№ 162
гр. Благоевград, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210201078 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. В., с ЕГН **********, с адрес ... против
Наказателно постановление № 24-1899-000394 от 29.07.2024 година на ВПД
Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, 01 РУ – Благоевград, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на МВР, с което на
жалбоподателя за извършено административно нарушение на чл.104Б т.2 от
ЗДвП, на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 12 /дванадесет/ месеца.
С жалбата се оспорва издаденото НП, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че АУАН не отговаря на изискванията на
чл.42 от ЗАНН, тъй като не съдържа описание на обстоятелствата при които е
извършено нарушението, а описаните такива не съответстват на
действителната фактическа обстановка, като това е прехвърлено и върху НП,
като е допуснато и нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Излагат се
съображения, че нарушението не е осъществено и деянието на жалбоподателя
не е съставомерно, както и за нарушено право на защита. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично, ангажира
процесуален представител в лицето на адвокат С. Г., която поддържа жалбата,
сочи доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество,
1
като моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно в каквато насока представя и писмени бележки.
Претендира присъждане и на направените в хода на производството разноски
за един адвокат.
Административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по същество.
Районна прокуратура Благоевград, редовно уведомени, не ангажират
представители, и становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 22.03.2024 година през нощта свидетелите Л. Г. Ц. и Г. Ц. И., двамата
полицейски служители на 01 РУ – Благоевград при ОДМВР – Благоевград
били на работа и като автопатрул и изпълнявали функции по охрана
обществен ред в гр.Благоевград. Около 22.08 часа на 22.03.2024г. двамата се
движели със служебния автомобил по ул.“Владо Черноземски“ в
гр.Благоевград в посока към кръговото кръстовище пред Строителния
техникум, като имали пряка видимост към кръговото кръстовището
образувано между ул.“Джеймс Баучер“, ул.“Д-р Христо Татарчев“ и
бул.“Васил Левски. В същият момент забелязали, че водача на лек автомобил
БМВ, модел 330Д с регистрационен номер ..., движейки се в кръговото
кръстовище преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез
презавиване на ляво и дясно, рязко подаване на газ, с което умишлено довежда
автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела (задни),
движейки се напречно на пътя. Двамата полицейски служители установявайки
визуално случващото се приели, че водача на лек автомобил БМВ, модел 330Д
с регистрационен номер ... ползва пътя за други цели освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, поради което го
застигнали и спрели за проверка на ул.“Д-р Христо Татарчев“, в близост до
кръстовището на градската градина и сградата на Административен съд -
Благоевград. При проверката установили, че автомобила се управлява от
жалбоподателя А. С. В., но е собственост на .. В., като в автомобила имало и
още две лица – свидетеля .... На място на проверката актосъставителят Л. Г.
Ц., в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението и
съставяне на акта Г. Ц. И., съставил на жалбоподателя А. С. В., АУАН серия
GA № 974980 от 22.03.2024г., с който квалифицирал тези действия на
жалбоподателят, като административнонарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП –
водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Акта е предявен и връчен на жалбоподателя А. С. В., който го
подписал с отбелязване, че „нямам възражения“. Писмени възражения по акта
в законоустановения срок за това не постъпили. С нарочна Докладна записка с
рег. № 1899р-6182 от 26.03.2024г., мл. Полицейски инспектор ..., след
2
запознавана с материалите по административно-наказателната преписка
предложил на ВПД Началник 01 РУ – Благоевград, в случая да бъде
извършена проверка за установяване и събиране на доказателства за
извършено от жалбоподателя престъпление по чл.325 ал.3 от НК. Вследствие
на последното, с Мотивирана резолюция № 24-1899-М000008 от 26.03.2024г.,
ВПД Началник 01 РУ – Благоевград, на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН и
чл.33 ал.2 от ЗАНН, поради това, че деянието съдържа признаци на
престъпление по чл.325 ал.3 от НК е прекратил административноказателното
производство и е изпратил материалите на Районна прокуратура –
Благоевград. По случая е назначена и извършена предварителна проверка,
като са събрани множество материали въз основа на които решаващия
прокурор е приел, че са налице основания, които изключват образуването на
наказателно производство за извършено престъпление от общ характер,
поради което е постановил Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 13.06.2024г. и е върнал материалите отново на
административнонаказващия орган за произнасяне. Въз основа на
материалите по преписката и така съставения АУАН, ВПД Началник РУ –
Благоевград в ОДМВР – Благоевград, Началник 01 РУ – Благоевград,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
МВР, издал атакуваното Наказателно постановление 24-1899-000394 от
29.07.2024 година, с което на жалбоподателя А. С. В., с ЕГН **********, за
извършено административно нарушение на чл.104Б т.2 от ЗДвП, на основание
чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба“ в
размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за 12 /дванадесет/ месеца. НП е връчено с разписка лично на жалбоподателя на
05.08.2024г. срещу подпис, като на следващия ден – 06.08.2024г. чрез
наказващият орган е постъпила и разглежданата в настоящото производство
жалба.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита
на актосъставителя Л. Г. Ц. и свидетелят по акта и при установяване на
нарушенията Г. Ц. И.. Свидетелят Л. Г. Ц. сочи в показанията си, че на
22.03.2024г. привечер, изпълнявайки задълженията си в района на централна
градска част и движейки се по ул.“Владо Черноземски“ установили автомобил
БМВ, управляван от жалбоподателя да извършва нарушението описано в
АУАН. Двамата свидетели последвали автомобила БМВ като на ул.“Христо
Татарчев“ го спрели и установили, че се управлява от жалбоподателя, на който
за установеното нарушение съставили АУАН. Свидетелят Г. Ц. И., макар и да
не си спомня подробности по случая, е категоричен, че подържа изцяло
отразеното в акта, който сам подписал като свидетел по установяване на
нарушението и по съставяне на АУАН.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля ..., който е и очевидец на
случилото се и с показанията си установява, че е бил в автомобила управляван
от жалбоподателя В., като привечер се возели безцелно с колата и когато
пътували към магазин Била в посока Строителния техникум, в кръговото
3
кръстовище жалбоподателя изгубил управление на колата, като същата не
била в уравновесено положение. Веднага след това се чули сирени и А. В. се
стреснал. Свидетелят сочи също, че в автомобила е имало и още едно лице.
По делото е представена Докладна записка от Л. Г. Ц. от 22.03.2024г., в
която е описан и докладван детайлно процесния случай на 22.03.2024г., при
който е констатирано административното нарушение по ЗДвП, извършени от
жалбоподателя А. С. В., за които му е съставен и АУАН.
От приложена по делото справката за нарушител/водач на
жалбоподателя А. С. В. е видно, че същият е наказван многократно за
нарушения по ЗДвП.
От представените Обяснения от А. С. В. от 29.04.2024г., дадени по повод
полицейската проверка, назначена от Районна прокуратура – Благоевград,
жалбоподателя не отрича да е осъществявал управление на автомобила, като
това констатирано от полицейските служители и описано в АУАН, при
управление на автомобил БМВ при процесния случай в кръговото
кръстовище, но сочи че е „усетил как волана започва да завива
неконтролируемо на лявата и дясната страна“ и не е знаел как да реагира.
С Обясненията си Г. .. Г. от 08.05.2024г., дадени по повод полицейската
проверка, назначена от Районна прокуратура – Благоевград, същият твърди, че
е бил в автомобила при процесната полицейска проверка, като същият сочи,
че на кръговото кръстовище при Строителния, А. В. е изгубил контрол над
автомобила посока центъра и се е притеснил и трудно е овладял автомобила.
Сочи, че тогава, малко по-нагоре по същата улица били спрени от полицейски
автопатрул и били проверени, като А. В. бил доста уплашен от случая.
Представената Заповед № 244з-415 от 14.02.2022г. и Заповед № 244з-
1039 от 27.03.2023г. на ОДМВР - Благоевград удостоверява правомощията и
материалната компетентност по ЗДвП на актосъставителя и издателя на
обжалваното наказателното постановление – Началник 02 РУ – Благоевград
при ОДМВР – Благоевград.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира
изцяло и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви,
относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин
възприетата фактическа обстановка, като логична и последователна.
При така установената фактическа обстановка, районният съд намира от
правна страна, че жалбоподателя А. С. В. е осъществил от обективна и
субективна страна административното нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
4
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя в тази насока. Доказателства в противна
насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде
наказателното постановление, административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. Видно в акта за установяване на
административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е
точно и конкретно посочено, като е записано “в Благоевград в кръговото
кръстовище образувано от улиците „Джеймс Баучер“, ул.“Д-р Христо
Татарчев“ и бул. „Васил Левски“ …“. Точно този текст е възпроизведен и в
обжалваното наказателно постановление, поради което не може да се приеме
наличието на такова процесуално нарушение от категорията на съществените
и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото
наказателното постановление. В последното коректно е посочено въз основа
на кое административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени
и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се
касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно
наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за
установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият
е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви
доказателства. В тази връзка недоказано и неоснователно се явява
възражението, че е налице противоречие между отразеното в АУАН и НП
относно точното отразяване на фактическите положения, установени при
констатиране на нарушението, включително и при квалифициране на същото
и цифровото изписване на нарушените правни норми. Разпитаните в хода на
длето свидетели, чиито показания съдът кредитира, като последователни,
логични и непротиворечиви, подкрепени и от останалите писмени
доказателства по делото, установиха изцяло механизма на извършената
проверка на жалбоподателя, като резултата от същата, водеща до установяване
на нарушителя по един безспорен и непротиворечив начин, изцяло
съответства на отразеното в акта и е посочен коректно и в обжалваното
наказателно постановление, като самият жалбоподател в писмените си
обяснения не отрича съпричастност към авторството на деянията и че именно
той е управлявал процесния автомобила към момента на установяване на
разглежданите административни нарушения. Това налага извода, че
констатираните административни нарушения са извършени именно от
5
жалбоподателя и санкционния орган след като е приел, че нарушителят е
установен по безспорен и категоричен начин правилно е издал обжалваното
НП. Неоснователно е и възражението на защитата, че между АУАН и НП е
налице очевидно противоречие между описаните обстоятелства и правната
квалификация на нарушенията, както и не е налице съответствие между
текстова и цифрова част на обвинението, с което е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че
жалбоподателят е използвал път отворен за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари и създава опасност за настъпване на ПТП с поведението си на пътя,
описани в текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН и НП
коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно
степен конкретизира неправомерната деятелност на дееца, а именно -
автомобилът извършва в кръговото кръстовище извеждане извън контрол,
чрез презавиване на ляво и дясно, рязко подаване на газ, с което умишлено
довежда автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела (задни),
движейки се напречно на пътя, които действия попълват и посочените „други
цели“ от законодателя (В този смисъл Решение № 279/17.02.2020 г.,
постановено по КНАХД № 725/2019 г. по описа на Административен съд –
Благоевград, Решение № 1977 от 16.12.2020 г., постановено по КНАХД №
381/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград).
Деянието извършено от жалбоподателя А. С. В. представлява
административно нарушение и правилно е квалифицирано от
административно наказващия орган от обективна страна, като нарушения по
чл.104Б т.2 от ЗДвП (нов ДВ, бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.).
Съгласно посоченият законов текст, на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
От обективна страна, по безспорен и непротиворечив начин се установи
от събраните в хода на делото доказателства, че на процесната дата –
22.03.2024г. около 22.08 часа и място – в гр.Благоевград, движейки се в
кръговото кръстовище образувано от улиците „Джеимс Баучер“, ул.“Д-р
Христо Татарчев“ и бул.“Васил Левски“, жалбоподателят А. С. В. е
управлявал лек автомобил БМВ, модел 330Д с регистрационен номер ...,
собственост на .. В., което се установява, както от показанията на свидетелите
Л. Г. Ц., Г. Ц. И. и ..., така и от писмените обясненията на лицето Г. .. Г. и на
самият жалбоподател Вретенарски, дадени в хода на полицейската проверка,
който освен средство за защита са и годно доказателствено средство. Отново
от показанията на свидетелите Л. Г. Ц., Г. Ц. И. и ... и посочените писмени
доказателства се установява, че именно жалбоподателя А. С. В. на процесните
дата, време и място е осъществил т.н. дрифтиране с управлявания от него лек
автомобил, като в кръговото кръстовището, образувано от улиците „Джеимс
Баучер“, ул.“Д-р Христо Татарчев“ и бул.“Васил Левски“, като преднамерено
6
извежда автомобила извън контрол, чрез презавиване на ляво и дясно, рязко
подаване на газ, с което умишлено довежда автомобила до загуба на
сцепление на задвижващите колела (задни), движейки се напречно на пътя,
след което продължава движението си по ул.“Д-р Христо Татарчев“. Тези
негови действия са били възприети визуално, пряко и непосредствено от
двамата полицейски служители, които в следствие на това му поведение са
предприели и действия по своевременното спиране и проверка на водача на
автомобила, които обстоятелства освен, че са отразили в съставеният в по-
късен момент АУАН, но и в нарочни докладни записки, съставени
непосредствено след констатиране на нарушението и възпроизведени пред
настоящия съдебен състав. Свидетелят Л. Г. Ц. е категоричен, че именно
жалбоподателя е използвал пътя, отворен за обществено ползване не по
неговото предназначение, за превоз на хора и товари, а за други цели, респ. за
забавление и/или демонстрации чрез извършване на рискови маневри,
изразяващи се в преднамерено извежда на автомобила извън контрол, чрез
презавиване на ляво и дясно, рязко подаване на газ, с което умишлено довежда
автомобила до загуба на сцепление на задвижващите задни колела, като
свидетелят е категоричен, че тези действия са осъществени на два пъти в
кръстовището и са предизвикали опасност за настъпване на ПТП. Безспорно
от установените по делото факти е видно и че това е станало преднамерено,
като именно тези действия на жалбоподателя са били потвърдени и от двамата
полицейски служители, така и възприети от намиращите се по улицата
множество хора, възмутили се от това поведение. По делото липсват
доказателства, освен обясненията на самия жалбоподател, установяващи
изводи в обратна насока или такива, подкрепящи твърденията на
жалбоподателя, че при управлението на автомобила не е маневрирал и
дрифтирал по описания начин, а тези му прояви са следствие на забелязана
неизправност в автомобила, довела до неговото объркване и притеснение,
което съдът не кредитира в тази им част, като според съда дори и да се бяха
установили подобни обстоятелства, това не дава основание да се приеме, че
навлизането с висока скорост и приплъзване на гуми в кръговото
кръстовището по описаният в акта начин, за което са налични достатъчно
данни по делото, е нормалният и обичаен начин за безопасно движение и
управление на ПП със съобразена с пътните условия скорост. Дори напротив,
при възникване на такава ситуация, за жалбоподателя, като водач на лек
автомобил е било налично задължение, същият да спре до изясняване каква е
неизправността на автомобила и да предотврати евентуално настъпване на
ПТП, а в случая А. С. В. е продължил управлението на автомобила по ул.“Д-р
Христо Татарчев“, забавлявайки се с возещата се в него компания, едва до
принудителното му спиране за проверка от контролните полицейски органи.
Жалбоподателят, като правоспособен водач на лек автомобил е бил наясно с
техническите характеристики на автомобила си, бил е наясно и със съ..ието на
пътната настилка, както и с наличието на други участници в движението и
въпреки това е управлявал МПС по описаният начин, излагайки на риск не
7
само живота, здравето и имуществото на другите хора, но и собствения си
живот и здраве, когато тези му действия са свързани с опасност за настъпване
на съставомерни последици. В случая безусловно се касае за управление на
автомобила от страна на жалбоподателя А. С. В., по начин, който изключва
използването на пътищата отворени за обществено ползване в съответствие с
тяхното предназначение, за превоз на хора и товари, а за други, неприемливи
цели, поради което и съдът прие нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДвП за
установено от обективна страна по безспорен и категоричен начин, а
направените в тази връзка възражения на защитата за неоснователни и
недоказани.
Съдът прие разглежданото административното нарушение за виновно
осъществено от субективна страна, тъй като А. С. В. е правоспособен водач на
МПС, по който факт страните не спорят, и именно като такъв е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си
действия и е искал тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.104Б
т.2 от ЗДвП, на основание чл.175А ал.1 пред.3 от ЗДвП
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя А. С. В., с
административни наказания „Глоба“ в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Именно тези наказания са законоустановени по вид и размер за нарушения,
като процесното поради което и съдът ги намира за справедливи,
законосъобразни и съобразени с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Същите са в
императивно установени размери от законодателя за такова административно
нарушение и се явяват съответстващи на тежестта на извършеното им и ще
осъществят целите и задачите си, предвидени в чл.12 от ЗАНН. Високият
размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се
касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което не следва да
бъде толерирано, тъй като застрашава живота и здравето, както на
извършващите маневрите, така и на останалите участници в движението по
пътищата, в това число и на случайно преминаващи пешеходци, поради което
и в казуса е неприложим института на „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения, след като установи обжалваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, а изложените от
защитата възражения за неоснователни и недоказани, съдът намира, че като
правна последица, същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с ал.9
във връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН, Районен съд Благоевград
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1899-000394 от
29.07.2024 година на ВПД Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, 01 РУ –
Благоевград, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
министъра на МВР, с което на А. С. В., с ЕГН **********, с адрес ..., за
административно нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175А
ал.1 пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер
на 3000.00 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12
/дванадесет/ месеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9