Решение по дело №797/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 397                                                   16.09.2019 г.                             гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    десети септември                                      две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Пенка Тоцева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №797 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А. ЕАД – клон България, срещу Т.Р.Х., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 316,05лв. – дължима от ответника главница по договор за кредит, сумата 37,31лв.  възнаградителна лихва, сумата 20,80лв. лихва  за забава за  периода от 20.06.2016г. до 11.02.2019г, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди се, че ответникът като кредитополучател дължи тези суми по договор за потребителски заем CREX-15276130 от 26.09.2017г. с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД като кредитор, като му е отпуснат кредит в размер на 547,68 лв., която сума била усвоена от ответника, със задължение да погаси заема на 15 месечни вноски по 44,17лв., ведно с поскъпване - ГПР 35,26% и ГЛП – 30,58%. Ответникът не изпълнил задълженията си и преустановил плащането на вноските на 20.05.2018 г., към която дата били погасени 7 месечни вноски. Оставащите вноски по заема били в размер на 353,36 лв. представляващи 8 бр. погасителни вноски към 20.06.2018 г., към която дата станал изискуем в целия размер. Алтернативно счита всички претенции за дължими на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска.

            В предоставения срок ответната страна чрез особен представител депозира отговор. Не оспорва договорното правоотношение, предоставената и усвоена сума. Сочи, че е неизяснено обстоятелството за удържаната сума по сключена застраховка. Иска представяне от третото лице на договор за застраховка от 26.09.2017г., както и за извършени плащания.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 26.09.2017г. е сключен договор за потребителски кредит CREX-15276130, с който “БНП Париба Пърсънълс Файненс” ЕАД е предоставил на ответника паричен заем в размер на 547,68лв. Усвояването на сумата е удостоверено от товетника с полгане на подписа с в поле „удостоверение на изпълнението“ в чл.1 от договора. Ответникът се задължил да погаси заема на 15 месечни погасителни вноски всяка в размер на 44,17лв., които съставляват изплащане на главницата, ведно с оскъпяването и ГПР-35,26% и ГЛП – 30,58%. Ответникът преустановил плащането на вноските на 20.05.2018г., до когато били погасени 7 месечни вноски.          

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №355/2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 316,05лв. главница, сумата 37,31лв. възнаградителна лихва както и  20,80лв. лихва за забава за периода от  20.06.2018г. до 11.02.2019г.

            Приложен е договор за сключена застраховка с Кардиф Животозастраховане Клон България КЧТ и Кардиф Общо застраховане Клон България КЧТ за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ на кредитополучателя-ответник по договора за кредит с ищеца. Във връзка със сключената застраховка не е заявявана застрахователна претенция пред Кардиф Животозастраховане България КТЧ и не е извършвано застрахователно плащане.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит CREX-15276130 от 26.09.2017г., по силата на който е предоставена на ответника  сумата в общ размер на 547,68лв., включваща 489лв. цената на стоката смартфон Samsung Galaxy A3 Gold, която следвало да върне, със съответно оскъпяване включващо ГПР-35,26% и ГЛП-30,58%. Договорът за заем посочен като основание за вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на заемната сума или вещ. В случая договора не е оспорен от ответника. Ищецът е изпълнил задълженията си - да предостави уговорената парична сума. Ответникът от своя страна е заплатил 7 месечни вноски, които представляват извънсъдебно признание, че е получил сумата предмет на договора, поради което дължи нейното връщане. Установено е, че освен главницата, ответникът дължи възнаградителна лихва, лихва за забава за претендирания период, чиито размери не са оспорени от него. Поради което претенциите са доказани, тъй като не се установи, оставащите погасителни вноски да са били заплатени. Следва да бъде присъдена и законната лихва от 19.02.2019г., от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Извършени са разноски за заплатена държавна такса от 125лв., сумата 300лв. за особен представител на ответника, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, или в общ размер 525 лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 75лв. за разноските по ч.гр.д. №355/2019г. на РРС, включваща заплатената държавна такса в размер на 25 лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Р.Х., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А, ЕИК***, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 сумата 316,05лв. /триста и шестнадесет лева и пет стотинки/ главница, ведно със законната лихва от 19.02.2019г. до окончателното и изплащане, сумата 37,31лв./тридесет и седем лева и тридесет и една стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018г. до 20.12.2018г., сумата 20,80лв./двадесет лева и осемдесет стотинки/ лихва за забава за периода от 20.06.2018г. до 11.02.2019г.

            ОСЪЖДА Т.Р.Х., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А, ЕИК***, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Безнес Парк София, сгр.14 сумата 525лв. /петстотин двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 75лв./седемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №355/2019г. на РРС

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: