Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Вeлико Търново, 17.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 11.04.2019 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 286/2019 год. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.М.Г. ***, против Наказателно постановление № 18-1275-001828 от 16.10.2018 год. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което за нарушение чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение Серия Д № 584325 от 24.09.2018 год., инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя Г. и изразяващо се в това, че на посочената в акта дата – 24.09.2018 г., в 13:45 часа, в гр. Велико Търново, ул. "Марно поле", кръстовище с ул. "Седми юли", в посока ул. "Козлодуй", управлявал собственият си лек автомобил "БМВ 330 CI", с регистрационен номер А 02 03 НА, като не използвал пътя по неговото предназначение за превоз на хора и товари, а го използвал с цел демонстративно управление /дрифт/, изразяващо се в рязко превъртане на задните задвижващи колела на МПС и повишаване на оборотите, приплъзвайки автомобила в зоната на дясна крива.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без възражения. Такива не са последвали в законоустановения тридневен срок.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Към преписката са приложени
доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ
органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР гр.
Бургас, е видно, че жалбоподателят и преди това е санкционирван за нарушения по
ЗДвП.
От показанията на полицейските служители става ясно, че те са преки очевидци на процесните събития и
непосредствено са възприели
съставомерните признаци на самото нарушение. Свидетелите са категорични в
оценките си, че не става въпрос за случайно поднасяне на автомобила, а за
умишлена маневра, извършена при сух асфалт, чрез подаване на повече от
необходимото газ, при което управляваният от жалбоподателя автомобил влязъл с
вратите напред в зоната на десен завой. Според свидетеля М. е имало минимум две
занасяния на автомобила, първо наляво, след това на дясно, съпроводено и с
навлизане в насрещната лента за движение, в която се е движел полицейският
автомобил.
Показанията на тези свидетели - очевидци са последователни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и логични, досежно главните факти, подлежащи на установяване в настоящото производство. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелката М., приятелка на жалбоподателя, доколкото същите са изолирани и с ниска степен на достоверност.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка следва правният извод, че с деянието си жалбоподателят e нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – умишлено поднасяне на задната част на управляваното от него МПС, чрез подаване на газ. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в зоната на десен завой, форсирайки двигателя, превъртайки задните колела на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение по оживени улици в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се налагат наказания лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3 000 лева.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация, поради което се явяват законосъобразни.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. В настоящият случай, съдът намира, че нарушението не разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид. Видно е, че жалбоподателят и преди това е санкциониран за нарушения по ЗДвП, които санкции обаче не са оказали своето превъзпитателно и възпиращо въздействие спрямо него. Младата му възраст може да бъде отчетена единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и да обуслови маловажност на нарушението.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди изцяло.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1275-001828 от 16.10.2018 год. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което на жалбоподателя А.М.Г., с ЕГН **********,***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. В.Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: