Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и
трети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при
секретаря Оля Йорданова
като
разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 2602/2021г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във
връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Ц.К.В., ЕГН ********** *** срещу Заповед № 296/18.11.2021г. на
Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/ гр. Варна, с която й
е наложено дисциплинарно наказание „порицание“, на основание чл.90, ал. 1, т. 2
от Закона за държавния служител. Жалбоподателката твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на процесуалния и
материалния закон. Изложени са доводи, че именно публикуването на информация на
официалната стараница на БДЧР е пряко свързано със задълженията й и попада
изцяло в кръга на служебните й правомощия. Сочи, че в заповедта не е посочен
конкретен документ, в който е посочено, че преди публикуване на информация на
официалната страница на БДЧР следва да има съгласувателна процедура. Изложени
са съображения, че със Заповед № 55/24.04.2014г. се е запознала едва при
връчването на оспорваната заповед. Жалбоподателката твърди, че отразяването на
кампанията е изрично съгласувано от нея с директор
диреция ВОП при МОСВ, в потвърждение на което е получила потвътрждение от Е. П.
(Ш.). Сочи, че не се съдържа описание на дисциплинарното нарушение, както и че
бланкетно е посочено, че е превишила правомощията си без посочване на
фактически и правни основания. Изложени са съображения, че не е нарушила
разпоредбите, касаещи възлагането, планирането и отчитането на дейността ми.
Твърди, че при налагането на наказанието дисциплинарно – наказващия орган не е
извършил преценка по чл.91, ал. 1 от ЗДСл. На изложените основания моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание и
по съществото на спора, чрез пълномощника си адв. Д., поддържа жалбата и моли
съда да я уважи. По същество на спора сочи, че видно от приетия Правилник за
вътрешния ред на БДЧР и разпоредбата на чл. 41, ал. 2 нарушенията се
установяват от преките ръководители и се внасят като предложения до директора,
като твърди, че тези изисквания на правилника не са спазени. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди, че
заповедта е законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В писмени бележки са развити подробни доводи за неоснователност
на подадената жалба.
Жалбата
е подадена в срок пред местно и родово компетентен съд срещу акт, който подлежи
на обжалване по съдебен ред и от лице с правен интерес. Същата отговаря на
изискванията на чл.150 и 151 от АПК поради което е процесуално
допустима.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на съдебното производство е Заповед № 296/18.11.2021г.,
издадена от Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с
която е на оспорващата Ц.К.В. е наложено дисциплинарно наказание
„почицание“, на основание чл. 90, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител,
поради допуснато нарушение на чл. 89, ал. 2. Т. 3 от ЗДСл /л.20 от делото/.
Жалбоподателката
Ц.К.В. заема длъжността главен експерт в отдел „Опазване на морските води и
мониторинг“, Дирекция „Планове и разрешителни“, назначена със заповед №
126/20.08.2019 година. Съгласно цитираната заповед придобитият ранг от служителката е IІІ младши /л. 99 от делото/.
По
административната преписка е приложен доклад от 08.11.2021г. от Ц.В.. Със същия
е уведомила Директора на БДЧР, че на 05.11.2021г. е получила обаждане от г-жа Р.,
в което й е казано да изготви и съгласува прессъобщение за публикуване на сайта
с пресцентъра на МОСВ, след което да изчака г-н П. за
снимки от терен. В доклада е посочено, че след проведен телефонен разговор с
г-жа Е. Ш. й е казано да използва текста и снимките, които са качени на
официалния сайт на МОСВ, докато новината е актуална, тъй като съобщението е
съгласувано и няма притеснение за изнесената информация. По указания на г-жа Р.
жалбоподателката е изчакала до 13:00 часа актуални снимки от П. П. и след като
не се е върнал в офиса е качила информацията със снимки от МОСВ.
С писмо
изх. № 93-00-433/10.11.2021г. /л. 6 от преписката/ жалбоподателката е
уведомена, че във връзка с доклад за публикуване на информация на официалната
интернет страница ма Дирекцията, изготвен от нея и на основание чл. 93, ал. 1
от Закона за държавния служител, следва да се яви за изслушване при Директора
на БДЧР на 10.11.21г. от 10:40 часа.
Съгласно протокол от 10.11.2021г. на основание чл.
93, ал. 1 от ЗДСл е проведено изслушване от Директора на БДЧР на Ц.В..
Изслушването се е провело в присъствието на Деница Г. – Директор на дирекция
„АФПД“ и С. Г. – главен експерт „Човешки ресурси“ в „АФПД“.
На
18.11.2021г. Директора на БДЧР е издал, оспорената пред настоящия съд,
Заповед № 296. Със същата директора на БДЧР е приел за установено, че на
05.11.2021г. при публикуване на информация на официалната интернет страница на
БДЧР за проведена кампания по повод „Световен ден на Черно море“, с участието
на служители на БДЧР, В. не е спазила съгласувателна процедура и не е
представила за съгласуване прессъобщението, отразяващо събитието на прекия си
ръководител – началник на отдел „ОМВМ“, на директора на дирекция „ПР“ и на
директора на БДЧР. Прието е, че по този начин В. е нарушила т. VI Възлагане,
планиране и отчитане на работата от Длъжностна характеристика за длъжност
Главен експерт, подписана на 20.08.2019г. при постъпване на работа, както и
Длъжностна характеристика, подписана на 22.05.2020г., действаща към момента на
налагане на дисциплинарното наказание. Прието е, че прессъобщението е
публикувано без знанието и одобрението на ръководството на администрацията и в
нарушение на процедурите в Заповед № РД-274/02.04.2014г. на министъра на
околната среда и водите и Заповед № 55/24.04.2014г. на директора на БДЧР, с
което служителката е превишила своите правомощия.
Със
заповедта директора на БДЧР счел, че описаните действия представляват
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл, поради което
е наложил на жалбоподателката дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 2 -
„порицание“. Заповедта е връчена на В. на 18.11.2021г., видно от отбелязване
върху нея.
По
делото е приложено служебното досие на Ц.В. /л. 52-106 от делото/, както и
правилник за вътрешния ред на Басейнова дирекция „Черноморски район“, утвърден
със Заповед № 120/10.04.2019г. /л. 109-121 от делото/.
По
делото като свидетел е разпитана М.Д.Р. – началник на отдел „ОМВМ“, дирекция
„ПР“ при БДЧР, от показанията на същата се установява, че тя е възложила устно
задачата на жалбоподателката. Причината да й възложи задачата е било
присъствието на медии в защитена зона „Яйлата“, пред които директора на БДЧР и
зам. министъра са дали интервюта. Свидетелката сочи, че след като се е върнала В.
не й е предоставила изготвено съобщение, нито я е информирала, че има готово
такова. Посочва също, че има утвърден вътрешен ред за публикуване на
прессъобщения, които задължително се съгласуват с Пресцентъра на МОСВ. За
вътрешния ред в Басейнова дирекция, сочи че след като е изготвено
прессъобщението се предава на прекия ръководител, които го съгласува, после се
предава на директора на Дирекция „Планови разрешителни“ и накрая се съгласува
от директора на БДЧР. Свидетелката сочи, че задачата която е възложила на В. се
е състояла в изготвяне на прессъобщение.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспорваната
заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия. Съгласно чл. 92, ал. 1, предл. първо от ЗДСл, дисциплинарните
наказания се налагат от органа по назначаването, а в случая не се спори, че
орган по назначаването на жалбоподателката като държавен служител се явява
Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“. Това обстоятелство се
потвърждава и от приложената по преписката Заповед № 126/10.08.2019г., с която В.
е назначена на длъжност главен експерт.
При
издаване на оспорената заповед е спазен и срока предвиден в чл. 94, ал. 1 от
ЗДСл. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното нарушение
се смята за открито в момента, в който информацията за фактите и
обстоятелствата за извършването му е станала достояние на органа по
назначаването. В процесния случай нарушението
следва да се счита за открито с представянето пред наказващия орган на Доклад
от 08.11.2021 г. от Ц.В., което, видно от поставената върху доклада резолюция,
е станало на 10.11.2021г. Двумесечният срок за налагане на наказанието следва
да се отчита от този момент и не е изтекъл към датата на издаване на заповедта
– 18.11.2021г.
При
постановяване на акта не са допуснати нарушения на формата. Оспорената
заповед съдържа всички реквизити,
посочени в чл.97, ал.1 от ЗДСл, в това число и описание на извършеното от
служителката нарушение, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата,
при които е извършено.
Оспорената
заповед обаче е издадена при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, обуславящи наличие на отменителното
основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
В
настоящия случай не е спазено задължението на дисциплинарно наказващия орган по
чл. 93, ал. 1 от ЗДСл преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения.
Чл. 93, ал. 1 от ЗДСл,
въвежда задължение за ДНО, преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и
оцени посочените от него доказателства. Формално органът е изслушал В., видно
от приложения по делото протокол от 10.11.2021г. От него обаче се установява
единствено, че директора на БДЧР е изяснил фактическата обстановка, довела до
изслушването. Не става ясно на служителката задавани ли са въпроси, с цел
изясняване на обстоятелствата, както и не е посочено дали й е предоставена
възможност да представи писмени обяснения по случая, в определен срок.
Единствено е отбелязано, че й е дадена отново възможност за допълване и
уточняване на информацията по случая, и липсата от нейна страна на повече
конкретност или въпроси. Основателно е възражението, че жалбоподателката не е
запозната с изготвения протокол от изслушването. Няма данни по преписката
същият да й е връчван за запознаване или да й е предоставено копие от него.
Предвид твърденията в жалбата, че по време на изслушването В. е имала
изказвания, които не са отразени в протокола, съдът счита че това е още едно
доказателство, че провеждането на изслушването е било формално, като не е
дадена действителна възможност на жалбоподателката да защити правата и
интересите си.
От доказателствата по делото не се установява
да й е предоставена възможност и преди изслушването да депозира писмени
обяснения. С писмо изх. № 93-00-433/10.11.2021г. В. е била поканена единствено
на изслушване пред директора. Съдът констатира, че писмени обяснения от
жалбоподателката не са представени с административната преписка, нито с
допълнително представени, от ответната страна, доказателства по делото –
служебно досие на Ц.В.. По преписката е представен доклада, изготвен от
служителката, но същият не може да се приеме за писмени обяснения, депозирани
пред ДНО, в какъвто смисъл са твърденията на процесуалния представител на
ответната страна. На първо място В. в жалбата си твърди, че е била уведомена
устно от техническият сътрудник на директора, че следва да напише доклад,
относно прессъобщението от 05.11.2021г., като сочи, че не е допускала, че
въпросния доклад се изисква от нея като писмени обяснения за допуснато
дисциплинарно нарушение. Това обстоятелство се потвърждава, както от
наименованието на документа, а именно доклад относно публикуване на информация
на сайта от 05.11.2021г., така и от самото му съдържание. Жалбоподателката е
изложила подробно обстоятелствата, свързани с публикуването на прессъобщението,
като в заключение е посочила, че ще качи още снимки от други проведени
инициативи. Освен това, едва след депозирането му пред директора на БДЧР е
поставил резолюция „Д. Г. за търсене на дисциплинарна отговорност“, т.е. няма
как да се приеме, че изготвеният доклад представлява писмени обяснения дадени
от В., т.к. именно поставената резолюция върху него е и първото действие на ДНО
за образуване на дисциплинарно производство. Отделно от изложеното разпоредбата
на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл изисква на служителя да бъде предоставен срок за
депозиране на писмени обяснения, т.е. ДНО е следвало да определи срок, в който В.
да депозира писмени обяснения, а не устно да бъде информирана, че следва да
представи доклад за извършена от нея дейност. При определянето на срока
дисциплинарно – наказващия орган е следвало да я информира ясно и
недвусмислено, че срещу нея е започнало дисциплинарно производство, в което тя
следва да защити своите права и интереси.
Съдът
намира, че с тези си действия ДНО не е спазил изискванията на чл. 93, ал. 1,
изр. второ ЗДСл.
Изслушването
на държавния служител и даването на срок за писмени обяснения, посочени в чл. 93, ал. 1
ЗДСл не са представени алтернативно, нито са предоставени на волята на
наказващия орган да избере кое от тях да изпълни, а само и единствено тяхното
кумулативно спазване преди издаване на заповедта за дисциплинарно наказание е
условие за нейната законосъобразност. Изслушването на държавния служител и
определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на
наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане
на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде
предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси
на дисциплинарно отговорните лица. Смисълът на разпоредбата е да осигури
възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени
впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението
му към нарушението и по този начин да формира
лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на
привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си
по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Целта на
закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на
законните му права и интереси. Закона предоставя на служителя, спрямо когото е
образувано дисциплинарно производство, две възможности за защита, като
задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране.
Право на служителя е да се възползва от тях или не. В настоящия случай
административният орган не е изпълнил задължението да осигури тези възможности,
поради което е налице нарушение на правото на защита на наказаното лице.
Съгласно
разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл когато дисциплинарно наказващият орган не
е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения,
съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
За
пълнота следва да се отбележи, че са основателни и възраженията на
жалбоподателката, че в хода на дисциплинарното производство е допуснато
нарушение на чл. 41, ал. 2 от Правилника за вътрешния ред на Басейнова дирекция
„Черноморски район“. Съгласно цитираната разпоредба нарушенията на трудовата
дисциплина се установяват от преките ръководители в писмен вид и се внасят
предложения до Директора на БДЧР за търсене на дисциплинарна отговорност по
дена на КТ или ЗДСл. По делото не са представени доказателства, а и не се
твърди от ответната страна, че такова предложение в писмен вид е изготвено и
представено на директора на БДЧР, от прекия ръководител на В.. Такива твърдения
не се излагат и от самата г-жа Р. при разпита й в открито съдебно заседание,
проведено на 23.02.2022 година. Видно от представените по административната
преписка доказателства, е изготвен единствено доклад от жалбоподателката, с
който е уведомила директора на БДЧР за обстоятелствата около публикуването на
прессъобщението на официалната интернет страница на Басейнова дирекция
„Черноморски район“. Както подробно беше обсъдено, съдът приема, че именно това
е било и първото действие, с което е започнало дисциплинарното производство,
т.е. в нарушение на Правилника. Видно от представената Заповед № 120/10.04.2019г.
Правилника за вътрешния ред на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е
утвърден и действа към момента на налагане на дисциплинарното наказание, т.е.
разпоредбите му следва да бъдат спазвани при търсена на дисциплинарна
отговорност от служителите на Басейнова дирекция „Черноморски район“.
Правилника регламентира права и задължения и за
двете страни и като прекия ръководител не е изготвил предложение за налагане на
дисциплинарно наказание в писмен вид, съдът намира, че е допуснато нарушение на
чл. 41, ал. 2 от същия, което е опорочило процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание на Ц.В..
В
заключение настоящият състав, счита за основателни и възраженията за допуснати
нарушения при определяне на вида и тежестта на извършеното нарушение. При
издаване на заповедта ДНО не е направил преценка по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, на
база на която да мотивира наложеното наказание – „порицание“, съставляващото
второто по тежест по смисъла на чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. Липсва каквато и да е
конкретна преценка относно тежестта на извършеното деяние от жалбоподателката,
а именно обстоятелствата, при които е публикувала прессъобщението на
официалната страница на Басейнова дирекция „Черноморски район“. Не са обсъдени
конкретни последици, настъпили за администрацията и гражданите, формата на
вината и цялостното служебно поведение на В..
По така
изложените съображения следва да се отмени оспорената заповед като
постановена в нарушение на административно – производствените правила.
При този
изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
оспорващата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер
на общо на 210лв., съобразно представения списък.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалбата на Ц.К.В., ЕГН ********** ***, Заповед № 296/18.11.2021г. на Директор
на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/ гр. Варна, с която й е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“, на основание чл. 90, ал. 1, т. 2
от Закона за държавния служител.
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/ гр.Варна да заплати на Ц.К.В., ЕГН **********
*** сумата от 210лв. /двеста и десет лева/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, съгласно чл.124 ал.1 от Закона за държавния служител.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: