М  О  Т  И  В  И

 

Към присъда № 669/26.09.2012 год., постановена по НОХД № 891/2012 год. на СлРС

 

 

РП - Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.И.Д.  за престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. първо и второ вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК и против подсъдимия Г.Г.И.  за престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. първо и второ вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК .

Гражданско правни претенции по делото не са предявени, респективно не са приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.

В с.з. прокурорът  поддържа обвинението срещу подсъдимите, така както е предявено. Моли съда да ги признае за виновни и да наложи наказание на подс. Д. за извършеното от него престъпление при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „б” пробация  с двете задължителни пробационни мерки за срок от по 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично, а за подс. И. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което на основание  чл. 58 а от НК да бъде намалено с 1/3, което да изтърпи  при първоначален строг режим в затворническо  общежитие от закрит тип.

В с.з. подсъдимите Д.Д. и Г.И. се явяват  лично и с процесуален представител. Изцяло признават фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и изразяват съгласие да не се събират други доказателства за тези факти. Молят за наказание при условията на чл. 55 от НК, което да бъде намалено с една трета и искат делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл. 370 и следващите от НПК.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие, че искането на подсъдимите за прилагане процедурата на съкратеното съдебно следствие е основателно и разгледа делото по този ред, като прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. е неосъждан, а подс. И. е осъждан многократно.

На 06.04.2012 год. около 05.00 часа подсъдимите Д. и И. ***. След като заведението затворило двамата подсъдими си тръгнали. Близо до детската градина на селото видели паркиран л.а. „Шкода Фелиция” с рег. № СН 64 99 НН за който знаели, че е на свид. И.. Проверели и установили, че автомобила е отключен, а ключа за запалване на автомобила е на контакта.  Подсъдимите Д. и И. решили да вземат колата и да се повозят, Д. се качил и седнал на шофьорското място, а И. седнал до него на предната дясна седалка. Подсъдимият Д. запалил двигателя и потеглили в посока с. Оризари общ. Твърдица. След разклона за с. Оризари направили завой и потеглили в посока с. Сборище, а оттам в посока гр. Шивачево.  Малко след като излезли от с. Сборище обаче двигателя на автомобила изгаснал. В жабката намерили шише с бензин и го налели в резервоара, но не успели да запалят двигателя. Подсъдимият И. започнал да бута автомобила, но се уморил и влязъл вътре. Не успели да запалят двигателя и затова решили да изоставят автомобила и да се приберат в селото пеша. Подсъдимият И. се опитал да излезе, но дясната врата заяла. Той се ядосал и счупил стъклото с крак. Излязъл през счупеното стъкло  и след това двамата подсъдими счупили предно панорамно и задно стъкло на автомобила, стъклото на предна лява врата, стъклата на задна лява и задна дясна врата, двата предни мигача, двата предни фара, дясното странично огледало за задно виждани, чистачката за предното стъкло и лостовия механизъм за мигачите на автомобила. След това пеша се прибрали по домовете си.

Случайно преминаващи граждани уведомили в РУП гр. Твърдица, че са видели подсъдимите И. и Д. на асфалтовия път между с. Сборище и гр. Шивачево с л.а. „Шкода Фелиция” с рег. № СН 64 99 НН. Пред свид. Д. – разузнавач в група „КП” при РУП – Твърдица, двамата подсъдими си признали за деянието и подробно описали механизма на извършването му.

Видно от заключението по изготвената съдебно- оценителна автотехническа експертиза, стойността на отнетия автомобил е 1300 лв.

Подсъдимият Д.  е български гражданин, с основно образование, неосъждан.

Подсъдимият И. е български гражданин, с основно образование, неосъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Съдът дава вяра на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, а именно свидетелските показания. Всички те преценени поотделно и в тяхната съвкупност са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, кореспондират с доказателствения материал по делото. Съдът кредитира заключението по изготвената съдебно- оценителна автотехническа експертиза, както и останалите събрани в хода на досъдебното производство писмени доказателства, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, предявени на страните в хода на съдебното следствие и неоспорени от тях.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна,  съдът направи следните правни изводи:

Съдът установи, че направените от подсъдимите самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, предвид което направи следните правни изводи:

По безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че от обективна и субективна страна подсъдимите със снета по делото самоличност са осъществили престъпния състав на чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. първо и второ вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК  за подсъдимия Д.И.Д. и против подсъдимия Г.Г.И.  за престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. първо и второ вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, тъй като на 06.04.2012 год. в с. Сборище общ. Твърдица, в съучастие помежду си като съизвършители, Д.Д. като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, противозаконно отнели чуждо МПС /л.а. „Шкода Фелиция” с рег. № СН 64 99НН/ на стойност 1300 лв., от владението на И.Г.И. *** без негово съгласие с намерение да го ползват, като е последвала повреда на предно панорамно стъкло, странични стъкла на вратите, задно панорамно стъкло, стъкла на фарове, стъкла на предни мигачи, дясно странично огледало, стъклочистачка, механизъм за мигачи и заден регистрационен номер на лекия автомобил и същият е изоставен без надзор.

От обективна страна подсъдимите са отнели инкриминираната вещ от владението на пострадалия, без негово съгласие с намерение да го ползват.

От субективна страна подсъдимите са действали при форма на вината-пряк умисъл. Те са съзнавали обществената опасност на деянието, предвиждали са и са искали настъпването  на общественоопасните последици.

За извършеното от подсъдимите  престъпление законът предвижда лишаване от свобода в размер от 1 до 10 години. С оглед относително високата степен на обществена опасност на дееца-предвид факта, че подсъдимият И. е многократно осъждан, както и с оглед относително високата степен на обществена опасност на самото деяние-предвид относително високата стойност на отнетите вещи и невъзстановяването на вредите от деянието, съдът намира, че за целите на чл. 36 от НК на подсъдимия И. следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК. Във връзка с последното съдът намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия за приложението на института на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, като счита, че сочените от нето подбуди и причина за извършване на процесното деяние от негова страна, могат единствено да обусловят прилагането на чл. 54 от НК около минималния, предвиден от закона размер, но не могат да обусловят приложението на института на  чл. 55, ал. 1 от НК по отношение на това наказание, тъй като същите-с оглед степента на обществена опасност на деянието, не се явяват нито многобройни, нито изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК. Съдът като смекчаващи вината обстоятелства отчете самопризнанията на подсъдимия И.. Съдът счита, че по отношение на подсъдимия Д. е приложима разпоредбата на чл. на чл. 58а, ал. 4 от НК, тъй като е по благоприятна за дееца и са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно-съдействието, което е оказал на разследващите органи, критичността към извършеното деяние, изразеното съжаление за стореното и факта, че не е осъждан. Отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на този подсъдим,  съдът не констатира. Ето защо, приемайки, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко и като се съобрази с разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на осн. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК замени наказанието лишаване от свобода, като наложи на подс. Д. наказание пробация. При определяне размера на наказанието, съдът отчете обществената опасност на деянието, която е сравнително висока, обществената опасност на дееца, която е сравнително ниска, тъй като не е осъждан и причините за извършване на деянието. По отношение на конкретния размер на наказанието, намира, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на подсъдимите бъдат наложени следните наказания:

На основание чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. първо и второ, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.  чл. 58 а, ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „Б” от  НК на подс. Д.Д.  беше наложено наказание пробация изразяващо се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес: с. Сборище общ. Твърдица ул. „Христо Ботев” № 2,  за срок от шест месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

На подсъдимия Г.И. беше определено наказание лишаване от свобода за срок от една година на основание чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. първо и второ, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 58 а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл.373, ал. 2 от НПК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета, като на подс. Г.И. беше наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.  

Съгласно правилата на процеса подсъдимите Д.И.Д. и Г.Г.И. бяха осъдени да ЗАПЛАТЯТ сумата в размер на  160 лв., представляваща направени по делото разноски,  по Бюджетна сметка на Съдебната власт.

Ръководен от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: