Решение по дело №286/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 222
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 12 юли 2019 г.)
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20194110200286
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ ………

гр. Вeлико Търново, 17.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 11.04.2019 год., в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,

при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 286/2019 год. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:

 

            Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на А.М.Г. ***, против Наказателно постановление № 18-1275-001828 от 16.10.2018 год. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което за нарушение чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.  

 

            В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си.

 

            Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.  

 

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            С Акт за установяване на административно нарушение Серия Д № 584325 от 24.09.2018 год., инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя Г. и изразяващо се в това, че на посочената в акта дата – 24.09.2018 г., в 13:45 часа, в гр. Велико Търново, ул. "Марно поле", кръстовище с ул. "Седми юли", в посока ул. "Козлодуй", управлявал собственият си лек автомобил "БМВ 330 CI", с регистрационен номер А 02 03 НА, като не използвал пътя по неговото предназначение за превоз на хора и товари, а го използвал с цел демонстративно управление /дрифт/, изразяващо се в рязко превъртане на задните задвижващи колела на МПС и повишаване на оборотите, приплъзвайки автомобила в зоната на дясна крива.

            Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без възражения. Такива не са последвали в законоустановения тридневен срок.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.

От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР гр. Бургас, е видно, че жалбоподателят и преди това е санкционирван за нарушения по ЗДвП.

От показанията на полицейските служители става ясно, че те са преки очевидци на процесните събития и непосредствено са  възприели съставомерните признаци на самото нарушение. Свидетелите са категорични в оценките си, че не става въпрос за случайно поднасяне на автомобила, а за умишлена маневра, извършена при сух асфалт, чрез подаване на повече от необходимото газ, при което управляваният от жалбоподателя автомобил влязъл с вратите напред в зоната на десен завой. Според свидетеля М. е имало минимум две занасяния на автомобила, първо наляво, след това на дясно, съпроводено и с навлизане в насрещната лента за движение, в която се е движел полицейският автомобил.  

Показанията на тези свидетели - очевидци са последователни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и логични, досежно главните факти, подлежащи на установяване в настоящото производство. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелката М., приятелка на жалбоподателя, доколкото същите са изолирани и с ниска степен на достоверност.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установено се налагат следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка следва правният извод, че с деянието си жалбоподателят e нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – умишлено поднасяне на задната част на управляваното от него МПС, чрез подаване на газ. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в зоната на десен завой,  форсирайки двигателя, превъртайки задните колела на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение по оживени улици в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се налагат наказания лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3 000 лева.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация, поради което се явяват законосъобразни.

Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. В настоящият случай, съдът намира, че нарушението не  разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид. Видно е, че жалбоподателят и преди това е санкциониран за нарушения по ЗДвП, които санкции обаче не са оказали своето превъзпитателно и възпиращо въздействие спрямо него. Младата му възраст може да бъде отчетена единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и да обуслови маловажност на нарушението.

Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди изцяло.      

            Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1275-001828 от 16.10.2018 год. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което на жалбоподателя А.М.Г., с ЕГН **********,***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания  глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като правилно и законосъобразно.  

  

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. В.Търново.

 

 

                                                          

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: