Р
Е Ш Е Н И Е
№360
Бургас,
04/04/2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и девети март, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
Вяра Стоянова
като разгледа административно дело номер 215 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка
с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на А.И.К. *** - ****, против заповед №23-0769-000020 от 04.01.2023
г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на
принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения
административен акт. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище
за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване
на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи,
съобрази доказателства и закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес и е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е заповед №23-0769-000020 от 04.01.2023
г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/„ПП“/, ОД МВР Бургас, с
която на основание чл.171, т.2а, б „а“ от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/, на А.И.К. *** - **** , е приложена принудителна административна
мярка - прекратяване регистрацията на
пътно превозно средство/ППС/ за срок от шест месеца/л.10 от делото/.
Заповедта
е мотивирана с обстоятелството, че на 03.01.2023 г., около 09.35 часа, в
гр.Бургас, на ул. „Христо Ботев“ по посока кръстовище „Сан Стефано“, лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег.№****, собственост на А.И.К., се управлява
от Н. И.И., който не притежава свидетелство за управление на МПС/СУМПС/.
На
Н. И. е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ затова,
че на 03.01.2023 г., около 09.35 часа, в
гр.Бургас, на ул. „Христо Ботев“ по посока кръстовище „Сан Стефано“, управлява
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег.№****, собственост на А.И.К.,
без свидетелство за управление на МПС/СУМПС/. Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл.150а ЗДвП. АУАН е връчен на И. и е подписан от него въз
възражения/13 от делото/.
При
тези факти се налагат следните правни изводи:
На
първо място, заповед №22-0769-000020 от 04.01.2023 г. на полицейски инспектор,
сектор „Пътна полиция“/ „ПП“/, ОД МВР Бургас, е издадена от компетентен орган,
съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП, заповед №251з-1821 от 26.04.2022 г. на
директора на ОД МВР Бургас за делегиране правомощия на длъжностни
лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично
по т.1.8 са посочени полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, какъвто
е издателят на процесния административен акт/л.36 от делото/; и заповед
№8121з-1632 от 02.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи/л.37 и 38 от
делото/.
На
второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и
съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на
водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от
друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се
прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г.
Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически
обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част
от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.
На
трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е
съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по
пътищата.
Относно
преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Правилото
на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП предвижда
прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач; не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.
Следователно,
при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в
конкретния случай, за прилагане на мярката е, управление на МПС, чужда
собственост, от лице, което не е правоспособен водач. По делото безспорно се
установява, че Н. И. е управлявал лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“,
рег.№****, собственост на А.И.К., без да е правоспособен водач/не притежава
СУМПС/. Последното се потвърждава от съставения акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ по чл.150а ЗДвП.
Нарушението
на водача следва да бъде констатирано със съставен АУАН, който, съобразно
нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него
обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален
свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя
изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя.
Неоснователни
са твърденията на жалбоподателя, че заповедта, с която му е приложена ПАМ е
издадена преждевременно, тъй като извършеното от Н. И. нарушение - управление
на МПС без свидетелство, за което на 03.01.2023 г. му е съставен АУАН, не е
установено с влязло в сила наказателно постановление. Ирелевантно за издаване
на заповед като процесната е приключването на образувано срещу водача И.
административнонаказателно производство. Касае се за две различни производства,
които се развиват независимо едно от друго и които се провеждат по различен
процесуален ред - АПК и ЗАНН.
В
настоящото производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да
опровергаят констатациите на административния орган.
Ето
защо, при така установените факти, съдът приема, че са налице обстоятелствата
за издаване на процесната заповед. Касае се за административна принуда,
предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него
обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен
характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.
Нормата
на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП, изрично сочи, че ПАМ с това правно основание, се
прилага по отношение на собственик, чието моторно превозно е управлявано от
лице, за което са налице обстоятелствата, предвидени в цитираната разпоредба, а
именно-лицето, управлявало лекия автомобил, собственост на К., е бил
неправоспособно. В хипотезата управление на МПС, собственост на трето лице, от
неправоспособен водач, какъвто е процесният случай, административният орган,
правилно, при обвързана компетентност, е приложил ПАМ-прекратяване на
регистрацията на ППС, в случая, за срок от шест месеца, като няма право на преценка
да приложи или не процесната ПАМ.
В
нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ,
който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният
орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в
закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от шест месеца. Срокът е законосъобразно определен от
административния орган, предвид извършеното нарушение - управление на МПС,
чужда собственост, от неправоспособен водач, което би могло да предпостави
други противоправни деяния. А след изтичането му мярката следва да се счита отпаднала.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена
принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца“ като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в
съответствие с материалния закон и неговата
цел, е законосъобразна, а жалбата на А.И.К. е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При
този резултат разноски на жалбоподателя не се следват.
Мотивиран
така и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.И.К. *** - ****, против заповед №23-0769-000020 от 04.01.2023 г.
на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на
принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: