№ 12
гр. Бургас, 13.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Благой Г. Потеров
Членове:Калина Ст. Пенева
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600003 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК и е образувано по протест
на зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Бургас, против
определение № 792 от 16.12.2021г. по ЧНД № 1119/2021г. на Окръжен съд –
Бургас, с което е уважена молбата на осъденото лице ИЛ. Й. СТ., ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване, като същия е освободен
условно предсрочно от изпълнение на неизтърпения остатък от наказанието
„лишаване от свобода“ , наложено с присъда по НОХД № 1020/20г на НРС,
като на основание чл. 70 ал. 6 от НК, във вр. с чл. 42а ал. 2 т.2 от НК на
осъдения е наложена пробационна мярка за определения изпитателен срок от
4 месеца и 28 дни –„задължителни периодични срещи с пробационен
служител“
В протеста се излагат доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и
необоснован, тъй като от доказателствата по делото, не може да се направи
обоснован извод за поправяне на лишения от свобода. Изтъква се, че
молителят е бил осъден при условията на чл. 26 ал. 1 от НК за четири отделни
деяния, което обстоятелство сочило за висока степен на обществена опасност
на деянието и на дееца. Твърди,че промяната в оценката за степента на риска
от рецидив е незначителна. Позовава се на писмено доказателство,
представено пред първоинстанционния съд, че три дни преди съдебното
заседание при работа на външен обект у молителя бил открит телефон, което
било грубо нарушаване на правилата за изтърпяване на наказанието.
Поддържа изложените пред първоинстанционния съд аргументи в подкрепа
на възражението срещу поисканото условно предсрочно освобождаване.Моли
за отмяна на атакуваното определение и за оставяне без уважение на искането
на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване.
Не е депозирано становище от началника на затвора Бургас, касаещо
възраженията по частния протест на прокурора.
1
В становище на прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас,
определението на БОС е оценено като неправилно и незаконосъобразно и се
предлага същото да бъде отменено, а частния протест срещу това определение
да бъде уважен. Подчертава се, че въз основа на доказателствата по делото не
може да се направи извод за постигнато поправяне на осъдения, тъй като не
са налице категорични доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни
положителни промени в характера и поведението му, обосновано на факта на
минималния спад от 4 точки на степента на риск от рецидив
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в в
протеста оплаквания, становището на представителя на Бургаска апелативна
прокуратура и материалите по приложеното ВЧНД, намира протеста на зам
окръжния прокурор, при Окръжна прокуратура Бургас за
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Въз основа на материалите по делото, Бургаският апелативен съд
установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба
на лишения от свобода ИЛ. Й. СТ. с ЕГН:********** за условно предсрочно
освобождаване.
На осъдения С. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 2 години във вр с чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1- едно общо наказание по НОХД
1020/2020г на РС-Несебър и по НОХД №185/2021г на РС-Несебър. Осъден е
на основание чл. 198, ал. 1 от НК. В миналото не е осъждан изобщо, няма
регистрирани криминални прояви. За първи път търпи ефективна присъда
„лишаване от свобода“.Началото на изтърпяване на наказанието е от
07.08.2020г., а от 11.03.2021 г. е разпределен в ЗООТ „Строител“. Полагал е
доброволен труд като „хигиенист“ в групата за обвиняеми и подсъдими. След
настаняване в ЗООТ „Строител“, е трудово ангажиран на външен работен
обект - фирма „Андезит“.
От представените пред първоинстанционния съд доказателства е видно,
че лишеният от свобода е изтърпял към момента на постановяване на
атакуваното определение фактически повече от една втора от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ - изтърпял е към 16.12.2021 г. /момента на
постановяване на атакуваното определение/ 1 година 5 месеца и 2 дни.
Зачетено е и времето на положен труд по смисъла на чл. 41 ал. 3 НК - 2
месеца и 15 дни.Остатъкът за изтърпяване на наказанието е 5 месеца и 5 дни,
към този момент. Т.е.към настоящия момент неизтърпения остатък възлиза на
4 месеца и 8 дни. В този смисъл правилно е прието от първоинстанционния
съд, че е на лице първата кумулативно изискуема предпоставка по чл. 70 ал. 1
т 1 от НК.
По отношение на преценката за това, дали поведението на лишения от
свобода С. удовлетворява втория изискуем критерий по чл. 70 ал. 1 НК -
наличието на доказателства за поправянето му, първоинстанционният съд е
осъществил задълбочен и обоснован на доказателствата по делото анализ и е
2
стигнал до правилния извод,че у лишения от свобода С. е настъпил процес на
поправяне, с който извод настоящия съд се солидаризира.
Както се посочи по горе, видно от затворническото досие на С., същия е
постъпил в Затвора Бургас на 07.08.2020 г. В началото на изпълнението на
наказанието, оценката на риска от рецидив от вреди била в средни стойности -
48 точки. Във връзка с подадената молбата за условно предсрочно
освобождаване, със С. е било проведено интервю, касаещо отношението му
към извършеното престъпление, мотивацията за промяна на поведението,
отношенията с близките, възможностите за трудова реализация.
Въз основа на проведеното интервю е била изготвена нова оценка на
риска и в доклада за пробационен надзор на осн.чл.70 ал.2 НПК е посочено,
че рискът от вреди по отношение на обществото е среден, като при втората
оценка се регистрира спад на 44 точки. Видно от доклада, изготвен от
администрацията на затвора проблемните зони са отношение към
правонарушението,управление на финансите, както и умения за мислене,
които са претърпели леки корекции към по ниска степен.
Според доклада обаче /т.4.5/, в поведението на С. се наблюдават
положителни промени, но същите са в недостатъчна степен по отношение на
посочените по горе проблемни зони. В доклада са посочени и положителните
тенденции от превъзпитателния процес, а именно, че лишеният от свобода
приема в пълна степен отговорността за собственото си поведение, осъзнава
факторите допринесли за извършването на деянието и признава изцяло вината
си и вредата, която е причинил на обществото. Лишеният от свобода С.,
според доклада изготвен от Инспектор СДВР и началник СДВР при ЗО
„Строител“, счита наложената му присъда за справедлива, демонстрира
висока степен на мотивация да не извършва повече правонарушения, който
извод влиза в противоречие с предходния извод в същия доклад,че проблемна
зона остава отношението към правонарушението. В дадените от осъденото
лице обяснения същия посочва, че е извършил престъпленията поради
изтеглени бързи кредити, за да може да си построи жилище да се отдели да
живее с четиричленното си семейство. Изразява съжаление, че е предприел по
този престъпен начин да реши проблемите си с бързите кредити и посочва, че
осъзнава грешката, която е допуснал. Видно от представените писмени
доказателства,всички вещи предмет на грабежа са били възстановени със
съдействието на Илиев и върнати на пострадалите лица.
Според представените доказателства първоинстанционният съд е
стигнал до правилния извод, че през периода на изтърпяване на наказанието
С. е показвал устойчива положителна промяна в мисленето и поведението си,
тъй като комплексната преценка на поведението сочи за наличие на
положителните промени и за демострирано желание за ресоциализация,
въпреки посочените проблемни зони, които според същия доклад са останали,
макар и в по малка степен, а именно че му липсва напълно изградено умение
за обществено приемливо мислене. Изводите на първоинстанционния съд се
3
подкрепят и от ясно и категорично изразената позиция на осъденото лице,
което излага твърдения, че иска да излезе, за да работи и да изхранва
семейството си, което е в много тежко положение, с две малолетни деца-на 3
и 5 години, а майката болна от онкологично заболяване и обективна
невъзможност да работи. Получил е уверение, че ще има със сигурност работа
като излезе видно от писмото от БКС-гр.Несебър, което е достатъчна
гаранция, че осъденото лице е осъзнал, че продължава по правилния път, ще
работи и изхранва семейството си. Съдът не споделя изводът на
администрацията на затвора, че проблемна зона при С. е тази относно
уменията за мислене. Всичко това правилно е оценено от проверявания съд за
настъпил добър превъзпитателен процес по отношение на осъдения.
Настоящия съд приема, че лишеният от свобода С. е показал добро
отношение към труда. Това е видно от благодарствените писма по отношение
на С. от работодателите, където същия е полагал труд на ВРО. Видно от
писмо от 23.09.21г до Директора на Затвора Бургас, ръководителя на отдел
„Строителство“ при „АНДЕЗИТ“ ООД Бургас посочва, че И.С. работи повече
от 5 месеца във фирмата, труди се здраво, спазва правилата и никога не се
оплаква. Следва да се отчете, че за такъв период от пет месеца осъденото
лице нито един път да не е проявил безотговорност и несериозно отношение
към труда. Представена е и служебна бележка от директора на БКС
гр.Несебър, че дава съгласие И.С. да се върне на работа като общ работник,
след изтърпяване на наказанието. Обстоятелството, че бившият работодател
на Илиев - БКС гр.Несебър е готов да върне работника си веднага след
изтърпяване на наказанието е ясна индикация за констатирано отговорно
отношение и проява на устойчив подход към труда и изградени трудови
навици от С.. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че в
тази си част превъзпитателния процес е напълно завършен и доказан по
категоричен начин.
Видно от доказателствата по делото по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, С. не е нарушавал реда и дисциплината,
няма нито едно наказание до настоящия момент. Първоинстанционният съд е
обсъдил и представеното в съдебното заседание писмено доказателство -
докладна записка и обяснения за допуснато нарушение, извършено дни
преди съдебното заседание пред първонстанционния съд - държане на
мобилен телефон. Според настоящия състав на въззивния съд, правилно
Бургаският окръжен съд е приел,че констатираното нарушение не е било
санкционирано и на практика в досието на осъдения липсва Заповед за
налагане на наказание в тази насока, поради което тази докладна записка не
следва да бъде ценена като доказателство, което опровергава изводите за
поправяне на осъденото лице, изискуемо по смисъла на чл. 70 ал. 1 от НК.
В тази насока настоящият съд не споделя аргументите, изложени във
въззивния протест относно обстоятелства, свързани с размера на предмета на
престъплението и броя на деянията, включени в престъплението по реда на
чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като тези обстоятелства са били в компетентността на
4
решаващия съд при решаване на въпроса но индивидуализация на
наказанието по съществото на делото и не са предмет на преценка в
настоящото производство.
Фактите, сочещи за наличие на поощрения с награди, вкл. с награда
„свиждане с близките, извън затворническото общежитие, за срок от 8 часа“,
както и доказателствата, че С. се е включвал активно в организираните в
общежитието спортни мероприятия, кореспондират с изводите за наличие на
настъпил превъзпитателен процес.
Съдът е обсъдил и прел като доказателство за осъществяване на
прогноза за ресозциализация на осъденото лице и обстоятелството, че същият
има установен адрес в който ще живее със семейството си след
освобождаване, са именно, че ще живее на адрес: с. Гюльовци, общ. Несебър,
обл. Бургас, ул. „Иглика“ № 14.
Бургаският апелативен съд счита за правилни изводите на проверявания
съд, че И.С. е приел отговорността за извършеното престъпление, като
напълно е осъзнал факторите, довели до извършване на деянието и е заявил,
че съжалява за извършеното престъпление и изпитва чувство за вина.
Правилно, това отношение към извършеното е оценено като липса в
мисленето на лишения от свобода С. на криминални нагласи. Въз основа на
анализ на доказателствата по делото, настоящият съд счита, че спрямо С. е
постигнат добър превъзпитателен и корекционен ефект. Рискът от рецидив е
среден за обществото, в границите на минимума на средното ниво към нисък.
От друга страна осъденият има изградени трудови навици и умения. В този
смисъл според настоящият съдебен състав С. е дал доказателства, че се е
поправил и превъзпитал.
Правилно, първоинстанционният съд е възприел предложението на
Затвора за налагането на пробационна мярка „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител”, съгласно чл.42а ал.2 т.2 от НК за остатъка
от наложеното наказание, поради което основателно и обосновано и е
наложил тази пробационна мярка с оглед достигане на по-ниски нива на риск
от рецидив, в посока към постигане на стойност в границите на ниския риск.
В тази насока настоящият съд счита,че неизтърпения остатък от наказанието
„лишаване от свобода“ е твърде кратък за да може да се предполага, че през
този период превъзпитателните мерки, които биха се осъществявали спрямо
осъденото лице от администрацията на затвора могат да доведат до
съществена разлика от настоящото състояние на риск от рецидив, поради
което наложената пробационна мярка по чл. 42а ал. 2 от НК е вид
продължаване на превъзпитателната дейност на Държавата спрямо осъденото
лице и би постигнала целения от Закона превантивен ефект.
Изложените съображения водят въззивната инстанция до извод за
неоснователност на подадения протест и правилност на атакувания с него
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Поради изложените съображения, въззивният частен протест на зам.
5
окръжния прокурор при Окръжна прокуратура Бургас срещу определение №
792 от 16.12.2021г. по ЧНД № 1119/2021г. на Окръжен съд – Бургас, с което е
уважена молбата на осъденото лице ИЛ. Й. СТ., ЕГН ********** за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода“, определено му измежду наказанията по НОХД №
1020/2020 г. и НОХД № 185/2021г., и двете на Районен съд Несебър, е
неоснователен и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 792 от 16.12.2021г. по ЧНД №
1119/2021г. на Окръжен съд – Бургас
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6