Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 487
26.08.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №85 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от А.М.М. ***, против Решение № 1012-26-642-1/02.12.2019г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. против Разпореждане №262-00-183-3/08.11.2019г.
на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на административния акт. Счита се, че същият е необоснован, издаден в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочи се, че в мотивите на решението и разпореждането нямало данни и
разсъждения за защита интересите на жалбоподателя по реда на чл.54а, ал.1, т.3,
във връзка с чл.4 от КСО. Смята се, че посочените аргументи не обуславяли
съображения и тълкувания за това какво значение за органа имали
продължителността на стажа, основанието за прекратяването на трудовото
правоотношение, размера на обезщетението и периода, за който се отнасяли. Ако
тези въпроси били изяснени в актовете, то следвало да бъдат аргументирани в
светлината на европейските правила. Твърди се, че основният спорен въпрос в
случая бил дали жалбоподателят отговаря на изискванията на чл.54а, ал.1 от КСО
за отпускане на парично обезщетение за безработица, или внасяни ли били
дължимите осигурителни вноски за фонд „Безработица“ най-малко девет месеца през
последните петнадесет, преди прекратяване на осигуряването, за да можело да
получи парично обезщетение за безработица. Счита се, че в мотивите на решението
не били посочени доказателства, а наличните такива не били анализирани и не се
излагали съображения в подкрепа на изложените в настоящата жалбата. Посочва се,
че обстоятелствата относно липсата на относимите по случая книжа или
непопълването на преписката със същите, можело да рефлектират негативно върху
правото на оспорващия да получи обезщетение за безработица. При това положение
отказът за изплащане на дължимото обезщетение било в противоречие с
разпоредбите на чл.54а от КСО. Предвид изложеното се прави обобщен извод, че
разпореждането и решението били издадени при неизясняване на фактите и
обстоятелствата по случая, респ. в нарушение на чл.35 от АПК. Иска се отмяна на
решението на Директора на ТП на НОИ –
Хасково и изпращане на преписката на административния орган за решаване на
спора по същество, при правилно тълкуване и прилагане на закона.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа от
процесуален представител, който навежда доводи в насока липса на документи по
преписката, във основа, на които административният орган следвало да определи
размера на обезщетението за безработица, което възлизало на 60% от доходите за
последните 24 месеца. От страна на органа не били събрани документи, от които
да бил виден реалния доход на жалбоподателя. Претендират се разноски по делото.
Допълнителни съображения се излагат в писмено становище.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез
процесуален представител оспорва жалбата. Изтъква, че в случая прекратяването
на трудовия договор на оспорващия било извършено по взаимно съгласие, поради
което изчислението на обезщетението за безработица на 60% от трудовия му доход
било неприложимо. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 26.02.2019г. от жалбоподателя А.М.М. до Директора на ТП на НОИ – Хасково е подадено
Заявление вх.№1019-26-780/26.02.2019г., (л.24) за удостоверяване на
осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002. Съгласно
Справка за приети, върнати и липсващи документи с вх. №262-00-183-1/26.02.2019г.
в ТП на НОИ – Хасково, А.М.М. представил към заявлението следните документи за
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, които били приети: 1.
Заявление, приложение №1 към чл.1, ал.1 от Наредбата; 2. Заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава – членка на ЕС
със СЕД U002 и U004; 3. Декларация за определяне
на пребиваването; 4. Копия на документи от Великобритания – 5 бр.; 5. Анкетна
карта за Великобритания. В справката е отразен липсващ документ, а именно ПД U1 за придобит стаж във Великобритания, който трябвало
да се вземе под внимание по Регламент на ЕИО 1408/71 и Регламент 574/72.
На 28.02.2019г. от ТП на НОИ – Хасково до съответната
институция в Обединеното кралство е изготвено Искане за осигурителна история на
лицето А.М.М.,***-26-780-1/01.03.2019г (л.21).
С Разпореждане №262-00-183-1 от 05.03.2019г. (л.25),
издадено от ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ –
Хасково, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във връзка с чл.54, ал.1, т.5 от АПК,
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано
по заявление №262-00-183/26.02.2019г., подадено от А.М.М., е било спряно.
Мотивите на органа са „образувано производство по издаване на СЕД U002 и СЕД U
004 за периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Великобритания.
Заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица на основание чл.54а от КСО от името на А.М.М. е регистрирано в ТП
на НОИ - Хасково на 26.03.2019г. с вх.
№262-00-183/26.03.2019г (л.27).
Като приложения към писмо от 08.10.2019г. с реф.№ICW EU ST926749B
000036770978 (л.61) от
Агенция „Приходи и Митници“ на Нейно Величество до ТП на НОИ – Хасково са предоставени
формуляри U002 и U004 за А.М.М..
Във формуляр U002 (л.62 и сл.) е посочена начална и крайна дата на заетостта на
лицето, както и причината за прекратяването ѝ: „по взаимно съгласие“ (вж.
л.65).
С Разпореждане №262-00-183-2 от 06.11.2019г. (л.14) на
ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково, на основание
чл.55 от АПК, производството по заявление за отпускане на парично обезщетение
за безработица, вх. №262-00-183/26.02.2019г., подадено от А.М.М. е възобновено,
с мотив „получени документи – СЕД U 002 и
СЕД U 004 за периоди и доходи от осигурена заетост по
законодателството на Великобритания.
С Разпореждане №262-00-183-3 от 06.11.2019г. (л.12),
издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково,
предвид заявление вх.№262-00-183/26.02.2019г. на А.М.М., с последно
прекратяване на осигуряването от 10.02.2019г., прекратено осигуряване за
безработица на основание – „прекратяване на договора по взаимно съгласие“, с
регистрация в АЗ на 25.02.2019г., минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО
за 2018г. – 9.00 лв., на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и
чл.54б, ал.3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 25.02.2019г.
до 18.06.2019г. в размер на 9.00 лв. дневно. Разпореждането е връчено на А.М.,
чрез дядо му – Будин Ангелов, на 15.11.2019г., срещу подпис.
Разпореждане №262-00-183-3 от 08.11.2019г. е обжалвано
от А.М.М. с жалба вх. №1012-26-642/20.11.2019г. в ТП на НОИ – Хасково.
С Решение №1012-26-642-1/02.12.2019г., издадено от
Директора на ТП на НОИ – Хасково, е отхвърлена жалбата на А.М.М. против
Разпореждане №262-00-183-3 от 08.11.2019г. на ръководител на осигуряването за безработица.
Решение №1012-26-642-1 от 02.12.2019г. е връчено на
адресата си на 14.01.2020г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне с баркод ИД PS 6300 0118EY C.
Жалбата срещу решението е подадена чрез
административния орган до Административен съд – Хасково на 17.01.2020г. по
пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
като подадена в законоустановения срок, а именно в 14-дневен срок от съобщаване
на решението, от лице с правен интерес и срещу административен акт, който
подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя за осигуряването за
безработица изхождат от компетентни съгласно чл.117, ал.1 и чл.54ж от КСО органи, издадени са в предписаната от закона
форма и съдържание (чл. 117, ал. 3 от КСО), поради което изискването по чл. 59,
ал. 2, т. 4 АПК е спазено. Материалният закон е правилно приложен, като не са
допуснати
и нарушения на административнопроизводствените правила.
Спорният по делото въпрос е правен и се свежда
до причината за прекратяване на заетостта на жалбоподателя във Великобритания, а оттам и кой е приложимия закон при определяне размера на
обезщетението.
Несъмнено, към момента на подаване на заявлението жалбоподателят отговаря на условията по чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на
обезщетение за безработица. Този
факт се установява от приетите по делото писмени доказателства, представляващи
СЕД U002 и СЕД U004, издадени от компетентните органи във Великобритания. В
тази връзка несъстоятелно е изложеното в жалбата в тази насока, а именно, че
основният спорен въпрос в случая бил дали лицето отговаря на изискванията на чл.54а, ал.1 от КСО за отпускане на
парично обезщетение за безработица.
Като
се има предвид, че жалбоподателят е български гражданин, същият попада в персоналния обхват на чл. 2, § 1 от
Регламент /ЕО/ № 883/2004. Регламентът се прилага пряко във всички
държави-членки и неговите
разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации,
от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на
противоречие с националните законодателства имат приоритет (чл. 288 ДФЕС).
Съгласно чл. 61 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, на което основание е издаден СЕД
U002, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство
поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на
правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на
периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е
необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост,
завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като
завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
С
разпоредбата на чл.54б, ал.1 КСО е въведено изискване за изискуем осигурителен
период - последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването,
от който период се съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневният
осигурителен доход за определяне на дневното парично обезщетение за
безработица. Този осигурителен период включва и период на осигурена заетост,
през който спрямо жалбоподателя се е прилагало законодателството на друга
държава-членка, в случая Великобритания. Следователно, изчисляването на
паричното обезщетение за безработица, което се отпуска на лицето, следва да се
извърши при прилагане на нормата по чл. 62, § 1 вр. § 2 от регламента при
съобразяване на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от
осигуреното лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно
българското законодателство.
Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение
за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия и не упражняват трудова
дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. Паричното обезщетение
се изплаща с начална дата в зависимост от датата на прекратяване на
осигуряването и спазване на срока за регистрация в Бюро по труда, считано от
същата дата, след подаване на заявление от правоимащото лице. Периодът за
изплащане на обезщетението се определя според продължителността на
осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица
за времето след 31 декември 2001 г., който е от 4 до 12 месеца (чл. 54в, ал. 1 КСО), при дневно парично обезщетение за безработица в размер 60 на сто от
среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица“ за последните
24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването,
който не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за
безработица. От значение за периода за
изплащане и размера на обезщетението е и основанието за прекратяване на
правоотношението. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните
лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно
съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2,
чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105,
чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162,
т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за
Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл.
271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават
минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
В настоящия случай не е
спорно, че
по отношение на жалбоподателя пряко приложение намира разпоредбата на чл. 62, § 1
и § 2 от Регламент № 883/2004. Следва обаче при определяне размера на обезщетението
и срока за неговото получаване да се съобрази и причината за прекратяване на заетостта, с оглед
предвидените в нормата на чл. 54б, ал.3 от КСО ограничения в тази насока. В
представените пред органите документи, а именно СЕД U002,
като причина за прекратяване на заетостта е посочено „прекратяване на договора по
взаимно съгласие“. Последното е в хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО, поради
което при определяне размера на обезщетението за безработица административният
орган правилно е приел, че е налице основание за определяне на минималния
размер на паричното обезщетение за безработица – 9 лева дневно, за срок 4
месеца.
От
доказателствата поделото по безспорен начин се установява, че последната
трудова дейност на оспорващия във Великобритания е прекратена по взаимно
съгласие. Принципно, този факт по силата на чл.54б, ал. 3 от КСО е приравнен на
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т. 1 от
Кодекса на труда. Структуриран електронен документ U002 - част от
административната преписка по издаване на обжалвания акт, е приет като писмено
доказателство по делото без оспорване от страните. Истинността на
удостоверените в него факти и конкретно причината за прекратяване на трудовия
договор, не е оспорена от жалбоподателя. Това доказателство представлява
официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим
на основание чл. 144 от АПК и като такова обвързва съда с материална
доказателствена сила, по отношение на така обективираните е него факти. Поради
това, доколкото доказателствената му сила не е опровергана от останалия по
делото доказателствен материал, същият обвързва съда да приеме за доказани
фактите удостоверени в него, сред които е и най-същественият в случая - причината
за прекратяване на последното трудовото правоотношение на оспорващия.
След
като от доказателства по делото се установява приетото от административния
орган, а именно че трудовото правоотношение на А.М.М. с последния му
работодател във Великобритания е прекратено по взаимно съгласие на страните, то
по отношение срока и размера на дължимото парично обезщетение за
безработица действително следва да намери приложение разпоредбата на чл.54б,
ал.3 от КСО, както правилно е възприето от административния орган. В този
случай размерът на трудовото възнаграждение на жалбоподателя, получавано във
Великобритания е без правно значение, респ. няма отношение към спора.
След
като ръководителят на осигуряването за безработица е определил предвидения в
чл.54б, ал.3 от КСО размер и срок на обезщетението за безработица, правилно
жалбата против разпореждането му е била отхвърлена с оспореното Решение №
1012-26-642-1/02.12.2019г. на Директора на ТП
на НОИ – Хасково, респ. последното е законосъобразно, поради което
жалбата против него следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора
основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по
делото, поради което А.М.М. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ТП на НОИ - Хасково сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
по правилото на чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно и чл.143, ал.4 от АПК,
Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.М. ***, против Решение № 1012-26-642-1/02.12.2019г., издадено от
Директора на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА
А.М.М. ***, да заплати по сметка на ТП на НОИ - Хасково сумата 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: