Решение по дело №23/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 136
Дата: 2 април 2020 г. (в сила от 2 април 2020 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20207080700023
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 136

гр. Враца, 02.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.03.2020 г. /десети март две хиляди и двадесета  година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

               ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                                                                                                                                                                                                                                     ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора  НИКОЛАЙ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело №23 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63 ал. 1  ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.С.М. ***, против Решение № 153 от 26.11.2019 г. на Районен съд - Мездра, постановено по АНД № 429 по описа на съда за 2019 г. С атакувания съдебен акт е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2897342, издаден от ОДМВР - Враца на основание чл.189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу касатора за нарушение по чл.21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2  ЗДвП, като е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Жалбоподателят твърди, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа изложеното и в първоинстанционната жалба твърдение за неспазване в производството по налагане на административно наказание на правилата от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. относно непоставянето на допълнителна табела, указваща дължината на контролирания участък, липсата на информация за разстоянието на сл. автомобил до знака, с който е въведено ограничението, както и че от измерената от АТСС скорост не е приспадната максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС. Сочените пороци на ЕФ, жалбоподателят заявява като основания за отмяна на решението на първата съдебна инстанция, както и по същество отмяна на обжалвания електронен фиш.

Ответникът - ОДМВР – Враца не изразява становище по делото. 

Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на  решението,  като обосновано, законосъобразно и правилно.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима. 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е решение на РС – Мездра, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2897342 на ОДМВР – Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, с който на И.С.М. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.  За да достигне до този извод, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма, като съдържа всички лимитативно посочени в този текст реквизити и при изпълнени изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. По съществото на спора районният съд е приел, че с процесния електронен фиш правилно е приложен и материалният закон, тъй като е наложено законосъобразно по вид и размер административно наказание за безспорно доказано, извършено от наказаното лице и при сочените обстоятелства нарушение именно на посочените разпоредби на ЗДвП, поради което санкционният акт е потвърден.   

Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и изключително подробно се е мотивирал защо е достигнал до  крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са всички възражения посочени в жалбата, включително относно позиционирането на служебния автомобил с мобилната система за видеоконтрол, като е посочен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR1-M 515 от 31.05.2019 г. по чл. 10 от Наредбата. В този протокол са отразени начален и краен час на измерването, броя и номерата на клиповете заснети с АТСС, режима на измерването - стационарен, посоката на задействане – приближаващ, общото ограничение на скоростта – 70 км/ч, без пътен знак, с който да се сигнализира различно от общото ограничение на скоростта. В съответствие със събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон, районният съд е приел, че нарушението е доказано по безспорен начин, чрез използването на заснемащо автоматизирано техническо средство, по нормативно определена процедура и при спазване на нормативно регламентираните изисквания, както и на техническите инструкции на производителя на измервателния уред.  Тези изводи напълно се споделят от настоящия касационен състав. Като е управлявал МПС СКАНИЯ Р410 със скорост от 84 км/ч, надвишаваща с 14 км/ч позволената от ЗДвП за движение в извън населено място от 70 км/ч, жалбоподателят е реализирал състав на нарушение именно по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, за което правилно е административно наказан със съответното по вид и абсолютно по размер административно наказание. Нарушението е установено с техническо средство тип „TFR-1M“, което е преминало първоначална и последваща проверка в Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол, съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, видно от представените по делото Протокол № 4-13-19/03.05.19 г. и Удостоверение на БИМ № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.

Неоснователно е възражението на касатора, че към мястото, където бил позициониран автомобилът с мобилната система, ограничението от 70 км/ч е отпаднало, поради липса на пътен знак, който отново да го въвежда. В ЕФ за налагане на глоба, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение в извън населено място, на водача на пътно превозно средство от категория B+E, C+E, D+E е забранено да превишава 70 км/ч. Липсата на пътен знак въвеждащ ограничение, различно от посоченото в ал. 1, както сам твърди касаторът, обосновава извода, че максимално разрешената скорост за движение на този вид МПС е именно 70 км/ч,  при това не само за конкретния пътен участък с посочени GPS координати, а за цялата републиканска пътна мрежа при движение в извън населено място и при липса на друго ограничение на водача на МПС от категория B+E, C+E, D+E е забранено да превишава 70 км/ч.

Неоснователно е и възражението, че при издаване на ЕФ не е приспадната максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС. Видно от приложения по делото като веществено доказателство снимков материал, действително измерената скорост е 87 км/ч, а за наказуема скорост с издадения ЕФ е посочена стойност от 84 км/ч, т.е. приспаднати са 3 км/ч, приети за  допустима грешка при скорост до 100 км/ч, съгласно Протокол №4-13-19/03.05.19 г., с който е одобрено АТСС.

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира за правилни и обосновани фактическите и правни изводи на РС – Мездра, мотивирали го да потвърди обжалвания ЕФНГ.

            При служебна проверка на решението съобразно чл.218 ал.2 от АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.

            По тези съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.218 от АПК    Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

           ОСТАВЯ В СИЛА   РЕШЕНИЕ  №153/26.11.2019 г., постановено по  АНД №429 по описа за 2019 г. на Районен съд – Мездра, с което е потвърден издаденият против И.С.М. *** Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2897342 на ОДМВР - Враца.

Решението е окончателно и  не  подлежи  на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                                                                                    2.