Р
Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 27.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 729/2020
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди от настъпило
застрахователно събитие с пр.осн. чл. 386 от КЗ.
Ищецът Т.В.В. моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от
3832.65 лв., представляваща разликата между реално претърпените от нея
имуществени вреди в размер на 4924.12 лв. по отношение на собственото й МПС-
лек автомобил марка „Пежо“, модел „307 СВ“ с ДК№ ***** и платеното й от
ответника имуществено обезщетение в размер на 1091.47 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба до окончателно изплащане на задължението.
Твърди, че е собственик на МПС - лек автомобил марка „Пежо“,
модел „307 СВ“ с ДК№ *****, видно от
свидетелство за регистрация на МПС част 1 № *********. Автомобилът се управлява
от нея и от мъжа, с когото живее на семейни начала - М.Г.К. . На 02.12.2019 г. М.К.
управлявал нейното МПС. Около 12.30 ч. се е движел с колата по посока юг-север
по улица ****** . По тази улица северно от „Дома на културата" на кръстовището
на ъгъла, на което се намира „Къщата на фотографа" имало поставен знак
„Стоп" за МПС идващи от малката улица, на която се намира хотел „В. ",
а не от ул."***** " по която се е движела нейната кола. По тази малка
улица се е движело МПС марка „ВАЗ", модел „2101" с ДК№ ***** управлявано
от Д.В. ***. Водачът на това МПС не е спрял на знака „Стоп" и ударил
автомобила й в дясно, като му причинил следните щети: смачкана средна греда,
смачкана задна дясна врата, смачкана задна греда, смачкан десен заден калник,
счупено задно дясно стъкло към багажното отделение на автомобила. Веднага след
настъпване на ПТП М.К. се обадил на тел. 112 и след около 7 минута на мястото
пристигнали служители на КАТ-Казанлък. Те тествали и двамата водачи на МПС за
алкохол - пробите били отрицателни. Водачът Д.В. попитал патрула на КАТ кой от
двамата водачи е виновен за станалото ПТП и служителите на КАТ му отговорили,
че той е виновен, защото не е спрял на знак „Стоп". Веднага след ПТП М.е
уведомил застрахователя „Б.и." за станалото ПТП.
Тъй-като виновният водач е имал валидно сключена
застраховка към ответното дружество той се е обадил на застрахователя си
Застрахователно акционерно дружество „Д.Ж. И З." и ги уведомил за
станалото ПТП. Застрахователя-ответник дал на Д.В. телефон на Х.Х.-вещо лице, представител на ответника. Около 40 минута
след обаждане по телефона вещото лице пристигнало на мястото на ПТП, извършило
оглед и помогнало на двамата водачи да попълнят двустранен протокол за ПТП. В
този протокол виновния водач Д.В. в присъствието и на вещото лице
собственоръчно се разписал и попълнил, че той е виновен за ПТП защото не е
спрял на знак „Стоп". Вещото лице и М.К. попълнили до ответното дружество
уведомление за необходими документи за завеждане на претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение. На 02.12.2019 г. вещото лице извършило оглед на
автомобила й и изготвило опис-заключение /опис на щети/ на всички увредени в
следствие на ПТП части на автомобила. Опис-заключението е подписано както от
вещото лице, така и от М.К. и в него подробно са описани причинените
имуществени вреди на собственото й МПС включително и степента на увреждане.
На 17.12.2019г. по личната си банкова сметка получила
от ответното дружество обезщетение в размер на 1091.47лв. без да е получила от
застрахователя нито писмо обосноваващо тази сума, нито какъвто и да било друг
документ.
Своевременно, след ПТП откарала колата си в сервиз на
„С. Ф. А.-П." ООД. В сервиза направили ремонт, отстранили щетите причинени
от ПТП настъпило на 02.12.2019 г. За ремонта заплатила в брой сумата от 4924.12
лв., за което й издали проформа-фактура № *********/03.02.20 г.1 отразяваща
извършените дейности, количество, цена. Ремонтът извършен от сервиза имал
за предмет щетите по автомобила такива
каквито са по описа изготвен от вещото лице на ответното дружество.
Твърди, че
ответното дружество е определило неправилно размера на обезщетението за нанесените
щети на автомобила й като не се е съобразило с разпоредбата на чл. 386 ал.2 от КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието.
Размерът на вредата следва да се определи по средни
пазарни цени към датата на увреждането, а
това е сумата от 4924.12 лв. Ответникът дължи пълната сума тъй като
отговорността му е реципрочна на тази на деликвента. Обезщетението, което й се
дължи следва да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество.За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото - с ново от същия вид
и качество /по аргумент от чл. 402 от КЗ/.
Моли съдът да осъди ответника да й заплати сторените
разноски в настоящото производство.
Посочва банкова сметка, по която да й бъдат приведени
присъдените по делото суми „А.Б. Б." АД БЦ „К." по сметка IBAN -***;BIC:***,
с титуляр„М." ЕООД гр.К., с ЕИК *****.
Ответникът Застрахователно Акционерно Дружество Д.: Ж.и
З." АД, ЕИК *****моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Признава
за безспорно установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между дружеството и Д.В.В., ЕГН: **********
- собственик на МПС - лек автомобил, марка „ВАЗ", модел „2101" с
регистрационен № *****, по силата на Застрахователна полица № ВО/30/119000000690,
със срок на действие от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Признава за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че „Застрахователно акционерно дружество: Д.Ж.
И З." АД е заплатило на дата 17.12.2019 г. по банковата сметка на Т.В.В. сумата от 1091,47 лв., представляваща определеното
застрахователно обезщетение по образуваната в дружеството щета №
0801-005338/2019-01.
Счита, че спрямо водача на застрахованото в
дружеството ни МПС не е налице нито един от признаците, формиращи фактическия
състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение, вина,
вредоносен резултат и причинна връзка. Твърди, че в тежест на ищцата е да
проведе пълно и главно доказване на изискуемите, в кумулативна даденост,
предпоставки за възникване на вземане спрямо виновния водач на деликтно
основание и че липсва основание за ангажиране на отговорността на дружеството
застраховател. Оспорва наличието на вина на водача на застрахованото при него
МПС за настъпилото ПТП на 02.12.2019 г., около 12:30 ч. в гр. К.на кръстовището
на ул. „***** " и ул. „П.", защото тя не е установена с влязъл в сила
съдебен акт и може само да се презумира. Твърди, че е налице съпричиняване от
страна на водача М.Г.К. , ЕГН: **********, управлявал увреденото МПС,
собственост на Т.В.. Той нарушил регламентирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, и по-конкретно, не е управлявал лек автомобил, марка „Пежо",
модел „307", с рег. № ***** със скорост, съобразена с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, и
не се е уверил, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Коларов не е намалил скоростта на управлявания от него автомобил,
въпреки че движейки се в гр. К., по ул. „***** ", се е приближавал към
кръстовището с ул. „П.", като по този начин сам се е поставил в
невъзможност да реагира на потенциално възникващи опасности за движението по
пътя.
За причинените увреждания по собствения на ищцата лек
автомобил марка „Пежо", модел „307" с рег. № ***** е изплатил още на
17.12.2019 г., непосредствено след датата на ПТП и уведомяването на
дружеството, застрахователно обезщетение по банковата сметка на ищцата, в общ
размер на 1091,47 лв., което намира за справедливо и достатъчно по размер да
репарира изцяло и напълно имуществените вредите от процесното ПТП.
Оспорва всички твърдения в исковата молба, свързани с
възникването на вземанията за главница и лихви.
В условията на евентуалност, възразява срещу претендирания размер на
обезщетението за претърпени имуществени вреди. Счита, че същият не кореспондира
с реалната стойност, необходима за ремонтиране на твърдените щети. Моли съда да
вземе предвид, че притежаваното от В. МПС е първоначална регистрация на
24.10.2002 г., видно от свидетелство за регистрация, част I. Последното
означава, че към момента на настъпване на процесното ПТП този автомобил е бил в
експлоатация в продължение на повече от 17 години, което обуславя извода, че
същият е можело да бъде ремонтиран в алтернативни на официалния представител на
марката сервизи, по средни пазарни цени. Представената от ищцовата страна
фактура, е издадена от официален за марката „Пежо" сервиз на „С. Ф. А. – П."
ООД, което според него „демонстрира стремеж за неоснователно обогатяване за
сметка на дружеството“ чрез отремонтиране по прекомерно завишени цени за едно
17 годишно МПС.
М.К. е допринесъл в значителна степен за настъпване на
вредоносния резултат: като водач на лек автомобил, марка „Пежо", модел
„307", не е спазил нормите на чл. 20 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
управлявал гореспоменатото МПС без да го контролира непрекъснато, с несъобразена
с пътната обстановка и атмосферните условия, характерни за месец декември,
скорост, която същевременно е и превишена, защото многократно е надхвърляла
разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на настъпване на
процесното ПТП, което е ограничило способността му за реакция. В настоящия
случай сблъсъкът между двата автомобила се е осъществил на кръстовището между
ул. „***** " и ул. „П.", за което е характерно наличието на
ограничена видимост за навлизащите в него превозни средства, предвид намиращия
се в непосредствена близост жилищен блок, препятстващ възможността водачите да
забележат на един по-ранен етап евентуално приближаващите други участници в
движението.
Оспорва в цялост описания в исковата молба механизъм
на настъпване на ПТП на 02.12.2019 г., който не кореспондира на действителната,
релевантна за случая, фактическа обстановка.
Възразява срещу представената проформа фактура №
**********/03.02.2020 г., издадена от „С. Ф. А. – П." ООД, чиято сума е
крайно завишена. Твърди, че реалната стойност на частите и труда за
възстановяване на автомобила, след отчитане на амортизацията не следват да са
равностойни на такива, каквито са необходими за възстановяването на един нов
автомобил. Фактурата не доказва действителното извършване на съответния ремонт,
нито на направено плащане.
Твърди, че следствие на причинените при ПТП на лек
автомобил, марка „Пежо", модел „307" щети е настъпила тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.
2 от КЗ. Съобразно цитираната разпоредба, касае се за тотална щета при
увреждане на МПС, когато разходите,
необходими за извършването на съответния ремонт, надвишават 70 % от
действителната му стойност, определена към датата на конкретното ПТП. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество, съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ.
Твърди, че заявеният размер на обезщетението от
ищцата, което тя сочи, че отговаря на стойността на необходимите разноски за
извършване на ремонт на автомобила й, надхвърля 70 % от неговата средна пазарна
цена. Въпреки установените сериозни щети по същия, са налице съхранени детайли, които са годни да бъдат
предложени вторично на пазара като употребявани резервни части, а именно:
двигател, целите предна част и лява част на автомобила, който е и не е спирал
да бъде в движение след датата на ПТП.
Моли съда в случай, че достигне до заключението, че е
налице тотална щета, да приспадне получените от ищеца ползи от вредите, като
начин намали обезщетението, приспадайки от действителната стойност на
процесното МПС, считано към датата на визираното ПТП, цената на запазените му
части.
Прави възражение за прекомерност на предявения от
ищцата иск, като счита, че така претендираната сума като обезщетение за
имуществени вреди, касаещи конкретни увредени части от лек автомобил, марка
„Пежо", модел „307 СВ“ -предна дясна врата и задна дясна врата, се явява
напълно необоснована по своя размер. Поради нечетливост не може да се установи
точният размер на офертната стойност за визираните две части, но е видно, че
сумата е четирицифрена. Последното е явна несъразмерност между останалата
напълно необоснована по своя размер претендирана стойност на имуществената
вреда и реалната стойност, необходима за смяната на предна дясна и задна врата.
Коментираните части могат да бъдат закупени от алтернативни сервизи, различни
от официалния сервиз на марката, или да бъдат заменени с такива втора употреба.
Възразява срещу предявения иск за лихва по отношение
на неговите размер и начален момент, от който се търси. Предвид
обстоятелството, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ,
законната лихва следва да се изчислява от датата на представяне на свидетелство
за дерегистрация на процесния автомобил. Единствено от тази дата
застрахователят би изпаднал в забава, съгласно трайно застъпваното становище в
съдебната практика.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е
настъпила тотална щета на увредения автомобил, моли съда да намали размера на
обезщетението за лихва за забава, предвид обстоятелството, че ищцовата страна
не е депозирала банкова сметка, по която да бъде преведено от евентуално присъденото
в нейна полза обезщетение. Посочената с исковата молба сметка, с титуляр „М."
ЕООД, гр. К., ЕИК: ******, по никакъв начин не може да бъде обвързан с ищцата
или с нейния пълномощник, следователно лихва за забава би се дължала едва от
момента на представянето на такава, като дотогава застрахователят е поставен в
невъзможност да плати и се намира в хипотезата на забава за кредитора на
основание чл. 380, ал. 3 от КЗ.
Оспорва твърденията за възникнали имуществени вреди,
обуславящи исковата сума, като твърди, че сумите, посочени в представената към
исковата молба проформа фактура не са заплатени от ищцата. Алтернативно,
твърди, че заплатените суми не са във връзка с причинените от процесното ПТП
увреждания.
На основание чл. 78 от ГПК претендира да му бъдат
присъдени направените съдебни разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Между застрахователно Акционерно Дружество Д.: Ж.и З."
АД, ЕИК *****и Д.В.В., ЕГН: ********** за лек автомобил, марка „ВАЗ", модел
„2101" с регистрационен № ***** съществува валидно застрахователно
правоотношение възникнало по силата на Застрахователна полица № ВG/30/119000000690 (л.49), със срок на действие от 01.01.2019 г. до 31.12.2019
г.
На 02.12.2019 год. в 12,50 часа Д.В. като водач на лек
автомобил марка „ВАЗ", модел
„2101" с ДК№ ***** и М.К. като водач на лек автомобил марка „Пежо",
модел „307", с рег. № ***** съставили двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие. Съставителите отразили в протокола, че ПТП е
възникнало поради неспазване на знак за предимство, водачът Д.В. не спрял на
знак „Стоп“.
Видно от представеното свидетелство за регистрация лек
автомобил марка „Пежо", модел „307", с рег. № ***** с първа
регистрация на 24.02.2002 год. от 11.12.2016 год. е собственост на Т.В.В. с ЕГН ********** ***.
Видно от застрахователна полица № ВG/02/119000840711
за лек автомобил марка „Пежо", модел
„307", с рег. № РВ 9744 СВ е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 21.03.2019
г. до 20.03.2020 г. при „Б.и.“ АД.
На 02.12.2019 год. М.К. като водач на лек автомобил
марка „Пежо", модел „307", с рег. № ***** подал до „Застрахователно
акционерно дружество: Д.Ж. И З." АД уведомление за щета по застраховка
„Гражданска отговорност“
На 02.12.2019 год. представител на „Застрахователно
акционерно дружество: Д.Ж. И З." АД (Х. Г. Х.) в присъствието на М.К. извършил
оглед на лек автомобил марка „Пежо", модел „307", с рег. № РВ 9744 СВ и съставил опис-заключение за
увредените части. Допълнителен оглед на автомобила бил извършен на 04.12.2019
год. от Х. Г. Х. в присъствието на М.К. за което бил съставен допълнителен
опис-заключение.
На 17.12.2019 г. „Застрахователно акционерно
дружество: Д.Ж. И З." АД заплатило по банковата сметка на Т.В.В. сумата от 1091,47 лв., представляваща определеното
застрахователно обезщетение по образуваната в дружеството щета №
0801-005338/2019-01.
Видно от представения двустранен констативен протокол
за пътнотранспортно произшествие, съставен от двамата водачи в присъствието на
служители на МВР и от показанията на разпитаните като свидетели Д.В. и М.К. причината
за възникване на пътнотранспортното произшествие е, че управляваният от Д.В. лек
автомобил, намирайки се спрял пред знак „Стоп“ на кръстовище е потеглил без
водачът да се огледа в ляво и без да възприеме навлизащия в кръстовището по път
с предимство автомобил управляван от свидетеля К. В резултат на потеглянето
настъпил удар при който пострадали и
двата автомобила. Водачът на лек автомобил марка „Пежо", модел „307",
с рег. № ***** не е логично да предвиди и допусне, че спрелият автомобил ще
потегли точно когато той се намира в кръстовището.
Видно от заключението на съдебно-автотехническа експертиза в зоната на урегулирано с вертикална пътна маркировка кръстовище на ул.“***** “ и ул.“*****“ на 02.12.2019 г. в светлата част на денонощието при условията на нормална видимост, на прав и равнинен пътен участък, в гр. К. настъпва удар между движещия се по ул.“***** “ в посока от юг на север лек автомобил марка „Пежо", модел „307", с рег. № ***** и движещия се по ул.“*****“ лек автомобил, марка „ВАЗ", модел „2101" с ДК № *****. Към момента на удара и двете МПС са били в движение. Л.а. Пежо се е движил със скорост 50 км/ч., а водачът на л.а. „ВАЗ“ е потеглял на първа скорост. Първоначалният контакт е настъпил с предна лява централна част на автомобил, марка „ВАЗ", модел „2101" в дясна странична част на лек автомобил марка „Пежо", което определя удара като кос-страничен. Той е настъпил без изравняване на скоростите на движение на двете МПС, поради което по характер е приплъзващ.
Ударът на двете МПС не би могъл да бъде избегнат при
движение с разрешената в зоната скорост, която е над 36 км/ч - скоростта при която водачът на л.а. „Пежо“
би имал време за реакция.
И двамата водачи са имали видимост и възможност да се
възприемат един друг на разстояние не по-малко от 100 м. преди точката на
удара.
Видно от съставените от ответника два броя опис-заключения
и заключението на съдебната автотехническа експертиза с вещо лице И.Ч. по
автомобила на ищцата имало следните щети:
предна дясна врата - начин на ремонт - смяна +боя;
задна дясна врата - начин на ремонт - смяна+боя;
лайсна на задна врата - начин на ремонт - смяна+боя;
лайсна на предна дясна врата - начин на ремонт - смяна+боя;
заден десен калник - начин на ремонт - смяна+боя;
дръжки на предна дясна врата - начин на ремонт -
смяна; Дръжки на задна дясна врата - начин на ремонт - смяна;
стъкло задно дясно-тъмно зелено - начин на ремонт -
смяна; десен праг - начин на ремонт
- смяна+боя;
задна дясна джанта алуминиева 16 цола- начин на ремонт
- смяна +боя;
колона между десни врати - начин на ремонт -
смяна+боя;
греда зад задна дясна врата /колона/ - начин на ремонт
- смяна+боя; десен праг - начин
на ремонт - смяна+боя;
тампон на заден мост -десен- начин на ремонт - смяна;
задна дясна главина-начин на ремонт - смяна;
заден десен подкалник РУС -десен- начин на
ремонт-смяна. Описаните увреждания съответстват на механизма на удара при ПТП и
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Представена е проформа фактура №36/03.02.2020 год. на
стойност 4924,12 лв. на „С. Ф. а.-П.“ ООД с клиент Т.В.. Фактурата има характер
на оферта. В нея е записано, че офертата е валидна до 29.02.2020г. Офертата
отразява вида, количеството и стойността на дейностите по отстраняване на
щетите описани в съставените от ответника два броя опис-заключения.
Средната пазарната стойност на лек автомобил марка
„Пежо", модел „307 СВ" с дата на първа регистрация 2002 г. към
02.12.2019 г. е 3600лв. От депонирането на МПС в пункт за вторична преработка
собственикът на МПС би могъл да получи средно 600лв., от което следва, че тоталната
щета за собственика на автомобила би възлизала на 3000лв.
Видно от заключението на съдебната автотехническа
експертиза, неоспорено в тази му част от страните, след настъпилото ПТП ищцата е продала
автомобила без да е извършила претендираните възстановителни дейности на МПС
(във вида , в който е било след ПТП) и към този момент не е собственик на
процесния лек автомобил марка „Пежо", модел „307 СВ".
Възстановяването на процесния лек автомобил марка
„Пежо", модел „307 СВ" е икономически неизгодно, тъй като средствата
за тази дейност ще надхвърлят неговата моментна пазарна стойност. Увреждането
на автомобила е такова, че е равностойно на тотална щета по смисъла на чл.380,
ал.2 КЗ.
Исковата молба е подадена на 14.04.2020 год.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен изцяло.
При настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума. При настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
По делото не се установи, че размерът на действително
претърпените от Т.В.В. щети възлиза на сума по-голяма
от получените от нея, изплатени й от ответника 1091,47 лв.
Т.В.В. не представи
доказателства, че е направила
каквито
и да са разходи за възстановяване на лек автомобил марка „Пежо", модел
„307", с рег. № РВ 9744 СВ.
Безспорно се установи по делото, че тоталната загуба от
увреждането при ПТП за Т.В. би възлизла на 1908,53
лв. след като са й платени 1091,47 лв. (3 000 лв. - 1091,47 лв. ) ако
автомобилът беше към този момент нейна собственост. Но тъй като тя се е
разпоредила с МПС в полза на трето лице остава недоказано твърдението на
ищцата, че тя е претърпяла щета в конкретен размер.
Ищцата представя списък на разноските.
Разноските на ищцата по делото възлизат на 793,31 лв.
Ответникът представя
списък на разноските за 540 лв., от които 300 за адвокатско
възнаграждение, 240 лв. за съдебно-автотехническа експертиза. Доказателства за
направен от ответника в полза на пълномощника адв. Н.Л. договаряне на разноски
и за разходи за възнаграждение в размер на 300 лв. по делото не са представени.
Ищцата следва да заплати на ответника направените от
него разноски по делото в доказан размер от 240 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Т.В.В. ЕГН ********** *** против Застрахователно Акционерно
Дружество Д.: Ж. и З." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Ж. С. К. иск съдът да
осъди Застрахователно Акционерно Дружество Д.: Ж. и З." АД, ЕИК *****да й
заплати
сумата
от 3832.65 лв./три хиляди осемстотин тридесет и два лв. и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща разликата между реално претърпените от нея
имуществени вреди в размер на 4924.12 лв. по отношение на собственото й МПС-
лек автомобил марка „Пежо“, модел „307 СВ“ с ДК№ ***** и платеното й от Застрахователно
Акционерно Дружество Д.: Ж. и З." АД, ЕИК *****имуществено обезщетение в
размер на 1091.47 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателно изплащане на
задължението като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Т.В.В. ЕГН **********
*** да заплати на Застрахователно Акционерно Дружество Д.: Ж.
и З." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** сумата 240 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД-Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: