№ 5319
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110148580 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В искова молба, с която ищецът А. Г. А. е сезирал съда, се излагат твърдения, че със
Заповед № ZО0000000025 от 05.07.2022г. на Изп. директор на ответника ..., на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е било прекратено трудовото му
правоотношение, в рамките на което изпълнявал длъжността „Маркетинг
Мениджър/Директор Маркетинг“. Твърди уволнението да е незаконосъобразно, тъй като
нямало реално съкращение в щата, а малко след уволнението му е била преназначена друга
служителка на длъжност, идентична със заеманата от него до уволнението му, т.е. със
сходни трудови функции, а именно изпълнявалата до този момент длъжността „Мениджър,
медия планиране“. Отделно се твърди работодателят да не е спазил процедурата по подбор.
С оглед изложените фактически твърдения, ищеца е предявил два обективно съединени
иска: за признаване уволнението му за незаконосъобразно и отмяната му, както и за
заплащане на обезщетение за времето, в което е останал без работа, в периода от 06.07.2022
г. и за максималния 6 месечен срок /т.е. до 06.01.2023 г./, в размер от 69 948,60 лв., ведно със
законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на задължението. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът „...“ /с променено наименование в хода на производството като .../ в
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, като твърди уволнението да е законосъобразно извършено, след реално съкращение в
щата. Твърди и представя доказателства в тази връзка, че решението за съкращение в щата е
взето от компетентния орган в лицето на Съвета на директорите, а решението за съкращение
1
и реорганизация да е взето преди самото уволнение на ищеца. Оспорва всички твърдения на
ищеца, че има нает нов служител за изпълнение на същите трудови функции, като тези на
съкратената длъжност, изпълнявана от ищеца. Ответникът твърди за него да не е възникнало
задължение за подбор, доколкото съкратената длъжност е била единствена по щатното му
разписание до 01.07.2022 г., т.е. към датата на уволнението. В условията на евентуалност, в
случай че съдът уважи иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ прави възражение за
прихващане с изплатените от него при уволнението на ищеца „обезщетения по КТ“ в общ
размер на 23 316,20 лв., представляващи начислени при прекратяване на трудовото
правоотношение обезщетения по чл.220 от КТ и чл.222 от КТ за неспазения срок на
предизвестие и за оставането на ищеца без работа в резултат на уволнението за един месец
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В съдебно заседание, поддържа
отговора и въведените с него възражения.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, по
вътрешно убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца
основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася
само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/
опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може
да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от
ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма
служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или
надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г.
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.
2 КТ поради съкращаване на щата. За законността на уволнението в тежест на ответника
бе да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на
уволнителната заповед/ заеманата от ищеца длъжност е съкратена, въз основа на решение на
компетентен орган, като са спазени формалните изисквания за уволнение на основание
съкращаване на щата, свързани с извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329
КТ, в случай че такъв е бил задължителен /ако заеманата от ищеца длъжност не е била
единствена със същата трудова функция/, както и осъществяване на предварителна закрила,
в случай, че са били налице предпоставките за нея.
Страните в производството не спорят, че са били обвързани от валидно възникнало
трудово правоотношение в периода от 05.07.2021 г. до 06.07.2022 г. /съгласно трудов
договор № 29/05.07.2021 г./, което е било прекратено с издадената заповед № 25/05.07.2022
г., която законосъобразност се оспорва по делото.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на релевантните за иска факти и обстоятелства, като е възложил в тежест на
ответника да докаже по предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за законосъобразността на
2
уволнението: 1.Надлежно упражнено право на работодателя на уволнение - отправяне на
писмено изявление/предизвестие до служителя, със законово изискуемия минимум
съдържание – ясна воля относно основанието, на което е извършено уволнението. 2.
Съкращение в щата, извършено надлежно от работодателя преди уволнението и 3. в
хипотезата на задължителен подбор – съкращаване на една щатна бройка от множество
щатни бройки на една длъжност, извършване на същия при спазване на установените в чл.
329 от КТ критерии.
В изпълнение на възложената му доказателствена тежест, ответникът ангажира по
делото писмени и гласни доказателствени средства. Видно от приетите по делото Протокол
от 22.06.2022 г. от заседание на Съвета на директорите на ... и издадената въз основа на
взетите на това заседание решения, Заповед № 82/01.07.2022 г. на Изп. директор Д. Н., в
предприятието на ответното дружество е било взето решение за премахване на длъжностите
„Фасилити Мениджър“, 1 щ.бр. за служител, човешки ресурси и Маркетинг
мениджър/Директор маркетинг, с код по НКПД ... /т.е. длъжността на ищеца А./. За две от
длъжностите е взето решение за трансформирането им, а именно: „Интериорен дизайнер,
продуктов дизайн“ с код по НКПД ... се трансформира в „Ръководител звено“ с код по
НКПД ...., а „Бранд мениджър“ с код по НКПД ... съответно се трансформира в дължност
“Мениджър, проекти“ с код по НКПД ....
Съгласно т.2.1. от Протокола от заседанието на Съвета на директорите, след
извършеното съкращение на посочените в т.1 длъжности, оставащите длъжности като:
Продуктов мениджър; Организатор маркетинг; Старши Графичен дизайнер, мебелни схеми;
Мениджър, медия планиране; Мениджър, маркетинг комуникации и Интериорен дизайнер,
продуктов дизайн, следва да преминат на директно подчинение на Главен оперативен
директор, бизнес развитие, без други промени в структура и задължения.
В тази връзка, видно от приетите по делото 2 бр. длъжностни характеристики за
длъжността „Мениджър, медия планиране“ заемана от служителя В. К., промяната в
субординацията на длъжността е отразена в нова длъжностна характеристика, връчена и
подписана от служителя на 06.07.2022 г. При съпоставката на двете характеристики,
първата връчена при постъпване на работа на служителя на 16.08.2021 г., и втората, връчена
на 06.07.2022 г., след извършеното съкращение в щата, се установява, че в задълженията и
функциите на служителя не са извършени никакви промени, а единствената отразена
такава, касае действително промяна на непосредствения ръководител, съответно от
„Маркетинг директор“ на „Главен оперативен директор, бизнес развитие“.
Установява се от приложената заповед № 82/01.07.2022 г., че в изпълнение на
горепосочените решения на Съвета на директорите, извършеното съкращение в щата и
премахването занапред на 5 длъжности от щатното разписание на дружеството, е намерило
своето отражение в издаденото ново щатно разписание, в сила от 01.07.2022 г., /прието по
делото/.
Страните по делото не спорят, че правоотношението с ищеца е прекратено считано от
06.07.2022 г., с връчване на оспорената в производството заповед № 25/05.07.2022 г., без
предизвестие. В тази връзка, в уволнителната заповед е вписано, че на служителя се дължи
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие, в размер на 1 брутна
работна заплата.
От извършената от съда, в о.с.з. на 24.02.2023 г. констатация, с оригинала на трудовата
книжа на ищеца, се установява, че на стр.26 и 27, е извършено отбелязване за изплащане на
дължимите две обезщетения, в размер на по 11 658,00 лв. всяко, съответно посоченото в
заповедта за увлонение такова по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие, и
по чл.222, ал.1 от КТ за оставането на ищеца без работа за 1 месец, след уволнението, т.е. за
периода от 06.07.2022 г. до 05.08.2022 г. Размерът на дължимото брутно трудово
възнаграждение относим към изплатените обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ
3
се установява и от заключението на приетата по делото ССчЕ.
Видно от същото м. април 2022 г. се явява последния пълен отработен месец от ищеца
преди уволнението, в който изплатеното брутно трудово възнаграждение възлиза в размер
на 11 658,10 лв., като именно това е размера на БТВ по см. на чл.228 от КТ, относим към
дължимите, респ. изплатени на ищеца обезщетения. Съдът не приема за основателни
възраженията на ищеца, че не са му били изплатени дължимите се обезщетения по чл.220,
ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ в сочените размери, тъй като в приетите по делото ФРЗ за
м.07 и м.08.2022 г. било вписано като основание за превода „работна заплата“. Напротив,
видно от приетите като доказателства по делото, 2 бр. фишове за работна заплата, съответно
за м.07. и м.08.2022 г. /на л.86 и 87 по делото/ на ищеца е била начислена за м.07.2022 г.
работна заплата за 2 работни дни в размер на 1071,71 лв., а остатъка до пълния изплатен
размер от 11125,26 лв. /нетно/ съставля начислено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в
брутен размер на 11658,10 лв., както и 555,15 лв. начислено и изплатено възнаграждение по
чл.177 от КТ за 1 ден платен годишен отпуск. Сумата от 11 125, 26 лв. нетен размер
/включваща начисленото трудово възнаграждение за м.07.2022 г. за отработените 2 р.д.,
възнаграждението по чл.177 КТ за 1 ден платен отпуск; обезщетението по чл.220, ал.1 от
КТ и сума за ТСПО, след удръжките за данък общ доход и личните осигурителни вноски за
сметка на работника/ е била преведена по сметка на ищеца в „... на 10.08.2022 г., видно от
приложеното по делото /на л.61/ преводно нареждане. Чистия размер на начисленото през
м.юли 2022 г., обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 8074,30 лв. е преведено на
ищеца с отделно преводно нареждане от 17.08.2022 г., прието по делото на л.130. От
устните обяснения на в.л. в съдебно заседание на 24.02.2023 г. се установява, че от анализа
на представените му от счетоводството на ответното дружество, платежни документи, може
да се направи извод, че и двете дължими обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ, са
реално изплатени на ищеца, чрез банкови преводи, за извършването на които са представени
доказателства и по делото.
Основния спор между страните бе съсредоточен върху обстоятелството, дали след
уволнението на ищеца, на неговата длъжност е преназначена В. К.., заемала до този момент
длъжността „Мениджър медиа планиране“.
По делото не се установява между ответника и В. К.. да са сключвани допълнителни
споразумения, касаещи промяна в длъжността и/или функциите. Единствената промяна,
която е настъпила при нея във връзка с това кой се явява нейн непосредствен, пряк
ръководител е била отразена във връчената й на 06.07.2022 г. нова длъжностна
характеристика. В нея отново са възпроизведени същите основни длъжностни задължения,
посочени в длъжностната характеристика, връчена на К. при постъпването й на работа на
16.08.2021 г.
От показанията на водения от ищеца свидетел, се установи, че след напускането на А.,
комуникацията между дружеството ..., чийто управител е св. Д. и дружеството- ответник ...,
по важните въпроси е преминавала вече през В. К.., която в имейлите до тях, след август
2022 г. започнала да се подписва като „маркетинг директор“. Свидетелят заявява, че никой
от ответното дружество не ги е уведомявал официално, че К. е новия маркетинг директор.
Не отрича, че и преди юли 2022 г., В. К.. винаги е била включена като част от
комуникацията, водена между дружествата, като тя основно е отговаряла за медийното
планиране. След м. юли 2022 г., когато разбрали, че А. вече не заема длъжността маркетинг
директор, се обърнали към В. директно, защото „някой трябваше да вземе решение“.
Свидетелят твърди също, че по това време бил прекратен техния договор с ответното
дружество, като изявление за това получили също от В. К... От показанията на св. Д. се
установява още, че в годините са работили съвместно освен с А. и К., също и с други
служители, заемали различни длъжности при ответника като Бранд мениджър или външен
консултант в лицето на ..., като много рядко са договаряли директно с борд мениджмънта.
4
Към средата на м.07.2022 г. св. Д. забелязал че К. се представя в социалните мрежи като
„маркетинг директор“ и това ги мотивирало занапред да се обръщат към нея за „всякакви
стратегически решения, нашите казуси, касещи отношенията ни, условията по договора им
и т.н.“. Св. Д. твърди още, че преди август 2022 г. с В. К.омуникацията била основно за
медийно планиране, рекламни кампании, като в тази комуникация като кореспонденти били
включени винаги В., А., Г...., но В. била основния човек, с който са говорили за медийно
планиране.Всичко важно било обсъждано с А., тъй като „маркетинг директора вземал
решения по ценовите условия на договорите с външните консултанти“. Същевременно, на
въпрос, поставен от ответника, св. Д. не отрича че „за техните ценови условия, касаещи
гърци и румънци, са получавали решение и от В. К..“, още докато А. е бил на работа.
Показанията на св. П., водена от ответника по делото, сочат, че длъжността на В. К.. не
била промяняна от постъпването й на работа през м.08.2021г. до настоящия момент, като тя
отговаряла за медийното планиране в компанията. Обяснява, че мотива за извършеното
съращение в щата бил основно „оптимизация и съкращаване на комуникационния канал“ с
оглед предизвикателната пандемична година. Целеният ефект бил да се съкрати броя звена в
субординационната връзка с мениджмънт борда. След 01.07.2022 г. не са извършвани други
структурни промени, касаещи позиции и трудови задължения на оставащите служители.
Категорична е, че няма друг служител в компанията, който да е поел функциите, които А. е
изпълнявал. В. К.. изпълнява една и съща длъжност от назначаването през м. август 2021 г.
и до настоящия момент. Св. П. твърди също, че съкращаването на длъжността „Маркетинг
директор“ е работещо решение, като към днешна дата няма прехвърляне на функции и няма
необходимост от тази длъжност. От показанията на св. П. става ясно също, че във връзка с
длъжността на В. К.. през м. юли 2022 г. е било изпратено грешно уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ до НАП, в което се сочело, че същата е преназначена на длъжност „Директор на
дирекция“, която грешка лично тя след като се върнала от отпуск и установила, в качеството
си на директор на дирекция „Човешки ресурси“ разпоредила да бъде отстранена, като през
м. септември изпратили ново уведомление до НАП, с което заличили предходно подаденото
такова. За погрешно изпратените уводомления и корекциите им, от НАП са постъпили и
приети като доказателства 3 бр. справки за изпратени уведомления /на л.122-125/, всички
касаещи В. К.., от които се установяват същите обстоятелства, за които свидетелства и св.
П.. Не се установява към НАП да е подавано уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, в което да се
сочи, че В. К.. е сключила допълнително споразумение, за длъжност „Маркетинг директор“
след 01.07.2022 г., което косвено потвърждава твърдението на ответника в ОИМ, че с К. не
са сключвани допълнителни споразумения към трудовия й договор, касаещи заемане на нова
длъжност или възлагане на допълнителни трудови функции и задължения, в т.ч. тези на
съкратената длъжност „Маркетинг, директор“.
Това, че в част от електронната кореспонденция, изходяща от името на ответното
дружество, с автор В. К.., фигурира подпис, съдържащ длъжност „маркетинг директор“ под
името на К., по никакъв начин не води до извод, че липсва реално съкращаване на щата и
премахването на длъжността „Маркетинг мениджър/ Директор маркетинг“ е било само
фиктивно.
От приетите по делото доказателства, не се установява препокриване на трудови
задължения и функции, и преливане на такива от длъжността „Маркетинг мениджър“ към
„Мениджър, медиа праниране“. Възможно е по възлагане и нареждане на Борд
мениджмънта, част от задълженията на ищеца, като комуникацията с външни консултанти,
касаещи рекламни кампании и др. активности, да са били възложени на В. К.., като заемаща
длъжност най-близка до задълженията на ищеца /касаещи комуникацията с външни
маркетингови агенции, вкл. по ценови условия/, но това не означава автоматично, че същата
е заела неговата длъжност, още повече че за промяна в длъжността и функциите, следва да
има допълнително споразумение между работодателя и служителя, а такова в случая не се
установява да е сключвано.
5
Не са приети по делото други доказателства, които да носят информация относно
релевантни по делото факти.
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Уволнението поради съкращаване на щата винаги е резултат от осъществяването на
един сложен фактически състав, състоящ се от два елемента, а именно: вземане на решение
за преустановяване на определени трудови функции и прекратяване на трудовите отношения
с лицата, заемащи тези длъжности, като уволнението следва да е извършено от органа, който
има право да го извърши. Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2
КТ означава премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни бройки
(длъжности) от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието,
поради преустановяване на съответстващите на тези длъжности трудови функции. Именно
поради преустановяване на трудовите функции запазването на трудовия договор е
невъзможно и законодателя е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно
основание.
За законосъобразността на уволнението на това основание е необходимо
съкращаването в щата да е реално, т. е. съответната функция действително да се премахва, а
не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на
характера на извършената работа; съкращението в щата да е налице към момента на
уволнението, т.е. уволнението да следва съкращаването на щата, включително да е
извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени.
В тежест на ответника в производството, е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че работодателят законосъобразно е упражнил потестативното си право за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищеца длъжност
по реда на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, респ. че при процесното уволнение е осъществен
фактическият състав на чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ.
От представените щатни разписания от страна на ..., в сила от 03.01.2022 г. и
01.07.2022 г., и след съвкупен анализ на приетите писмени доказателства – длъжностни
характеристики, щатни разписания, заповеди, както и от свидетелските показания, се налага
извод, че в ответното дружество действително е извършено съкращение в щата, като след
01.07.2022 г. е премахната единствената щ.бр. за длъжността „Маркетинг директор“ заемана
от ищеца А. Г. А.. След извършеното съкращение, целия сектор „Маркетинг и реклама,
подчинени на Маркетинг директор“ съгласно щатното разписание от 03.01.2022 г., в
щатното разписание от 01.07.2022 г. са прехвърлени на директно подчинение на Главен
оперативен директор, бизнес развитие Е. В., сред които и длъжностите „Мениджър, медиа
планиране“ заемана от В. К.. и длъжността „Мениджър, маркетинг комуникации“ заемана от
Г. К. /посочена и от св. Д., като част от комункиционния канал, с които е контактувал
относно рекламните кампании/.
"Щатът на предприятието" това е списъка на общия брой наети работници и служители
и тяхното вътрешно разпределение, съобразно организацията на труда по трудови функции
и длъжности. Няма утвърдена форма на щатно разписание, като всяко предприятие само
избира и съответно утвърждава подходящата за своите нужди форма на длъжностно и
поименно щатни разписания. Представените такива от ответника /приложени на л.53-59 от
делото/ изпълняват именно такава функция и установяват твърдяното от ответника
съкращение в щата, извършено към 01.07.2022 г.
6
От друга страна, реално съкращаване в щата има не само, когато намаляват бройките
на заетите в предприятието работници /служители/, но и при реална промяна на трудовите
функции на съществуващите бройки по щатното разписание.
Във втората хипотеза попадат както случаите, когато трудовите функции по
съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, така и
когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не
е налице идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност.
Възможните хипотези са няколко, като например трудовите функции на съкратената
длъжност да са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна
характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени
в една нова длъжност или на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично
променени функции и задължения. В настоящия случай, не се установява пълна
идентичност между функциите и задълженията на някоя от останалите длъжности, с тези на
съкратената такава. Напротив, установи се безспорно, че заеманата от ищеца А. длъжност
„Маркетинг директор“ е закрита изцяло, като няма катеторични доказателства трудовите й
функции дали са били преразпределени между борд мениджмънта в лицето на главните
оперативни директори и оставащите по щата длъжности в сектор „Маркетинг и реклама“.
Не се установява и твърдяното от ищеца преназначаване на неговата длъжност на друг
служител, в лицето на В. К... Дори и да се приеме за установено, че К. е започнала да се
подписва и представя като „Маркетинг директор“ в социалните мрежи и имейл
кореспонденцията си, тези нейни едностранни действия, не кореспондират с насрещно
осъществени такива фактически и правни действия от страна на работодателя, чрез
сключване на допълнително споразумение към трудовия й договор, или изцяло нов трудов
договор, с които да е била променена заеманата от нея до момента длъжност, или да са й
възложени официално трудовите задължения и функции на съкратената длъжност
„Маркетинг директор“.
В практиката си ВКС приема, че е налице реално съкращение и при извършена от
работодателя трансформация - когато трудовата функция на съкратената длъжност се
прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както
и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се
трудови функции (така напр. решение № 404 по гр.д. № 1968/2013 г., ІV г.о., ВКС
Решение № 184 от 02.06.2011 г. по гр.д. № 803/2010 г. на ВКС и др.). В конкретния случай,
функциите на съкратената длъжност не се установява да са легално прехвърлени и
преразпределени към оставащите по щатното разписание длъжности в сектор „Маркетинг и
реклама“, като доколкото изпълняваните от ищеца трудови задължения касаят по-скоро
стратегически, анализаторски и планиращи развитието на компанията въпроси, най-
вероятно същите са преразпределени между собствениците на компанията и заемащи
длъжностите на главни оперативни директори, което е в техните прерогативи и е тяхно
право. Но такова прехвърляне на задлъжения и функции не сочи на извод за фиктивно
съкращение в щата.
В заключение, съдът приема, че действително е налице реално съкращаване на щата, с
оглед на което следва да се разгледа и възражението на ищеца за наличие на предпоставки
за задължително извършване на подбор.
При оспорване на законността на уволнение, осъществено при условията на чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ, в тежест на работодателят е да установи по безспорен начин законосъобразността
на уволнението, включително в настоящия случай, че на длъжността, заемана от ищеца
7
преди уволнението, не е назначен друг служител към когото са изцяло прехвърлени
трудовите функции на съкратената длъжност.
По делото безспорно се установи, че съкратената длъжност „Маркетинг директор“ е
била единствена в щата на ответното дружество, поради което за работодателят не е
възникнало задължение за извършване на подбор по см. на чл.329 от КТ.
В процеса на подбор се извършва преценка и съпоставяне между качествата на
работници или служители, изпълняващи идентични или сходни по същността си трудови
функции. Подборът в този случай е част от правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение, но и задължение, тъй като без извършването на такъв, правото на
уволнение въобще не може да бъде упражнено. При наличието на трансформация, когато
трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със
съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между
други длъжности със съществено различаващи се трудови функции, не възниква задължение
за работодателя да извърши подбор, тъй като задължение за подбор може да възникне, само
когато трудовите функции на различните длъжности не се различават съществено. В
случая на ищеца е била съкратена единствената по щатното разписание длъжност “Директор
маркетинг“ като за ответника – работодател не е възникнало задължение да извършва
подбор, тъй като не се установява идентичност на трудовите функции с някоя от оставащите
длъжности, в т.ч. „Мениджър, медиа планиране“.
По въпроса за задължителния подбор са постановени множество решения на
Върховния касационен съд, някои от които са задължителни на основание т.2 от ТР №1/2009
г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Те са подчинени на разбирането, че
работодателят няма задължение за подбор, когато премахва единствена щатна бройка или
всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по
чл.329, ал.1 КТ. Обратно - винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на
щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една длъжност, както и
когато се възползва от правото си на подбор. Задължение за подбор има и тогава, когато
работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с
лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност е винаги конкретна и се
прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа т.е. тя е
в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от
близостта или съвпадението на наименованията по щата. Именно, като израз на това
разбиране и задължение за конкретна преценка и настоящия състав на съда, намира, че в
случая е съкратена единствена щатна бройка за длъжността „Директор маркетинг“ и за
ответника освен право на подбор /от което той не се е възползвал/ не е възниквало
задължение за извършване на подбор с други длъжности, които не се съкращават.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от КТ при закриване на част от предприятието, както
и при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, работодателят има право на
подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по добре. Въпреки заглавието "право на подбор",
трайната съдебна практика и правната теория приемат, че извършването на подбор е
задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни
бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово
право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност /по
наименование напр./, но съществено отличаващи се по своите трудови функции /така
Решение № 153 от 24.07.2017 г. по гр. д. № 4092 / 2016 г. на ВКС и др./.
Доколкото в настоящото производство ответникът доказа, че заеманата от ищеца
8
длъжност е била единствена, натоварена с конкретна трудова функция, и при прилагане
последиците на чл. 154 ГПК, съдът намира за установено възражението на ответника, че за
него не е съществувало задължение да извърши подбор при съкращаването на длъжността,
заемана от ищеца до уволнението му.
По тези доводи съдът намира обжалваното уволнение за законосъобразно извършено
от органа на работодателска власт, при наличие материалноправните предпоставки на
нормата на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ и при спазване на установената в закона процедура,
предвид на което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид акцесорния характер на претенцията по чл. 344, ал. 1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от
КТ спрямо тази за отмяна на уволнението, този иск също следва да бъдат отхвърлен като
неоснователен.
Не подлежи на разглеждане и заявено в условията на евентуалност от страна на
ответника възражение за прихващане, доколкото не се е сбъднало вътрешно процесуалното
условие за това, а именно исковете на ищеца са били изцяло отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ответникът. Последния е
представил списък по чл.80 от ГПК, съгласно който претендира разноски в общо размер на
8488 лв., от които 8 388 лв. с ДДС представлява заплатено адвокатско възнаграждение, а 100
лв. съответно заплатен депозит за вещо лице. Ищецът своевременно е заявил възражение по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Видно от приложените доказателства за уговорения и
реално заплатен адвокатски хонорар от ответника, същия е съобразен със заявение от ищеца
материален интерес по иска с пр. осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ и е формиран съобразно разп.
на чл.7, ал.1, т.1, пр.1 и ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията й от 04.11.2022 г., приложима по делото/. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК съдът намира, че на ответника следва да му бъдат присъдени изцяло сторените
от него съдебни разноски в производството, в размер на 8488 лв.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса и
възнаграждението за в.л., заплатени от бюджетните средства на СРС, остават за сметка на
съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. А. , ЕГН ********** от гр. София срещу ответника
„..., с ЕИК ... /с променено наименование в хода на производството „ ...“ .../, представляван
заедно и поотделно от изп. директори И. М., Д. Н. и Т. Т., искове с правно основание чл.
344, ал. 1 т. 1 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ за признаване за незаконно уволнението,
извършено със заповед № 25/05.07.2022г. на ответника и за осъждане на ответника да
заплати сумата от 69 948,60 лева – обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 06.07.2022 г. до 06.01.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. Г. А. , ЕГН ********** от гр. София
да заплати на „..., с ЕИК ... /с променено наименование в хода на производството „ ...“ .../,
представляван заедно и поотделно от изп. директори И. М., Д. Н. и Т. Т. сумата от 8488
лева, представляваща разноски за производството пред СРС, а именно за адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10