Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.01.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа
година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2468 по описа на СГС за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 663, ал.
3 ТЗ.
Ищецът твърди, че е кредитор с прието вземане срещу
несъстоятелния търговец П.Ф.К.„ЦСКА“ АД /в несъстоятелност/ по т.д. № 6292/2013
г. на СГС, VI-5 състав.
Вземането му е включено в допълнителен списък № 9 на приети вземания, изготвен
от синдика на 13.07.2019 г. и одобрен от
съда с определение № 494 от 26.08.2020 г., вписано в търговския регистър на
27.08.2020 г. Твърди, че в качеството си на синдик на несъстоятелното
дружество, Д.М. неоснователно е предприела действия по увреждане имуществото на
кредитора-ищец, като е включила негово имущество в масата на несъстоятелността
и е направила опит да го продаде като част от общата маса, въпреки
своевременните действия за предотвратяването на такава продажба, предприети от
ищеца преди извършване на продажбата. Посочва, че след като въпреки тях
продажбата продължила, дружеството предявило иск за установяване на факта, че
притежаваното от ищеца имущество не е собственост на ПФК „ЦСКА“ АД /в
несъстоятелност/. В резултат на предприетите съдебни действия и предявени искове
било постановено решение № 29/09.01.2018 г. по гр.д. № 1300/2017 г. на
Варненски окръжен съд, с което спрямо дружеството – ответник било прието за
установено, че не е собственик на процесния имот, притежаван от „К.“ АД, като
ответникът бил осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 8 732,28
лева. Решението е потвърдено след обжалване. Присъдените разноски били
предявени в производството по несъстоятелност и приети, ведно с адвокатски
хонорар, съгласно посочения по-горе допълнителен списък. Счита, че първият
ответник в качеството си на синдик на длъжника по несъстоятелността и в
резултат на посочените несъобразени с
изискванията на закона действия, виновно е причинил реални вреди на ищеца в
посочения размер и представляващи направените от него разходи за защита на
правата и законните му интереси. Посочва, че така причинените вреди са в
причинна връзка с поведението на синдика и са извършени виновно и затова той
дължи обезщетение на основание чл. 663, ал. 3 ТЗ. Съгласно чл. 663а, ал. 1 ТЗ
синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по
конкретното производство за вредите, които могат да настъпят вследствие на
виновно неизпълнение на неговите задължения. Поради това застрахователят също
носи отговорност за виновно причинените вреди. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъдят двамата ответници да заплатят солидарно
на „К.“ АД сумата 9 693,88 лева, представляваща обезщетение за причинените
му вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2019 г. Претендира
разноски. С молба от 14.01.2021 г. ищецът уточнява, че сумата 9 693,88
лева включва присъдените разноски за воденото на правния спор по гр.д. №
1300/2017 г. на Варненски окръжен съд в размер на 8 732,88 лева и 960 лева
е сумата на платения адвокатски хонорар за предявяването на тези вземания в
производството по несъстоятелност. Счита, че ако синдикът не бил действал
недобросъвестно, тези вреди не биха настъпили за ищеца. Претендира солидарна
отговорност на ответниците, предвид задължението на синдика да се застрахова по
риск „професионална отговорност“ по всяко дело по несъстоятелност, по което
бива назначен.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът Д.З.М. оспорва иска
като неоснователен и неподкрепен с доказателства. Поддържа, че в конкретния
случай липсват кумулативно изискуемите предпоставки, съобразно фактическия
състав на чл. 663, ал. 3 ТЗ, за да е налице основание за търсене на обезщетение
за вреди от добросъвестното изпълнение на задълженията на синдика на „П.Ф.К.ЦСКА“
АД. Твърди, че притежаването на валиден нотариален акт за собственост е
достатъчно, за да се приеме, че имотът е собственост на „ПФК ЦСКА“ АД /н/ и е
част от масата на несъстоятелността. Оборването на тази презумпция е в тежест
на лицето, което заявява права върху недвижимото имущество, което следва да се
докаже по съответния исков ред. С действията си синдика, който е длъжен да
полага грижата на добрия търговец по отношение опазването и съхраняването на
имуществото на длъжника, и удовлетворяването на кредиторите или с бездействие
на синдика, редът за установяването на горното е по съответния исков ред.
Посочва, че далеч преди откриването на производството по несъстоятелност на ПФК
ЦСКА АД и преди назначаването на Д. М. за синдик на дружеството е съществувал
съдебен спор, който е засягал и процесния недвижим имот. Не са били заведени по
исков ред претенции от „К.“ АД срещу ПФК ЦСКА АД с искане да бъде установено,
че ПФК ЦСКА АД не е собственик на недвижимия имот, който е придобил през 2009
г. по силата на нотариален акт. Такъв иск е предявен от „К.“ АД едва на
09.06.2017 г., за което синдикът е уведомен на 04.08.2017 г. Счита, че липсва и
пряка причинна връзка между твърдяните вреди и твърдяното незаконосъобразно
деяние на синдика на ПФК ЦСКА АД. Посочва, че претендираната като обезщетение
за вреди сума в размер на 9 693,88 лева е предявена и приета в
производството по несъстоятелност на ПФК ЦСКА АД, като съдебно признати
разноски в полза на „К.“ АД и тази сума подлежи на удовлетворяване в
производството по несъстоятелност на ПФК ЦСКА АД. Оспорва, че дължи законна
лихва върху сумата от 13.07.2019 г. Предвид изложеното иска да се отхвърли
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „ДЗИ О.З.“ АД оспорва
изцяло предявените искове по основание и размер. Твърди, че между него и Д.З.М.
е сключен договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на
синдика“, обективиран в полица с № 212418081000001 и период на действие 29.03.2018
г. – 28.03.2019 г. Счита, че претенцията на ищеца не е свързана с качеството му
нито на длъжник, нито на кредитор в производството по несъстоятелност. Нещо
повече, към момента на евентуалното настъпване на твърдените вреди, ищецът не е
имал качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на ПФК ЦСКА АД,
водено от синдика Д.З.М.. Твърди, че сключената застраховка не покрива вреди,
причинени на трети за производството по несъстоятелност лица, в резултат от
действия на синдика. По тази причина не е налице солидарност в отношенията
между застрахования и застрахователя. Счита, че в разглеждания случай синдикът
не е извършил неправомерно действие, с което да увреди ищеца. Оспорва
настъпването на вреди за ищеца и наличие на причинно-следствена връзка между
твърдяните вреди и действията на синдика, както и наличие на виновно поведение
от нейна страна. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба във
връзка с подадените отговори, ищецът оспорва изложените твърдения в отговорите
като неверни и неоснователни.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът Д.З.М. заявява, че
поддържа становището си, че предявената искова молба е неоснователна и недоказана.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът „ДЗИ О.З.“ АД
посочва, че поддържа изцяло всички възражения и оспорвания направени с отговора
на исковата молба.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.03.2017 г. „К.“ АД е подал
молба по т.д. № 6292/2013 г. на СГС, VI-5 състав с искане да се спре
продажбата на имуществените права на длъжника като цяло при начална цена
1 646 325 лева, по реда на чл. 717в ТЗ или при условията на
евентуалност да се разпореди да бъдат извадени от масата на имуществените права
– предмет на обявената продажба по реда на чл. 717а-717е ТЗ, обявена за
30.03.2017 г., подробно описани в Приложение № 2 под номера 3.1. и 3.2.
следните недвижими имоти, които не са собственост на несъстоятелния длъжник и
не представляват негови имуществени права на собственост, а именно: поземлени
имоти в землището на с. Самотино, община Бяла, обл. Варна – 3.1. Урегулиран
поземлен имот, с пл. № III-16040, находящ се в землището на с.
Самотино, община Бяла, обл. Варна, с площ от 2438.00 кв.м., по рег. План на ЗО „Бяла-Север“,
м. „Кара Дере“; 3.2. Урегулиран поземлен имот, с пл. № XVII-17100, 17110, находящ се в землището
на с. Самотино, община Бяла, обл. Варна, с площ от 9864.00 кв.м., по рег. План
на ЗО „Бяла-Север“, м. „Кара Дере“, както и поради обстоятелството, че такива
урегулирани поземлени имоти с посочените индивидуализиращи обозначения няма и
не могат да бъдат прехвърлени по описания в обявата начин.
Представено е писмо от 30.05.2017
г., изпратено от ищеца до Д.З.М., в качеството й на синдик на „ПФК ЦСКА“ АД /в
несъстоятелност/ по т.д. №
6292/2013 г. на СГС, VI-5 състав, с искане за изключване от
масата на имуществените права – предмет на обявената продажба по реда на чл.
717а-717е ТЗ, обявена на 30.05.2017 г. на недвижим имот, тъй като същият не е
собственост на несъстоятелния длъжник и е възбранен.
С влязло в сила на 29.07.2019 г.
решение, постановено на 09.01.2018 г. по гр.д. № 1300/2017 г. на Варненски
окръжен съд е признато за установено, че П.Ф.К.„ЦСКА“ АД /в несъстоятелност/ не
притежава правото на собственост върху недвижим имот в с. Самотино, община
Бяла, Варненска област, представляващ УПИ XIII-16072, 16075 в кв. 116 по подробния
устройствен план – план за регулация на Зона за отдих „Бяла север“, гр. Бяла и
поземлени имот с идентификатор 65259.16.116 в м. Кара дере по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1 от 25.01.2016 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 9862 кв.м., на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, по иска предявен от „К.“ АД срещу П.Ф.К.„ЦСКА“ АД /в
несъстоятелност/. С решението е осъдено П.Ф.К.„ЦСКА“ АД /в несъстоятелност/ да
заплати на „К.“ АД сумата 8 732,88 лева разноски.
Установява се, че с определение от
26.08.2020 г. по т.д. № 6292/2013
г. на СГС, VI-5 състав е
одобрен списък № 9 на приети предявени вземания в производство по
несъстоятелност на „ПФК ЦСКА“ АД /в несъстоятелност/ по чл. 688, ал. 3 ТЗ,
обявен в търговския регистър на 10.08.2020 г. Приетото вземане е от 04.12.2019
г. на кредитора „К.“ АД в размер на 8 732,88 лева за съдебно присъдени разноски
по влязло в сила решение по т.д. № 1300/2017 г. на Окръжен съд Варна и 960 лева
разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 04.12.2019 г.
Приет е като доказателство
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 128, том I, рег. №
1652, дело № 117 от 2009 г. на нотариус Д.С., съгласно който „П.Ф.К.ЦСКА“ ЕАД е
закупил урегулиран поземлен имот с идентификатор № III-16040, с площ от 2 438 кв.м. в
квартал 16 по регулационния план на ЗО „Бяла-север“ и урегулиран поземлен имот
с идентификатор № УПИ XVII-17100, 17110, с площ от 9 864
кв.м. в квартал 116 по регулационния план на ЗО „Бяла-север“.
Представена е застрахователна полица
от 26.03.2015 г. по застраховка „Професионална отговорност на синдика“,
сключена между Д. М. И.и „ДЗИ О.З.“ АД със срок на застрахователно покритие от
27.03.2015 г. до 26.03.2016 г.
Приета е като доказателство застрахователна полица от
28.03.2018 г. по задължителна застраховка „Професионална отговорност на
синдика“, сключена със застраховащ и застрахован Д.З.М. и и застраховател „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД за периода от 29.03.2018 г. до 28.03.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
В чл. 663, ал. 3 ТЗ е предвидена деликтна отговорност за синдика, който е длъжен да обезщети
длъжника и кредиторите за виновно причинени вреди при осъществяване на
правомощията си.
За ангажиране на
отговорността му е необходимо да се докажат извършени от синдика действия или бездействия в нарушение
на закона, които са осъществени от него умишлено, поради проявена небрежност
или неполагане дължимата грижа при водене на делата на длъжника; причинени
вреди на ищеца в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност,
както и че претендираните вреди са в причинна връзка с поведението на синдика.
В разглеждания случай не се доказа по делото да е
допуснато от ответника Д.З. М. – И., като синдик на „ПФК ЦСКА“ АД /в
несъстоятелност/, неизпълнение на задълженията й.
Страните не спорят, а това е видно и от извършените
отбелязвания в Агенция по вписванията, търговски регистър, че с решение № 1581
от 02.10.2015 г. по т.д. № 6292/2013 г. на СГС е открито производство по
несъстоятелност на „П.Ф.К.ЦСКА“ АД. С решение № 1584 от 09.09.2016 г. по същото
дело дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на
органите на длъжника и е постановено
започване на осребряване на имуществото. С определение № 7045 от 13.11.2015 г.
за постоянен синдик на дружеството е назначена Д.З. М. – И., която е встъпила в
правомощията си на 19.11.2015 г.
От приетите доказателства се установява, че на
30.05.2017 г. по реда на чл. 717а и сл. от ТЗ е извършена продажба чрез търг с
тайно наддаване на вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността на „П.Ф.К.ЦСКА“
АД /в несъстоятелност/ като цяло, включващо и описаните в исковата молба имоти.
Към тази дата за спорните имоти несъстоятелният търговец е разполагал с
нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 128, том I, рег. № 1652, дело № 117 от 2009 г.
на нотариус Д.С.. Съгласно чл. 660 ТЗ, синдикът е длъжен да осъществява
правомощията си с грижата на добър търговец. Притежаването на валиден акт за
собственост в полза на „П.Ф.К.ЦСКА“ АД /в несъстоятелност/ е основание да се
приеме, че имуществото е част от масата на несъстоятелността. Към 30.05.2017 г.
не са налице обстоятелства във връзка с промяна на собствеността, с които
синдикът да не се е съобразил. Видно е, че правата на ищеца върху спорните
имоти са установени със съдебно решение, което е влязло в сила на 29.07.2019
г., т.е. близо две години след насрочения от синдика търг. Не се твърди, нито
се доказва след постановяване на съдебното решение, с което е признато, че
несъстоятелният търговец не е собственик на недвижимите имоти, синдикът да е
предприел неправомерни действия по отношение на тях. Следователно не се доказа синдикът
да е извършил неправомерно действие, с което да е увредил ищецът. Липсва също
така причинно-следствена връзка между твърдените вреди и действията на синдика.
Направените разноски в производството по предявения установителен иск, както и
тези за предявяване на вземането на ищеца в производството по несъстоятелност
на „П.Ф.К.ЦСКА“ АД /в несъстоятелност/ са включени от синдика в списък на
приетите вземания и подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
Предвид изложеното съдът намира за недоказано по
делото, че е налице неизпълнение на задълженията на ответника-синдик, поради
което предявеният иск с правно основание чл. 663, ал. 3 ТЗ е неоснователен и
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора право на разноски имат
ответниците. От страна на ответника Д.З. М. – И.се претендират 1 080 лева
с ДДС за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за тяхното
извършване. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, за който извод съобрази правната и
фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия и размера на
дължимия хонорар по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който е в размер на 815 лева,
а в случая договореният е 900 лева без ДДС. В полза на ответника „ДЗИ О.З.“ АД
следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.
663, ал. 3 ТЗ от „К.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, офис 14, срещу Д.З.
М. – И., с ЕГН: **********, в качеството й на синдик на „П.Ф.К.ЦСКА“ АД /в
несъстоятелност/, с адрес: гр. Кърджали, ул. „********и „ДЗИ О.З.“ ЕАД, с
ЕИК:********, с адрес: гр. София, бул. „****№ **, за заплащане при условията на
солидарност на сумата 9 693,88 лева /девет хиляди шестстотин деветдесет
и три лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
причинени от синдика вреди на основание чл. 663, ал. 3 и чл. 663а, ал. 1 ТЗ,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес:
***, офис 14, да заплати на Д.З. М. – И., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата 1 080 лева /хиляда и осемдесет лева/, представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес:
***, офис 14, да заплати на ДЗИ О.З.“ ЕАД, с ЕИК:********, с адрес: гр.
София, бул. „****№ **, сумата 100 лева /сто лева/, представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: