РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Стара Загора, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Соня Хр. Каменова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20225500600071 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 260068/26.10.2021 г., постановена по НЧХД №
1135/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък подсъдимата Ф. М. Б., ЕГН
********** е призната за виновна в това, че на 20.04.2020 г., в с.*** ***,
общ.Казанлък, е причинила на Н. С. Б. от с.*** ***, кв. „*** ***“ № 1,
общ.Казанлък, ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето,
представляваща травматичен оток и кръвонасядане на дясна ушна мида,
травматичен оток на дясна лицева половина (в областта на дясната скулна и
слепоочна области), охлузвания на двете предмишници – престъпление по
чл.130, ал.2 от НК, за което на основание чл.78а от НК е освободена от
наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лв.
Със същата присъда подсъдимата Ф. М. Б. е призната за невинна в
1
това на 20.04.2020 г., в с.*** ***, общ.Казанлък, да е нанесла публично обиди
на тъжителката Н. С. Б., а именно да е казала нещо унизително за честта и
достойнството й в нейно присъствие - „Курва!“, „Мръсен долен боклук!“,
„Маймуна!“, поради което е оправдана по повдигнатото срещу й в тъжбата
обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от
НК.
С Присъдата подсъдимата Ф. М. Б. е осъдена да заплати на частния
тъжител и граждански ищец Н. С. Б. сумата от 1000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на престъплението по чл.130,
ал.2 от НК, като в останалата част – до размера на 3000 лв., искът е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С Присъдата е отхвърлен предявеният от частната тъжителка Н. С.
Б. граждански иск за сумата от 2000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във
връзка с чл.146, ал.1 от НК, като неоснователен и недоказан.
Подсъдимата Ф. М. Б. е осъдена да заплати на частния тъжител и
граждански ищец Н. С. Б. сумата от 356 лв., представляваща една втора от
направените от частния тъжител разноски по делото за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на експертиза.
Подсъдимата Ф. М. Б. е осъдена да заплати в полза на Съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Казанлък направените по делото разноски
от бюджета на съда в размер на 408 лв., както и 50 лв. държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е
обжалвана от подсъдимата Ф. М. Б. – чрез защитника й - в ОСЪДИТЕЛНАТА
Й ЧАСТ.
В жалбата е повдигнат довод за неправилност на присъдата, поради
постановяването й в противоречие с материалния и процесуалния закон.
ИСКАНЕТО е в обжалваната част присъдата да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невинна и
оправдана в това да е извършила престъпление по чл.130, ал.2 от НК спрямо
Н. С. Б., както и да бъде отхвърлен уваженият граждански иск за претърпени
неимуществени вреди в резултат на това престъпление.
2
Изложено е алтернативно искане – ако присъдата бъде потвърдена в
обжалваната наказателно-осъдителна част, да бъде отхвърлен уваженият
граждански иск за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК, тъй като не било установено да са
претърпени такива; да бъде намален размерът на присъденото обезщетение,
тъй като отмереният такъв не бил съобразен с вида, характера и интензитета
на причинените вреди.
В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е
обжалвана от Н. С. Б. – чрез поверениците й - в ОПРАВДАТЕЛНАТА
наказателна и ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА гражданска част.
Изложено е оплакване, че в обжалваната част първоинстанционната
присъда не е съобразена със събраните по делото доказателства.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по
повдигнатите във въззивните жалби оплаквания, прие следното:
Обжалваната присъда е постановена въз основа на тъжба от Н. С. Б.
срещу Ф. М. Б., в която са изложени обстоятелства за нанесени обиди и
причинена лека телесна повреда на частната тъжителка от подсъдимата на
20.04.2020 г. в с.*** ***, общ.Казанлък.
Приети са за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански искове от частната тъжителка срещу подсъдимата за:
-сумата от 2000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на нанесената обида;
-сумата от 3000 лв., обезщетение за пертърпени неимуществени
вреди вследствие на нанесената лека телесна повреда,
и двете претендирани ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането.
Извършвайки самостоятелна проверка и анализ на събраните по
делото доказателства - с оглед оплакванията в двете въззивни жалби относно
фактите, приети за установени от първостепенния съд – въззивният съд прие
за установено следното от фактическа страна:
Частната тъжителка Н. С. Б. е снаха на подсъдимата Ф. М. Б., майка
на съпруга й – свидетелят Р.И.Б..
3
Към 20.04.2020 г. и тримата живеели в една къща – в село *** ***,
община Казанлък, но на различни етажи, в отделни домакинства.
Отношенията между частната тъжителка и съпруга й – от една страна и от
друга - подсъдимата, били лоши. Често, по различни поводи, помежду им
имало кавги.
Подсъдимата Ф. М. Б. имала и дъщеря – свидетелката Ю.И. Б., но тя,
заедно със съпруга си – свидетелят Й.С.Б., живеела в град Стара Загора.
След смъртта през 2016 г. на съпруга си и баща на децата й,
подсъдимата Ф. М. Б. прехвърлила своята част от недвижимия имот в село
*** *** на дъщеря си.
На 20.04.2020 г., частната тъжителка и съпругът й започнали ремонт
в двора на къщата в с. *** *** - измазване с вар на стената на плевнята, като
с тази цел предния ден сглобили скеле. Още при вдигането на скелето
подсъдимата изразила недоволство от предстоящия ремонт и заявила на сина
си, че нищо не трябва да прави без разрешение на сестра си, срещу което той
й отвърнал, че това, което прави е за добро.
С направата на ремонта се ангажирал Ю.Н.Ю., който по това време,
но не и понастоящем, живеел на семейни начала с дъщерята на частната
тъжителка и съпруга й – свидетелката Ф.Р. Б.. Внучката на подсъдимата, тъй
като не била в добри отношения с баба си не живеела в къщата в село *** ***,
а живеела при баба си по майчина линия.
На 20.04.2020 г., извършвайки посочения ремонт, свидетелите Р.И.Б.
и Ю.Н.Ю. били качени на скелето. Ю.Н.Ю. измазвал стената на плевнята, а
Р.И.Б. му подавал кофите с вар, които частната тъжителка и дъщеря й Ф.Р. Б.
пълнели на земята.
Съседният имот представлявал празно дворно място, а в имота до
него била къщата на свидетеля И.П.К.. Същият ден, към 13.00 часа
свидетелят И.П.К. и баща му започнали да орат своя двор, подготвяйки го за
сеитба.
Докато работели, свидетелите Р.И.Б. и Ю.Н.Ю. си подвиквали със
съседа си И.П.К. и разменяли по някоя приказка.
Около 16.30 – 17.00 часа, когато стената на плевнята почти била
измазана, подсъдимата Ф. М. Б. излязла от своята част на къщата,
4
подпирайки се с пръчка. Започнала да крещи: „Махайте се от дома ми! Не ви
искам! Нямате работа тук! Кого питахте да правите този ремонт!“ За да
преустанови ремонта, защото не била съгласна с извършването му, започнала
да клати скелето, което се разлюляло. Свидетелите Р.И.Б. и Ю.Н.Ю., които
все още били качени на него, й казали да престане, защото ще паднат.
Частната тъжителка Н. С. Б., уплашена, че мъжът й и майсторът ще паднат от
скелето, при все, че и тя помолила свекърва си да спре да го клати, хванала
подсъдимата за ръката, за да преустанови действията й. Подсъдимата се
сдърпала със снаха си, при което я одраскала с нокти по ръцете, а след това
посегнала с пръчката и ударила с нея тъжителката през лицето, в областта на
дясната скулна област, дясната слепоочна област и дясното ухо.
Свидетелят И.П.К., чието внимание било привлечено от крамолата в
двора на съседите му, станал очевидец на случилото се.
След разправията, подсъдимата се прибрала за кратко в къщата, а
после отишла в дома на свидетеля П.И.П., от където по телефона се обадила
на дъщеря си Ю.И. Б. в град Стара Загора, а той – по молба на последната,
която обяснила, че не може да дойде в с.*** *** – се обадил на тел.112.
От РУ – Казанлък на мястото на инцидента били изпратени
свидетелите А.Х.К. и Б.Д.Н. – полицаи в управлението.
Уведомен за случилото се от свидетеля И.П.К., на мястото на
деянието пристигнал след идването на полицаите и свидетеля И.Р.Б. (син на
частната тъжителка и съпруга й).
Същият ден, вечерта, свидетелката Н. С. Б., която се почувствала
зле със сърцето след случилото се, потърсила медицинска помощ, видно от
представения по делото Амбулаторен лист № 214/20.04.2020 г.
На 21.04.2020 г. след преглед в град Стара Загора на частната
тъжителка от съдебен лекар (д-р Т.Г.П.), медицински били освидетелствани
установените при извършването му травматични увреждания.
Установените от въззивния съд фактически обстоятелства
съответстват на приетото от първоинстанционния съд.
Обстоятелствата, при които частната тъжителка е претърпяла
травматично увреждане и това, че същото й е причинено от подсъдимата се
установяват от показанията на свидетелите Ф.Р. Б., Р.И.Б., Ю.Н.Ю. и И.П.К.,
5
всички очевидци на случилото се, като последните двама са без родствени
връзки със страните. Отсъстват основания за съмнение в пристрастие както в
показанията на последните двама от посочените свидетели, така и в
показанията на свидетелите А.Х.К. и Б.Д.Н. - полицаите, изпратени на
местопроизшествието. Тези двама свидетели, макар и да не са присъствали по
време на случилото се, а още и свидетелят И.Р.Б., са възприели нараняванията
на частната тъжителка по ръцете и показанията им съответстват на
съобщеното от свидетелите – очевидци на деянието.
Естеството на причиненото телесно увреждане на частната
тъжителка се установява чрез назначената в хода на първоинстанционното
производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни - № 175/2021
г., в заключението на която, изготвено от вещото лице д-р Т.Т.С., отсъстват
основания за съмнение. Съгласно посоченото заключение, основаващо се на
събраните по делото гласни доказателства и отразеното в съставените при
прегледите на частната тъжителка Амбулаторен лист № 214/20.04.2020 г. и
Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 17-I/2020 г., при
инцидента на 20.04.2020 г. Н. С. Б. е получила: травматичен оток и
кръвонасядане на дясната ушна мида; травматичен оток на дясната лицева
половина (в областта на дясната скулна и слепоочна област); охлузвания на
двете предмишници. Експертният извод на вещото лице е, че описаните
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и че отговарят да са получени по времето и начина, посочени от
пострадалата – при нанасяне на удар с пръчка в дясната лицева половина и
дране с нокти по двете предмишници. От заключението се установява, че
установените травматични увреждания са причинили на пострадалата болка и
страдание, както и че срокът за възстановяване вследствие на причиняването
им е в рамките на около две седмици.
В показанията на свидетелите Ю.И. Б. и Й. С. Б. (дъщеря и зет на
подсъдимата) се съдържат данни относно отношенията между семейството на
частната тъжителка и свекърва й. Съобщеното от тях относно конкретния
конфликт е без доказателствена стойност, тъй като тези свидетели не
възпроизвеждат лично видяно и чуто, а препредават разказано им от
подсъдимата. При наличие на първични доказателства, производните не са
източник на фактология.
6
Въззивният съд, също като първостепенния, приема, че събраните по
делото гласни доказателства не позволяват направата на еднозначен извод по
време на кавгата между подсъдимата и всички останали, ангажирани с
ремонта, съпровождала физическата саморазправа със снаха й, какви по
съдържание и спрямо кого е отправяла обиди. Част от свидетелите съобщават
за отправени обидни реплики в множествено число, други – в единствено,
като същевременно от показанията на свидетеля Ю.Н.Ю. се установява, че по
време на крамолата участниците в нея са говорили на турски език.
Въз основа на всичко гореизложено, Окръжен съд – Стара Загора
прие, че установената от първоинстанционния съд фактология е основана на
събраните в хода на съдебното следствие - при спазване изискванията на
процесуалния закон - доказателства, преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка и съвкупност, и в съответствие с правилата на формалната
логика.
Въз основа на установените обстоятелства по делото, правилно
първоинстанционният съд:
-е приел, че на 20.04.2020 г. подсъдимата Ф. М. Б. е извършила
престъпление по чл.130, ал.2 от НК като е причинила на Н. С. Б. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство
на здравето, за което, след като я е признал за виновна, на основание чл.78а от
НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.;
-е признал подсъдимата Ф. М. Б. за невинна в това на 20.04.2020 г., в
с.*** ***, общ.Казанлък, да е нанесла публично обиди на тъжителката Н. С.
Б., а именно да е казала нещо унизително за честта и достойнството й в нейно
присъствие - „Курва!“, „Мръсен долен боклук!“, „Маймуна!“, поради което я
е оправдал по повдигнатото срещу й в тъжбата обвинение за престъпление
по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че причинената от
подсъдимата Ф. М. Б. лека телесна повреда на частната тъжителка Н. С. Б.
ангажира и гражданската й отговорност пред последната на основание чл.45
от ЗЗД и е присъдил в полза на пострадалата сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на нанесеното й травматично увреждане, като в останалата част –
до размера на 3000 лв., е отхвърлил предявеният иск като неоснователен и
недоказан.
Въззивният съд приема, че размерът на горепосоченото обезщетение
7
е отмерен справедливо. Съобразен е с естеството на конкретното телесно
увреждане, както и с интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания по време на оздравително-възстановителния процес.
Постановената оправдателна присъда по отношение на повдигнатото
в тъжбата обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146,
ал.1 от НК е обусловила отхвърляне на предявения граждански иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на нанесена
обида, както е сторил и първоинстанционният съд.
По отношение на разноските първоинстанционният съд се е
разпоредил в съответствие с правилата на чл.189 от НПК.
Поради всичко гореизложено и тъй като не се установиха - при
извършената цялостна служебна проверка на присъдата и по оплакванията
във въззивните жалби - основания за отмяна или изменение на обжалваната
присъда, същата на основание чл.338 от НПК следва да бъде потвърдена.
Въззивният съд констатира, че при обжалването на
първоинстанционния съдебен акт, не е внесена от жалбоподателите –
подсъдимата Ф. М. Б. и частната тъжителка Н. С. Б., сумата от 6 лв. –
държавна такса по т.12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието. Поради това, същите следва да бъдат
осъдени да заплатят тази дължима държавна такса с настоящото решение.
Предвид съдържанието на представения пред първоинстанционния
съд договор за правна защита и съдействие, сключен между подсъдимата и
адв. Ч., съгласно който осъществяваната въз основа на него правна помощ е
безплатна на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, както и с оглед на
решението на въззивния съд по въззивните жалби на двете страни в
производството, искането на адв. Ч. за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата се явява
основателно. Поради изложеното и съобразявайки се с чл.13, ал.1, т.1 от
Наредба № 1/09.07.204 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
частната тъжителка следва да бъде осъдена да заплати на адв. Ч.
възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на подсъдимата
във въззивното производство в размер на 400 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260068/26.10.2021 г., постановена по
НЧХД № 1135/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА подсъдимата Ф. М. Б., ЕГН ********** да заплати в
полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара
Загора държавна такса от 6 лв. (шест лева).
ОСЪЖДА частния тъжител и граждански ищец Н. С. Б., ЕГН
********** да заплати в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на
Окръжен съд – Стара Загора държавна такса от 6 лв. (шест лева).
ОСЪЖДА частния тъжител и граждански ищец Н. С. Б., ЕГН
********** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на адв. С.М. Ч. в размер на 400 лв. (четиристотин
лв.) за оказаната от него безплатна правна помощ на подсъдимата Ф. М. Б.
във въззивното производство.
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9