№ 1375
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
М. Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502543 по описа за 2022 година
при участието на секретар Елеонора Михайлова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Б. Г.
К. чрез адв. Н. И. Г. срещу решение 86 на ОС Видин от 11.05.2022 г. по гр.д. 367/2021 г., с
което е отхвърлен искът на Б. Г. К. срещу „Българска телекомуникационна компания" ЕАД
с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД във вр с чл. 25 от Регламент(ЕС)
2016/679 с цена 200 000 (двеста хиляди) лева – неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразните действия на 07.11.2019 г. на служителя на мобилен оператор (оператор
и на лични данни), състоящи се в разкриване на информация, третирана като „лични данни"
и изразяващи се в разрушаване на изградено тридесет годишно „семейство" и влошено
здравословно състояние.
В жалбата на ищеца се съдържа искане за отмяна на решението и уважаване на иска за
неимуществени вреди в цялост. Поддържа се, че исковата претенция е основателна,
законосъобразна и доказана. Налице е противоправно деяние чрез разкриване на трето лице
на лични данни на ищеца – колко регистрирани сим-карти има в нарушение на чл. 23 от
ЗЗЛД (отм.), заместени от параграф 1 и параграф 2 от чл. 17 от Директива 95/46 и Регламент
(ЕС) 2016/679. Доказани били вреди – разрушаване на семейството му, дълбока емоционална
депресия, болки и стягане в гърдите за около 7-8 месеца, а вредата е причинена при или по
повод изпълнение на задължение от страна на служител на ответника.
Жалбата е подадена в срока, възстановен от ОС Видин и е допустима. На въззивната жалба
не е постъпил отговор.
Страните не са направили доказателствени искания и от настоящата инстанция не са
събирани доказателства.
В съдебно заседание представителят на ответника по жалбата поддържа нейната
неоснователност.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
1
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията във въззивната
жалба, са следните:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД и е подсъден на гражданския
съд, тъй като ищецът твърди влошено здравословно състояние и депресия в резултат на
разрушеното му семейство, причинено от своя страна от неправомерно разкриване на лични
данни от страна на служител на колцентър, нает от ответника.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на
непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на ответника като
възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между
деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага. Ако са налице
тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди. Не е спорно, че по възлагане от ответника на 07.11.2019 г. служител на кол център в
договорни отношения с ответника е провел телефонен разговор с фактическата съпруга на
ищеца на ползван от нея телефонен номер с титуляр Б. Г. К..
Срещу приетите от първата инстанция факти няма въведени въззивни доводи. От
изложените в процеса становища, събраните пред първата инстанция писмени
доказателства, разпитани свидетели и аудио-техническа експертиза с обект на изследване 1
бр. оптичен носител на информация СD 700 mb, съдържащ три аудиофайла, приета от ОС
Видин, се установява следното.
Ищецът в качеството си на потребител е сключил няколко договора с ответника, по силата
на които договори закупил четири мобилни апарата и четири SIM – карти. На своята
фактическа съпруга Г. А., разпитана като свидетел по делото, предоставил едната SIM-
карта. На 07.11.2019 г. на телефона, ползван от нея, е проведен разговор между служител на
нает от ответника кол център с цел, по време на който служителят е искал да разговаря с
ищеца като титуляр на услугата, за да му отправи оферта от името на ответника. Тъй като
на телефона отговаря женски глас, служителят пита на кой от останалите номера отговаря
ищецът. При въпрос на кой от всичките номера може да бъде намерен г-н К., жената се
колебае и операторът й изброява последните 3 цифри от няколко номера. След ново
колебание жената посочва един от тях и разговорът приключва. В разговора не се посочват
пълните телефонни номера на ищеца - само последните три цифри на няколко номера, не
става ясно точната им бройка, броя сметки/фактури на абоната и брой мобилни устройства,
закупени от него до момента. На 07.11.2019 г. има още два разговора към номера, ползван от
ищеца - неуспешен в 10:56:06 ч. и успешен в 10:57:36 ч. Разговорът е проведен с ищеца.
От разпита на свидетелите Г. А. и Г. М. В., племенник на ищеца, се установява, че Г. и Б. са
живели като семейство в продължение на тридесет години до края на 2019 г. Св. А. разказва,
че са й се обадили по телефона и по време на разговора разбрала, че Б. има четири
телефонни карти на негово име и била учудена, защото мислела, че има три карти –
ползваната от него, ползваната от нея и ползваната от брат й. Вечерта след разговора при
скандал Б. си признал, че номерът е на жена на име Р. и Б. бил взел четвъртата карта за тази
жена. В резултат на това Г. напуснала Б.. Към настоящия момент Г. ползвала същия
телефонен номер, като титулярят е същият – Б. К..
Племенникът Г. разказва, че живее близо до чичо си и че Г. му е кръстница. Има
информация от чичо си, че са се скарали заради някакви телефонни номера. Две години и
половина преди разпита не бил виждал чичо си известно време и решил да го посети. При
посещението си бил помолен да му купи антидепресанти, които свидетелят намерил трудно,
тъй като му трябвала рецепта, а той нямал. Негова племенница от време на време полагала
грижи за него.
Както е указано в доклада по делото, ищецът следва да докаже елементите на непозволеното
увреждане с изключение на вината, която се предполага. Претенцията на ищеца е за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
2
неправомерното предоставяне на лични данни от лице, на което ответникът е възложил
работа, на фактическата съпруга на ищеца. Последица на това предоставяне била раздялата
с дългогодишния семеен партньор, а в резултат на нея и промяна в здравословното
състояние, депресия и безсъние.
Приложимият нормативен акт към датата на телефонния разговор, от който се твърди
настъпването на вреди, е РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна
на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), по-долу
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679, както и ЗАКОН за защита на личните данни ( обн., ДВ, бр. 1 от
4.01.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 93
от 19.10.2004 г., бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 1.09.2005 г., изм. и доп., бр. 103 от
23.12.2005 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 91 от
10.11.2006 г., доп., бр. 57 от 13.07.2007 г., в сила от 13.07.2007 г., бр. 42 от 5.06.2009 г., изм.
и доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., изм., бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от 10.12.2010 г., бр. 39 от
20.05.2011 г., изм. и доп., бр. 81 от 18.10.2011 г., доп., бр. 105 от 29.12.2011 г., в сила от
29.12.2011 г., изм. и доп., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 81 от
14.10.2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм., бр. 85 от 24.10.2017 г., доп., бр. 103 от 28.12.2017
г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 7 от 19.01.2018 г., изм. и доп., бр. 17 от 26.02.2019 г.;
Решение № 8 от 15.11.2019 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 93 от 26.11.2019 г.) в
неотменените му части.
Според определението на чл. 4 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 „лични данни" означава всяка
информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може
да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-
специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за
физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата,
културната или социална идентичност на това физическо лице.
Безспорно е, че ответникът обработва лични данни по смисъла на ЗЗЛД и на РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) 2016/679. Предоставената информация от служител на кол център, нает от ответника,
на фактическата съпруга на ищеца, категорично не може да бъде определена като лични
данни. Последните три цифри на номерата, за които ищецът е сключил договор за
телефонни услуги с ответника, не представляват признаци, специфични за физическата,
физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или
социална идентичност. Чрез тази информация не може да бъде направен извод колко общо
сим карти има ищецът, както и на кого ги е предоставил, откъдето биха могли да произтекат
твърдените вреди. Лицето, на което ответникът е възложил работа, е действало в рамките на
възложеното, като е търсило абоната на телефонния оператор, за да му отправи оферта.
След като е разбрало, че следва да го търси на друг номер, не е давало друга чувствителна
информация на ползвателя на услугата.
Неоснователни са оплакванията срещу приетата от първата инстанция липса на
противоправност в поведението на служителя, както и че данните, станали известни на
фактическата съпруга на ищеца в резултат на телефонния разговор на 07.11.2019 г., не са
лични данни. Становището на работната група за защита на лицата при обработване на
личните данни по чл. 29 от Директива 95/46/ЕО, на което се позовава въззивният
жалбоподател, не променя извода за неоснователност на иска. Както е посочено и в самата
въззивна жалба, като цитат от становището, „европейският законодател е имал намерение да
приеме широко понятие за личните данни, но това понятие не е неограничено. Винаги
трябва да се вземе предвид, че целта на правилата, съдържащи се в директивата, е да
защитава основните права и свободи на лицата, по-конкретно тяхното право на личен живот
по отношение на обработване на данните. Затова тези правила са създадени, така че да се
прилагат в ситуации, в които правата на лицата могат да бъдат изложени на риск и
3
следователно имат нужда от защита“. Настоящият състав намира за нужно да подчертае, че
защитата на личните данни не е самоцелна, а е с цел да предотврати нарушаване на правата
на лицата, за които тези данни се събират и не е отговор на всички потенциални проблеми
на субектите на стопанския живот, в частност на ищеца.
На следващо място, твърдените от ищеца вреди – разрушаване на семейството, влошаване
на здравословното състояние и депресия не са в причинна връзка с информацията,
предоставена от наето от ответника лице на Г. А.. Последната, при разпита си като свидетел,
разказва, че ищецът е споделил с нея, че е дал на друга жена сим-карта и именно в резултат
на това негово признание тя го е напуснала. Разрушаването на семейството на ищеца се
дължи изцяло на неговото собствено поведение. Влошаването на здравословното състояние
и депресията не се доказват по делото – показанията на племенника на ищеца са
повърхностни и установяват, че ищецът сам си е предписал антидепресанти, които
свидетелят му купувал няколко пъти. Няма доказателства, че тези медикаменти наистина са
били необходими на ищеца, както и че са във връзка с раздялата с жена му. Грижите,
полагани спорадично от племенницата му, може да се дължат на факта, че ищецът живее
сам, без жена до себе си – няма доказателства, че са във връзка с негово влошено
здравословно състояние.
Поради недоказаност на елементите от състава на непозволеното увреждане искът е
неоснователен. Изводите на двете инстанции съвпадат и обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Ответникът по въззивната жалба не е претендирал разноски и такива не следва да се
присъждат.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 на ОС Видин от 11.05.2022 г. по гр.д. 367/2021 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4