О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2018 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
26.10. 2018
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 956 2018
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С., срещу С.Т.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД. Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение. Съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че на 25.01.2017г., между „Вива Кредит“ ООД като Кредитор и С.Т.Л. като Кредитополучател е сключен Договор за паричен заем с № 5331601, съгласно който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 600.00 лева, който се усвоява в брой, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 939.42 лв., ведно с договорната лихва, на 18 двуседмични погасителни вноски, в размер на 52.19 лв. всяка (включваща първоначална главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане).
По така сключения договор за паричен заем, ответницата е извършила плащания в общ размер на 132.00 лв. Към настоящия момент дължимата от нея главница е в размер на 541.25 лв.
За ползването на предоставената заемна сума, ответницата дължи договорна лихва, в размер на 74.11 лв., начислена за периода от 08.02.2017 г. - датата на първата вноска до 04.10.2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Разпоредбите на договора предвиждат, също така, че Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя. На заемателя е начислена такса в размер 247.14 лв. В настоящия случай и след приспадане на извършените плащания, ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 219.52 лв.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 247.14 лева, която е дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следва да заплати Заемателя е в размер на 65.92 лева. Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 219.68 лв. Разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, която е актуална към датата на сключване на договора и се намира, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата - www.vivacredit.bg. Тарифата представлява неразделна част от договора. В последната е посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия случай С.Т.Л. дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245.00 лв.
Ищецът твърди, че между „Вива Кредит“ ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 01.12.2016г. и Приложение №1 от 01.10.2017г. към него, по силата на които процесното вземане е прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ответницата е трябвало да изплати целия заем на 04.10.2017г.-последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответницата продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същата дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 43.19 лв. от 05.10.2017 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 30.11.2017г., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 2569/2017г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи следните суми: 541.25 лв.-главница, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; 74.11 лв.-договорна лихва за периода от 08.02.2017г. до 04.10.2017г.; 219.68 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за периода от 29.01.2017г. до 04.10.2017г.; 219.52 лв.-такса за експресно разглеждане на документите; 245.00 лв.-разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения; 43.19 лв.-лихва за забава върху непогасената главница, начислена за периода от 05.10.2017г.-датата на последната погасителна вноска по договора за заем до 30.11.2017г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител адв. В.К.-К., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Ответницата прави възражение за липса на процесуална легитимация на ищеца, понеже цесията не е била надлежно съобщена на длъжника от предишния кредитор (цедента). Прави възражение за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, на основание чл. 22 от ЗПК, като изготвен при съществени нарушения на изискванията на ЗПК. Счита, че включата в договора клауза „допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем“ е нищожна поради противоречи със закона, а клаузите за неустойка за неизпълнение на задължение за представяне в срок на обезпечение и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено заделжение-за неравноправни по смисъла на ЗЗП и следователно-нищожни. Излага подробни съображения.
2. Правна квалификация на претендираните права и
възражения:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът е непревил възражение за нищожност на клаузи от договора за кредит, поради противоречието им с разпоредби от ЗПК и ЗЗП.
3. Права и обстоятелства, които
се признават: не са налице.
4. Обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване: не са налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
На доказване подлежат спорните факти от значение
за решаване на делото и връзките между тях, при условията на чл. 153 от ГПК. Всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, или
възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на
цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването
на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената
в договора сума; наличието на договорна клауза за неустойка и наличието на
предпоставките за нейната дължимост, основанието и размера на претендираните
суми за такси и разноски.
Ответникът
следва да докаже и всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си
изгодни правни последици.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът указва на страните, че не са
налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.
Следва
да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета
на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.д. 2569/2017 г. по описа на РС – Дупница.
С
оглед гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2018г. от 09:45 ч., за
която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на приложените
към исковата молба документи като доказателства по делото.
ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.д. 2569/2017
г. по описа на РС – Дупница.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на
споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите
държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва
да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските
по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги
направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: