РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. ХАСКОВО, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Николай Сотиров Трендафилов (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215600600371 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от глава XXI от НПК.
С Присъда № 260019/13.05.2021г., постановена по НОХД № 583 /2020г., Районен съд –
Димитровград, е признал подсъдимия Е. Ж. В. от ******, за виновен в това, че: На
19.01.2020г. на горски път в отдел 44-1 в землището на с.К., Общ.Д., се заканил с
престъпление против личността /причиняване на телесна повреда/ на И. И. И. - **** ******
в ТП ,,Държавно горско стопанство“ - Х. и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, като заканата е отправена спрямо длъжностно лице при и по
повод изпълнение на службата му, поради което и на осн. чл.144 ал.2, вр. ал.1 и чл. 54 от
НК, го осъдил 1 година ,,лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн.чл.66 от НК е
отложено за срок от 3 години.
Недоволен от присъдата останал подсъдимия, който я обжалва в срок с неконкретизирани
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Иска отмяната й и
постановяване на нова, с която да бъде оправдан.
Окръжна Прокуратура - Хасково изпраща представител, който намира обжалваната
присъда за правилна и иска да бъде потвърдена.
1
Частният обвинител И.И. също намира присъдата за правилна и иска да бъде потвърдена.
Пред настоящата инстанция подсъдимия редовно призован, не се явява. Явява се
защитникът му адв.К. от ХАК, който поддържа жалбата и направеното в нея искане за
оправдаване на подсъдимия. В тази насока в пледоарията си твърди се, че
първоинстанционния съд имал обвинителен уклон, ценил едностранчиво доказателствата и
достигнал до неправилни изводи, за осъществен от подсъдимия състав на престъплението в
което е обвинен. Сочи се, че двамата свидетели очевидци били колеги на пострадалия и
заинтересовани, а показанията им манипулирани и заучени, с оглед противоречието им с
показанията на св. Николов, който също бил очевидец. Излагат се и съображения за липса на
обективен елемент от състава на престъплението, доколкото дори подсъдимия да изрекъл
вменените му като закана думи, те не могли да възбудят основателен страх у пострадалия и
се касаело за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК.
Възражение против въззивната жалба не е депозирано.
Пред въззивната инстанция не са събирани и допускани нови доказателства.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по
посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 583/2020г. по описа на РС – Димитровград, е
образувано по обвинителен акт на РП - Димитровград, с който против подсъдимия е
повдигнато обвинение за престъплението по чл.144 ал.2, вр. ал.1 от НК, за което е признат за
виновен и осъден с обжалваната присъда. В разпоредителното заседание пострадалия е
конституиран като частен обвинител, не са констатирани допуснати на досъдебното
производство, съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. Съдебното
следствие е протекло по общия ред.От събраните доказателства е установено, че към месец
януари 2020 г., пострадалия И. И. И. работел като **** ****** в ТП „Държавно горско
стопанство“- Х. Според длъжностната характеристика която подписал през 2018г., сред
основните му функции и задължения по служба, влизало опазване на поверените горски
територии от незаконно ползване и увреждания, да следи за спазване правилата за сеч и
режима за достъп и ползване на горските територи, преустановяване на нарушения, участие
в дежурства и проверки съвместно с други служители по горите и с други държавни органи
във връзка с опазването на горските територии, имал възможност да съставя протоколи и
АУАН. Към същия момент, подсъдимия В. се занимавал с добив и продажба на дървесина,
стопанисвал и горски имот в участъка 44-1 в землището на с.К. Общ. Д., където отглеждал и
коне. В този участък имало държавни и частни гори и се обслужвал от пострадалия, който
поради нерегламентиран добив на дървесина, извършвал проверки. По повод дейността си,
подсъдимия и пострадалия се познавали, като в началото на 2019 г. пострадалия И. със
служебен автомобил при движение назад, ударил във въпросния горски участък, спрелия
непосредствено зад него автомобил на подсъдимия и му заплатил ремонта. Пак поради
дейността си, подсъдимия познавал и свидетелите Р. Й. и Д. Д. също служители в ТП „
ДГС“ – Х., които заедно с пострадалия през 2019 г. участвали в проверка на подсъдимия при
която последния според показанията им ги обиждал, а и с оглед зачестилите проверки в
2
участъка където бил имотът му, отношението му към тях като горски служители, било
негативно и провокативно. По повод множество нарушения в горите на територията на
Община Д., със Заповед от 17.01.2020г. на директора на ТП “ДГС“- Х., били определени
райони на охрана с повишена концентрация на нарушенията. Районите били два, като
първия обхващал и отдели 44 и 49. Създали се и два екипа които да дежурят и проверяват по
график, в почивните дни. Първият екип бил с шофьор и ръководител пострадалия И. и
членове свидетелите Й. и Д. Така на 19.01.2020г. тримата били на работа и изпълнявали
служебните си задължения по опазване на горските територии в района на отдел 44 в
землището на с. К. общ. Д. Придвижвали се със служебен автомобил "УАЗ" с рег. №
******* управляван от пострадалия И., до него отпред се возел св.Й., а на задната седалка
св. Д. Понеже в участъка 44-1 в землището на с.К. се допускали множество нарушения
/нерегламентирана сеч/ и най- конфликтната точка била стопанисвания от подсъдимия там
имот, около 16.15ч. тримата с автомобила, се установили на пост на горски път до имота на
подсъдимия. Последния в това време бил в имота със св.Н. и като забелязал служебния
автомобил на ДГС, се качил на свой камион отишъл и спрял отдясно на служебния
автомобил, бил сам и през отворения страничен прозорец на камиона на висок глас и
заплашително казал на пострадалия "И., в най - скоро време ще ти счупя главата", след това
минал с камиона пред служебния автомобил, обърнал и си тръгнал. От случилото се св.И. се
притеснил и на следващия ден представил за станалото доклад на св. И. – ******* на ТП
“ДГС“ - Х., който също забелязал притеснението му. Била сигнализирана и РП -
Димитровград. За случилото се пострадалия споделил и на св.Д. с която живеел на семейни
начала и която също забелязала притеснението му. След случилото се И. не искал да ходи
сам в горските територии които обслужвал, а по- късно напуснал ТП "ДГС" Х.
При така установените факти, първоинстанционния съд след като обсъдил и анализирал
събраните доказателства приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл.144 ал.2 вр. ал.1 от НК, за което го признал за виновен и
осъдил с обжалваната присъда. Настоящата инстанция споделя изводите на първата в тази
насока, които са направени след прецизен анализ на събраните доказателства. Правилно са
ценени показанията на свидетелите очевидци Й. и Д., които са непротиворечиви,
кореспондират по- между си и подкрепят изцяло показанията на пострадалия И..
Свидетелите са категорични за отправените от страна на подсъдимия към пострадалия думи,
че в най-скоро време ще му счупи главата, които представляват закана с престъпление
срещу телесната му неприкосновеност. Несъстоятелни са доводи на защитата за
манипулиране показанията на свидетелите очевидци, тенденциозност в обвинителна насока
от първата инстанция или едностранчиво интерпретиране на доказателствата. Такива
обстоятелства липсват и това е така защото свидетелите Й. и Д., макар да са били колеги на
пострадалия към инкриминираната дата, те не попадат в кръга лица по чл.119 от НПК с
право на отказ от свидетелстване, а дават показанията си под страх от наказателна
отговорност. Изложеното от тези двама свидетели и от самия пострадал, не кореспондира с
показанията на св.Н., но този свидетел сам заявява, че стоял на далечно разстояние от
мястото където се развило случилото се и не е възприел думите отправени към пострадалия,
3
от подсъдимия но видял спирането му до служебния автомобил. На практика св.Н. не е пряк
очевидец на главния факт на доказване, а заявеното от него, че пострадалия извадил кол от
електропастира в имота на подсъдимия, макар да е в синхрон със заявеното от последния, не
кореспондира с изложеното от останалите двама очевидци, които са категорични, че такива
обстоятелства не са се случвали, поради което правилно показанията на св.Н. не са
кредитирани. Обоснован е и изводът, че случилото се година преди това ПТП, в което
подсъдимия и пострадалия участвали и последния заплатил на първия щетите, не може да се
приеме като причина И. да твърди неслучила се на инкриминираната дата спрямо него от
страна на подсъдимия закана, за да му отмъсти. Такива факти липсват, като доказателствата
сочат, че заканата е обективно осъществена от подсъдимия и реална, поради което правилно
обясненията му в тази насока, включително в частта в която твърди, че свидетелите –
служители на ДГС свидетелствали в негова вреда защото не работел с ТП „ДГС“ -Х., са
приети за защитна версия изградена от самия подсъдим и не са кредитирани. Безспорно е от
кредитираните показания на разпитаните свидетели, включително от тези на св.И. - ******
на ТП „ ДГС“- Х., че зачестилите нарушения в горите в Община Д. и около района
стопанисван от подсъдимия, са причина за издаването на заповедта за извънредни дежурства
и проверки, с цел да се пресекат тези нарушения. Именно тези свои задължения на
инкриминираната дата пострадалия с колегите си изпълнявали и това е причината
подсъдимия да отправи заканата спрямо св. И.. Престъплението по чл.144 ал.2 вр.ал.1 от
НК, охранява противоправни посегателства срещу свободната воля на гражданите. За
осъществяването му е необходимо от обективна страна отправяне чрез думи или действия на
закана с престъпление против личността или имота на определено лице, която да е
възприета от последното като реална - т.е да е в състояние да възбуди у него основателен
страх от осъществяването й, без да е необходимо такъв страх да е действително възбуден. В
случая отправените от подсъдимия думи спрямо пострадалия са именно такава закана, която
би могла да възбуди у последния основателен страх от осъществяването й от страна на
подсъдимия, с оглед предходното му поведение спрямо горските служители, включително
самия пострадал. В случая от доказателствата е установено, че след заканването пострадалия
не искал сам да ходи в горския район който обслужвал, което сочи, че явно заканата е
възбудила у него страх, за осъществяването и от подсъдимия, като обстоятелството, че по-
късно И. съставил АУАН спрямо подсъдимия, по разпореждане на прокуратурата за
нарушение допуснато през 2019г. ,не обосновова извод за липса на съставомерност на
деянието. Това е така защото както самия пострадал твърди, акта бил съставен в
присъствието на органи на МВР. От обективна страна също е установено, че заканването е
спрямо длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му, защото на датата на
деянието пострадалия който тогава заемал длъжността "****** *********" в ТП "ДГС"-
Х., е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б. „А“ от НК, бил на работа и
изпълнявал служебните си задължения, а заканването е и по повод службата му. В този
смисъл са указанията на П 2/57г. на Пл. на ВС и т.р. № 53/89 г. на ОСНК. От субективна
страна правилно е прието, че деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като
формата на вината, като той ясно е съзнавал длъжностното качество на пострадалия.
4
За престъплението по чл.144 ал.2 вр. ал.1 от НК, е предвидено наказание до 5 години
„лишаване от свобода“. При определяне на наказанието, първоинстанционният съд е отчел
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му. Правилно е
прието, че престъплението е с висока степен на обществена опасност, а тази на дееца с оглед
поведението му преди заканата, също е завишена. Обосновано като отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства са приети негативните му характеристични данни и проявената
дързост при извършване на престъплението. Макар да не са намерени смекчаващи вината
обстоятелства на подсъдимия, такова е настъпилата реабилитация за предходните му
осъждания, като определеното му наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“
при условията на чл.54 от НК, е справедливо и съответно на обществената опасност на
деянието и дееца. Правилно за постигане целите на чл.36 от НК е и приложението на чл. 66
ал.1 от НК, чрез отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години. В случая не се
касае за маловажен случай на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като
извършеното от подсъдимия деяние не е с толкова ниска степен на обществена опасност,
която да е явно незначителна, а и дееца не е лице което да не е обществено опасно с оглед
установеното по делото за отношението му към служителите на ДГС, поради което тези
доводи на защитата не се споделят. Не се установи от първата инстанция да са допуснати
процесуални нарушения и след като не са налице основания за изменяване или отмяна на
присъдата, същата като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на осн. чл. 338, вр. чл.334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260019/13.05.2021г., постановена по НОХД №
583/2020г. по описа на Районен съд – Димитровград .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5