№ 3804
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110208257 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „Г.“ ЕООД с ЕИК ХХХХХ чрез адв.
В. С. Д. - ВАК, срещу наказателно постановление № 765882 - F760545/18.04.2024 г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр.
ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството-жалбоподател е
наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г./.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е издадено при неизяснени
факти и обстоятелства относно извършената проверка и констатациите в резултат от нея.
Аргументира се тезата, че актосъставителят не е установил и приложил доказателства в
подкрепа на установените нарушения. Счита, че са налице предпоставки за прилагане на чл.
28 от ЗАНН, които не са обсъдени от АНО. От съда се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „Г.“ ЕООД, не се представлява. Докладвана е
молба от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Д., в която моли да се даде ход
на делото и заявява, че поддържа жалбата, няма доказателствени искания. Излага становище
по същество, в което навежда твърдения, сходни с тези в жалбата. Претендира разноски като
представя списък и договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна - началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, се
представлява от юрисконсулт Любомир Илиев, с пълномощно по делото, който моли
жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да бъде потвърдено в
1
неговата цялост тъй като е правилно и законосъобразно. Посочва, че АНО правилно е
преценил фактическата обстановка, съобразил е всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и е наложил справедлива санкция за извършеното нарушение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното :
На 04.03.2024 г. около 16:20 часа свидетелят С. Т. Т. – старши инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, заедно с колегата си ХХХХХХХХХХХХХХХХ извършили
проверка на търговски обект – пица на парче „ХХХХ“, находящ се в ХХХХХ, стопанисван
от „Г.“ ЕООД с ЕИК ХХХХХ. В хода на проверката Т. в 16.09 ч. извършил контролна
покупка на един брой пица на парче на стойност 3 лева, която била заплатена в брой с 2
монети от по 1 и 2 лева. Плащането било прието от ХХХХХХХХХ - продавач. За
продажбата не бил издаден фискален касов бон. След контролната покупка служителите на
НАП се легитимирали и направили проверка на касовата наличност. В хода на извършената
проверка било установено, че търговският обект е оборудван с фискално устройство модел
TREMOL M20, ИН на ФУ:ZK159609 и ФП №50206056, рег. №ХХХХ от 13.04.2023г. ФУ
притежавало функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми от касата.
Установени били „служебно въведени“ суми на стойност 30 лева и „служебно изведени“ на
стойност 0.00 лева. Била преброена фактическата касова наличност, която била в размер на
289,21 лева, за което от ХХХХХХХХХ бил съставен опис. Бил изведен КЛЕН от фискалното
устройство. Установената разлика от 124,01 лева между фактическата касова наличност и
отчетената по фискалното устройство не била отразена като служебно въведена парична
сума в касата. Бил съставен Протокол за извършена проверка Серия АА, №
0128086/04.03.2024 г.
С оглед установеното при проверката свидетелят С. Т. Т. счел, че „Г.“ ЕООД е
осъществило нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ, за което на
21.03.2024 г. в присъствие на управителя на дружеството С.Л.Г., съставил срещу последното,
акт за установяване на административно нарушение сер. AN № F760545/21.03.2024 г. Актът
бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го подписал с
изявлението, че ще подаде възражение в законоустановения срок.
В преклузивния срок по чл. 44 от ЗАНН възражения срещу така съставения АУАН
не постъпили.
Въз основа на така съставения АУАН, на 18.04.2024 г. началникът на отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - София издал
обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на управителя на
дружеството С.Г. на 21.05.2024 г., а на 31.05.2024 г. по факс, а в последствие и по куриер
била депозирана и жалба, Вх. № 26-Г-201 срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание
чл. 283 НПК, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на св. С. Т..
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват
фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в
цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
2
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на
материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата -
арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентни за това административни органи. Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от
ЗДДС и представената и приета по делото Заповед № № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., органите по
приходите са оправомощени да съставят актове за нарушения на разпоредбите на ЗДДС.
Според чл. 7, ал.1 т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по
приходите е и служителят, заемащ длъжност „инспектор по приходите”, с оглед на което
свидетеля С. Т., заемащ именно такава длъжност е бил компетентен да състави процесния
АУАН. От т. 1.1, б. „г“ на цитираната заповед е видно, че изпълнителният директор на НАП
е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл. 185
от ЗДДС и на началника на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който е издал и обжалваното НП. При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения
на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е описано при
спазване на процесуалния закон- актът и НП са издадени в изискуемата се от закона форма
при спазване на процесуалните правила, като му е дадена съответна правна квалификация-
тази по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., гласи че извън
случаите на продажби/сторно всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.
Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. Без съмнение Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е
нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС - съгласно §11 от ПЗР „Наредбата се издава
на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите
на физическите лица“.
Настоящия състав на съда счита, че в конкретния случай по безспорен и несъмнен
начин се установи, че към момента на проверката в касата на търговския обект е имало
289,21 лева, а отчетената касова наличност по фискално устройство е била 165,20 лева.
Разликата от 124,01 лева, представляваща промяна на касовата наличност не е била
регистрирана във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведена” сума,
въпреки, че устройството е разполагало с функцията „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. С оглед изложеното дружеството-жалбоподател не е изпълнило вмененото
му в чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. задължение и е осъществило от обективна
страна състава на нарушението, за което е обвинено. Установява се, че макар да се касае за
положителна разлика между касовата наличност и отчетената такава по фискално
3
устройство не се доказа нарушението да е довело до неотразяване на приходи.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице, която е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за субективната
страна на деянието.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.
Административнонаказващият орган законосъобразно на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДДС е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като е
наложена имуществена санкция по ал. 1 в размер на минималния законоустановен към
датата на извършване на нарушението размер, а именно - 1000 лева.
Съдът намира, че процесното нарушение не разкрива белезите на маловажност по
смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба „Маловажен
случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В настоящия случай не се установява смекчаващо отговорността обстоятелство. Според съда
фактът на установяване на неизпълнение на задължението за отбелязване на всяка промяна
на касовата наличност на ФУ, само по себе си като деяние независимо от конкретно
установената в настоящия случай разлика е с достатъчно висока обществена опасност, която
е довела и до предвиждането на административнонаказателна отговорност за извършването
му. Настоящото деяние не се различава съществено от други деяния от същия вид.
Съдът намира, че законосъобразно дружеството е санкционирано с минимална
имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС., поради което въпрос за
нейното намаляване не може да се поставя.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон. Вмененото на жалбоподателя нарушение е безспорно
доказано, същото не представлява маловажен случай, а наложената имуществена санкция в
минимален размер е справедлива, поради което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода
на делото и своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата
страна съдът следва да присъди в полза на ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител
дейност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 765882 - F760545/18.04.2024 г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал.
4
1 от Закона за данъка върху добавената стойност на „Г.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14 - дневен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му на
основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5