М О Т И В И към присъда № 67/2019 г. по НЧХД
№ 1761/2017 г. на СлРС, изготвени на 11.06.19г.
Тъжителят А.А.Й. е
повдигнал обвинение срещу подсъдимия Г.Е.К. за извършени две престъпления- по чл. 130 ал. 1 и по чл.216, ал.4, вр ал.1,
предл 2 от НК.
С тъжбата си А.Й. е предявил граждански иск за
причинените му неимуществени вреди ( физически и психически болки и страдания) в размер на 2 000 ( две хиляди) лв за леката телесна повреда и за сумата
от 107 ( сто и седем) лв- имуществена вреда вследствие на престъплението по
чл.216, ал.4, вр. ал.1, предл.2 от НК. И двете суми са претендирани ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 12.09.2017 г до окончателното
изплащане на задължението, като се иска възлагане на разноските по делото за адвокатска защита и
държавна такса на осъденото лице в хипотезата на осъдителна присъда.
В с.з. тъжителят
чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата и приетия за съвместно разглеждане гражданския
иск. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и
да уважи изцяло гражданската претенция, като му присъди направените по делото
разноски.
Подсъдимият не
се признава за виновен и не дава обяснения по предявеното обвинение.
Упълномощеният от него защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като признае
подсъдимия за невиновен, ведно с произтичащите от това последици – отхвърляне на
претендираното обезщетение и заплащане от страна на частния тъжител на
разноските по делото. Алтернативно по отношение на гражданския иск, ако съдът
все пак счете, че са налице достатъчно доказателства в полза на тъжителя да му
присъди единствено направените разноски, с оглед представената фактура на
стойност 107 лева за стъклото на автомобила му.
От събраните по делото доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят А.Й.
и подсъдимият К. се познавали помежду си и били в лоши междуличностни
отношения.
На
12.09.2017 г. Й. управлявал личния си автомобил „БМВ 320“, като с него бил св. С.
Й.С.. Около 19:30 ч. автомобила на тъжителя бил в района на питейно заведение
„Сакс „ и се движел в посока „Розова градина”. По същото време пред заведението
бил спрян автомобил марка „Ситроен
Саксо”,управляван от св.Андонов. В МПС-во се возели св. Л. , св. К. и
подсъдимия К..При разминаването на двете МПС намиращите се в автомобила на св.
Андонов лица чули обидни думи от страна
на лицата в другото МПС и решили ,че те са оправени към тях.
Непосредствено
след това автомобила, в който се возел подсъдимия също потеглил в посока центъра на града като се движел по
булевард „Братя Миладинови”.В района на автобусната спирка на „Розова градина „
от автомобила слязъл св.К.. Двама автомобила се засекли отново на кръстовището
на булевард „Братя Миладинови” и бул.Хаджи Димитър” ,където били спрели за да
изчакат светофара.По същото време на
кръстовището се намирали и св.С. и св. Д., който се возели в друго МПС
спряно пред автомобила управляван от пострадалия. Последният бил спрял на
кръстовището в посока Община Сливен, а МПС управлявано от св. А. било спряно на
бул. „Братя Миладинови” в посока Кооперативен пазар. Когато подсъдимия видял
автомобила на пострадалия предложил на останалите да слязат и да потърсят
обяснение за обидите, които считал за отправени към тях.Те се съгласили и св.
Андонов спрял в района на магазин” Миролио.Всички, с изключение на водача –
св.Андонов слезли от МПС и се отправили към автомобила на пострадалия. Последният
като ги видял се опитал да направи обратен завой с цел да избяга . Това било
видяно и от св. К., който между временно
,заедно със св. Терзиева също били в района на кръстовището на вървели пеш. К.
решил също да се намеси и застанал пред
МПС на пострадалия за да му попречил да
извърши маневрата.В същото време към автомобила се приближил подсъдимия К.
,който замерил с камък към предното ляво стъклото на автомобила и го счупил. В резултат на това в автомобила
паднали множество стъкла , който наранили пострадалия и той получил порезна рана в
областта на дясната китка,придружена с обилно кръвотечение. Камъкът го ударил
по лявото рамо и му причинил силна болка. Междувременно св. Л. също се намесил
и ритнал с крак задния ляв калник на
МПС..
След инцидента свидетеля К. и подсъдимия К. си
тръгнали, а свидетелите Л. и А. се качили в автомобила на последния и
потеглили.
Тъжителят Й.
също потеглил и позвънил на тел. 112, за да съобщи за инцидента, след което
потърсил медицинска помощ в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен.
На следващия
ден / 13.09.17г./пострадалия Й. бил прегледан от съдебен лекар ,за което му
било издадено медицинско удостоверение №466/17г.
По случая била образувана прокурорска преписка с
вх. №3211/2017 г по описа на РП Сливен, по която впоследствие бил постановен Отказ
да бъде образувано досъдебно производство.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
При
съпоставка на всички свидетелски показания се установява безспорно ,че всеки
един от разпитаните свидетели присъствували на инцидента , с изключение на св.С.
е видял как подсъдимото лице замерва с камък към колата управлявана от
пострадалия . В тази им част показанията им са напълно идентични и съдът ги
кредитира.
Съдът кредитира показанията на св. С. , св. Д.
, на св.С. и на св. Д. ,последния служител на РУ на МВР- Сливен. Св. С. и св.Д. са категорични ,че подсъдимият е замерил с
камък и е улучил предното ляво стъкло на автомобила управляван от пострадалия.
Двамата безпротиворечиво описват случилото се като техните показания напълно
съответстват и на твърдяното от самия пострадал. В тази връзка съдът ги
кредитира напълно като следва да отбележи ,че те съответсвуват и на събраните
писмени доказателства и в частност на установеното и описано в приложеното по
делото СМУ и това в Докладната записка изготвена непосредствено след инцидента.Техните
показания са съответни и на тия на св. Д. и св. С. ,които съдът също кредитира
. Въз основа на тях приема,че МПС , в което се е движел подсъдимият е било
спряно в района на магазин Миролио , а не на автоспирката след кръстовището .
Съдът не
кредитира показанията на останалите свидетели , а именно на св. А., К. , Т. и Л.,
в основната им част , с изключение на твърдението им ,че подсъдимият е замерил
с камък към автомобила управляван от пострадалото лице.Извода на съда за
изключване на тези свидетелски показания в посочената им част се мотивира от наличието на съществени
противоречия както при съпоставката помежду им така и с останалия събран по
делото доказателствен материал. Тези свидетели си противоречат по всички
останали факти и обстоятелства за които свидетелствуват , с изключение на
това,че е налице замерване с камък от страна на подсъдимия към МПС управлявано
от пострадалото лице, поради което съдът ги изключи от доказателствения
материал.
Съдът дава
вяра и на събраните по делото писмени доказателства,приобщени по съответния
процесуален ред .Въз основа на приложеното по делото СМУ приема за установен
характера на телесното увреждане и
начина му на причиняване , които напълно съответствуват и на кредитираните
свидетелски показания.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият е
осъществил от субективна и обективна страна съставите на две престъпления- по чл. 130 ал.1 и по чл.216 ал.4, вр ал.1,
предл 2 от НК, тъй като на на 12.09.2017 г около 19:30 ч на кръстовището на
бул. „Хаджи Димитър“ с бул.“Братя Миладинови“ в гр. Сливен причинил лека
телесна повреда на пострадалия А.А.Й., изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, представляваща порезна
рана в областта на дясната китка и болки в областта на страничната повърхност
на лявото рамо.
Безспорно е установен механизмът на деянието и
авторството на същото. Налице са всички изискуеми от закона елементи от
обективната и субективна страна на престъплението по чл.
130 ал. 1 от НК.
От обективна страна е налице пострадало
физическо лице, чието
увреждане е получено като резултат от действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и предмети с остри
режещи ръбове като добре отговаря
да е от хвърления камък и счупените от него парчета стъкло.
Това действие е
довело до нараняване на пострадалия, което от своя страна осъществява медико-
биологичния признак „разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК„ , поради което извършеното деяние съдът квалифицира като умишлено нанесена “лека”
телесна повреда по смисъла на чл. 130 , ал. 1 от НК.
Съдът счита за безспорно
установено, че получените от пострадалия наранявания са в пряка причинна връзка с
престъплението, извършено от подсъдимия, нарушаващо телесната му неприкосновеност.
От субективна страна подсъдимият
е действал умишлено, тъй като е съзнавал както характера на извършените от него
действия, така и последиците от същите, а всички останали обстоятелства,
свързани с механизма на извършеното деяние налагат извода, че подсъдимият е целял с тези си действия да
причини на пострадалия болки и страдания, засягайки телесната му
неприкосновеност.
Съдът призна подсъдимия за
виновен и в това ,че на инкриминираната дата и място , противозаконно е
повредил чужда движима вещ –автомобил марка „БМВ „с рег. № СН 2993СА
,собственост на А. И. ,като счупил стъклото на предната лява врата на МПС и
случаят е маловажен– престъпление по чл. 216,ал. 4 в вр.ал.1,предл. 2 от НК.
Предмет на престъплението по чл. 216,ал. 4 в
вр.ал.1,предл. 2 от НК може да бъде
всяка движима или недвижима вещ,
която не е собственост
на дееца. По
отношение на тази
вещ, също както и при другите
посегателства срещу собствеността, е налице
изискването тя да
притежава стойност. По делото
безспорно бе установено, че в резултат на хвърления камък от К. е било счупено
предното ляво стъкло на лекия автомобил, собственост на тъжителя Й., с което е
осъществена втората форма на престъплението „унищожаване и повреждане“, а
именно повреждане, т.е предметът на посегателството не е безвъзвратно унищожен,
а може да бъде поправен и да бъде използван според първоначалното си
предназначение. Що се отнася до причинените повреди по лекия автомобил и
предвид ниската им стойност- 107 (сто и седем) лева, съдът намира, че се касае
за маловажен случай по смисъла на чл.216, ал.4 от НК, а предметът на
престъплението в случая е частно имущество- лек автомобил, собственост на
тъжителя А.А.Й. видно от представеното в съдебно заседание на 21.01.2019 г
свидетелство за регистрация на МПС.
Маловажността на случая се преценява в конкретната хипотеза не само с
оглед ниската стойност на предмета на посегателство но също и предвид
по-ниската степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия
престъпление в сравнение с други такива от същия вид.
От субективна страна
престъплението по чл.216, ал.4 от НК може да бъде осъществено само с пряк
умисъл, какъвто е налице в случая. Деецът е съзнавал както характера на извършените
от него действия, така и последиците от същите.
Причини, мотиви и условия за извършване на
престъпленията, съдът намира в слабите
морално- волеви задръжки на подсъдимия, самонадеяността му и
използването на силови методи за разрешаване на ежедневни конфликти .
Съдът не отчете смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
По отношение на отегчаващите
вината обстоятелства съдът отчита предходните осъждания на дееца.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Въз
основа на това, съдът след като призна подсъдимия за виновен в извършването на
две престъпления- по чл.130 ал.1 и
чл.216, ал.4, вр. ал.1, предл 2 от НК, на основание чл.
130 ал.1 вр. чл. 54 ал.1 от НК му наложи наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването
ДВА пъти в седмицата; 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА; 3.
„Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200 часа годишно за срок
от две поредни години. За
престъплението по чл.216, ал.4, вр ал.1, предл 2 от НК съдът определи като най-
подходящо наказанието „глоба“ и то към предвидения от закона минимум от 100 (
сто) лева.
На
основание чл. 23 ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание, а именно –
наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се
в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***,
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност на явяването и подписването ДВА пъти в седмицата; 2. „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА; 3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер
на 200 часа годишно за срок от две поредни години.
На
основание чл. 23 ал.3 от НК съдът присъединява изцяло към така определеното
общо наказание наказанието „Глоба” в
размер на 100 /сто/ лева.
Така
определеното общо наказание и присъединеното към него, съдът счита за максимално справедливо и
за отговарящо на степента на обществена опасност на подсъдимия и извършените от
него деяния.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК за
сумата от 2 000
( две хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, изразяващо се в умишлено нанесена лека
телесна повреда, представляваща порезна рана в областта на дясната китка и
болки в областта на страничната повърхност на лявото рамо, осъществяващи медико-биологичния
признак- разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК .
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прие, че следва да ангажира деликтната отговорност на подсъдимия за
причинените от неправомерните му действия по чл. 130 ал.1 от НК неимуществени вреди на гражданския ищец в
настоящото дело.
Съдът намира
предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск за сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди за доказан по
основание предвид доказаността на деликтното правоотношение, макар и предявен в
завишен размер. В хода на съдебното следствие безспорно бе установено ,че
подсъдимият с действията си на посочената дата
е нанесъл на тъжителя лека
телесна повреда, т.е. налице е причинно-следствената връзка между деянието им и
неговия противоправен резултат.
Съдът счита обаче, че макар и да
бе доказана основателността на предявения граждански иск, същият следва да бъде
уважен частично в размер на 300 ( триста) лева, а в останалата му част до
2 000 лв да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, тъй като не
съответства на действително причинените и претърпени от тъжителя неимуществени
вреди и като такъв е прекомерно завишен.
Гражданският ищец не представи в
съдебно производство достатъчно доказателства, които да обосноват уважаването
на иска в пълния предявен размер. Не бе доказано, че пострадалият е търпял
продължителни и интензивни болки и страдания в резултат на нанесената му лека
телесна повреда.
Върху присъдения размер на обезщетението подсъдимия следва да заплати на
гражданския ищец и законната лихва от датата на увреждането 12.09.2017 . до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски от страна на гражданския ищец в размер на 900
(деветстотин) лева за адвокатско
възнаграждение .
По
отношение на вредите, причинени в резултат от престъплението по чл.216, ал.4,
вр. ал.1, предл.2 от НК съдът изцяло уважава исковата претенция за обезщетяване
на имуществените вреди в размер на 107 ( сто и седем) лева като доказана и
основателна ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.09.2017 г до
окончателното изплащане на сумата.
Съобразно
правилата на процеса , съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважените гражданския
искове в общ размер на 50 лв полза на
Държавата към бюджета на съдебната власт.
Водим
от горното съдът мотивира присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: