Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.С.,
28.03.2012г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-В отделение в открито заседание
на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател:
Ерик Василев Членове: Майя Русева
Зорница
Езекиева
при участие на секретаря И. като разгледа докладваното от
младши съдия Зорница Езекиева гражданско дело №12191 по описа за
Производството
е по чл.258-272 ГПК.
С решение
от 06.01.2011 г. по гр.д.№5896/2010 г., Софийски районен съд, 36-ти състав е
уважил частично предявените от „Т.С.” ЕАД искове за признаване за установено,
че ответникът М.С.Р. като негов абонат, дължи сумата 750,96 лв., цена на
доставена топлоенергия за периода от м.08.2006 г. до м.04.2008 г., както и
сумата от 195,04 лв. лихва за забава върху главницата за периода от м.08.2006
г. до м.04.2008 г. Претенцията на ищеца за установяване на вземанията му за
топлинна енергия и за начислена лихва за забава до пълния им предявен размер са
отхвърлени, като погасени по давност. С решението на ответника са възложени
разноски.
Недоволни от решението са
останали и двете главни страни.
Въззивникът – ищец „Т.С.” ЕАД
обжалва решението в частта му, в която искът за установяване на вземането му за
главница над сумата от 750,96 лева до пълния предявен размер от 1294,73 лева за
периода от м.03.2005 г. до м.04.2008 г. , както и претенцията му за начислена
лихва за забава за сумата над 195,04 лева до пълния й предявен размер от 378,52
лева за периода от 03.09.2006 г. до 21.07.2009 г. са отхвърлени, с мотиви за
неговата неправилност, защото вземанията не са периодични и приложима е
петгодишната погасителна давност. Въззивникът –ищец обжалва решението и в
частта му за разноските. Претендира разноските пред СГС, включително
възнаграждение за юрисконсулт.
Въззивна
жалба срещу решението е подадена и от ответника М.С.Р., който обжалва решението
в частта му, в която исковете са уважени, като неправилно, тъй като не е доказано
че има валидно правоотношение между ищеца и ответника, не е изяснено от СРС
какво е реално потребеното количество топлинна енергия, доставена до имота,
поради което и решението е необосновано. Ответникът твърди, че искът е
недоказан, тъй като не са ангажирани убедителни писмени доказателства относно
дължимостта на сумите, твърди, че е оспорил качеството „потребител”. Оспорва
валидността на сключения с ФДР договор, като твърди, че договорът е невалиден,
защото решението не е взето при необходимия кворум и решението не е в
необходимата форма. Претендира, че клаузата, която отрича възможността на
потребителите да възразят срещу изготвяните прогнозни сметки от ФДР е нищожна,
както и възразява срещу начисляване на лихви върху прогнозни сметки. При условията
на евентуалност, поддържа възражението си от отговора на исковата молба, че
част от вземанията са погасени с изтичане на тригодишния давностен срок. Счита
за неправилно решението и в частта му за разноските, доколкото е направил
такова искане, а СРС не му е присъдил разноски. Претендира разноските пред СГС.
„Т.С.”ЕАД, в писмения си отговор по
делото, намира жалбата на ответника за
неоснователна.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Н. И.” ООД, не
взема становище по жалбите.
Съдът като взе предвид изложените доводи и представените по
делото доказателства, намира въззивната жалба за редовна и допустима, и приема
за установено, следното:
Предявен е иск правно основание
чл.422 от Гражданския процесуален кодекс.
Ищецът „Т.С.” ЕАД моли съда да
признае за установено по отношение на М.С.Р. му дължи сумата от 1294,73лева,
представляваща доставена топлинна енергия за периода от м.03.2005 г. до
м.04.2008 г., както и сумата от 398,17лева, начислена от ищеца лихва за забава
върху главницата, считано от 01.05.2005 г. до 21.07.2009 г., както и законната
лихва върху главницата от датата на заявлението – 03.09.2009 г. до
окончателното изплащане на сумата и разноски.
Ответникът счита претенциите за неоснователни, тъй като ищецът не е
доказал наличието на валидно правоотношение, по силата на което му е начислявал
топлинна енергия, не е редовно водено счетоводството му, не са представени протоколи
за валидност на уредите, поради което
счита, че искът е недоказан и моли съдът
да го отхвърли.
Третото лице – помагач на
страната на ищеца моли съда да уважи исковете.
Видно от приложените по делото
писмени доказателства и съобразно обжалваната част от решението, на 03.09.2009
г. „Т.С.” ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.С.Р. за П.чно вземане, представляващо начислена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.С., ж.к.”Т.*”, бл.**, вх.*, ап.**, абонатен №57338 за периода от м.03.2005 г. до м.04.2008 г. на обща
стойност 1294,73 лева, както и сумата от 398,17 лева, начислена от заявителя
лихва за забава върху главницата, считано от 01.05.2005 г. до 21.07.2009 г.,
както и законната лихва от датата на заявлението – 03.09.2009 г. до
окончателното изплащане на сумата и разноски. Районният съд е издал заповед за
изпълнение за цялата сума по заявлението, и длъжникът по заявлението е възразил
срещу нея.
От писмените доказателства по
делото се установява, че ищецът е начислявал суми за топлинна енергия по
абонатен №57338, регистриран на апартамент № 37, в гр.С., ж.к.”Т.*”, бл.**, вх.*. Видно от приложения по делото
договор от 27.09.2002 г., етажната собственост на вх.* е сключила договор за топлинно счетоводство с ТАЕС „Н. И.” ООД, за
предоставяне на услугата дялово разпределение за срок от 5 години. Договорът е
сключен на база взето решение на етажната собственост от 12.09.2002 г.,
съгласно което етажните собственици са решили да преминат на индивидуално
разпределение на топлинна енергия, чрез монтиране на индивидуални
разпределители на топлинна енергия. Видно от представените писмени доказателства,
дяловото разпределение за сградата и за посочения абонатен номер е изготвяно от
ТАЕС „Н.и.” ООД и въз основа на него
ищецът е изготвил фактури. Видно от приложението към протокола, с който етажната
собственост е взела решение да се сключи договор за топлинно счетоводство третото
лице- помагач, на името на ответника са записани 2 радиатора. Съгласно
представените фактури, извлечения от сметка, фактури за начисляване на дялово
разпределение, договор, сключен между ищеца и третото лице-помагач за
извършване на дялово разпределение и приложеното към него индивидуално
споразумение, за исковия период, на абонатния номер, който е регистриран от
дружеството-ищец на адреса на апартамента, са начислявани задължения за
доставена топлоенергия.
Видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза, в имота на ответника няма радиатори, като топлинна енергия е
начислявана само за лира в банята, а топлинната енергия за сградна инсталация е
начислявана на база 123 куб.м. от обема на общия топломер. На абонатния номер
са начислявани суми за топлинна енергия за недвижимия имот, за сграддна
инсталация на база 123 куб.м., за БГВ, като за целия исков период начислените
суми за топлинна енергия възлизат на 1216,61 лева. За целия исков период,
фирмата за топлинно счетоводство е изготвяла годишни изравнителни сметки, въз
основа на което се установява, че от общата начислена сума да исковия период,
начислена от ищеца по прогнозни сметки и възлизаща на сумата от 1216,61 лева,
по партидата на абонатния номер, регистриран на апартамент №37, след
изравняване по реални отчети дължимата сума възлиза на 1294,73 лева, при 78,12
лева за доплащане от получателя по сумите по фактури. Вещото лице е определило,
че сумите, начислени за топлинна енергия за жилището е определена съгласно
действащите нормативни изисквания, като видно от т.1 от заключението, съгласно
представените по делото свидетелства за годност на общия топломер, същият е
преминал метрологичните проверки и съотвества на одобрен тип по БДС. Съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, за целия исков
период на абонатния номер е начислена сумата от 486,02 лева за отопление,
сумата от 617,71 лева за подгряване на вода и сумата от 112,88 лева такса
мощност, като общата сума, начислена от ищеца по фактури възлиза на 1216,61
лева, а след корекция от изравнителните сметки със сумата от 78,12 лева, възлиза на сумата от 1294,73 лева. Видно от
заключението на вещото лице, върху изравнителните сметки не е начислявана лихва
за забава.
Ответникът, който носи
доказателствената тежест за това обстоятелство, не е представил доказателства за заплащане на
исковите суми.
Релевантните за спора
обстоятелства се установяват от събраните писмени доказателства и заключенията
на вещите лица.
Към началото на исковия период, е
бил в сила Закона за енергетиката, съгласно който продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия. Съгласно разпоредбата
на §1,чл.42 от ДР на ЗЕ, лице, което
употребява топлинна енергия е потребител на същата и дължи заплащането на
отдадената топлинна енергия за имота, който обитава, а след въвеждане на дялово
разпределение, потребителят дължи заплащане и
съобразно отчетените показатели за ползвана топлинна енергия, отчетените
показания по общия водомер за сградна инсталации и имот, и такса мощност, които
суми следва да бъдат намалени със сумите по изравнителни сметки, издадени от
топлинния счетоводител. Въз основа на
представените писмени доказателства и от приложението към решението на етажната
собственост за сключване на договор с топлинния счетоводител, представената
молба–декларация за активиране на отопление в апартамента, изхождаща от
ответника Р. и липса на ангажирани доказателства за различен ползвател на
апартамента, ответникът се явява потребител на топлинна енергия за обжалвания
период. По делото са представени Общи условия на „Т.С.”ЕАД, публикувани във
вестник „Д.” на 23.05.2002 г. и и във
вестник „П.” на 23.12.2005 г. които
детайлизират правоотношенията между ищеца и ответника, в качеството му на
ползвател на топлинна енергия. При липса на индивидуален договор между страните
по делото, се прилагат приетите от ищеца общи условия, за които няма данни да
са оспорени от ответника поради което и се прилагат в отношенията между
страните.
Съобразно представения по делото договор с
третото лице – помагач на страната на ищеца, ТАЕС „Н. И.” ООД, на 27.09.2002 г.
за етажната собственост на блок 412,вх.А е въведено дялово разпределение, с
първи отчетен период
Съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза, начислените суми от ищеца са съобразно
действащата за периода нормативна уредба, като вещото лице е работило по
представените реални отчети за имота, поради което и съдът приема, че реално
ползваната сума за топлинна енергия, начислена на абонатния номер след
изготвянето на изравнителни сметки, за целия период възлиза на сумата от 1216,61
лева, при 78,12 лева за получаване от доплащане по сумите по фактури. Видно от
представените сертификати, общият топломер е минавал на метрологични проверки
на всеки две години, и съгласно заключението на СТЕ, отговаря на стандарта,
въведен за топломерите, поради което и възражението на ответника за негодност
на техническото средство е неоснователно.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, на абонатния номер са начислени исковите суми, като ответникът не е
представил доказателства за плащането им. Видно от изложеното, ищецът е доказал
дължимостта на исковите суми, а ответникът, който носи доказателствената тежест
относно този факт, не е представил доказателства за заплащането им.
При основателност на предявения
иск, съдът дължи разглеждане на предявеното при условията на евентуалност
възражение за изтекла погасителна давност, упражнено своевременно от ответника Р.
с отговора на исковата молба. Поставеният въпрос е разрешен по идентични казуси
с решения на Върховния касационен съд, постановени по чл.290 ГПК, поради което
същите представляват задължително за съдилищата тълкуване на закона, според ТР
№ 1 от 19.02.2010 г., т.2 на ОСГТК на ВКС. Според решение № 168/22.12.2009 г.
по т.д.№ 408/2009, ВКС, ТК, ІІ отд., този вид задължения на абонатите са за
периодични плащания, поради което се погасяват с тригодишна давност – чл.111,
б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време,
еднородни задължения. Давността за вземането е започнала да тече от момента на
изискуемостта му, която, съобразно Общите условия на дружеството – ищец,
започва да тече от деня на падежа на всяко задължение, който съвпада с изтичане
на посочени в чл.30, ал.1 от Общите условия тридесетдневен срок. Тъй като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника е подадено на
03.09.2009г., това е датата, от която, на основание чл. 116, б.а) ЗЗД,
давностният срок е бил прекъснат. Към датата на заявлението, съгласно
задължителната практика на ВКС, погасени са били вземанията на ищеца от
началото на исковия период до м.07.2006 г., следователно, за посочения период,
искът се явява неоснователен, като погасен по давност.
Съгласно
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, с погасяване по давност на главното вземане, се
погасяват и произтичащите от него вземания. Следователно, тъй като главното
вземане е погасено по давност, и претенцията за лихва за забава в заплащане на
сумите по главното задължение за същия период е погасена по давност.
Видно от изложеното, крайните
изводи на двете инстанции съвпадат, поради което и обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, като при този изход на спора, разноските остават в тежест
на всяка страна – така както ги е направила.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.01.2011 г. по гр.д.№5896/2010 г.
на Софийски районен съд, 36-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280,ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.