Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260118
гр.
Севлиево, 20.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
при
секретаря Станислава Ц., като разгледа докладваното от съдията Христов
гражданско дело № 1302/2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Обективно съединен е и иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от И.Ц.Т., с ЕГН **********,***, срещу С.А.С., с ЕГН **********,***.
Ищцата твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.1609.1.12, по КК и КР на град Севлиево, Община Севлиево, при квоти: по 1/2 идеална част за всяка от страните. Съсобствеността между страните била установена с нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот вх. № 2380 от 05.09.2006 г., акт № 156, том VIII, дело №1820/2006 г. на Служба по вписванията – Севлиево и решение № 291 от 07.11.2019 г. по дело № 1143/2019 г. по описа на РС - Севлиево, с което бракът сключен на 14.09.2002 г. между страните бил прекратен. Съсобствеността между страните все още не била прекратена, а ищцата не можела да ползва в цялост притежаваните от нея 1/2 ид. части от имота, тъй като само ответника притежавал ключ за него и ползвал целия имот, като извършвал в него търговска дейност чрез дружество „СЕЛВИ 2004" ЕООД, на което той бил едноличен собственик на капитала. Ищцата поканила ответника, чрез нотариална покана от 02.02.2018 г., получена от ответника на 19.12.2019 г., да ѝ заплаща ежемесечно обезщетение за ползата, от която е лишена в размер на по 700 лева, считано от датата на получаване на нотариалната покана. За периода от 20.12.2019 г. до 20.11.2020 г. ответника дължал сума в размер на 7700 лева, формирана за 11 месеца по 700 лева, за ползваните ½ ид. части от имота. Ответника дължал и сумата 393,70 лв., представляваща законната лихва върху претендираната сума от датата на получаване на поканата до датата на предявяване на искова молба - 25.11.2020 г.. Ищцата претендира осъждане ответника да ѝ заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на ответника и в едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор. С отговора ответника заявява, че не оспорва обстоятелствата, че с ищцата са съсобственици на описания в молбата имот. Оспорва изцяло предявеният иск по основание и размер. Счита, че не е лишавал ищцата от възможността да ползва процесния имот. Не създавал никакви пречки за реалното ползване на имота от ищцата. Тя никога не заявявала воля за реално ползване на имота, винаги имала достъп до имота. Имотът се ползвал от дружеството „СЕЛВИ 2004" ЕООД, т.е. имотът не се използвал лично от ответника. Личното ползване от ответника по иска било материална предпоставка за претенцията за обезщетение. В конкретния случай тя липсвала. Ищцата сама признавала в исковата молба, че имотът се ползва от горепосоченото дружество. Претендираният размер на обезщетение бил твърде висок и не съответствал на икономическата обстановка в страната и в града. Средният размер на месечния наем за имоти, с аналогично или сходно местоположение, квадратура, предназначение и други технически характеристики бил значително по - нисък. Претендира разноски.
В съдебното заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображенията в исковата молба. Поискала е и съдът е допуснал изменение на предявените искове чрез намаляването им, като същите да се считат предявени искът за главница по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 6336,00 лв., вместо първоначално заявената сума 7700,00 лв., а искът за лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 333,44 лв., вместо за първоначално заявената сума 393,70 лв.. Производството по делото е прекратено поради оттегляне предявените искове, в частите за разликата над сумата 6336,00 лв. до сумата 7700,00 лв. и за разликата над сумата 333,44 лв. до сумата 393,70 лв.. В писмена защита излага подробни доводи за основателността на исковете.
В съдебното
заседание ответника, лично и чрез процесуалния си представител заявява становище
за неоснователност на предявените искове. В писмена защита излага подробни
доводи за неоснователността на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт, издаден въз основа на писмени доказателства, с вх. № 2380 от 05.09.2006 г., акт №156, том VIII, дело № 1820/2006 г. на Служба по вписванията – Севлиево и съдебно решение от 26.03.2021 г., по гр. д. № 1482 по описа за 2019 г. на Севлиевският районен съд, че страните са съсобственици при равни квоти на недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.1609.1.12, находящ се в град Севлиево, Община Севлиево, Област Габрово, по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД - 18-77 от 16.07.2008 година на ИД на АГКК, с адрес - град Севлиево, п.к.5400, ул. "Славянска" № 23, ет. 0, обект 12, самостоятелен обект намиращ се на етаж 0, в сграда с идентификатор 65927.501.1609.1., брой надземни етажи 3, брой подземни етажи - 0, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сграда разположена в ПИ с идентификатор 65927.501.1609, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, представляващ магазин № 1, с посочена в документа площ: 230,23 кв. м., с прилежащи части: 14,733% ид. части от общите части на сградата, ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: идентификатор 65927.501.1609.1.11, под обекта: няма, над-обекта: идентификатор 65927.501.1609.1.2 и идентификатор 65927.501.1609.1.1.
Установява се от удостоверение от 08.11.2019 г., че с решение № 291 от 07.11.2019 г. по гр. д. № 1143/2019 г. на РС - Севлиево, че С.А.С. и И.Ц. Стойчева, са имали сключен граждански брак на 14.09.2002 г., като същият е прекратен с посоченото решение по взаимно съгласие, упражняването на родителските права по отношение на двете деца на страните – Н. Станиславов С., с ЕГН ********** и Цветелина Станиславова Стойчева, с ЕГН **********, е предоставено на майката, като съпругата е приела фамилно име Т. след брака.
Установява се от нотариална покана и разписка за връчване, че ищцата като съсобственик при равни права с ответника на имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.1609.1.12, находящ се в град Севлиево, е поканила последния тъй като използва имота изцяло да ѝ заплаща по 700,00 лева месечно обезщетение, от получаване на поканата, като същата е връчена на ответника на 19.12.2019 г..
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор документи.
Установява се от заключението на вещото лице по съдебно-оценителната
експертиза и от изслушването на същото в съдебно заседание следното: средния
месечен пазарен наем за подобен тип имоти като процесния за периода от 20.12.2019 г. до 20.11.2020 г. е 1152,00
лева.
От показанията на свидетеля Н. С., син на страните, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му заинтересованост, се установява следното: свидетеля заявява, че има магазин на ул. ,,Славянска‘‘ № 23, който представлява магазин за дрехи втора употреба; магазина се ползва от бащата на свидетеля, от 2008 г.; майката на свидетеля не ползва магазина, не е имала достъп и ключ; искала е да го ползва, но достъпа бил отказан от бащата на свидетеля; преди ищцата имала достъп до магазина, но след развода не го ползвала, преди работела там на заплата, но ѝ бил взет ключа, свидетеля виждал, че ключовете от магазина вече ги няма; магазина се заключвал, имал СОТ денонощно.
От показанията на свидетелката Катя Колева, се установява следното: свидетелката работи като продавач от 6 години в магазин, който се казва ,,Конти‘‘, на ул. ,,Славянска‘‘ № 23; работодател ѝ е С.С., чрез фирма ,,Селви 2004‘‘; И. и С. се развели преди 2 години, И. идвала в магазина, но след като се развели не е влизала, само подминавала магазина; магазина работел с клиенти и не били спирали никой да влезе; всеки ден работели; ищцата също можело да влиза, не било имало изрична забрана да влиза; всеки ден магазина работел, имало СОТ, с код; свидетелката имала достъп до СОТ-а и всички работници; ако ищцата идела можела да си отвори магазина, ключът не бил сменян.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
С оглед изложените твърдения в исковата молба, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Уважаването на иска по чл.
31, ал. 2 ЗС предполага установяването от
страна на ищцата, с оглед доказателствената
ѝ тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно:
че имотът е съсобствен между страните по делото;
че е отправила писмена покана; че ответникът ползва имота или ползва площ, по -
голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; ползата, която е
пропуснала след поканата.
Установи се по делото от нотариален акт, издаден въз основа на писмени доказателства, с вх. № 2380 от 05.09.2006 г., акт №156, том VIII, дело № 1820/2006 г. на Служба по вписванията – Севлиево, съдебно решение от 26.03.2021 г., по гр. д. № 1482 по описа за 2019 г. на Севлиевският районен съд и удостоверение от 08.11.2019 г. за съдебно решение № 291 от 07.11.2019 г. по гр. д. № 1143/2019 г. на РС - Севлиево, че страните С.А.С. и И.Ц. Стойчева, са имали сключен граждански брак, като същият е прекратен и по време на брака, са придобили процесния имот. Страните признават съсобствеността в процесния имот, като в отговора не са и оспорили квотите си в съсобствеността, посочени в съдебно решение от 26.03.2021 г., по гр. д. № 1482 по описа за 2019 г. на Севлиевският районен съд, за което на съдебният състав е служебно известно, че е влязло в сила до приключване устните състезания по настоящото дело. С оглед изложеното установи се, че имотът е съсобствен между страните по делото при равни права.
Установи се от нотариална покана и разписка за връчване, че ищцата като съсобственик при равни права с ответника на имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.1609.1.12, находящ се в град Севлиево, е поканила последния тъй като използва имота изцяло да ѝ заплаща по 700,00 лева месечно обезщетение, от получаване на поканата, като същата е връчена на ответника на 19.12.2019 г.. Предвид установеното от нотариалната покана и разписката за връчване, налице е и предпоставката ищцата да е отправила писмена покана до ответникът, като поканата е получена от същият.
Установи се от показанията на свидетелите Н. С., син
на страните, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други
данни по делото, предвид възможната му заинтересованост и от показанията на
свидетелката Катя Колева, че ответника е предоставил на собственото си
дружество „СЕЛВИ 2004" ЕООД, на което освен едноличен собственик на
капитала е и представляващ и управител процесния
имот, като дружеството извършва търговска дейност, чрез този имот, като в него
се помещава магазин. Видно от показанията на свидетеля Н. С., ищцата след развода
между страните не разполага с ключ от имота, поради което без значение е дали
ключалката е сменяна. Отделно естеството на съсобствения имот и начина на използването
му като магазин от ответника, само по себе си възпрепятства използването му от
друг съсобственик по предназначение, като без значение е дали ищцата би могла
да посети магазина като клиент. Не се установи при доказателствена тежест на
ответника за това, същият след получаване на поканата да е предприел някакви
действия по предоставяне на възможнаст за ползване на имота от страна на другия
съсобственик – ищцата. С оглед изложеното следва да се приеме, че ответникът
ползва целия процесен имот в несъответствие с правата на страните в
съсобствеността. В горният смисъл е и практиката на ВКС - решение № 115
от 04.12.2018 г. по гр. д. № 333 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение и решение № 129 от 03.04.2012 год. по
гр. д. № 1415/2010 год., ВКС, IV г. о., с която настоящият състав се
солидализира.
Установи се от заключението на вещото лице по
съдебно-оценителната експертиза и средния месечен пазарен наем за подобен тип
имоти като процесния за периода от
20.12.2019 г. до 20.11.2020 г. - 1152,00 лева. Ползата, която е пропуснала ищцата
след поканата, предвид заключението на вещото лице и равните квоти на страните
в съсобствеността е сумата 576,00 лева.
Предвид изложеното по – горе установи се основателност
на главния иск по чл. 31, ал. 2 ЗС,
поради което същият следва да се уважи изцяло в изменения му размер, след
допуснатото му намаляване, като следва да се присъди и законна лихва до
окончателно заплащане на задължението от предявяване на исковата молба.
Предвид основателността на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, с
оглед липсата на оспорване на извършените изчисления на претендираната лихва до
подаване на исковата молба от ответницата и след служебно извършено изчисление
от настоящият съдебен състав, основателен е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което същият следва да се уважи изцяло в изменения му размер, след
допуснатото му намаляване.
Относно разноските, предвид частичното уважаване на исковете, с оглед намаляването на исковете и свързаното с него частично прекратяване на производството по делото, и направеното искане за присъждане на такива, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата срещу ответника следва да се присъдят разноски за заплатени държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждание на вещо лице, по съразмерност, съобразно доказателствата приложени по делото за заплатени такива, в общ размер на сумата 748,22 лева. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ответника също има право на разноски и предвид направеното искане следва да му се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, по съразмерност, в размер на сумата от 117,02 лева. По настоящото дело ищцата е заплатила държавна такса в размер на 308,00 лв., като съдът констатира, че размерът на дължимата държавна такса е 358,00 лева (предвид, че по иска за лихва преди подаване на исковата молба, се дължи също такса в минималния размер от 50,00 лева), поради което съгласно чл. 77 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати допълнително по сметката на РС - Севлиево държавна такса в размер на 50,00 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.А.С., с ЕГН **********,*** да заплати на И.Ц.Т.,
с ЕГН **********,***: на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата
6336,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената
й ½ идеална част от недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65927.501.1609.1.12, по КК и КР на град Севлиево, Община Севлиево, за периода от
20.12.2019 г. до 20.11.2020 г.; на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 333,44 лева – законна лихва върху главницата, за
периода от 20.12.2019 г. до подаване на исковата молба; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 25.11.2020 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.А.С., с ЕГН **********,*** да заплати на И.Ц.Т., с ЕГН **********,***, сумата 748,22 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Ц.Т., с ЕГН **********,*** да заплати на С.А.С., с ЕГН **********,***, сумата 117,02 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Ц.Т., с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РС - Севлиево сумата от 50,00 лева – допълнителна държавна такса съгласно чл. 77 ГПК и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: