№ 546
гр. София, 28.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500410 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на
М. Ц. М.а, чрез адв.Я. П. от АК Русе насочена против Определение № 12734/12.12.2022 г.,
постановено по гр.д. № 12873/2022 г. по описа на СГС, ГО, с което исковата молба с вх.№
84025/07.12.2022 г., подадена от частната жалбоподателка пред СГС, е била върната по реда
на чл.130 ГПК, като недопустима.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение поради това,
че към датата на екзекватурата брачния спор между Е. А. М. и М. Ц. М.а вече е бил
прекратен с Решение от 17.11.2021 г., постановено по гр.д. № 7759/2020 г. по описа на РС
Бургас.
По изложените съображения като правен резултат се иска отмяна на атакуваното
прекратително определение.
Към жалбата не са представят допълнителни доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на
жалбоподателката и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от изрично упълномощения процесуален
представител на жалбоподателя, на който, в качеството на ищец, чиято искова молба е
върната, е призната активна процесуална легитимация да обжалва пред въззивната
инстанция неблагоприятния за него акт на СГС.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Установява се от данните по първоинстанционното дело, че същото е инициирано по
искова молба на М. Ц. М.а против Решение № 1/06.01.2022 г. на Кмета на р-н Лозенец,
гр.София за признаване на съдебно решение от 06.08.2020 г. по дело № Т 7344-20 на
Районен съд гр.Атунда, Швеция, с което се прекратява брака между Е. А. М. и М. Ц. М.а.
В обстоятелствената част на същата се поддържа, че ищцата получила на 17.05.2022 г.
Апостил на съдебно решение на РС гр.Атунда, Швеция, постановено на 06.08.2020 г. на
български и копието му на шведски език, както и горепосоченото решение на Кмета на Р-н
Лозенец, Столична община, с което било признато чуждестранно съдебно решение от
06.08.2020 г. по дело № Т 7344-20 на Районен съд гр.Атунда, Швеция за прекратяване на
1
брака между Е. А. М. и М. Ц. М.а.
Наведени са доводи за неправилност на решението на Кмета на р-н Лозенец,
Столична община като се твърди, че ищцата не била редовно призована пред съда в Атунда
и в тази връзка били нарушение основни принципи на българското право, както и правата на
М.а, имаща качество на ответник в производството пред съда в Швеция.
Затова и обжалваното решение на Кмета на р-н Лозенец било постановено при
нарушение и в несъответствие с процесуалния и материалния закон и подлежало на отмяна.
Отделно от това се твърди, че към момента на предявяване на исковата молба било
налице влязло в сила на 09.12.2021 г. Решение № 261198/17.11.2021 г. по гр.д. № 7759/2020
г. по описа на РС Бургас.
По изложените съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да
отмени Решение № 1/06.01.2022 г. на Кмета на р-н Лозенец, гр.София.
Като се запознал с исковата молба първоинстанционният съд приел от правна страна,
че същата е недопустима, т.к. с нея е предявен недопустим иск.
Изложил е доводи, че в случая чуждестранно съдебно решение, с което е прекратен
бракът между ищцата и Е. М., е признато по установения от действащите процесуални
правила ред - чл.621, ал.2 ГПК с решението на Кмета на р-н Лозенец. Последното не
обосновава наличие на правен интерес у ищцата от предявяването на отрицателен
установителен иск, че не са налице предпоставките по чл.117 КМЧП за признаването на
чуждестранния съдебен акт нито, че е налице спор относно условията за признаване на това
съдебно решение по смисъла на чл.118, ал.2 КМЧП.
Приел е, че евентуален спор между страните би бил наличие не относно това дали са
налице предпоставките за признаване на постановеното чуждестранното съдебно решение, а
относно материалното брачно правоотношение, прекратено от шведския съд. Такива
спорове обаче се разрешават с искове по чл.318 ГПК, а не по реда на отричане
съществуването на предпоставките по чл.117 КМЧП при вече признато по предявения
процесуален ред чуждестранно решение.
Решаващият състав изцяло споделя така изложените доводи на първоинстанционния
съд в подкрепа на крайния му извод за недопустимост на предявения иск за отмяна на
постановеното решение за признаване на чуждестранно решение по брачно дело от Кмета на
р-н Лозенец, като за избягване на приповтарянето им препраща към тях по реда на чл.272
ГПК, във вр. с чл.278 с.к.
Както във връзка с оплакванията в жалбата, така и при съобразяване на
обстоятелството, че в настоящето производство съдът е длъжен да осъществи пълна
въззивна проверка /ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС/ излага и
следното:
Решаващият въззивен състав споделя становището, застъпвано в практиката на
съдилищата, че правилата на КМЧП, уреждащи признаването на чуждестранно решение
/чл.118, ал.1 и ал.2/ се прилагат тогава, когато това решение е извън обсега на правото на
Европейския съюз и не е в обхвата на друг международен източник. Признаването по
КМЧП се извършва без да е необходимо да има договор, или България да е в условия на
фактическа взаимност с държавата, чието решение ще се признава у нас.
В случая съдебното решение, признато с акт на Кмета на р-н Лозенец е постановено в
Швеция, която е държава - членка на ЕС, респ. - отношенията касателно признаването и
изпълнението му в друга държава членка се уреждат от Регламент 2201/2003 г. на Съвета от
27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с оглед датата на
постановяване на решението на РС в гр.Атунда, Швеция , предвид че действащият към
момента Регламент 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с
родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца се прилага от 1
август 2022 г., с изключение на членове 92, 93 и 103 /нямащи приложение за случая/.
Ето защо и по арг. от чл.21.2 от Регламент 2201/2003 г. това решение подлежи на
2
признаване в друга държава членка без да се изискват специални процесуални действия, в
каквато насока е и изричната разпоредба на чл.621, ал.2 ГПК - тези решения се признават от
компетентните органи по регистрацията.
В случая се установява, че молителят в производството пред органите по гражданска
регистрация Е. М. е сезирал тези органи, в резултат на което е получил и позитивно за него
решение, с което съдебното решение на съдът в гр.Атунда, Швеция е признато от тях
/Кметът на н-н Лозенец, Столичан община/.
Следва да се отбележи, че това решение е основано на нормата на чл.118, ал.1 КМЧП,
а не на чл.621, ал.2 ГПК, като към исковата молба, инициирала производството пред СГС,
не са приложени документите, изискуеми се от чл.37-чл.39 от Регламент 2201/2003 г., а само
заверено копие от решението на шведския съд и апостила на решението с превод на
български език.
Предвид на изложеното е необходимо да се съобрази, че нормата на чл.118 КМЧП
урежда два вида признаване на чуждестранно съдебно решение - 1/пряко признаване, без
необходимост от съдебно производство, от органа, пред който се представя - чл.118, ал.1
КМЧП и 2/ непряко признаване - по съдебен ред, чрез предявяване на установителен иск
пред СГС - чл.118, ал.2 КМЧП.
Доколкото процедурата пред Кмета на р-н Лозенец в случая се е развила при
хипотезата на чл.118, ал.1 КМЧП, то последният като органът, пред който е представено
решението, след проверка за наличието на предпоставките по чл.117 КМЧП е признал
решението, т. е. - зачел е правните му последици - силата на присъдено нещо и
конститутивното му действие.
Т.к. се касае до чуждестранно съдебно решение за развод, което е конститутивно по
характера си, представянето му от заинтересованото лице пред органа по гражданското
състояние за признаване на практика означава искане да се зачетат правните последици на
акта - установеното потестативно право на развод за лицето и промяната в гражданския му
статус.
С постановеното положително решение в случая органът е приел, че молителят в
развилото се пред него производство има право да сключи нов брак, защото предишният му
брак е прекратен от чуждестранния съд, като по този начин целта на признаването - чуждото
решение да има в държавата - адресат на признаването същото действие, каквото има в
държавата по произход - е постигната.
По този начин търсената правна защита е дадена и положителното решение на органа
е породило действие за страните.
Това решение е постановено в едностранно производство, което има белезите на
охранително такова и в което насрещната страна по признатото съдебно решение не
участва.
Затова и КМЧП не предвижда възможност за последващо обжалване на
постановения от органа по чл.118, ал.1 положителен за молителя акт по признаване на
чуждестранното съдебно решение.
Същият кодекс в нормата на чл.118, ал.2 КМЧП е признал на молителя изрична
процесуална легитимация да предяви положителен установителен иск пред съда за
признаване на чуждестранното решение в случай на постановен отказ от органа да признае
това решение - т.е. тогава, когато между заявителя/молител и административния орган
възникнат разногласия относно въпроса налице ли са условията за признаване на съдебното
решение /така и Определение № 416 от 23.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 149/2009 г., III г.
о., ГК/.
КМЧП обаче не признава такава процесуална легитимация на чуждо за
производството по чл.118, ал.1 с.к. лице.
В случая частната жалбоподателка - ищец по първоинстанционното дело е трето
/чуждо/ лице за производството по чл.118, ал.1 КМЧП, инициирано пред административния
орган, поради което и същата не разполага с правен интерес да предяви отрицателен
установителен иск по реда на чл.118, ал.2 КМЧП за установяване на обстоятелството, че не
3
са налице условията по чл.117 от с.к. за признаване на чуждестранния съдебен акт.
Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
За пълнота на изложението следва да се допълни само, че в случая твърденията, че е
налице съдебно решение на български съд, с което е бил разрешен брачен спор между
жалбоподателката и Е. М., не се подкрепени от каквито и да е доказателства - такова
решение не е представено нито с исковата молба, нито с частната жалба пред настоящата
инстанция.
Дори и този факт да се приеме за установен /което не се споделя/, то последният не
опровергава гореизложеното досежно правилността на първоинстанционния съдебен акт,
доколкото от наличните доказателства е безсъмнено, че постановеното решение на
чуждестранния съд в Швеция е постановено на 06.08.2020 г. и е влязло в сила на 27.08.2020
г. - т.е. преди постановяването и влизането в сила на соченото решение на РС Бургас.
По арг. от чл.26 от Регламент 2201/2003 г. обаче преразглеждането на постановеното
решение на съда в Швеция по същество обаче не се допуска при никакви обстоятелства,
респ. - този извод се отнася и до разрешените с това решение въпроси относно
разтрогването на брака между същите страни.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12734/12.12.2022 г., постановено по гр.д. № 12873/2022 г.
по описа на СГС, ГО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на частния жалбоподател пред ВКС на РБългария, по реда на чл.274, ал.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4