Р Е Ш Е Н И Е
№554
гр.Русе, 10.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в публичното съдебно
заседание на 13-ти март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6305 по описа за 2017г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът Н.Я.Г. твърди, че е ползвател на доставени от ответника услуги
до силата на договор от 30.12.2015г. Твърди и че редовно заплащал абонаментната
си такса, но с фактури № **********/26.05.2017 г. и № **********/ 26.06.2017 г.,
ответника му начислил сумите по 12.02 лв. с ДДС, съответно за отчетните периоди
23.04.-22.05.2017 г. и 23.05.-22.06.2017 г. - общо 24.04 лв., които били
включени във фактурите, като допълнителни услуги. Заявява, че тъй като не е
изисквал никакви допълнителни услуги от ответника, а и в договорните им
отношения не били предвидени такива да му се доставят без негово знание и
съгласие, отказал да заплати допълнително начислените му суми по тези
фактури.
На основание чл. 60 от ОУ, направил възражения пред ответника, с оглед
коригиране на издадените вече фактури и намаляването им със сумите които не
дължи. По този повод, в електронната си поща
получил съобщение от ответника, че таксуваната допълнителна услуга не се
предоставя от „Мобилтел“, а от трета страна.
Твърди и че с фактура от 26.07.2017 г., ответника, възползвайки се от клауза
в ОУ на договора им, допълнително е включил сумата от 1.49 лв. с ДДС, като
такса за направено уведомление, че ищеца дължи оспорваните суми.
Твърди, че не дължи горепосочените суми в общ размер на 25.53 лв., т.к.
не е договарял, не е ползвал и не е желаел ползването на тези допълнително
начислени му услуги. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумите:
12.02 лв. по фактура № **********/26.05.2017 г., 12.02 лв. по фактура №
**********/ 26.06.2017 г. и 1.49 лв. по фактура № **********/26.07.2017 г. Претендира
и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищцата в исковата молба
фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК.
Ответникът „Мобилтел“ ЕАД-гр.София, оспорва изцяло предявения иск. Твърди,
че фактурираните суми по фактури от 26.05.2017г. и 26.06.2017г. са за реално
използвани услуги, които услуги с добавена стойност, се предоставят от трето лице и са извън контрола
на „Мобилтел“. В случая номер 14703 е предоставен на „Ен Ти Ейч Медия
България" ЕООД, което дружество, едностранно определяло цените на
предоставяните от него услуги. Това е станало на базата на подписан договор от
15.12.2016г. По силата на чл. 3.1 от договора, „Мобилтел“ЕАД предоставяло на
„Ен Ти Ейч Медия България" ЕООД номер 14703 и осигурявало свързаност за да
може последният да предоставя услугата си. Ответника, въз основа на чл. 3.2. от договора, единствено, събирало
сумите, постъпили като приход от предоставянето на услугите. По отношение, таксата от 1,49 лв., начислена във
фактура от 26.07.2017г., счита, че тя се дължи на основание договор от 30.12.2015г.
и ОУ към него, където изрично е поето задължението да се заплащат цените, по
действащия ценоразпис, в случая „Такса
уведомяване за просрочено задължение" в размер на 1.49 лв.,
с ДДС. А уведомлението е направено във връзка с просрочените процесни задължения.
Моли иска да се отхвърли, претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответната страна- „Ен
Ти Ейч Медия България" ЕООД с писмено становище по делото, заявява, че
ищеца е активирал собственоръчно оспорваната услуга на 14.05.2017г., а на 05.06.2017г.
е прекратил ползването й.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, че ищеца е
сключил на 30.12.2015г., договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги с ответника/л.53 и сл./. Няма спор, че общите условия за взаимоотношенията
на „Мобилтел“ЕАД и абонатите и потребителите са действащи между страните и
уреждат договорните им взаимоотношения.
Представени са фактури №
**********/26.05.2017 г. и № **********/ 26.06.2017 г.,от които е видно, че
ответника е начислил на ищеца сумите от по 12.02 лв. с ДДС, съответно за
отчетните периоди 23.04.-22.05.2017 г. и 23.05.-22.06.2017 г. - общо 24.04 лв.,
които са включени във фактурите, като допълнителни услуги.Във фактура № **********/26.07.2017
г., на Г. е начислена и сумата от 1.49 лв., с ДДС- такса уведомяване за просрочено задължение.
С
писмо от 07.06.2017г./л.6/, Г. е уведомил ответното дружество, относно
несъгласието си да заплати процесните суми, поради факта, че не е ползвал
допълнителни услуги.Ответното дружество му е отговорило по електронен
път/л.21/, че посочените услуги не се предоставят от „Мобилтел“ЕАД, а от трета
страна, която ползвала мрежата, като преносна среда.Ищецът е сезирал и КЗП.
От договор от 15.12.2016г./л.40 и сл./
е видно, че ответника и „Ен Ти Ейч
Медия България" ЕООД са се договорили номер 14703 да се предостави на „Ен
Ти Ейч Медия България" ЕООД, който,
едностранно определя цените на предоставяните от него услуги. По силата на чл. 3.1
от договора, „Мобилтел“ЕАД предоставяло на „Ен Ти Ейч Медия България" ЕООД
номер 14703 и осигурявало свързаност за да може последният да предоставя
услугата си. Ответника, въз основа на
чл. 3.2. от договора, единствено, събирало сумите, постъпили като приход
от предоставянето на услугите.
По делото е възложена и приета,
съдебна експертиза/допълнена в о.с.з.на 13.03.2018г./. Вещото лице посочва, че
от Ен Ти Ейч Медия България" ЕООД
не са могли да му предоставят информация как е извършен абонамента за техните
услуги. Посочено е и че не може да се установи какви съобщения са изпращани от
номера на ищеца.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Условия за
надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за
дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е
инициирано принудително събиране. В настоящия случай интересът на ищеща
произтича от качеството на потребител, обвързан с Общите условия на ответника.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е
процесуално допустим и съдът дължи произнасяне по същество на спора.
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на
чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника
са се намирали в договорни отношения по отношение доставката и потреблението на
електронни услуги, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи
процесната сума. От своя страна ответникът носи тежестта да докаже факта, от
който произтича вземането му.
По делото не се спори, че ищеца е сключил на
30.12.2015г., договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги с
ответника/л.53 и сл./. Няма спор, че общите условия за взаимоотношенията на
„Мобилтел“ЕАД и абонатите и потребителите са действащи между страните и уреждат
договорните им взаимоотношения.
Искът
е основателен.
Съдът намира, че по делото не е
доказано по никакъв начин от страна на ответното дружество, че ищеца му дължи
процесната парична сума в общ размер на 25.53 лв.
Недоказаността на дължимостта на
процесните парични суми, произтича от факта, че ответното дружество не е
представило доказателства, че е извършена
доставка на описаните в процесните фактури стоки или услуги на ответника.
Основателността
на иска предполага наличието на следните кумулативни предпоставки: облигационна
връзка между страните, точно изпълнение на поетите от ответника задължения, неизпълнение на насрещните
задължения от ищеца и техния размер. Фактурата не е основание за заплащане
на цената на дадена стока или услуга, но служи като
доказателство за сключен договор, само ако същата съдържа подписите на надлежни
представители на страните, което обстоятелство не се доказа по настоящето дело.
При липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи
съответната стопанска операция, фактурите не могат да бъдат годни доказателства
за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките или
услугите, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по
силата на неформални договори за търговски продажби/ в т. см. постановеното по
реда на чл.290 ГПК Решение № 62 от 25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 546/2008 г.,
II т. о./
Освен това следва
да се отбележи и че основание за плащане
е доставката на стоката, като фактурата само удостоверява този факт. Цената по
договора за търговска продажба, сключен между страните, се дължи, не защото е
издадена фактура, а защото е извършено доставянето на описаните в нея стоки или
услуги, каквито в случая няма данни да е доставена.
От представените
по делото доказателства не се установява, че е извършена доставка на описаните
в процесните фактури стоки или услуги на
ищеца.
Освен това дори и
да се приеме, че е налице някаква доставка на посочените услуги, то е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 и
чл. 62, ал. 2 ЗЗП, забраняващи предоставянето на услуги на потребителя
срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна/каквито
данни няма/, поради което в съответствие с чл. 62, ал. 2 от ЗЗП ищеца не
е дължал заплащане за тази услуга.
След както съдът приема, че ищеца не е дължал начислените му суми за горепосочените услуги, то Г. не дължи на ответника и сумата от 1.49 лв. по фактура № **********/26.07.2017 г., т.к. същата му е начислена, като такса за уведомяване за просрочено задължение в размер на 24.04 лв., което както бе посочено, той не дължи.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответника не
е доказал по делото, че ищеца му дължи сумата от общ размер на 25.53 лв. за предоставени електронни
съобщителни услуги по фактури от 26.05.2017г., 26.06.2017 г. и 26.07.2017 г.,
поради което предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло,
като се признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи процесната парична сума.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването
на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 50.00 лв. – заплатена държавна такса
за производството по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Мобилтел“ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********, представлявано заедно
от А. В. Д. и М. М., че Н.Я.Г. ***, ЕГН:
**********, не му дължи сумата от 25.53
лв. за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури от 26.05.2017г.,
26.06.2017 г. и 26.07.2017 г.
ОСЪЖДА „Мобилтел“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********, представлявано заедно от А. В. Д.и М. М. да
заплати на Н.Я.Г. ***, ЕГН: ********** сумата от 50.00 лв. – направени по делото
разноски.
Решението е постановено при участието на „Ен Ти Ейч Медия България" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Освободител“ №14, ет.5, представлявано от Звонко Лютич, като трето лице помагач
на страната на ответника „Мобилтел“ЕАД,
ЕИК *********.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: