№ 401
гр. Перник, 13.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500344 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. „Младост -
3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“ №51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20 чрез: адв. д-р Е.Ц.
от Софийската адвокатска колегия, с личен номер от Единния регистър на адвокатите
***, с кантора на адрес: гр. С. бул. „Т.А” № 13, ет. 3Срещу: Решение № 357/11.04.2022
г. по гр. д. № 20211720105293 на Районен съд Перник.
С атакуваното Решение ПРС е ПРОГЛАСИЛ НИЩОЖНОСТ НА Договор за
потребителски кредит № 903591 от 16.07.2020 сключен между АЛ. ЕМ. Д. ЕГН
********** общ.Перник с.Д. ул.П. № 60 Чрез адв.пълн. М.М. ПлАК и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ „ЕООД с ЕИК ********* гр.София ул.Ал.Малинов 51 вх.А ет.9 ап. офис
20 като сключен при неспазване нормите на чл.26 ал.1 ЗЗД поради това, че е сключен
при неспазване на чл.11 и чл.19 ал4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК както и чл.68 е чл.143 ал.1 и
чл.147 ЗЗП, КАТО Е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД да заплати на АЛ. ЕМ. Д. ЕГН ********** общ.Перник с.Д. ул.П.
№ 60 сума в размер на 72 лева - д.такса - като разноски по делото, осъдил е на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД да заплати
на адв. М.В. М. ПлАКсума в размер 350 лева, разноски за оказаната безплатна правна
помощ, съразмерно на уважената част от исковете.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради
което се моли да бъде отменено.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че решаващият състав правилно е
приел, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски
кредит, както и че същият не е нищожен поради липса на волеизявление от страна на
ищеца, поради нарушение на предписаната от закона форма или поради размер на
1
шрифта, по-малък от законоустановения. Погрешни спроде въззивника обаче са обаче
изводите за нищожност на договора, изложени в обжалваното решение.
Съображенията в жалбата за това са следните: че не е правилен и извода на съда, че
годишният лихвен процент на разходите по кредита (ГПР), посочен в договора, не
съответства на действителните разходи.Съгласно посочената от съда разпоредба на чл.
11, ал, 1, т. 10 от ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общия
размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя. Формирането на ГПР е
императивно установено, като същият се изчислява съгласно посочената в Приложение
№1 към ЗПК формула.Законът не поставя условие да бъде включена тази формула в
договора за кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР, съответно
сумата по договора за кредит, която потребителят се задължава да заплати.
Следователно липсата на детайлно описване на начина, по който е формиран ГПР не е
нарушение на ЗПК, нито това води до недействителност на договора за кредит.
Посочено е, че формулата за изчисление на ГПР включва като елементи при
изчисляване единствено главница, ливхи, разходи по кредита, погасителни вноски.
Съгласно nap. 1 от ДР на ЗПК, общите разходи по кредита включват известните на
кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието сключване е задължително
условие за отпускане на кредита.Както било установено по делото, потребителят е
можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с
поръчителство от избрани от него физически лица. Следователно, сключване на
договор за поръчителство с „Фератум Банк“ (Малта), не е задължително условие при
отпускане на кредита, обратно на приетото от съда.С оглед изложеното,
кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между
потребителя и трето лице в договора за поръчителство, в ГПР по кредита, но съгласно
nap. 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. В допълнение следвало да се посочи, че
тази сума не е била известна на кредитодателя, доколкото се уговаря между
потребителя и трето за кредитното правоотношение лице, т.е. отново не отговаря на
предпоставките за включване в общите разходи по кредита по смисъла на nap. 1 от ДР
на ЗПК, а и с оглед житейската и правна логика.Обратно на изводите на съда,
включването на клаузата за обезпечение чрез Фератум Банк (Малта) в чл. 5 от
Договора за кредит е посочено, че е следствие от направения от ищеца избор в рамките
на преддоговорните отношения между страните. Ищецът е избрал да кандидатства за
кредит с опцията задължението му за връщане на отпуснатия кредит да бъде
обезпечена по определен начин, който избор е отразен в предложения му договор.
Това обаче не означавало, че кредитодателят има информация относно условията, при
които ищецът и третото лице (поръчител), ще постигнат споразумение, съответно не е
ясно уговореното между тях възнаграждение.Следователно се твърди, че не е налице и
нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, съответно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Съгласно
посочените разпоредби, кредиторът не може да изисква от потребителя такси, които не
2
са уговорени в договора за кредит по вид и размер. В процесния случай кредиторът не
е изисквал подобни такси, доколкото възнаграждението по договора за поръчителство
не се уговаря, нито се дължи на дружеството, отпуснало кредита. Ответникът не знае и
не е уведомяван за възнаграждението, дължимо от ищеца към поръчителя, поради
което е обективно невъзможно да включи тази сума в ГПР. Изводът на съда в обратния
смисъл е произволен, като за това не са събрани никакви доказателства в хода на
съдебното дирене.Такова възнаграждение можело и да не се дължи въобще, ако
потребителят предостави обезпечение чрез поръчителство от физически лица. В
същото време, следвайки логиката на решаващия състав, ако потребителят обезпечи
договора за кредит чрез поръчителство от физическо лице (свой роднина), като
уговори с това физическо лице дължимо възнаграадение в размер, в пъти по-голям от
този на кредита, то тази сума също трябва да бъде включена в ГПР.При това
положение ГПР винаги ще бъде по-голям от максимално допустимия съгласно чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, т.е. стопанска дейност по отпускане на кредити от небанкови финансови
институции не може да съществува поначало, тъй като всеки договор за кредит би бил
недействителен по волята на кредитополучателя и поръчителя. В допълнение, в
посочения пример отново не е възможно за кредитодателя да узнае размерана
уговореното възнаграждение между потребителя и поръчителя, още по-малко преди
сключване на договора за кредит с оглед изчисляване на ГПР.Относно липсата на
неравноправност на клаузата за обезпечение по смисъла на ЗЗП, съответно липса на
заобикаляне на закона чрез уговаряне на задължение за обезпечаване връщането на
отпуснатите кредитни средства.
Моли се ПОС да приеме, че уговарянето на задължение за обезпечаване на отпуснат
кредит, поето доброволно от едната страна, не нарушава закона и не представлява
неравноправна клауза, особено при условията на пазарна икономика. На първо място, е
отбелязано, че ищецът е получил информация за условията на договора и задължението
му да обезпечи отпуснатия кредит. При предоставяне на малки потребителски кредити,
какъвто е предмета на дейност на ответника, в не малка част от случаите същите не
биват изплатени в срок. Последващото водене на заповедно, исково, съответно
изпълнително производство, не само носи нови разходи и удължава срока, през който
кредитора не може да се ползва от паричните средства, но не гарантира пълното
удовлетворяване на вземането. Именно поради тази причина, в договорените между
страните условия на договора за кредит, е включено задължение за обезпечаване на
отпуснатата сума. Въпросната клауза следва да бъде преценявана при съобразяване на
баланса между правата и интересите на кредитора и на кредитополучателя по договор
за потребителски кредит, вземайки предвид рисковете за дружествата, предоставящи
малки потребителски кредити. В противен случай, липсата на механизъм за
допълнителна гаранция за връщане на отпусканите кредитни средства би довела до
изчезване на този пазарен сектор, съответно до липса на такъв тип микрокредитиране
3
въобще. Следователно включване в договора за кредит на задължение за обезпечаване
на неговото връщане е напълно законосъобразна уговорка между страните. Като се
отчете, че обезпечаването може да стане по различен начин, а не само чрез сключване
на договор за гаранция (например с лично поръчителство), може да се направи извод,
че горепосоченото задължение не цели заобикаляне на императивните разпоредби на
ЗПК.
В допълнение е отбелязано, че възнаграждението по договора за гаранция, е
заплатено в полза на трето по спора лице. „Фератум България“ ЕООД не се е
обогатило от платените суми, свързани с договора за гаранция. Това означавало не
само, че не е налице намерение за заобикаляне на закона от страна на ответника, но и
че при потвърждаване на постановеното съдебно решение, ищецът би се обогатил без
правно основание за сметка на ответника. Неправилни според въззивника са правните
изводи на решаващия състав досежно основанието за нищожност, на което се е
позовал, за да обяви договора за нищожен. Съдът приема, че договорът за гаранция е
нищожен поради противоречие с добрите нрави, което впоследствие преценява за
основание за нищожност на целия договор за кредит, съответно нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. В обжалваното решение се сочи, че изобщо не е анализиран
въпросът какво повеляват добрите нрави в подобна ситуация и кое точно морално
правило е нарушено в процесния казус (както приема трайната съдебна практика).
Поемането на задължение за даване на обезпечение със сигурност не противоречало на
добрите нрави, както и изпълнението на това задължение по начин, избран от ищеца.
В мотивите на решението е прието, че договорът е нищожен на основание
противоречие с добрите нрави, а са цитирани разпоредби от ЗПК, които се твърди, че
са нарушени. По този начин не ставало ясно кое основание за нищожност всъщност се
приема за настъпило от съда. Както е известно, нарушението на добрите нрави и
нарушението на императивни законови норми са две самостоятелни основания за
нищожност. Поради това е налице е вътрешно противоречие в мотивите на решението,
което води до неговата необоснованост.
На следващо място се излага, че погрешно в обжалваното решение се извършва
едно отъждествяване на заемодателя по Договор за кредит („Фератум България“
ЕООД) и поръчителя „Фератум Банк“ ЕАД (Малта). Доколкото ставало въпрос за два
различни правни субекта, дори да се приеме, че договорът за поръчителство е
нищожен, то той не можел да повлияе на договора за кредит. Евентуалната липса на
задължение по договора за поръчителство от страна на ищеца към трето за кредитното
правоотношение лице не можел да влече отпадане на правото на кредитодателя да
получи възнаграждение за предоставените парични средства. Пороци в акцесорното
правоотношение нямат за последица опорочаване на главното. Въз основа на
гореизложеното се моли ПОС да постанови решение, с което да отмени обжалваното
4
решение и да постановите друго, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Моли се съдът да присъди на „Фератум България“ ЕООД направените
по делото в П. и втора инстанция разноски.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна не е подала отговор на въззивната жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба страната не са е позовала и не е направила обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от П.та инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване
на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от П.та инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр.
2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба, не са поискани събиране на нови доказателства във въззивното
производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или
новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване
не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради
процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална
норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267
ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.09.2022 г. от
10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
УКАЗВА на жалбоподателя, че може в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение или най – късно в насроченото съдебно заседание: да представи
актуално пълномощно по делото, от настоящият Директор на Топлофикационното
дружество.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуално икономия да се извърши и по телефон
или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не
е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с
писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
5
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6