Присъда по дело №14536/2021 на Софийски районен съд

МОТИВИ по присъда по НОХД № 14536/2021 г. по описа на СРС, НО, 19
състав:

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу ЛЮБ. ЦВ.
Г. за това, че на 30.06.2019 г., около 17.50 ч., в гр. С., ул. „П.Ш.“ № 27-29, от
магазин „Л.Т.“, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Honor“,
модел „8 Lite” с ИМЕЙ --------------, на стойност 284,20 лева (двеста осемдесет
от четири лева и двадесет стотинки), собственост и от владението на Ж.И. П.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои -
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК
Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно
чл.370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, доколкото е
направено искане от защитата на подсъдимият и подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с
протоколно определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл.372,
ал.4 от НПК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор от СРП поддържа
обвинителния акт срещу подсъдимия за престъплението описано в него, като
намира, че при проведеното съкратено съдебно следствие авторството и
вината на подсъдимия са установени, като самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събрания доказателствен материал в хода на ДП, като пледира
същият да бъде признат за виновен и като справедливо наказание намира, че
следва да му бъде определено при условията на чл.54 от НК в размер на девет
месеца, което да бъде намалено с 1/3 и на подсъдимия да бъде наложено
наказание шест месеца лишаване от свобода, а доколкото към датата на
деянието не е осъждан са налице предпоставките на чл.66 от НК за отлагане
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, както и на
основание чл.189, ал.3 от НПК същият да бъде осъден и да заплати
направените в хода на делото разноски.
Пострадалата, конституирана в качеството на частен обвинител пледира за
по-висока присъда.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти, по същество признава вината си и пледира за наказание от шест
месеца, които намира за достатъчни.
Защитава се от служебен защитник, който поддържа становището на
прокурора, като при определяне на наказанието да се отчете от съда, че са
налице смекчаващи вината обстоятелства, фактът, че подсъдимият изцяло
признава вината си, има коректно процесуално поведение, поради което да
бъде определено наказанието към минимума, чието изтърпяване да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК.
1

От събраните по делото доказателства, приобщени на основание чл.373,
ал.2, във вр. с чл.372, ал.4 и чл.283 от НПК, обсъдени по реда на чл.107, ал.5
от НПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият ЛЮБ. ЦВ. Г. е роден на ------ г. в гр. С., български гражданин,
средно образование, не работи, с адрес гр. С., ---------, ЕГН **********
Същият е осъждан, както следва: по НОХД № 7437/2006 г. по описа на СРС,
НО, 18 състав, с влязла в законна сила присъда на 25.07.2008 г. на една година
лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години; по НОХД № 11415/2011 г. по
описа на СРС, НО, 3 състав, с влязъл в законна сила съдебен акт на 05.10.2011
г. на „пробация“; по НОХД №818/2020 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с
влязъл в законна сила съдебен акт на 21.01.2020 г. на пет месеца лишаване от
свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага за
изпитателен срок от три години.
На 30.06.2019 г., около 17:50 часа, подсъдимият ЛЮБ. ЦВ. Г. влязъл в
магазин за цигари и алкохол „Л.Т.“, находящ се в гр. С., ул. „П.Ш.“ № 27-29.
По това време в търговския обект била свидетелката Ж.И. П., която имала
магазин за дрехи срещу „Л.Т.“, но когато на продавачката се налагало да
отсъства тя я замествала и в този момент я замествала и се намирала на
касата. Подсъдимият Г. пожелал да закупи една кутия цигари. Когато
свидетелката П. се обърнала с гръб към него той се пресегнал през плота и
бръкнал под него. Изпод плота той взел, намиращият се мобилен телефон
марка „Honor“, модел „8 Lite”, с ИМЕИ --------------, собственост на
свидетелката П. и го прибрал в задния си джоб. Телефонът свидетелката П.
била закупила на 31.03.2018 г. от „Мтел“ ЕАД. Свидетелката П. познавала
бегло подсъдимият от квартала и знаела, че е с малко име „Любо“, както и че
работи на строеж, тъй като бил искал клещи, които не върнал
впоследствие. Подсъдимият Г. платил цигарите и излязъл от магазина, след
което изключил мобилният телефон на свидетелката П.. Малко по-късно
свидетелката П. установила, че мобилният апарат липсва и когато дошла
управителката на обекта ѝ споделила за липсата.
Свидетелката П. подала сигнал за кражбата. Предаден бил запис от
охранителните камери на магазина от свидетелката П. на полицията.
От заключението по СОЕ се установява, че стойността на мобилния
телефон е 284,20 лева лв., като минималната работна заплата за страната към
датата на деянието е 560 лв.
Установява се от заключението по видеотехническата и
идентификационната експертиза, че на изследваните фотокопия е заснето
едно и също лице, посочено като ЛЮБ. ЦВ. Г..
От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по
делото безпротиворечиви доказателства при спазване изискванията на НПК,
като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, което е одобрено с определение, съдът стига до
2

следните правни изводи:
Подсъдимият ЛЮБ. ЦВ. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 30.06.2019 г.,
около 17.50 ч., в гр. С., ул. „П.Ш.“ № 27-29, от магазин „Л.Т.“, отнел чужда
движима вещ – мобилен телефон марка „Honor“, модел „8 Lite” с ИМЕЙ -------
-------, на стойност 284,20 лева (двеста осемдесет от четири лева и двадесет
стотинки), собственост и от владението на Ж.И. П., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои и по тази правна квалификация го
призна за виновен.
Касае се за престъплението кражба, чийто основен състав е чл.194, ал.1
от НК, т.е. противозаконното отнемане на чужди движими вещи без
съгласието на техния владелец с намерението на дееца противозаконно да ги
присвои. Непосредствен обект на престъплението кражба са обществените
отношения, осигуряващи спокойното упражняване на правото на собственост
или владение или държане върху движими вещи. Предмет на престъплението
е чужда движима вещ с определена стойност към момента, в който дееца е
посегнал към нея и която се отнема от владението на другиго.
Изпълнителното деяние на престъплението кражба е отнемането на вещта от
владението на другиго, като се осъществява само чрез действие и деецът цели
прекратяване на фактическата власт върху вещта, осъществявана до момента
от владелеца, т.е. лицето което разполага с възможността за фактическо
разпореждане с вещта, и установяване на своя фактическа власт върху нея.
Кражбата е резултатно престъпление, чийто краен резултат е промяната във
фактическата власт върху вещта – предмет на посегателство. Съществен
елемент от обективната страна на кражбата е и липсата на съгласие от страна
на владелеца за промяната във фактическата власт върху вещта. Субект на
престъплението кражба е всяко лице, което няма фактическа власт върху
предмета на престъплението и което не е собственик на същият.
Като от обективна страна подсъдимият е отнел чужда движима вещ
мобилен телефон марка „Honor“, модел „8 Lite”, с ИМЕИ --------------, на
стойност съгласно оценката по СОЕ в размер на 284, 20 лв. от владението на
свидетелката П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои. Деянието е довършено, тъй като владението върху вещта от П. е
преминало у подсъдимия. С нея подсъдимият се е разпоредил като със своя.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, съзнавал е общественоопасния характер на своето
деяние и е искал настъпването на общественоопасните последици от него,
доколкото е съзнавал, че с действията си отнема чужда движима вещ, с
намерение да я присвои.
Обвинението се доказва от направените самопризнания от страна на
подсъдимия и събрания по време на разследването доказателствен материал:
показанията на свидетеля, експертизите, както и от всички събрани и
приобщени към ДП материали. Не съществува съмнение относно
3

достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени
материали от ДП. Подсъдимият е изразил недвусмислено и свободно, при
ясно разбиране на обвинението, своето самопризнание на фактите, които са
изложени в обстоятелствената част на ОА. Ето защо след като липсва
съмнение относно годността, надежността и достоверността на подкрепящите
самопризнанието доказателства, съдът прие за установени залегналите в
обвинителния акт констатации за фактите.
За престъплението по чл.194, ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до осем години.
Доколкото производството е протекло по реда на глава 27 от НПК съдът е
обвързан от нормата на чл.373, ал.2 от НПК, която задължава съдът
постановил осъдителна присъда да определи наказание при условията на
чл.58А от НК. При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе в
предвид причините за извършване на деянието, степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Като при определяне на наказанието съдът е
преценил, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вината
обстоятелства, при което следва да приложи разпоредбата на чл.54, ал.1 от
НК. Като в тази насока за смекчаващи вината обстоятелства е приел ниската
степен на обществена опасност на дееца, тъй като подсъдимият е бил
реабилитиран към датата на деянието, отчел е по –ниската обществена
опасност на деянието, предвид ниската стойност на отнетата вещ, а като
отегчаващи, че деянието н е инцидентно за него, както и преднамереността на
осъщественото от него, което се извлича от обстоятелствата, при които е
извършено деянието. Ето защо съдът е наложил наказание при условията на
чл.54, ал.1 от НК в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което наказание на чл.58А, ал. 1 от НК намалява с 1/3 и същото става ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение следва да бъде
отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК,
тъй като са налице предпоставките за това – подсъдимият е неосъждан и не се
налага за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения ефективното му изтърпяване.
Съдът счита, че определеният срок на наказанието съответства, както на
тежестта на извършеното деяние и неговата обществена опасност, така и на
обществената опасност на личността на подсъдимия и счита, че с наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите заложени в чл.36 НК и че върху
подсъдимия ще се въздейства възпитателно и поправително. Наказание
лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било
несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по
чл.36, ал.1 от НК.
Същевременно не се отчетоха изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват прилагане на чл.55 НК и налагане на
наказание под предвидения минимум.
Съдът е постановил вещественото доказателство по делото: СD със записи,
4

намиращо се на л.51 от ДП да остане по делото до неговото унищожаване по
надлежен ред.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и доколкото е признал подсъдимия за
виновен съдът го е осъдил да заплати сторените по делото разноски на ДП в
общ размер на 188,72 (сто осемдесет и осем лева и седемдесет и два) лв. в
полза на СДВР, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК да заплати 5 (пет)
лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези мотиви съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	35
Дата:	18 ноември 2021 г. (в сила от 4 декември 2021 г.)
Съдия:	Силвия Петкова Георгиева

Дело:	20211110214536
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 октомври 2021 г.

Присъда по дело №14536/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите