Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № .. от 10.01.2011г., постановена по НОХД .../2010г. Горнооряховският районен съд е признал подсъдимите Т. М. А., роден на 01.08.1971 г. в с. Г. Г.,общ. П., жив, с. Д., общ. Д., български гражданин, неженен, със средно образование, неработещ, осъждан, с ЕГН * и А. М. А., роден на 29.11.1973г. в гр.Г.О., с постоянен адрес в с.гр., ул.” З.” № 17-а и настоящ адрес гр.Г.О., ул.”Т.” № 3, български гражданин, неженен, със основно образование, неработещ, осъждан, с ЕГН * ЗА ВИНОВНИ в това, че за периода от 01.03.2010 г. до 16.03.2010 г. в условията на продължавано престъпление през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор помежду си, в ж.п депо гара А. находящо се в землището на с.А., чрез използване на техническо средство - лозарска ножица и използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Алфа Ромео” с рег. № ВТ ....ВВ, отнели чужди движими вещи - медни кабели едножилни, многожични, марка ПС4000 с тегло 43кг., на стойност 748,20 лв.; чужди движими вещи - медни кабели, едножилни, многожични, марка ПС4000 с тегло 43кг., на стойност 748,20 лв.; чужди движими вещи - медни кабели едножилни, многожични, марка ПС4000 с тегло 44кг., на стойност 765,60 лв., всичко на обща стойност 2262,00 лева от вагон № 32295, собственост на „БДЖ” ЕАД гр.София от владението на собственика, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК ги ОСЪДИЛ на по ТРИ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ” режим, което наказание да изтърпят в затвор или затворническо общежитие/заведение/ от закрит тип. Съдът ОСЪДИЛ подсъдимите, на основание чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ГОРС направените по делото разноски в размер на по 72,50 лв. (седемдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща частта от направените по делото разноски, която всеки един от тях трябва да заплати, както и по 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист. СЪДЪТ УНИЩОЖИЛ иззетите по делото веществени доказателства 3 бр. отрязъци от медни проводници и 3 бр. лозарски ножици, като постановил това да стане след влизане на присъдата в сила. Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба и от двамата подсъдими Т. М. А. и А. М. А., в които макар и най-общо се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда, поради нейната явна несправедливост. Твърди се, че наказанието било прекомерно завишено, че при неговото определяне съдът не е отчел наличието на смекчаващи вината обстоятелства – направеното самопризнание от тяхна страна, описание на фактологията и съдействане за разкриване на обективната истина. Т. А. иска наказание при условията на чл.66 от НК. А. А. освен това сочи и наличие на процесуални нарушения изразили се в това, че посочени от него лица също като извършители на деянията са били разпитани от прокуратурата само в качеството на свидетели. Не били уважени от Районния съд и негови искания за непосредствен разпит на свидетели,а съдът е допуснал прочитането на показанията им. Двамата подсъдими, А. А. лично а Т. А. чрез назначения служебен защитник,А. П. от В. молят за извършване на въззивна проверка след което да бъде изменена присъдата и се намали срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода” под определения в нея размер. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, назначеният служебен защитник,А. П. от В.,поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Адвокат П. излага допълнителни доводи, свързани с това,че се касае за една присъда постановена при направени пълни самопризнания от страна на Ангелови иска приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК и определяне наказание под минималния размер. В правото си на последна дума подсъдимия А. А. моли съда за намаляване на наложеното наказание в размер на 6-7 месеца. Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираните жалби и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, а наложеното наказание на А. А. и Т. А. – справедливо и съобразено с това,че те са действали при условията на опасен рецидив. Оспорва се искането за прилагане на чл.66 от НК поради обективната невъзможност за това. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБИТЕ С въззивните жалби е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбите са подадени срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същите изхождат от процесуално легитимирани страни в процеса – подсъдимите, които съгласно разпоредбата на 318, ал. 3 НПК имат право да обжалват присъдата във всичките и части. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбите са депозирани в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговарят на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБИТЕ Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбите и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното: Подсъдимите Т. М. А. и А. М. А. са братя, осъждани многократно за извършени от тях престъпления от общ характер преимуществено свързани със собствеността, Т. единадесет пъти а А. – седемнадесет. В началото на март 2010г. двамата се разбрали и взели решение да извършат кражба на кабели от вагони, намиращи се в ж.п депо гара А., общ.С. За целта си набавили и техническо средство - лозарска ножица и пристъпили към изпълнение на замисъла си. В периода от 01.03.2010г. до 16.03.2010 г, с лек автомобил марка „Алфа Ромео” с рег.№ ВТ .... ВВ, ползван и управляван от подсъдимия А. А. на три пъти ходили до набелязаното място. Там от вагон № 32295, собственост на „БДЖ” ЕАД гр.София, първия път, с лозарската ножица, отрязали медни едножилни кабели, многожични, марка ПС 4000, с общо тегло 43кг., на обща стойност 748,20 лв. Натоварили ги в автомобила и отишли до язовира на с. С.. Там изгорили изолацията и продали откраднатото в гр.В. – на св. А. И.. Парите от продажбата поделили помежду си. Няколко дни по - късно, със същия лек автомобил, отишли на същото място. С лозарска ножица отново отрязали медни едножилни кабели, многожични, марка ПС 4000, с общо тегло 43кг., на обща стойност 748,20 лева. По същия начин и на същото място ги обгорили, а непосредствено след това - продали в гр.Търново на свидетеля Ибриямов. Парите от продажбата отново поделили помежду си. След още няколко дни, за трети път се върнали на местопрестъплението, със същия лек автомобил. От въпросния вагон този път откраднали общо 44кг. медни едножилни кабели, многожични, марка ПС 4000, на обща стойност 765,60 лв. Отново използвали лозарска ножица. По описания по-горе начин, обгорили изолацията и продали откраднатото в гр.В.. По този начин, в инкриминирания период от 01.03.2010г. до 16.03.2010 г в ж.п депо гара Асеново, подсъдимите откраднали общо 130кг. медни кабели, на обща стойност 2 262 лева, от вагон № 32295, собственост на „БДЖ” ЕАД гр.София. Действали след предварителен сговор помежду си, чрез използване на МПС - лек автомобил марка „Алфа Ромео” с рег.№ ВТ 02 85 ВВ, собственост на трето лице, ползван и управляван от подсъдимия А. А.. Действали и чрез използване на техническо средство - лозарска ножица, при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК и на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б”" от НК, за всеки от тях. По делото е била назначена съдебно оценъчна експертиза, от чието заключение става видно, че стойността на инкриминираните вещи,предмет на кражбите, собственост на „БДЖ” ЕАД гр.София е на обща стойност 2262,00 лева. От заключението, изготвено от вещото лице по назначената трасологична експертиза се установило, че по представените за изследване 3 броя многожилни медни ел.проводници , иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.03.2010 год. има следи оставени от рязане с двучелюстен режещ инструмент на които челюстите са разположени една срещу друга, но те са негодни за идентификационно изследване. Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство и съдебното такова, доказателства: обясненията на подсъдимите и направените от тях самопризнания , показанията на свидетелите,характеристичните справки за Т. и А. Ангелови, от заключението на оценъчната експертиза, трасологичната такава, писма , както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите, досежно деянията включени в диспозитива на обвинителния акт, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени доказателства и дадените обяснения. Окръжният съд не възприема доводите изразени както в жалбите,така и по време на съдебното заседание пред въззивната инстанция, че наложените наказания от първоинстанционния съд са явно несправедливи и несъобразени с процесуалното поведение на подсъдимите. Напротив,видно от мотивната част на присъдата на ГОРС, съдът е отделил достатъчно време и аргументи да се обоснове защо именно следва да се наложи този вид наказание и с оглед определеният размер, за това. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита, че следва да ги възприеме изцяло. Няма как да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.66 от НК тъй като и при двамата подсъдими са налице такива предишни осъждания при същото по вид наказание за престъпления от общ характер. ОТ ПРАВНА СТРАНА Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи: Подсъдимите Т. М. А. и А. М. А. с деянието си са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, във вр. с чл.26 ал.1, от НК, доколкотоза периода от 01.03.2010 г. до 16.03.2010 г. в условията на продължавано престъпление през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор помежду си, в ж.п депо гара Асеново находящо се в землището на с.Асеново, чрез използване на техническо средство - лозарска ножица и използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Алфа Ромео” с рег. № ВТ 0285 ВВ, отнели чужди движими вещи - медни кабели едножилни, многожични, марка ПС4000 с тегло 43кг., на стойност 748,20 лв.; чужди движими вещи - медни кабели, едножилни, многожични, марка ПС4000 с тегло 43кг., на стойност 748,20 лв.; чужди движими вещи - медни кабели едножилни, многожични, марка ПС4000 с тегло 44кг., на стойност 765,60 лв., всичко на обща стойност 2262,00 лева от вагон № 32295, собственост на „БДЖ” ЕАД гр.София от владението на собственика, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. Налице са условията на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б.”б” от НК и деянието следва да се определи като престъпление извършено при условията на опасен рецидив и в двете му проявни форми. Правилни са в тази връзка доводите на ГОРС определяйки именно престъпната дейност на Ангелови, като такава. От субективна страна деянието на подсъдимите е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като А. са съзнавали обществено опасния характер на деянието си, предвиждали са настъпването на обществено опасните му последици и са ги искали. Подсъдимите са имали изградена в себе си представа, че предмет на деянията им са чужди движими вещи и че със своите действия ще лишат от фактическа власт лицата, които са ги владеели. Във волево отношение те пряко са искали настъпването на този резултат. Подсъдимите са били пълнолетни и наказателно отговорни лица. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, съдът намира, че ГОРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посочените в присъдата наказания. При определяне размера на тези наказания, които следва да бъдат наложени на подсъдимите, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието и високата обществена опасност на дейците, което е съобразено и от първоинстанционния съд и приложението на чл. 54 от НК, както и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК , поради установените смекчаващи вината обстоятелства, даването на обяснения, съдействане за разкриване обективната истина и проявяване на критично отношение към извършеното. По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на подсъдимите и служебната защита,за несправедливост на присъдата на РС Г.Оряховица по отношение размера на наложеното наказание на подсъдимият А. А. и Т. А., които не кореспондират и със събраните по делото доказателства. Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в жалбата твърдения че присъдата е със завишено наказание. Освен това при извършената служебна проверка не бяха открити съществени процесуални нарушения допуснати от първоинстанционния съд, които да са довели до ограничаване правота на защита на двамата подсъдими. При прочитането и огласяването на показанията е бил спазен закона. По гореизложените мотиви, подадените въззивни жалби срещу първоинстанционната присъда се явяват неоснователни, тъй като не са налице основания за изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № ... от 10.01.2011г., постановена по НОХД ..../2010г., на Горнооряховският районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |