Решение по дело №272/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20227260700272
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  410

 

15.06.2022 г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково

в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател: Пенка Костова

Членове: Антоанета Митрушева  

Биляна Икономова

 

при секретаря Светла Иванова

и в присъствието на прокурора Антон Стоянов,

като разгледа докладваното от  съдия А. Митрушева

АНД (К) № 272 по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.И.К., ЕГН : **********, адрес: ***, против Решение № 27/10.02.2022 г., постановено по АНД № 1315/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че за да наложи съответното административно наказание, решаващият орган приел, че същият извършил посоченото в акта и наказателното постановление нарушение на текста на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка касационният жалбоподател заявява, че се касаело за деяние, извършено в състояние на невменяемост, поради което било ненаказуемо. Неоснователен и необоснован бил изводът на съда, че това твърдение на жалбоподателя останало недоказано. Съдът не упражнил служебното начало, за да провери този довод с предвидените в закона способи. Ето защо, обжалваното решение било незаконосъобразно и следвало да бъде отменено като такова.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя моли за постановяване на решение, с което решението на Районен съд – Хасково да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като не били събрани доказателства, значими за решаване на спора, и че била налице необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Моли за присъждане на разноски.

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ КЪМ ОД НА МВР – ХАСКОВО, не се явява и не изпраща процесуален представител, съответно не изразява становище по основателността на касационната жалба.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита касационната жалба за основателна. Заявява, че РС - Хасково е постановил решението си при непълнота на доказателствения материал. По делото имало безспорни доказателства, че касаторът страда от психично заболяване, като не било установено дали към момента на извършване на нарушението същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Основателно било и искането за събиране на доказателства, свързани с отклонението при измерванията на техническото средство. Счита, че решението следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на РС – Хасково за събиране на доказателства, имащи отношение към предмета на спора.      

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:

С атакуваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 21-1253-001185/07.10.2021 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр.Хасково, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 и нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съответно на основание чл.174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на Г.И.К. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 12.09.2021 г. в гр.Хасково К. е управлявал лек автомобил марка „Алфа Ромео 146“ с peг. № X ****ВА, като при извършена проверка от служители на сектор ПП при ОД на МВР – Хасково същият бил тестван с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ ****0088, който отчел 0,54 промила алкохол. Освен това проверяващите установили, че жалбоподателят не носи в себе си СУМПС. От правна страна съдът е приел за установено извършването на описаните в АУАН и НП административни нарушения. Обсъдил е представените в хода на съдебното производство доказателства - Постановление на РП - Хасково от 14.11.2018 г. за прекратяване на досъдебно производство, водено срещу Г.К. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 24.09.2018 г., с аргумент, че обвиняемият е бил невменяем към момента на извършване на деянието - 24.09.2018 г., Епикриза № 535/2020 г., видно от която в периода от 11.08.2020 г. до 31.08.2020 г. Г.К. е бил лекуван в Центъра за психично здраве с диагноза - „Биполярно афективно разстройство. Маниен период“, а също и Медицинско удостоверение № 3008/09.09.2020 г., издадено от „ЦПЗ“ ЕООД гр.Х., в което е посочено, че Г.К. се е прегледал на 09.09.2020 г. и е констатиран Маниен период, без психотични симптоми. В тази връзка е приел, че действително събраните по делото доказателства сочат, че жалбоподателят страда от психично заболяване - Биполярно афективно разстройство. Това обаче не доказвало, че към датата на извършване на административното нарушение - 12.09.2021 г. К. не е могъл да действа виновно, поради невменяемост. Изложил е доводи, свързани с биполярното афективно разстройство, както и характерните за него периоди /цикли/, като е посочил, че между двата цикъла може да има периоди от време без никакви признаци на заболяването. Отбелязал е, че вменяемостта на едно лице не се обсъжда изобщо, а само към конкретен момент - към момента на извършване на деянието или в случая - към момента на извършване на административното нарушение, съответно е стигнал до извод, че това, че К. е бил в маниен период през есента на 2020 г. или невменяем през есента на 2018 г. не може да доведе до извод, че на 12.09.2021 г. е бил невменяем и следователно не е могъл да действа виновно.

Така постановеното решение настоящата инстанция намира за неправилно. Отговорността за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на административнонаказателното производство се носи от съда – чл. 13 от НПК. По тази причина нормата на чл. 107, ал. 2 от НПК, намираща субсидиарно приложение съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвижда, че събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Такава необходимост ще е налице и когато събраните на извънсъдебната фаза на процеса доказателства не са достатъчни, за да може само въз основа на тях да се направи извод относно предмета на доказване в административно-наказателното производство – установява ли се извършването на вменените на жалбоподателя нарушения по несъмнен начин – по аргумент от чл. 303, ал. 2 от НПК. По този основен в производството въпрос въззивният съд следва да се произнесе едва след събирането на всички необходими доказателства и подлагането им на внимателна проверка, съгласно чл. 107, ал. 5 от НПК. Неизпълнението на това процесуално задължение и постановяването на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка ограничава процесуалните права на страните и поради това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.

В случая следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние, с което се нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателно отговорни лица са пълнолетните граждани, навършили 18 години, които са извършили административно нарушение в състояние на вменяемост. Според разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменеямостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат общата част на НК, доколкото в посочения закон не е предвидено друго. Съдържанието на понятието "вменяемост" се извежда по аргумент от противното от чл. 33, ал. 1 от НК, където е дефинирано понятието за невменяемост и в този смисъл вменяемо лице е това, което разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си съобразно това разбиране.

В настоящия случай, в хода на въззивното производство жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е представил ред писмени доказателства - Постановление на РП - Хасково от 14.11.2018 г. за прекратяване на досъдебно производство поради невменяемост, Епикриза № 535/2020 г. с диагноза - „Биполярно афективно разстройство. Маниен период“, както и Медицинско удостоверение № 3008/09.09.2020 г., които пораждат основателно съмнение относно това дали към датата на извършване на нарушенията лицето е било вменяемо и е можело да отговаря за постъпките си, в който случай същото може да носи административнонаказателна отговорност, предвид горецитираните разпоредби на ЗАНН и НК. В тази връзка настоящата инстанция приема, че районният съд не е предприел необходимите и възможни действия за установяване дали се касае за административнонаказателно отговорно лице или не, предвид данните за здравословното състояние на лицето и определянето му в други случаи като водещо до невменяемост. Този пропуск, въпреки разпределението на доказателствената тежест у наказващия орган да установи нарушението от обективна и субективна страна, би могъл да бъде отстранен и от съда с надлежния за това способ, какъвто е назначаването на съдебно-психиатрична експертиза.

В тази връзка настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за изясняване и проверка на фактическата обстановка по делото относно спорните факти, извършване на преценка на доказателствата по делото и възраженията на наказаното лице. В решението си въззивният съд действително е изложил доводи, свързани с вменяемостта на наказаното лице, но в случая, за да бъдат обосновани същите, а не просто теоретично изложени, е била налице необходимост от специални знания, с каквито съдът не разполага.

На следващо място, съдът не е изложил каквито и да било доводи, свързани с възраженията на жалбоподателя за допустимите грешки в показанията на анализаторите за алкохол в дъха тип Алкотест 7510. Действително в проведеното на 13.01.2022 г. съдебно заседание съдът се е произнесъл изрично, като е оставил без уважение искането на пълномощника на жалбоподателя за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да изследва годността на използваното техническо средство, като е изложил подробни мотиви в тази връзка. Внимателният прочит на протокола обаче показва, че в случая е била оспорена не годността на техническото средство, а евентуалния параметър на техническа грешка при измерване, като е било направено искане за назначаване на експертиза за изясняване именно на този факт или за изикване на техническата характеристика на уреда, по което искане липсва мотивирано произнасяне от страна на съда, като липсва и обсъждане на това възражение в мотивите на съдебното решение.

Предвид така изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липса на решаващи мотиви по наведени оплаквания и липса на проверка на оспорената от наказаното лице вменяемост към момента на извършване на деянието.

С оглед на гореизложеното, постановеното решение е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на РС – Хасково за разглеждане от друг състав, който да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, включително и чрез назначаване на съдебно-медицинска експертиза и/или изискване на допълнителни писмени доказателства, като бъде извършен анализ на събраните доказателства, след което да бъде даден обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като се направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното производство оплаквания и възражения.

 

По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, по направените деловодни разноски в настоящото касационно производство следва да се произнесе съдебният състав на въззивния съд при постановяването на акта си относно основателността на жалбата против процесното наказателно постановление.

 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 27/10.02.2022 г., постановено по АНД № 1315/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Хасково, съобразно дадените указания.

 

Решението е окончателно  и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:    1.

 

 

 

                                                                                          

        2.