№ 24
гр. Сливен, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20232230201062 по описа за 2023 година
Производството е по повод жалба на Л. С. Л. с ЕГН ********** против НП на
Началник РУ при ОД на МВР гр. Сливен, с което за нарушения по чл.137А ал.1 от
ЗДвП,чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.147 ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от
ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2
от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева и на основание чл.185 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 20 лева.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично. Процесуалния му представител
моли за отмяна на НП .
В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 23.05.2023 година в 15:15 часа, в град Сливен на бул.“Цар Симеон“, в района
на кръгово кръстовище водачът е бил забелязан от полицейските служители П. и К. да
управлява лек автомобил „Мерцедес Ц 230“ ВТ0233КТ . При движението си в района на
посоченото кръстовище водачът е препятствувал движението на полицейския автомобил
като актосъставителят твърди, че в този момент е забелязал, че водача е без обезопасителен
колан и решил да го спре за проверка.
В района на Общински пазар – град Сливен водачът е бил спрян и е било
1
установено ,че това е жалбоподателя Л., а МПС–во е собственост на Стоян Георгиев
Георгиев с ЕГН ********** . В хода на проверката на водача е било обяснено,че е
управлявал без обезопасителен колан като са му били изискани контролен талон,
СУМПС както и удостоверение за преминат технически преглед. Водачът не е представил
контролен талон и удостоверение за преминат преглед поради, което му е бил съставен
АУАН, който той е подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН му е издадено НП за нарушение по чл.137А ал.1
от ЗДвП,чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.147 ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.183 ал.4 т.7
пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева,на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева и на основание чл.185
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормите на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН реквизити, Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
По делото е безспорно установено, че на 23.05.2023 година в 15:15 часа,
жалбоподателят е управлявал МПС марка„Мерцедес Ц 230“ ВТ0233КТ в град Сливен като
в хода на проверката не е представил контролен талон към СУМПС и удостоверение за
преминат технически преглед.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории Ml, M2, M3 и №1, №2 и №3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В
конкретния казус, обаче не се установи по категоричен начин извършване на така
посоченото нарушение, доколкото въз основа на събраните гласни доказателства това не се
установи безспорно.Актосъставителят е категоричен,че е видял описаното нарушение, но
това не се потвърждава от другия свидетел. Последният заявява,че не видял дали водача
2
управлява с поставен обезопасителен колан и не може да потвърди това обстоятелство.
Действително, в хода на административно наказателното производство, жалбоподателят
също не е ангажирал доказателства, внасящи съмнение в обективността на констатациите на
актосъставителя,но оспорва същите. В тази връзка, съдът след като прецени събраните
гласни доказателства и съобрази обстоятелството,че водача е бил сам в МПС–во и това го
поставя в невъзможност да докаже по какъвто и да е начин твърденията си прие,че в тази
част НП следва да бъде отменено като неправилно,поради недоказаност на извършеното
нарушение.
На следващо място съдът следва да отмени НП и в частта , с която на жалбоподателя
е наложено наказание за нарушение на чл.100,ал.1т.1 от ЗДП,доколкото към настоящия
момент е налице изменение на тази разпоредба като така извършеното е изключено от кръга
на нарушенията по ЗДП. Предвид това и в изпълнение на императивната разпоредба на
чл.3, ал.2 от ЗАНН, която указва, че ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях която е по-
благоприятна за нарушителя, съдът прие, че в тази част наказателно постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно. Извода на съд в тази насока се обуславя от
обстоятелството, че новата редакция на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП се явява по-благоприятна
за жалбоподателя,доколкото при действието на същата, установените по делото факти не
биха обосновали извод за извършено нарушение от водача, доколкото законодателят е
преоценил обществената опасност на извършеното и то вече не представлява
административно нарушение.
Съдът, счита ,че НП следва да се отмени и в частта, с която на жалбоподателя е
наложено наказание за извършено нарушение на чл.147,ал.1 от ЗДП.
Видно от АУАН и издаденото, въз основа на него НП отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 147,ал.1 от ЗДвП като в съставения АУАН е посочено,че
се касае за непредставяне на документ удостоверяващ преминал технически преглед, а в
обстоятелствената част на НП е посочено, че МПС–во не е представено за технически
преглед.Действително, при редовен АУАН и наличие на безспорни доказателства във връзка
с нарушението описано в него следва да се приеме, че наказващия орган е прие като
извършено именно нарушението описано в АУАН, което в настоящия казус се изразява в
непредставяне на документ за преминал технически преглед. Съдът, обаче счита, че в
конкретния случай е налице неправилност на НП в тази му част, доколкото в ЗДП липсва
уреждане на състав на нарушението изразяващо се в непредставяне на документ за
преминал технически преглед. Това прави прави недопустимо санкционирането на
жалбоподателя, въз основа общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП указваща
санкциониране на нарушителите за извършени нарушения по ЗДП, за който няма изрично
предвидена санкционна норма, тъй като процесното деяние не съставлява нарушение по
смисъла на ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл. 147,ал.1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска
3
тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност, като условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Така
посочената разпоредба указва задължение за управление на МПС след преминал технически
преглед, но регламентира такова за представяне на документ,който да удостовери това
обстоятелство,поради което не може да обоснове административната отговорност на
жалбоподателя. В тази връзкаь съдът счита, че липсата на изрично предвидено в ЗДвП
задължение за водач на МПС–во да представи при поискване документ за преминал
технически преглед води до незаконосъобразно ангажиране на административната му
отговорност .
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23–0804 002778/08.06.2023 г. на Началника Сектор при на ОД
на МВР-Сливен, с което на Л. С. Л. с ЕГН **********, живущ в град Твърдица, улица
„Козаревска“ № 24 за нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП, по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и по
чл.147 ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева,съответно на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, наказание „Глоба“ в размер на 10 лева на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и наказание „Глоба“в размер на 20 лева на основание чл.185
от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОРАЗНО И НЕПРАВИЛНО
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4