О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание проведено на 13.08.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 1402 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК, образувано
по подадена Частна жалба вх. № 53089/19.07.2019 г. от „ЛУФТХАНЗА ТЕХНИК СОФИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, летище София – Хангар 3, чрез адв. Е.Д., срещу Определение № 7953/20.06.2019 г. по
гр.д. № 5000/2019 г. по описа на ВРС, IX с-в, с което е ПРЕКРАТЕНО
производството по делото в частта по предявения иск по чл. 220, ал. 1 КТ за
осъждането на ответника за сумата 4 074.30 лв. – обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ,
в размер на тримесечното дължимо от служителя предизвестие, което е неспазено
от него, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
В жалбата се излага, че определението е
неправилно, защото противоречи на материалния закон, постановено е при
съществени процесуални нарушения и е необосновано. Жалбоподателят „ЛУФТХАНЗА ТЕХНИК СОФИЯ“ ООД твърди, че
не оспорва прекратителния ефект на трудовия договор, породил се от изявлението
на служителя, но оспорва основанието за прекратяване. Сочи, че цели да се
установи по делото, че ответникът неправомерно е прекратил трудовия договор на
основание без предизвестие, като в този случай за ищеца ще се породи правото да
претендира обезщетение за неспазено предизвестие. Счита, че за него е налице
правен интерес да установи, че е изправна страна по договора. Моли за отмяна на
определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Постъпилата частна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК – подадена е в срок от надлежна страна,
срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Представени са доказателства за платена държавна такса.
След запознаване с писмените доказателства по
делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:
Производството по гр.д. № 5000/2019 г. на ВРС е
образувано по депозирана искова молба от „ЛУФТХАНЗА ТЕХНИК СОФИЯ“ ООД, с която
са предявени осъдителни искове срещу С.Н.М. за заплащане на суми за извършени
разходи за обучение, разходи за стипендии и обезщетение за неспазено
предизвестие, във връзка със сключен между страните трудов договор, който е бил
прекратен.
Ищецът твърди в исковата молба по иска по чл.
220, ал. 1 КТ, че трудовият договор между него и ответника е прекратен на 04.04.2016 г., въз основа на отправено от работника изявление
за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Счита, че тези основания не
отговарят на действителното фактическо и правно положение, поради което след
установяването по делото, че същите не са били налице, то работникът е следвало
да прекрати договора с отправяне на предизвестие, а след като това не е сторено,
той дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 4 074,30 лв. за
неспазване на тримесечния срок за предизвестие.
Първоинстанционният съд е постановил две
разпореждания, с които е оставял без движение производството за множество
нередовности, включително и по отношение на иска по чл. 220, ал. 1 КТ. На ищеца
е указвано да обоснове допустимостта на иска си, предвид необходимостта от
въвеждане на твърдения, че трудовият договор е прекратен на основание изискващо
срок на предизвестие, който не е спазен.
С подадените уточняващи молби ищецът поддържа
изложеното в исковата молба по отношение на допустимостта на иска и интереса му
от търсената защита.
С обжалваното Определение № 7953/20.06.2019 г.
по гр.д. № 5000/2019 г. първоинстанционният съд е приел, че липсват твърдения,
които да съответстват на хипотезиса на правната норма
на чл. 220, ал. 1 КТ, а именно, че ответникът е прекратил трудовото
правоотношение на основание по КТ, което предполага срок на предизвестие, но по
волята на самия служител този срок не е спазен. Поради неизпълнението на
указанията на съда производството е прекратено.
Обжалваното определение е неправилно.
Съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК страната, която има
право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати
и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
По този иск ищецът носи доказателствена тежест
да установи, че трудовото правоотношение е прекратено на някое от основанията, за
които законът предвижда отправяне на предизвестие и същото не е спазено, както
и размерът на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на
предизвестието.
Ищецът твърди, че трудовото правоотношение е
прекратено, но не на основанието посочено от работника. Не въвежда конкуриращо
основание, но са налице твърдения, че правото на обезщетение му се следва по така
изложените от него факти.
Фактът дали трудовото правоотношение е прекратено на
основание, което не изисква предизвестие (в случая чл. 327, ал. 1, т.
2 и т. 3 КТ) или на основание, в което такова предизвестие е необходимо, е
въпрос по същество на спора, а не по допустимостта на иска. Преценката на съда
за момента и основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, се
явява преюдициална и ще се отрази на крайния резултат по спора, защото е от
значение за уважаването на иска по чл. 220, ал. 1 КТ.
За допустимостта на иска е достатъчно ищецът да твърди, че е сключил трудов договор, който е
прекратен без да е отправено дължимото предизвестие (или срокът му не е спазен)
и поради това има вземане срещу работника.
Съпътстващите факти (кое е основанието за
прекратяване, дължи ли се обезщетение и какъв е размерът му) се преценяват по съществото на спора,
каквато е и практиката на ВКС /Решение № 133 от 25.10.2018 г. по гр.д. №
3458/2018 г., III г.о. на ВКС/ и по-долустоящите окръжни съдилища. /Например, Решение
№ 719 от 22.04.2013 г. по в.гр.д. № 442/2013 г. на ОС – Пловдив; Решение № 8500
от 17.12.2012 г. по в.гр. д. № 14151/2012 г. на СГС; Решение № 5914 от
30.07.2013 г. по в.гр.д. № 10487/2012 г. на СГС; Решение от 31.05.2010 г. по
в.гр.д. № 620/2010 г. на ОС – Бургас; Решение № 324 от 15.12.2016 г. по в.гр.д.
№ 500/2016 г. на ОС – Сливен; Решение № 3198 от 3.05.2019 г. по в.гр.д. №
10305/2018 г. на СГС; Решение № 5631 от 31.07.2017 г. по в.гр.д. № 1630/2017 г.
на СГС; Решение № 1266 от 25.10.2016 г. по в.гр.д. № 1258/2016 г .на ОС –
Варна/. За ищеца е налице интерес от търсената защита, доколкото твърди, че
работникът дължи отправянето на предизвестие и от неспазването на това
задължение му се следва обезщетение.
Предвид горното първоинстанционният съд е дал
неправилни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба в частта
по иска по чл. 220, ал. 1 КТ. В тази хипотеза неизпълнението им няма за
последица прилагането на чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което производството в тази
част е прекратено неправилно.
Обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №
7953/20.06.2019 г. по гр.д. № 5000/2019 г. по описа на ВРС, IX с-в, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по делото в
частта по предявения иск по чл. 220, ал. 1 КТ за осъждането на ответника за
сумата 4 074.30 лв. – обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, в размер на
тримесечното дължимо от служителя предизвестие, което е неспазено от него, на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
ВРЪЩА на Варненски
районен съд гр.д. № 5000/2019 г. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.