизчисляване на нощните часове в дневни и заплащането на „горницата“,
която е извънреден труд.
Неоснователно
е направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, тъй като така е
посочено в писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на Министерство на труда и
социалната политика (МТСП), Докладна записка рег. №8121р-20741 от 30.0.2015 г.
на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР и писмена правна консултация на
проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл. 187,ал.1 във вр. с ал. 3 от ЗМВР. Така цитираните писмени документи не са нормативни актове и нямат правно
обвързваща сила.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че за процесния период от време – 16.07.2016 г. до 16.07.2019 ищецът
е положил нощен труд в размер на 1866часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 2132 часа, като разликата
от 266 часа експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по
протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е
изплатена по платени бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че
изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като
дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1752,52
лева
Настоящата
инстанция намира, че сумата в размер на 1752,52 лева е дължима от ответната страна, като, представляваща
възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1, 143 равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин исковата претенция се явява и доказана по
размер.
На
ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане. Дължи се и мораторна лихва в размер на 227,22 лева, като
сбор от дължимата законна такава за съответните тримесечия, считано от падежа
на всяко тримесечие до завеждането на делото.
Ето защо и като взе предвид, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с
тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение,
Бургаският окръжен съд намира, че то
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде уважено искането на ответната страна по въззивната жалба – П.П.К. и да му бъдат присъдени и направените
по делото разноски в размер на 300 лева, съобразно приложения списък.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271,
изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3755 от 23.12.2019 г. по гражданско дело №
5662/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, адрес: гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1,
представлявана от директора Христо Терзийски, да заплати на П.П.К., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж. к. С., бл.
**, вх. *, ет. *, сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща
направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател:
Членове: