№ 701
гр. Пазарджик, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201456 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ИЛ. В. Н., ЕГН **********, с
адрес: с. М.К., ул. „*****“ № 1, против Наказателно постановление № 36-
0000440/28.05.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на ИЛ. В. Н. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв. (петстотин лева), на основание чл. 177,
ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ.
С жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателят
релевира възражение за прекомерност на наложеното му наказание и
несъответствие на същото на обществената опасност на деянието, което е
извършил. Моли да бъде съобразено, че автомобилът е служебен и той не
може да откаже да го управлява. Сочи, че глобата му е наложена единствено
въз основа на кантарната бележка, без да е използвано от актосъставителя
1
техническо измервателно средство за установяване количеството на
претоварване на товарния автомобил с прикаченото към него полуремарке.
Формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят ИЛ. В. Н. се явява лично.
Признава, че общата маса на управлявания от него влекач с прикаченото
полуремарке с товара е 43500 кг.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, редовно призована, не изпраща законен или
процесуален представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище
по жалбата, като излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2021 г., около 14:15 часа, в с. З., след ж.п. надлез, с посока на
движение с. Б., жалбоподателят ИЛ. В. Н. управлявал влекач „Мерцедес 1841
ЛС Актрос“, с рег. № *****, от категория № 3, с прикачено полуремарке с
рег. № *****, от категория О4, и двете собственост на „П.“ ООД, като
извършвал обществен превоз на товари от 7-ми километър до гр. Б. – ж.п.
фракция 31.5/50. Водачът бил спрян за проверка от служители на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив. В хода на проверката,
след поискване, жалбоподателят представил пътен лист серия ВА №
772419/28.04.2021 г., товарителница серия Т № 479025/28.04.2021 г. със
заверено копие № *********/01.01.2017 г. за международен автомобилен
превоз на товари и кантарна бележка № 23261/28.04.2021 г. При прегледа на
представените документи проверяващите инспектори установили, че водачът
ИЛ. В. Н. извършва горепосочения превоз на ж.п. фракция 31.5/50,
управлявайки състав от пътни превозни средства – моторно превозно
средство, с рег. № *****, с две оси и пътно превозно средство, с рег. №
*****, с три оси – общо пет оси, с обща маса 43500 кг, като масата надвишава
нормите на максимално допустимата маса на пътно превозно средство за
2
движение по пътищата, отворени за обществени ползване, от 40000 кг. с 3500
кг., установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Към момента на проверката жалбоподателят не представил квитанция за
претоварване, издадена от АПИ.
За констатираните обстоятелства свид. Т.В. Г., в присъствието на
нарушителя И.Н. и на И.Л.П., - свидетел очевидец, съставила Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 285206/28.04.2021 г.
Жалбоподателят подписал АУАН с възражение, че нарушението не е по
негова вина. На същата дата – 28.04.2021 г. на жалбоподателя бил връчен
препис от АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя И.Л.П. е
наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв., за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6,
ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.
177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
22.06.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, както и от гласните доказателствени средства чрез разпита на
актосъставителя Т.Г., която в съдебно заседание потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира посочените
доказателствени източници, включително показанията на свид. Т.Г., тъй като
намира същите са последователни, логични и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
(подадена е на 29.06.2021 г. чрез куриерска фирма „Спиди“ АД, видно от
материалите по делото), изхожда от процесуално легитимирана страна и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – И.Д.Ц. – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив, а АУАН е съставен от оправомощено за това
лице – свид. Т. В. Г., заемаща длъжността „старши инспектор“ към
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив. Със Заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г. Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на
регионалните дирекции „Автомобилна администрация“ да издават НП за
нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията, на която
са извършени нарушенията.
В процесния случай АУАН и НП са издадени при спазване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове
и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира с тази,
посочена в НП. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно
и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, правилно са посочени нарушените законови
норми и е налице пълно единство между фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация. АУАН е съставен в присъствието
на нарушителя, след което му е бил предявен, като нарушителят е подписал
лично акта и е получил екземпляр от него. В този ред на мисли съдът намира,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, движещите се
по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението. Тази правна норма е бланкетна и
4
нейната диспозиция правилно е запълнена с нормата на чл. 6, ал. 1, т. 3, буква
„а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, издадена от МРРБ (Наредбата). Във
визираната разпоредба от Наредбата е посочено, че максималната маса за
моторно превозно средство с две оси с ремарке с две, три и повече оси не
може да надвишава 40 тона.
В настоящия случай от приобщената като писмено доказателство по
делото кантарна бележка № 23261, издадена на 28.04.2021 г. в 12:28:29, от
„Д.“ ЕООД, се установява, че към момента на проверката общата маса на
процесното ППС с товара е 43500 кг., т.е. налице е претоварване с 3500 кг.
Видно от съдържанието на въпросната кантарна бележка, товарът е измерен с
електронна везна - лицензирана индустриална теглоизмерваща система –
„Л.И.“ ООД. В кантарната бележка се съдържат данни за товародателя, за
получателя, за превозното средство, за вида на превозвания товар, за бруто
тегло, нето тегло и тара, дата и точен час на притегляне на товара. Отделно от
това в съдебно заседание жалбоподателят изрично признава извършването на
вмененото му административно нарушение. При това положение съдът
намира, че от съвкупния анализ на приетите писмени доказателства -
кантарна бележка, товарителница, пътен лист от 28.04.2021 г. и гласните
доказателствени средства чрез показанията на актосъставителя и направеното
от жалбоподателя самопризнание, по делото безспорно се установява, че
жалбоподателят е управлявал процесното ППС с маса, която надвишава с
3500 кг. допустимата максимална маса на ППС, съгласно нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Същевременно в хода на извършената от служителите на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив проверка
жалбоподателят не е представил квитанция за претоварване от АПИ.
Следователно водачът И.Н. като е управлявал процесния товарен
автомобил, претоварен с 3500 кг, не е спазил изискванията на чл. 139, ал. 1, т
.2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ, а именно да не управлява по пътищата отворени за обществено
ползване пътно превозно средство с маса, която надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Жалбоподателят И.Н. е съзнавал, че общото тегло на ППС и товара
5
превишават 40 тона. Безспорно е по делото, че кантарната бележка е била у
жалбоподателя и самият той я е представил на проверяващите инспектори
при проверката. Следователно същият е бил наясно с данните от измерването
и ги приел без възражения. Обстоятелствата, отразени в кантарната бележка,
не са оспорени от жалбоподателя нито в хода на проверката на място, нито в
съдебното производство. Напротив, в съдебно заседание жалбоподателят
изрично признава, че общото тегло на управлявания от него влекач с
полуремарке и товара е 43500 кг. Въпреки ясното съзнание, че общото тегло
на ППС с товара надвишава с 3500 кг. допустимото такова, жалбоподатеят
И.Н. е предприел управление на ППС - моторно превозно средство с рег. №
***** с две оси и пътно превозно средство с рег. № ***** с три оси – общо
пет оси, с обща маса 43500 кг., надвишаваща с 3500 кг. нормите на
максимално допустимата маса на пътно превозно средство за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба възражение, че тъй
като автомобилът бил служебен, то жалбоподателят не можел да откаже да го
управлява. Доколкото чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП определя именно водача на
превозното средство за отговорно лице при неспазване на разпоредбата на чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, то последният е длъжен да вземе нужните
мерки, за да спази изискванията на закона. Всяко неспазване на тези
изисквания навежда на извод за виновно осъществяване на
административното нарушение. Ирелевантно за съставомерността на
деянието е обстоятелството, че нарушението е извършено от жалбоподателя
във връзка с изпълнение на трудовата му функция. При положение, че е
наясно, че общата маса на ППС и товара надвишава законовата допустима
такава, задължение на водача е или да не управлява МПС или да предприеме
съответните действия за снабдяване с необходимите документи за
извършването на такъв превоз, преди да предприеме осъществяването му.
Ето защо, предвид гореизложеното, съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.
1, т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и законосъобразно е приложил действащата за това нарушение
6
санкционна норма, а именно чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, съгласно която
се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който без да спазва установения
за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Като е съобразил, че
претоварването не е прекалено голямо, правилно
административнонаказващият орган е наказал жалбоподателя с глоба в
минималния законов размер от 500 лв.
На следващо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че
процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк.
дело № 1/2007 г. на ВКС, ОСНК, преценката за маловажност на случая по чл.
28 от ЗАНН е такава по законосъобразност. Изводът, че нарушителят следва
да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да
деянието ангажиране на административнонаказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав споделя трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието
„маловажен случай“ в ЗАНН, то на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 от който маловажен
случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Стъпвайки на тази
законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се приеме, че
случаят е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за
подобни нарушения. В конкретния случай не са установени обстоятелства
сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните такива. То е типично за деянията от този вид. Следва
да се отчете това, че се касае за обществени отношения, свързани със
създаване опасност за живота и здравето на участниците в движението на
пътя. Извършването на процесното нарушение неминуемо води до опасност
както за шофьора, така и за другите участници в движението и до нарушение
на пътната настилка на пътищата, по които извършвайки превоза преминава
7
конкретното ППС. В този смисъл не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът намира, че в
административнонаказателното производство е безспорно установено и
доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което
атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. В процесния случай същата
не е поискала своевременно присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и не е ангажирала доказателства за реалното
извършване на такива, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани в нейна полза.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-
0000440/28.05.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на ИЛ. В. Н., ЕГН **********, с адрес: с.
М.К., ул. „*****“ № 1, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 лв. (петстотин лева), на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2
от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във
връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8