М О
Т И В
И
Към Присъда на КРС по НЧХД №211/2012 г.
Производството по делото е образувано по тъжба
на Г.А.Г. *** против В.К.Л. *** за извършено от него престъпление
по чл. 148, ал.1, т.1 , във вр. с чл. 146, ал.1 от НК , като с тъжбата е предявен и граждански иск, срещу Л. за сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени
му с престъплението неимуществени вреди. Тази сума се претендира ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й
изплащане. Тъжителят претендира и
възстановяване на сторените по делото разноски .
Подсъдимият се явява в
съдебно заседание, не се признава за виновен и дава обяснения..
Тъжителят, чрез своя процесуален представител,
поддържа обвинението си и иска от съда Л.
да бъде признат за виновен, като за деянието му бъде наложено наказание,
съобразно предвиденото в чл. 148, ал.1 от НК, както и да бъде уважен предявения граждански иск.
Защитникът на подсъдимия пледира за
постановяване на оправдателна присъда.
Районният съд, след преценка на събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и след тяхното
обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият В. К.Л. е на 28 години. През 2011 г./ към момента на
деянието /, както и към настоящия момент
е член на ПП „****”.
Тъжителят е на 60 години. В края на 2011 г. /към момента на извършване на деянието/
е бил член на ПП „****”.
На 28.12.2011 г. в 15.00 ч. е свикано събрание на общинския
сбор на ПП „****” , което е следвало да се поведе в клуб на политическата
партия, находящ се в гр.Кюстендил ,ул.***. На събранието присъствали около 40
човека – членове на партията и симпатизанти.
Присъствали и представители на централата на партията – св. И. Т. и Д.Д..
Местното ръководството на ПП”****” неколкократно до 28.12.2011 г. е искало да
се явят представители от централата, за да бъде направен отчет за резултатите от изминалите избори. Това била и основната цел на събранието , проведено на 28.12.2011
г.
Видно от представен по
делото протокол от същата дата , в
дневния ред на събранието са залегнали две точки – т.1 -Отчетен доклад за
дейността през 2011 г. и т.2 Разни.
Протоколист на събранието била св. О.А., която протоколирала и всички предходни събрания на
местната организация.
Още в началото на
събранието, между членовете на местното ръководство, сред които и
тъжителят от една страна и
подс. Л. от друга възникнал спор , относно разходването на
средствата предоставени на общинското ръководство за
участието на ПП”****” в проведените през 2011 г. избори. В т.2 от
дневния ред тъжителят Г. поискал от събралите се членове на партията,
в присъствието на представителите на
централното ръководство, да бъде обсъдено поведението на подс. Л. сочейки конкретно поведение на подсъдимия / деяние, за което Л. е осъден за
престъпление по чл. 325, ал.2 от НК/.
Деянието, наложило ангажиране на наказателната отговорност на Л. е извършено на 22.09.2011 г. по време на
международен събор, проведен на държавната граница /в с.Бобешино/, където
подсъдимият свалил от постамента и подпалил сръбското знаме. Това негово
поведение предизвикало възмущението на
всички присъстващи и довело до провеждане на извънредно заседание на секретната смесена
гранична комисия. Приемайки това поведение на Л.
като уронване престижа на партията, в която членува Г.
поискал обсъждане и вземане на съответни мерки . Афектиран от
поставянето на въпроса пред всички членове на местната организация на ПП”****” Л.
взел думата и казал : Г.Г. лъже и пред
всички заявявам че Г. е мръсен комунист
и доносник на държавна сигурност, от такива като него трябва да се очисти
организацията.” Изказването на Л. е
отразено в съставения, по време на събранието, протокол / приложен по делото/.
Тъжителят се почувствал
силно засегнат от тези думи. Той приел
за унизено достойнството му на човек с положение както сред съгражданите си ,
така и сред съпартийците си. Усещането
за потъпкване на честта му го мотивирало
да сезира съда с тъжбата , иницирала
настоящото производство.
Горната фактическа
обстановка, съдът прие за установена
кредитирайки събраните писмени доказателства - протокол от събрание от 28.12.2011 г.;
писмо от Председателя на Комисията за
разкриване на документите и за обявяване
на принадлежност на българските граждани
към държавна сигурност и
разузнавателните служби на българската народна армия / КРДОПБГДСРСБНА/ ; НОХД №
1356/2011 г. на КРС; отчасти обясненията на подсъдимия , показанията на
свидетелите А., Н., В., С. , З. Г. и в една част показанията на свидетелите Т. и И. Г. .
Показанията на
свидетелите , посочени от тъжителя - А., Н., В., С. , З. Г. са безпротиворечиви , последователни и логични. Подкрепени са и от събраните по
делото писмени доказателства . Думите ,засегнали честта и достойнството на Г. са отразени в представения протокол от
събрание и са чути от всеки един от тези
свидетели.
В подкрепа на
твърдението на тъжителя , че никога не е бил член на комунистическа
партия в съдебно заседание бе разпитан св. Н. , който според показанията му е в
много близки отношения с Г. от 1976
г. и не знае той да е членувал в комунистическа партия.
По несъмнен начин по делото бе
доказано, че Г. не е
принадлежал към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА/ писмо изх.№
3010/2012 г.–л.5/.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. в частта им , в която
същият твърди, че Л. не е отправил
процесните думи към Г.. От неговите
показания става ясно, че той не е
присъствувал през цялото време на
сбирката , поради което и не може да свидетелства за всичко случило се на нея.
Това, че не е чул тези думи във
времето, в което е бил там не доказва по несъмнен начин, че те не са изречени.
Показанията на свид. И. Т.в съдът не кредитира,
доколкото в основната си част , досежно
важните за установяване на обективната истина поделото факти , показанията
му са
вътрешно противоречиви , а и противоречат на всички , останали
доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на съдебното следствие. На първо
място според Т. причината за това „ събиране”
е било желанието му , като представител на централното ръководство на
партията да потуши скандала между Л. и Г.. Никой от останалите свидетели по делото, включително подсъдимият не сочат, че целта на това събиране е била такава. Противоречиви са показанията на Т. и в
частта, в която твърди, че не е чул Л.
да отправя към Г. думите „ Г. е доносник
на Държавна сигурност” , а в следващия момент обяснява , как виждайки Г. , един ден по-късно, на „Врабча№1, където
се намира освен централата на ПП „****”
и Архива на Държавна сигурност и
разбирайки, че ще иска да му бъде издадено удостоверение , че не е бил агент на
тези структури Т. му заявил, че „никой
няма полза от тези техни разправии” . Последното показва знание от страна на Т.,
че Л. е обвинил Г. в такова членство.
Голямо внимание защитата отдели
да докаже какъв е бил форманта на
проведеното на 28.12.2011 г. събиране в клуба на ПП”****”, в гр.
Кюстендил. Съдът намира за ирелевантен
този факт , поради което и няма да се спира на събираните в тази посока доказателства. От
значение, в случая, за осъществяване на
квалифициращия признак , визиран в чл. 148, ал.1, т.1 от НК е достатъчно присъствието на множество хора, каквото несъмнено е било налице и това
не се спори от подсъдимия.
Наличието на
представения по делото протокол от
събрание на 28.12.2011 г. оборва по
несъмнен начин и твърдението на Л. и на
свид. Т., че такъв не е воден, поради неформалния характер на сбирката.
По
правната квалификация
При така установената по безспорен начин
фактическа обстановка, и при анализ на
всички събрани по делото доказателства съдът намира, че подсъдимият В. Л. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 148, ал.1,
т.1 вр. с чл. 146, ал.1 от НК - на инкриминираните дата и място – 28.12.2011 г.
в клуб на ПП”****”, в гр. Кюстендил , на ул.***, като е
казал думи , унизителни за честта и достойнството на Г.Г. в негово присъствие и в присъствието на
още около 40 човека , а именно „ Г.Г. лъже и пред всички заявявам , че Г. е мръсен комунист и доносник на Държавна
сигурност, от такива като него трябва да се очисти организацията”. С тези думи
съзнателно и целенасочено подсъдимият Л.
е унижил чувството за лично достойнство на пострадалия .Засегнати са неговите
лични представи за чест и достойнство и
за качествата на неговата личност въобще.
Общата характеристика на обидата е, че тя се явява личностна, негативна
и унижаваща оценка на дееца за адресата
на обидата и че се обективира единствено и само , за да се засегне честта и
достойнството на пострадалия. От тази гледна точка обидните изрази не могат да
бъдат с вярно или невярно съдържание , поради което и доказваното от тъжителя ,
че тези твърдения не отговарят на истината, като факти от живота му, се явява
ненужно.
Твърдението на защитата,
че казаните от Л. думи не съставляват
престъпление по смисъла на НК , тъй като „ изповядването на комунистически
убеждения не е правно укоримо , като същото касае и принадлежността на един субект към службите на бившата
Държавна сигурност, съдът намира за несъстоятелно. Действително политическата
принадлежност на едно лице е въпрос на личен избор. В конкретния случай,
обаче в момент, в който и тъжителя и
подсъдимият членуват в ПП”****” , отправянето на думите „ Г. е мръсен комунист” определено не
носят белег на определяне на политическа принадлежност. В словосъчетание тези думи носят белег на отрицателна
квалификация. И именно по този начин са възприети както от самия пострадал,
така и от присъстващите на събранието лица.
В някой случаи и самото определяне на някой като „комунист” , може да
бъде възприето лично от него като обида, ако това лице категорично
стои зад политическите възгледи,
застъпени от друга политическа формация и този факт е известен на много
хора. Отделно от това поставяйки думата
„мръсен”, в съчетания с определената политическа принадлежност, в случая
„комунист”, не се възприема като определяне на лицето като нечистоплътно, а прилагателното се възприема
в неговия преносен смисъл, който според българският тълковен речник означава „
долен , низък, непочтен”.
Горното мотивира съда да
приеме, че възражението на защитата относно липса на основания да се квалифицира израза „ мръсен
комунист” като обида е несъстоятелно.
По отношение на
отправените от Л. към Г. думи „ Г. е доносник на държавна сигурност”, съдът
намира следното. Негативното обществено
отношение, изградено с годините към хората
посочени за агенти на бившата Държавна сигурност по несъмнен начин се отразява на усещането за морал и достойнство на
тези, за които се твърди , че са били
част от тази структура . Имайки предвид смисъла на думата „доносник”, според
българския тълковен речник – „ лице, което предава тайно и злонамерено съобщение , сведение за някого , дадено на
представител на властта” Л. е направил квалификация на Г., която несъмнено е
засегнала личното му достойноство.
Налице е и противоправния
резултат от това деяние – унижението, което настъпва автоматично като
неизбежна последица от обидното съдържание на използваните от дееца
изрази и тяхното възприемане от пострадалия.
Безспорно установен по делото е и
квалифициращия признак на деянието. За да се квалифицира обидата като публична,
е достатъчно обидните думи или изрази да са казани в присъствието на публика,
т. е. пред повече от 2-3 лица. Данните по делото показват, че независимо
от това какъв е бил повода за
събранието, проведено на 28.12.2011 г. на него са присъствали около 40 човека,
и обидните думи са станали достояние
освен на лицето, към което са насочени и на всички присъстващи.
Деянието е извършено от
подсъдимия Л. при форма на вината – пряк
умисъл. Установи се по един категоричен
начин , че при обективиране на думите с унизително съдържание подсъдимият е искал
засягане честта и достойнството
на пострадалия. Съзнавал е адекватно значението на използваните от него
думи като унизителни и въпреки това в
присъствието на пострадалия и на всички
останали ги е изрекъл .
По горните причини съдът намери , че В.Л. е извършил деянието, в което е обвинен.
По
наказанието
При определяне вида и
размера на наказанието , което следва да изтърпи подсъдимия за престъплението
по чл. 148, ал.1, т.1 от НК , вр. с чл. 146, ал.1 от НК, съдът взе предвид
всички обстоятелства обуславящи отговорността му.
За това престъпление НК предвижда наказание глоба от 1000 до 3000 лева.. При това
положение, доколкото от престъплението не са причинени имуществени вреди, Л. не е бил осъждан към момента на извършване на
деянието и не е
освобождаван от наказателна отговорност, то налице са предпоставките на чл.78а НК, поради което съдът освободи
подсъдимия В.Л.
от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание “глоба” .При
индивидуализацията на размера на административното наказание съдът отчете като смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелство факта, че между тъжителя и подсъдимия е имало предхождащ конфликт и
отношенията между тях са били крайно изострени , доколкото смекчаващи
вината обстоятелства са тези, които спомагат процеса на формиране на умисъла на
дееца. Като отекчаващо вината
обстоятелство съдът отчете липсата на
самокритичност на поведението у подсъдимия. Горното мотивира съда да наложи наказание “глоба” в
размер на 3000 лв., което
наказание изцяло ще изпълни функцията на наказанието по чл.36 НК, както по
отношение генералната, така и по отношение личната превенция.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
С тъжбата
си тъжителят е предявил и граждански иск, който е приет
за съвместно разглеждане по делото .
Гражданският иск е с правно основание чл.45 и 52 ЗЗД и се основава на
претенцията за обезщетяване на причинените от твърдяното престъпление неимуществени вреди-
унижение на честта и достойнството
на тъжителя .
Обсъждайки основателността на този иск, съдът
намери същият за частично основателен по следните съображения: от разпитаната в
хода на съдебното следствие свидетелката
А. се установи, че Г. се е почувствал
унизен от казаните по негов адрес думи. При това
положение съдът намери, че са налице всички предпоставки на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД- Л.
е причинил на Г.
вреди , причинени са умишлено и подлежат на обезщетяване
по правилото на чл.52 ЗЗД. Причинените вреди имат неимуществен характер. При анализ на
изложеното съдът намира, че справедливо е така причинените вреди да бъдат
обезщетени със сумата от 1000 лв., като до пълния предявен размер от 1500 лв. съдът отхвърли
иска като неоснователен. Тъй като отговорността е деликтна съдът присъди и законна лихва
върху уважения размер на гражданския иск от датата на причиняване на вредите,
считано от 28.12.2011 г. до окончателното му изплащане.
Доколкото
подсъдимият Л. бе признат за виновен по
повдигнатото с тъжбата обвинение , то същият дължи възстановяване на сторените от Г. 262 лева.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :