Решение по дело №225/2020 на Районен съд - Тетевен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  

                              Град Тетевен,02.10.2020 година       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

                ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в  публично заседание на , шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година,в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                     При секретаря: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

       Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 225  описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:

         Ищец: „ЮБЦ“-ЕООД-гр.София ,бул. «България»№81 , вх. В,ет.8 с ЕИК ********* , представлявано от Ю.Ц. ,чрез адв. В.Г. от САК  

        Ответник: Й.А.К. ***

          И за да се произнесе,взе предвид следното:

         Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочено основание чл.415 ал.3 вр. сал.1  т.3   от ГПК и чл.86 от ЗЗД

    Предявен осъдителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 т.3  от ГПК и чл.86 от ЗЗД от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез  адв.В.Г. от САК  за осъждане на ответника Й.А.К., ЕГН **********,*** да заплати на ищеца сумата в размер на 274.47 лв. - представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на 212,01 лв., обезщетение за неизпълнение/неустойка по договорите, сключени между Й.К. и «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД в размер на 62,46 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 43.97 лв.(Четиридесет и три лв. и 97 ст.

   В исковата молба се твърди ,че ищеца с договор за цесия  от 29.11.2019г. е придобил вземанията  от  прехвърлителя «Иновативни Финанси» ООД с ЕИК *********, което дружество от своя страна е  цесионер и собственик на вземанията с договор за цесия от 12.07.2019г от «Теленор България»ЕАД .  Твърди се ,че ответницата е сключила договор за индивидуални клиентски услуги с №М03229423 на 26.07.2017г, както и ,че на 08.12.2017г същата е сключила договор за ползване на мобилния номер при тарифен план „Тотал” с месечна такса 24,99лв.без ДДС. За потребените от абоната услуги за периода 20.11.2017г -19.12.2017г. Теленор е издал за мобилен № ********* фактури както следва : фактура№**********/20.12.2017г. за 28,88 лв без ДДС представляващи незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план „Тотал”/24,99 с ДДС /, като дължимата сума е платима до 04.01.2018г.;;Ф№**********/20.01.2018г.с начислена сума за разговори 20,82лв без ДДС  представляващ месечен абонамент по избрания тарифен план „Тотал”/24,99 с ДДС / като дължимата сума е платима до 04.02.2018г ;Ф№**********/ 20.02.2018г.с начислена сума за разговори 20,82лв без ДДС  представляващ месечен абонамент по избрания тарифен план „Тотал”/24,99 с ДДС / като дължимата сума е платима до 07.03.2018г. Абонатът е потребил и не е заплатил  мобилни услуги на обща стойност 212,01лв  за м.12.2017г до м. 02.2018г. Издадена е  крайна фактура Ф№**********/20.04.2018г в размер на 274,47лв , в която освен сумата от 212,01лв е включена и сумата от 62,46лв неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 62,46 лв. За неизплатената  сума от 274,47лв се дължи и  мораторна лихва за забава в размер на 43.97 лв.(четиридесет и три лв. и 97 ст. За периода 09.05.2018г. до 06.12.2019г-Направено е и искане   за решение постановено по реда на чл.238 от ГПК.  Претендират се разноски .         

       В срока и по реда на чл. 131 ГПК не  е постъпил отговор от ответника по иска. В съдебно заседание ищцовото търговско дружество не се явява , постъпила е молба по чл.102 от ГПК  от адв. В.Г. от САК  , с която поддържа иска  , същата има и характер на писмена защита ,като  в молбата отново е направено искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение .

        Ответникът Й.А.К. , редовно призована /призовка връчена лично / не се явява и не се представлява от представител по пълномощие. В дадения едномесечен срок не е депозирала  отговор, не е представила  доказателства и не е поискала делото да се разглежда в нейно отсъствие.

       По дето не е спорно ,че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК и че е било образувано ч. гр.д. №984/2019г., по описа на PC Тетевен,както и разпореждане №281 от 11.02.2020г по ч.гр.д. 984/2019г на ТРС  за предевяване на иск по реда на чл.415 ал.1 т.3 ГПК, което на  26.02.2020г е връчено на заявителя  , а иска е подаден  на 13.05.2020г. с куриер и входиран в съда на 14.05.2020г.  .Съдът е съобразил   Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., обнародван в Държавен вестник бр. 28 от 24.03.2020 г., урежда спиране на срокове и дела, с изключение на наказателни и други спешни производства. Законът предвижда, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражи и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни дела за налагане на мерки за принуда по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.Срокове ще текат единствено по делата, чието разглеждане продължава съгласно решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 13 март 2020 г., изменено и допълнено с решение от 16 март 2020 г. По време на извънредното положение продължават да се образуват, разглеждат и решават изброени определени  граждански и административни дела, а сроковете в тези производства продължават да текат.След измененията на закона от 09 април 2020 г., делата, по които срокове продължават да текат са изброени в приложение към закона, вместо както досега в решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Приложението включва повече срокове и дела, които са засегнати от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.Със ЗИД на Закона за здравето от ДВ бр.44/2020 от 13.05.2020г. и  съобразно § 13. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, тоест сроковете изтичат съобразно цитираните по-горе закони на 20.05.2020г.Поради което искът се явява предявен в срок .

         Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от не представяне на отговор и неявяване в съдебно заседание ,като  с Разпореждане № 803 /02.06.2020г., връчено, ведно със съобщението и исковата молба с приложенията към които е приложено уведомлението за цесия  на 07.06.2020г. ,книжата са получени от ответницата , а определение № 243/16.07.2020г  в едно с проекто-доклада по делото  е връчено на 21.07.2020г. лично .Предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. С  молбата  по чл.102 от ГПК  от адв. В.Г. от САК  , защитника на ищеца е посочил по реда на чл.80 от ГПК и размера на разноските които претендира 360 лв адвокатско възнаграждение е 100 лв. разноски по делото за държавна такса  по исковото дело , с исковата молба е претендирана и сумата от 50 лв , разноски по настоящото дело и 25лв в заповедното производство за държавна такса .

          Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на  125 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение  в настоящото производство и 25 лв. за държавна такса в заповедното производство . 

           Решението се основава  на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

          Водим от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК съдът,

                 Р        Е        Ш       И   :

 

ОСЪЖДА   Й.А.К. ЕГН ********** *** да заплати на „ЮБЦ“-ЕООД,ЕИК *********  представлявано от Ю.Б.Ц. -гр.София,1404 ,р.н Триадица ,бул. България №81,вх.В,ет.8  сумата от  274.47 лв. - представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на 212,01 лв., обезщетение за неизпълнение/неустойка по договорите, сключени между Й.К. и «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД в размер на 62,46 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 43.97 лв.(Четиридесет и три лв. и 97 ст. За периода 09.05.2018г. до 06.12.2019г-

 

          ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.1 от ГПК Й.А.К. ЕГН ********** ***  да заплати на „ЮБЦ“-ЕООД,ЕИК *********  представлявано от Ю.Б.Ц. -гр.София,1404 ,р.н Триадица ,бул. България №81,вх.В,ет.8  сумата от 125лв за държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение .

          ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.1 от ГПК Й.А.К. ЕГН ********** ***  да заплати на „ЮБЦ“-ЕООД,ЕИК *********представлявано от Ю.Б.Ц. -гр.София,1404 ,р.н Триадица ,бул. България №81,вх.В,ет.8  сумата от 25лв за държавна такса по  гр.д. № 984/2019г на Р.С.Тетевен .

 

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.

 

 УКАЗВА на страната Й.А.К. ЕГН ********** ***, срещу която решението е постановено , че може да поиска от ОС-Ловеч  неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: