Определение по дело №3073/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260810
Дата: 17 декември 2020 г.
Съдия: Таня Борисова Георгиева
Дело: 20205300503073
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер  260810/               17.12.2020  Година                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

На  17.12.2020 г.

В   закрито  заседание в следния състав:

                                                          Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                             Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

         ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 3073 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

           Жалбоподателят „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника си юрк. Г.  моли да бъде отменено като неправилно Разпореждане от 29.10.2020 г., инкорпорирано в Заповед № 261272 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 13083/2020г.по описа на РС-Пловдив,  с което е отхвърлено заявлението подадено от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираните суми: 65,20 лева- административни разноски, 146,32 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 50,95 лв. обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 11.05.2019 г.- 17.09.2020 г. Излага съображения за това.

           Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо разпореждане на районния съд.

          Разгледана по същество се явява неоснователна поради следното:

           За да постанови обжалваното разпореждане, с което отхвърля заявлението в частта му, с която се претендира от длъжника А.К.Т. *** плащане на 65,20 лева- административни разноски, 146,32 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 50,95 лв. обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 11.05.2019 г.- 17.09.2020 г., съдът излага съображения, че така уговорените клаузи са неравноправни на осн.чл.143, ал.2, т.5, вр.ал.1 ЗЗП.

Въззивният съд намира за обосновано и законосъобразно обжалваното разпореждане на районния съд.

Съгласно законовите изменения,/обн.ДВбр.100/2019г.-20.12.2019г./, и въвеждане на нова т. 3 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК,  е въведено задължение и на заповедния съд служебно да следи за наличие или обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза, наред с това дали искането е в противоречие с добрите нрави, съгл. т. 2 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК. В тази насока, съществува, поначало, такова задължение за съда, като е налице и решението по дело № С-472/11 на Съда на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по договора за допълнителни услуги.

В случая, се констатира от въззивния съд, че е налице  нарушение на забраната по чл.10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито, в случая, се явяват т.н. „административни разноски“. Освен това, се констатира от въззивния съд и, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.18 от ЗПК,  съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива. В конкретния случай това означава, че в съдържанието на обезпечения с поръчителство договор за кредит е трябвало да бъде включено договореното обезпечение. След като по договора за потребителски кредит има дадено обезпечение, то уговорката за същото следва да бъде инкорпорирана в съдържанието на самия договор за потребителски кредит.

Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд намира, че е обосновано и законосъобразно направеното с обжалваното разпореждане отхвърляне на заявлението в посочените части, арг. от разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.2 и т. 3 от ГПК.

   Поради изложените съображения обжалваното разпореждане следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд като правилно и законосъобразно.

 Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл. 274 ал. 3 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                            

 О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 29.10.2020 г., инкорпорирано в Заповед № 261272 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 13083/2020г.по описа на РС-Пловдив,  с което е отхвърлено заявлението подадено от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираните суми: 65,20 лева- административни разноски, 146,32 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 50,95 лв. обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 11.05.2019 г.- 17.09.2020 г..

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                          Председател:

 

                                                                   Членове: