№ 191
гр. Габрово , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210100313 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЛЕОМЕТ" ЕООД с. Поповци,
общ. Габрово, чрез пълномощник адв. Р.Р., против „ЗГПУ ГРУП" ООД гр. Габрово.
Предявени са искове по чл. 286 от ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че през 2017 г. между ищеца и ответника е сключен
устен договор за изработка и доставка на чугунени отливки и виброоснова от страна на
ищеца. Изработените изделия били приети от ответника, като ищецът издал следните
фактури: № **********/16.11.2017 г. на обща стойност 480.00 лв. с ДДС за
изработените отливки и № **********/16.01.2018 г. на обща стойност 2160.00 лв. с
ДДС за виброоснова.
Въпреки неколкократните покани от ищеца, изработената от него продукция не
му била заплатена. На 10.02.2021 г., чрез нотариус Пламен Коев ищецът връчил на
ответното дружество покана за плащане на описаните по-горе суми. На следващия ден
получил отговор, в който били потвърдени посочените факти, придружен с отказ да се
заплати изработеното, поради това, че ищецът е задържал метални каси, модели и
оборудване, собственост на ответника. Ищецът сочи, че единствените вещи,
собственост на дружеството-ответник, са 2 бр. модели - виброоснова- малка и голяма и
1 бр. алуминиева блана, които са послужили за произведената и незаплатена от
ответника, продукция. Твърди, че никога не е отказвал тези модели и блана да бъдат
1
върнати, при поискване.
Всяка от дължимите суми по двете фактури следвало да бъде заплатена в 14-
дневен срок от датата на издаването им, на осн. чл. 303а ал. 3 от Търговския закон. Но
тъй като, съгласно чл. 111, б. „в"' от ЗЗД, с изтичане на три годишна давност се
погасяват вземанията за лихва, се претендира лихва за период от три години назад,
считано от 19.02.2018 г. За този период лихвата за забава върху главницата от 2640.00
лв. е в размер на 803.73 лв. Върху главницата от 2640.00 лв. се дължи законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба, до датата на окончателното и
погасяване.
Въз основа на изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата в размер на 2640.00 лв. с ДДС, представляваща цената на доставена от него, но
незаплатена от ответника продукция, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното и заплащане,
както и лихва за забава в размер на 803.73 лв. за периода от 19.02.2018 г. до 18.02.2021
г.
В с.з. адвокат Р. поддържа предявените искове и излага съображения за
уважаването им, като прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законния срок ответникът е представил отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си, адвокат Х.М.. В него изразява следното становище:
Предявените искове са неоснователни. Ответникът никога не е отричал, че дължи
стойността - сбора от сумите по двете посочени в исковата молба фактури, но както и в
отговора си на изпратената нотариална покана, така и сега твърди, че има насрещно
вземане от ищеца, което по размер надвишава претендираното. Това негово вземане е
възникнало на основание издадени от ищеца данъчни фактури с № ********** от
23.08.2016 г. и №********** от 20.01.2017 г. Видно от същите, ищецът е доставил -
продал на ответника 28 броя метални каси и 6 броя модели, на обща стойност 4 808.75
лева с ДДС. Същите тези метални каси(леярски) и модели, след продажбата им и
заплащане от страна на ответника са останали при ищеца. Това е така защото същите
са се използвали и без тях няма как да се произведат и изработят чугунените отливки и
виброоснова, фактурирани в двете неплатени фактури, както и в множеството други
фактури издадени от ищеца на ответника със същият предмет(отливки). Същите са
абсолютно технологично необходими. Без тях и тяхното използване в процеса на леене
няма как да се произведе каквато и да е отливка и/или виброоснова. Тези каси и модели
ищеца по всяка вероятност неправомерно е отчуждил, което е и единствено обяснение
на факта защо отказва да ги върне, явно и ясно съзнавайки, че те не са негови. Стига се
до там да се твърди, че никога не са оставали при него. Тоест налага се извода, че тъй
като металните каси и модели не могат да бъдат възстановени се дължи тяхната
2
стойност и то тази определена от самия ищец - посочената във фактурите. Поради тази
причина ответникът прави възражение за прихващане до размера на по - малката сума,
а именно 3 343.73 лева, по което моли съдът да се произнесе и след като се увери, че е
налице насрещно вземане от страна на ответника към ищеца, да съобрази същото в
съдебния си акт.
В с.з. адвокат М. поддържа отговора на исковата молба.
След като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Правосубектността на дружествата – ищец и ответник се установява от
приложените справки от Търговския регистър.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните всички твърдяните в исковата молба факти, а
именно - по силата на устен договор за изработка между страните ищецът e изработил,
а ответникът e приел изработените от него чугунени отливки и виброоснова.
Стойността на изработените изделия е отразена в издадените от ищец фактури,
представени и приети като писмени доказателства по делото, както следва: фактура №
**********/16.11.2017 г. на обща стойност 480.00 лв. с ДДС за изработените отливки и
фактура № **********/16.01.2018 г. на обща стойност 2160.00 лв. с ДДС за
изработената виброоснова. Така общият размер на задължението на ответника по
договора възлиза на 2640.00 лв., като същият не го оспорва.
Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение от сключен между тях устен договор за изработка на
движими вещи, описани в процесните фактури, по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. По
силата на чл. 266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа. Фактурите са получени от представител на ответното дружество, като съгласно
чл. 303а ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва
да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. В настоящия случай ищецът е изпратил на ответника и нотариална покана за
плащане, приета като писмено доказателство по делото и неоспорена от ответната
страна. Същата е получена от ответника на 09.02.2021 г., като от своя страна
ответникът е изпратил писмен отговор на ищеца, в който не оспорва нито размера на
задължението си, нито получаването на изработените изделия. С оглед разпоредбата на
чл. 86 от ЗЗД и настъпилият падеж за плащане /14 дни след получаване на фактурите/,
ответникът дължи лихва за забава върху главницата, като такава се претендира от
ищеца за период от три години назад, а именно - за периода 19.02.2018 г. - 18.02.2021
г., за който това акцесорно вземане не е погасено по давност. Съдът изчисли размера на
3
мораторната лихва с помощта на интернет базираното приложение на НАП, на адрес
http://nraapp03.nra.bg/, при което установи, че същият възлиза на претендираната от
ищеца стойност от 803,73 лв.
С оглед на гореизложеното са налице предпоставките за уважаване на
предявените искове за главница и лихва в пълен размер.
Поради това следва да се разгледа и направеното от ответника възражение за
прихващане. В тази връзка ответникът е представил заверени копия на издадени от
ищеца данъчни фактури с № ********** от 23.08.2016 г. и ********** от 20.01.2017 г.
В първата фактура е отразена продажба на 20 бр. метални каси на ответника, на
стойност 2736 лв. с ДДС, а във втората - продажба на чугунена отливка с тегло 1771
кг., 8 бр. метални каси и 6 бр. модели, всичко на обща стойност 7491,66 лв. с ДДС.
Ответникът твърди, че след продажбата и заплащането на 28 бр. метални каси и 6
бр. модели, същите са останали във владение на ищцовото дружество. Това било така,
тъй като без използването им не би било възможно изработването на чугунените
отливки и виброоснови, чието заплащане ищецът претендира с исковата молба. В тази
връзка по делото е допусната експертиза, изготвена и поддържана в с.з. от вещото лице
инж. М.С.. От заключението й се установява следното: Ответникът е предоставил
моделна екипировка, с която са направени фактурираните отливки. Тези модели касаят
само изделие вибробункер. При посещение от страна на вещото лице при ищеца, на
него са предоставени 3-те вида модели, с които е изпълнена неплатената поръчка - 2
бр. модели виброоснова - малка и голяма, и 1 бр. блана. За изпълнение на възложената
задача по договора ищецът е използвал дървени каси, които са негова собственост.
Същите са налични и към момента при ищеца и той ги използва за други поръчки.
Заключението на вещото лице съдът кредитира като обосновано и правилно.
Професионалната компетентност на инж. С. не е поставена под въпрос, а в
констативно-съобразителната част той е описал подробно технологичния процес, по
който са изработени процесните изделия и въз основа на който е дал отговор на
поставените му въпроси. От страна на ответника не са представени доказателства,
противоречащи на заключението.
При тези обстоятелства съдът намира, че направеното възражение за прихващане
следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано. Същото се основава на
твърдяно вземане на ответника за неоснователно обогатяване спрямо ищеца. То обаче
остана недоказано. Още в исковата молба се изказва предположение, а не категорично
твърдение, че ищецът се е разпоредил с вещите, които е продал на ответника, но
въпреки това са останали в негово владение. В тази връзка ответникът не ангажира
никакви доказателства. Не се установи, че продадените му изделия по представените
от него фактури са останали във владение на ищеца, като това обстоятелство не се
4
потвърждава и от заключението на вещото лице, а няма ангажирани и други
доказателства. Освен, че не се доказа ищецът да владе тези изделия, не се доказа и
предположението, че той /ищецът/ се е разпоредил по някакъв начин с тях. В тази
връзка следва да се има предвид, че прихващане може да се прави само с еднородни
вземания. Следователно, то би могло да бъде уважено, само ако ищецът действително
се е разпоредил с намиращите се в негово владение вещи, собственост на ответника и
така се е обогатил за негова сметка. В другият случай, ако ищецът все още държи тези
вещи, ответникът може да иска връщането им, но и тогава възражението за
прихващане не би могло да бъде уважено, тъй като не се касае за парично вземане.
Следва да се отбележи, че по делото не се представиха доказателства за изминалия
немалък период от време ответникът да е предприел някакви действия за реституция на
тези вещи, негова собственост. Отразеното в експертното заключение обстоятелство,
че вещото лице не е видяло подобни каси и модели при ищеца, не може да послужи за
релевантен по делото извод, доколкото липсват каквито и да било данни за
местонахождението, приемането, предаването или отчуждаването на тези вещи.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по настоящето
дело разноски, които са в общ размер на сумата 635,60 лв., от които 155,60 лв. –
заплатена държавна такса и 480,00 лв. – адвокатско възнаграждение, изплатено
съгласно договор за правна помощ и съдействие /л. 6 от делото/.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗГПУ ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „Селимица" № 4, представлявано от управителя Д.В.В., да
заплати на „ЛЕОМЕТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
село Поповци, община Габрово, представлявано от управителя Г.Р.К., сумата 2 640,00
лв. /две хиляди шестстотин и четиридесет лева/, представляваща възнаграждение по
сключен между страните договор за изработка на чугунени отливки и виброоснови, за
които ищецът е издал фактури № **********/16.11.2017 г. и №**********/16.01.2018
г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 19.02.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 286 от ТЗ във вр. с 266, ал. 1
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗГПУ ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „Селимица" № 4, представлявано от управителя Д.В.В., да
заплати на „ЛЕОМЕТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
село Поповци, община Габрово, представлявано от управителя Г.Р.К., сумата 803,73
5
лв. /осемстотин и три лева и седемдесет и три стотинки/ лихва за забава за периода
от 19.02.2018 г. до 18.02.2021 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
НЕ УВАЖАВА направеното от ответника „ЗГПУ ГРУП" ООД гр. Габрово
възражение за прихващане със сумата 4 808,75 лв., като неоснователно.
ОСЪЖДА „ЗГПУ ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „Селимица" № 4, представлявано от управителя Д.В.В., да
заплати на „ЛЕОМЕТ" ЕООД, ЕИК107565505, със седалище и адрес на управление
село Поповци, община Габрово, представлявано от управителя Г.Р.К., направените
разноски по делото в размер на 635,60 лв. /шестстотин тридесет и пет лева и
шестдесет стотинки/, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6