Р Е Ш Е Н И Е
№І- 41 13.03.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Прокурора………….
При секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова
въззивно гражданско дело №1899 по описа за 2019 година на Бургаски Окръжен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по предявени от
всяка от страните по гр.д.№ 8323/2018г. по описа на РС-Бургас въззивни жалби
срещу постановеното по делото Решение № `1850/18.07.2019г.
Във въззивната жалба на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК:********* се твърди,
че първоинстанционното решение е неправилно в частта, с която искът е отхвърлен
за горницата над 7061,82 лева до претендирания размер от 16 000 лева. Във
въззивната жалба на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
ЕИК:********* са проследени и описани твърденията на всяка от страните по
делото, събраните по делото
доказателства и установените за доказани
обстоятелства по делото, като се сочи,
че районният съд е стигнал до неправилния извод за отхвърляне на част от
исковата претенция поради възприемане твърденията,респ. експертизата на вещото
лице, а именно:че записванията в счетоводството на ищеца били до 02.11.2017г.,
а не края на исковия период 31.03.2018г. Във въззивната жалба на
въззивника-ищец са изложени обстоятелствени и подробни доводи срещу
експертното заключение на вещото лице,като се твърди необективност,
непълнота и некомпетентност /по отношение на някои задачи/ на експерта и се поддържа искането за назначаване на
повторна единична ССчЕ със задачи, формулирани във въззивната жалба. Моли се
уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да заплати направените
по делото разноски,като се представя и договор за правна защита и съдействие.
По въззивната жалба на
„ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК:********* е постъпил писмен отговор от ответника Х.С.Х., предявен от процесуалния му
представител адвокат Петя Колева, в който жалбата се оспорва .Изтъква се, че
съдът не следва да допуска исканата с въззивната жалба повторна експертиза, тъй
като пропускът на вещото лице да довърщи експертизата се дължал на частичната
информация, която получил от счетоводството на ищеца/счетоводната система на
ищеца била сменена на 02.11.2017г./.Изложени са твърдения за пълно, обективно и
компетентно извършена ССчЕ; твърди се, че нямало записвания в протокола от с.з.
при изслушване на в.л.- че вещото лице нямало познания относно осчетоводяване
на международни сделки.Изложени са съображения за това- че твърденията на ищеца
как се процедира по принцип с Шел- картите, не били установени в процеса; освен това съгласно приетата в хода на
първоинстанционното производство ССчЕ представените от ищеца писмени
доказателства не представлявали фактури по смисъла на действащото европейско
законодателство.Оспорва се искането за допускане на повторна ССчЕ, тъй като по
тази начин едва във въззивното производство щяло за първи път да се представи
информация от счетоводната система на ищеца след 02.11.2017г.Моли се присъждане
на направените по делото разноски, в това число и адв. хонорар.
Въззивна жалба е предявена и от ответника Х.Х. чрез
процесуалния му представител адв. Петя Колева срещу тази част от въззивното
решение, с което предявения установителен иск е уважен до размера от 7061,82
лева. Изложени са доводи за правната
природа на записа на заповед,практика на
ВКС относно начина на предявяването му за плащане.Твърди се, че в случая БРС
презюмирал предявяването на процесната запис на заповед, което било недопустимо
; в случая записа на заповед не бил предявен за плащане, поради което сумата по
него не била изискуема.Изложени са твърдения за това- че представлявали фактури
по смисъла на действащото европейско законодателство, като крайният извод е за
недоказаност на претенциите при условията на пълно и главно доказване относно предоставена на ответника услуга и
възникване за последния на задължение за плащане.Твърди се и това, че
задълженото по записа на заповед лице не било страна по договора, поради което
липсвало идентитет на страните по двете
групи правоотношения, от което следвал и извода за липса на идентитет на страните
по двете групи правоотношения- менителничното и каузалното; досежно размера и
датата на падежиране.При това положение и след като издателят на менителничния
ефект не е страна по каузалното правоотношение, по повод на което той е
издаден, то искът по чл.422 ГПК бил неоснователен срещу физическото лице-издател на записа на
заповед. Цитират се решения на ВКС в твърдяния смисъл.Моли се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на направените по
делото разноски.
Постъпил е
писмен отговор по въззивната жалба на Х.,
предявен от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
ЕИК:*********, с който се заявява неоснователност на твърдението на
въззивника-ответник за непредявяване на записа на заповед; неоснователност на
твърдението на Х., че записът на заповед подписал в качеството му на управител
на „Симеон транс 11“ ЕООД, а не в качеството му на физическо лице, каквото
твърдение не било заявявано с отговора
на исковата молба; неоснователно било
твърдението на Х. относно представените по делото писмени доказателства-че не отговаряли на ЗДДС;неоснователно било
твърдението на Х.-че след като не е
страна по каузалното правоотношение, то не можело и не следвало да е страна по
абстрактното правоотношение.Моли се въззивната жалба на Х. да бъде оставена без уважение; в случай
на уважаване на въззивната жалба на Х. се моли намаляване на адв.възнаграждение
като прекомерно.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
При обсъждане доводите в
депозираните от страните въззивни жалби и като взе предвид събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,Бургаският Окръжен
съд намира от фактическа и правна страна следното:
Предявените пред Районен съд - гр.Бургас
искове са с правно основание чл.422,ал.1 във връзка с чл.415,ал-1 от ГПК,вр.чл.535 от ТЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Видно от приложеното като доказателство по настоящето дело
ч.гр.д.№5242/2018г. по описа на БРС, на 10.07.2018г. „Шел България“ЕАД подало заявление по реда на чл.417 от ГПК срещу Х.Х., като представил редовен от външна страна документ- запис на заповед, издаден на 05.01.2016г. в
гр.Бургас от Х.С.Х. като физическо лице
и като представляващ фирма „Симеон
транс-11“.Към записа на заповед е приложена нотариална покана , отправена от
„ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД до ответника Х.Х., с покана за явяване на последния в
кантората на нотариус Симеон Илиев в гр.Бургас,ул.“Хан Аспарух“№18, партер , на
15.06.2018г. от 10.00часа, за да
удостовери предявяването за плащане на записа на заповед.Върху нотариалната
покана е удостоверено от нотариус Симеон
Илиев връчването на тази покана на адресата й на 29.06.2018г., като е отбелязано, че е проведен разговор по телефона с лицето/ поради
неоткриването му на адреса/ и същият е
уведомен за текста и съдържанието на нотариалната покана.
Районният съд издал по ч.гр.д.№ 5242/2018г. в полза на кредитора
Заповед за незабавно изпълнение №2728/11.07.2018г. и изпълнителен лист за
сумата от 16000 лева, ведно със законната лихва от 10.07.2018г. до
окончателното й изплащане, дължими по издадения запис на заповед,както и сумата
от 2520 лева, от които разноски за заплатена държавна такса от 320 лева и
адвокатско възнаграждение от 2 200 лева.
В срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът Х.Х. подал възражение против
издадената заповед за незабавно
изпълнение.В същото възражение е заявено и възражение за прекомерност на адв.
хонорар.
В исковата молба ищецът „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сочи, че между „Шел България“
ЕАД и „Симеон транс-11“ ООД с управител Х.Х.,
възникнали облигационни отношения по повод сключен между тях Договор за
ползване на услугата euroShel Card/04.01.2016г. , за чието обезпечение, на основание чл.11.1.3 като
гаранция за кредитния риск, свързан с отложеното плащане по договора, е издаден
процесния запис на заповед(
Приложение№7-л.21 от делото пред БРС).По силата на горецитирания договор „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД се е задължил да предоставя на „Симеон транс- 11“ ООД
с управител Х.Х. правото да ползва карти EuroShell Card с цел получаване на доставки от доставчици в
държави, посочени в Приложение№2 от договора( л.17).Плащането на ползваната
стока или услуга с ЕuroShel Card
следвало да се извърши в 14-дневен срок от издаване на фактурата, като в случай
на неизпълнение на договорните задължения, „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД имал право да
използва изцяло или отчасти предоставената гаранция за удовлетворяване на
вземането(чл.11.4).Твърди се, че „Симеон транс- 11“ ООД не е заплатило
стойността на ползваните стоки, услуги и такси съгласно фактури, изброени в
исковата молба и приложени по делото, поради което ищецът претендира от
ответника Х.Х. като солидарен
длъжник по записа на заповед сумата по записа на заповед в размер на
16000лева.
Ответникът Х.Х. в писмения отговор оспорва предявените искове. На първо
място оспорва предявяването на записа на заповед,поради което твърди, че не бил
настъпил падеж за плащане и не са били налице основания за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, по повод на която е образувано настоящето
установително производство. Освен това
на 07.06.2017г. било взето решение за изменение на вписаните
обстоятелства досежно „Симеон транс-11“ ООД, което вписване било извършено на
13.08.2017г. и Х.Х. не бил управител, нито съдружник в дружеството близо една
година по-рано.Изтъква се и че Х.Х. не е страна по каузалната сделка, заявена в
исковата молба за сключена между „Шел България“ ЕАД и „Симеон транс-11“ ООД,
което било основание иска да бъде отхвърлен изцяло.
Районният съд е назначил и
изслушал по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза и възоснова на същата
е установил, че по сключения между „Шел България“ ЕАД и „Симеон транс-11“ ООД
Договор за ползване на услугата euroShel
Card/04.01.2016г. е останала незаплатена
сумата от 7061,82 лева, до която сума е уважил установителния иск по чл.422 ГПК, предявен от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу ответника Х.Х..По искане на
въззивника-ищец е назначена повторна единична експертиза пред въззивната
инстанция, която установява възоснова на допълнителни данни, че са останали
незаплатени 10206,32 лева.Вещото лице по експертизата пред въззивната инстанция
в съдебно заседание на 19.02.2020г.
заявява, че не е сравнявала документите, по които тя извършва експертизата с
тези, събрани по делото в първата инстанция.
Както
първоинстанционният съд, така и настоящата съдебна инстанция констатира, че
записът на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички реквизити,
определящи го като такъв; липсват добавки, поправки и зачертавания.Видно от съдържащата се в
заповедното производство нотариалната покана,
ответникът Х.Х. е бил поканен да се яви, за да му бъде предявен записът
на заповед. На поканата е отбелязано, че лицето не е било открито на адреса, на който е търсено, но по телефона
/тел. 08********/ е уведомено за съдържанието и текста на нотариалната покана /
вж. отбелязване на нотариалната покана-гърба на л.6 от ч.гр.д.№ 5242/2018г. на
БРС/.
Относно направените възражения от въззивника-ответник Х. –за
непредявяване на записа на заповед като
издател на ценната книга, следва
да се отбележи следното: Настоящият съдебен състав приема, че с уведомяване на Х.Х. със съдържанието и текста на нотариалната покана записът на заповед е редовно предявен за плащане на издателя й-ответника по делото. Предявяването на запис на
заповед за плащане чрез нотариална покана съставлява допустим от закона способ
при хипотезата на точно прилагане на чл. 50 от ЗННД, а по силата на посочената
разпоредба при връчването на нотариални
покани от нотариуса, респ. от натоварен от него служител, се спазват правилата
на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. В
съществуващата непротиворечива практика е прието, че редовно предявяване
на запис на заповед с падеж "на предявяване" може да се извърши
неформално, по всякакъв начин – чрез пощенска или куриерска служба, лично
връчване, чрез нотариална покана, стига да е достигнало до знанието на издателя
(Определение № 45 от 13.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2880/2013 г., I т.о.).В
настоящия случай с прочитане по телефона текста и съдържанието на
нотариалната покана,която съдържа
основните данни на записа на заповед/дата на издаване , поемател и
издател, сума, за която издателя се е задължил/,е извършено предявяването на
записа на заповед. На второ място, съгласно т.9 от ТР№4/2013г. ОСГТК на
ВКС , в производството по чл.422 ГПК , респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.В конкретния случай,доколкото записът на заповед е приложен по
настоящето дело, по което между страните са разменяни и книжа и ответникът е
имал възможност за лично участие в производството по делото,следва да се счете,
че записът на заповед е предявен.
Неоснователно
е възражението на ответника- че от съдържанието на записа на заповед не можело да се направи еднозначен извод за
издателя на ценната книга.Видно от записа на заповед, същият е издаден на 05.01.2016г. от ответника Х.Х. като физическо лице и като
представляващ „Симеон транс-11“ООД
.Следователно, от представената ценна книга безспорно се установява, че същата
е издадена от ответника Х.Х. в качеството му на физическо лице и като
представляващ посоченото търговско дружество, т.е. налице е солидарна
отговорност на физическото лице и юридическото лице.
Съгласно т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК се определя от
правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на
изпълнение вземане, в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.9 ГПК/понастоящем чл.417,т.10,предл.1 ГПК/ въз основа на запис на заповед, е вземането по
редовен от външна страна менителничен ефект. С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение при условие, че
възраженията на ответника, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед.
По правилото на чл.154,ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи
за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.
Възражението на ответника
Х.Х.-че като физическо лице не е страна по сочения и представен от ищеца „Шел България“
ЕАД Договор за ползване на услуга euroShel
Card/04.01.2016г. навежда
на извода, че Х.Х. не сочи причината на издаване на записа на заповед. Издателят
Х.Х.
се е задължил като физическо лице
солидарно по записа на заповед и с
издателя „Симеон транс-11“ ЕООД , което
дружество обаче е страна по Договор
за ползване на услуга euroShel Card с поемателя „Шел България“ ЕАД.
Следователно, възражението на ответника Х. - че не е страна по този договор, без обаче да е посочил причина за задължаването си по ценната книга,
представлява общо оспорване на паричното вземане. В тази хипотеза ищецът „Шел
България“ ЕАД не е длъжен да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
и правен субект, който не е страна по настоящето дело, какъвто е „Симеон
транс-11“ ООД, по повод или във връзка с което каузално правоотношение е издаден записът на заповед.В този смисъл е
постановена съдебна практика по чл. 290 от ГПК по идентичен казус-
Решение № 162/ 19.12.2015г., по гр.д. № 2514/2014г. на ВКС, ТК I-во
отделение.Този извод категорично следва
и с оглед указанията,дадени с т.17 от ТР
№ 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Безспорно, с оглед липсата на
твърдения от ищеца „Шел България“ ЕАД и
на възражения от ответника Х.Х., за
наличие на каузално правоотношение между
тези две страни по делото, е правно ирелевантно за настоящия спор
изследване на каузално правоотношение,
по което страна е неучастващ в настоящето дело правен субект- а именно
„Симеон транс-11“ ООД. Това е така, тъй като в производството по чл.422 ГПК изследване на каузалното правоотношение ,обезпечено
с издаване на запис на заповед, е при
условие, че възраженията на ответника, основани на това правоотношение, биха
имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.В случая ,както
се каза и по-горе, каузалното правоотношение е между „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и
правен субект „Симеон транс-11“ ООД,който не е страна в установителното производство по чл.422 ГПК.
От
ответника Х. не се излагат твърдения и представят доказателства за изпълнение
на паричното задължение от 16000 лева по редовния запис на заповед от 05.01.2016г., поради
което вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение съществува, като предявеният по реда на чл.422 ГПК иск е изцяло
основателен и като такъв следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането, за което възоснова на запис на заповед от
05.01.2016г. е издадена Заповед №
2728/11.07.2018г. по ч.гр.д.№ 5242/2018г. по описа на РС-Бургас. Като е
достигнал до друг правен извод и при мотиви, различни от тези на настоящата
инстанция, районният съд е постановил незаконосъобразен и неправилен съдебен
акт, който по тази причина следва да
бъде отменен изцяло.
По разноските:
Съгласно т.12 на ТР №4/2013г. съдът следва да се произнесе по разноските в
заповедното производство. В мотивната
част по т.12 на същото тълкувателно решение е прието, че изпълнителната сила на
заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането
е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково
производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. С решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство
- относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство
съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на
разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за
присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се
извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по
установителния иск, изпълнителен лист по чл.
404, т. 1 ГПК от съда в исковото производство.
С
оглед на изложеното и предвид задължението си по чл.81 ГПК- за произнасяне по
въпроса за разноските, когато е сезиран за това, настоящият съдебен състав
установи следното:В заповедта за изпълнение са включени разноски в размер на
320 лева заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение от 2 200 лева, като във възражението по чл.414 ГПК ответникът Х.Х. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият съд следва да съобрази.На
основание чл. 7,ал.7 във връзка с чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1/2004г. адвокатското възнаграждение за заявителя в заповедното производство се определя на 730 лева, плюс разноските за
държавна такса от 320 лева,т.е. дължат
се общо 1050лева разноски в заповедното
производство; в първоинстанционното производство разноските на ищеца са в
размер на заплатена държавна такса от 320 лева, възнаграждение за вещо лице 200
лева и възнаграждение за адвоката на ищеца в размер на 1010 лева, определено по
реда на чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение с оглед
заявено възражение от ответника пред БРС-т.е. общо 1530 лева; разноските на въззивния ищец пред въззивния съд са както
следва:внесена държавна такса от 178,36 лева,възнаграждение на вещо лице 200
лева и адв. възнаграждение от 1920 лева- общо 2298,36 лева.На основание чл.80 ГПК във
връзка с чл.78,ал.1 ГПК и с оглед изхода по спора така определените разноски на ищеца-въззивник
следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 1850/18.07.2018г.,
постановено по гр.д.№ 8323/2018г. по описа на РС-Бургас,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ,че Х.С.Х. с ЕГН ********** ***,дължи на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:
гр.София,бул.“Ситняково“№48, Сердика офиси ,
ет.8, сумата от 16 000 лева/шестнадесет хиляди лева/ по запис на заповед , издаден на 05.01.2016г. , с падеж: „ на
предявяване“, ведно със законната лихва върху сумата от 16 000 лева,
начиная от 10.07.2018г. до окончателното й плащане, за което вземане по
ч.гр.д.№ 5242/2018г. по описа на РС-Бургас е издадена Заповед № 2728/11.07.2018г.
за изпълнение на парично задължение възоснова на документ.
ОСЪЖДА Х.С.Х.
с ЕГН ********** от гр.***, да заплати на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ситняково“ №48, Сердика офиси , ет.8, съдебно деловодни
разноски както следва: за заповедното производство в размер на 1050 лева/
хиляда и петдесет лева/; за производството пред РС-Бургас:1530 лева/ хиляда
петстотин и тридесет лева/ и за
производството пред Окръжен съд-Бургас: 2298,36 лева/ две хиляди двеста деветдесет
и осем лева и тридесет и шест стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280,ал.3,т.1,предл. 2-1 ГПК вр. чл.286,ал.1-2 ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.