Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
София, …………..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Х въззивен състав,
в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря Таня Митова и прокурора Калина Накова, като
разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 5992/2017г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313
и сл. от НПК.
С присъда от 27.04.2015г. по НОХД
№ 19906/2011г. Софийски районен съд, НО, 97 състав е признал подсъдимия Б.Й.Б.
за ВИНОВЕН в това, че на 14.05.2011 г. около 13.30 часа в гр.София, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. златен ланец, 1 бр. златна плочка и 1 бр. златна детелина
на обща стойност 473 лева от владението на С.П.Д., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194
ал.1, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание
ТРИ МЕСЕЦА "Лишаване от свобода".
На основание чл. 66, ал.1 НК
съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът е осъдил подсъдимия Б.Й.Б., със снета по делото самоличност да заплати направените по делото разноски общо
в размер на 100,00 /сто/ лева.
Срещу описаната присъда е
постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от служебния защитник на подсъдимия Б.. Излагат
се доводи за неправилност на присъдата, като се твърди, че същата противоречи
на събраните по делото доказателства, установяващи липсата на престъпно
поведение от страна на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Предлага се
присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която
подсъдимият бъде оправдан.
В разпоредително заседание на
10.01.2018г., по реда на чл. 327 НПК, въззивният съд прецени, че обжалваната
присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция,
и че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В дадения ход по същество представителят
на СГП моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна. Посочва, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства сочат по безспорен начин вината на подсъдимия, както и неговото
авторство. Твърди, че наложеното наказание е правилно и справедливо.
Преупълномощеният защитник на подсъдимия Б. – адв.Ю.поддържа
жалбата. Моли съда да постанови оправдателна присъда, като счита, че по делото
не са установени по безспорен начин обстоятелствата водещи до ангажирането на наказателна отговорност на
подсъдимия. Сочи, че първоинстанционният съд е пропуснал да коментира
установените по делото обстоятелства, че между пострадалия и подсъдимия са били
налице гражданско-правни отношения. Твърди, че осъдителната присъда се крепи само
и единствено на твърденията на пострадалото лице, като липсват други
доказателства сочещи неговата вина.
Подсъдимият Б.Б., нередовно
призован. По отношение на него са постъпили справки, от които се установява, че
постоянният и настоящ адрес ***, като няма друга адресна регистрация.
Призовката изпратена на този адрес е върната в цялост, с докладна записка от ОЗ
„Охрана“- София, че при посещение на адреса не е намерено лицето. От останалите
справки се установява, че за Б. няма данни за това да се намира в затворите и
следствените арести на страната, няма данни да се осигурява в НОИ, както и за
това да е преминавал през границите на страната. С оглед на това за същият е
проведено задочно въззивно производство в хипотезата на чл. 269, ал.3, т.2 НПК.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства и становищата на страните и като провери законността и
обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Първостепенният съд е извършил
задълбочен, прецизен и внимателен анализ на доказателствената съвкупност по
делото правилно е установил фактическата обстановка.
Без да променя изводите на
районния съдия, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.Й.Б. е роден на ***г.
в гр. Оряхово, българин, български гражданин,осъждан, с настоящ адрес ***, с
ЕГН **********.
На 14.05.2011 г. свидетелят С.П.Д.
се намирал в дома си, находящ се в гр.София, ж.к **********. Бил сам в
жилището. Носил на врата си златен ланец със златна плочка с изображение на
Богородица и златна детелина. Същия ден подсъдимият Б. поискал среща със
свидетеля. Обяснил, че има проблеми и нужда от помощ. Двамата се познавали от
около месец. Св. Д. поканил подсъдимия в дома си. Свалил ланеца от врата си,
тъй като имал обрив, което налагало да се намаже с крем и го оставил на шкафче
в една от стаите. В това време подсъдимият пристигнал на адреса. Срещнали се
пред блока и двамата заедно се качили в жилището на свидетеля. Подсъдимият
поискал от свидетеля пари на заем, като обяснил, че имал трудности с плащането
на наема,а също бил гладен. Свидетелят отказал да му даде пари. Обядвали и пили
кафе. Първо били в дневната за малко, а след това били и в стаята, където се
намирали инкриминираните вещи. Свидетелят Д. отишъл в банята, където са забавил
около 5 минути. Докато бил там чул, че входната врата се затръшва. Излязъл и
установил, че подсъдимият го няма, както и златния ланец, плочката с
изображение на Богородица и златната детелина. Веднага излязъл навън и започнал
да търси подсъдимия, но напразно. Търсил го и по телефона, но той бил изключен,
след което подал жалба в районното управление.
В хода на досъдебното
производство и била назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, от
която е видно, че стойността на отнетите вещи е в размер на 473 лева.
Изложената фактическа обстановка
въззивният съд приема за установена след анализ на събраните по делото
доказателствени материали – показанията на св. С. Д. / л. 132 от съдебното
следствие/, както и тези приобщени на осн. чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК; писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за
разпознаване на лица /л.17 ДП/, справка АИС „БДС“, заключението на изготвената
съдебно-икономическа експертиза и справка за съдимост на подсъдимия.
Възприетите от първата инстанция
фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при
оценката на доказателствата не са допуснати логически грешки. Макар и не
пределно изчерпателно, първостепенният съд, в съответствие с изискванията на
процесуалния закон, е анализирал доказателствените източници като е обосновал
съображенията си, въз основа на които е възприел описаните от него факти.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да приеме противоположни
на направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй
като в мотивите му не е допуснато превратно тълкуване на доказателствени
материали. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие
с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста / р. 372/01.10.2012 г. по н. д. №
1158/2012 г., ВКС, Н.К., III Н.О./.
Във връзка с горното и с оглед
изложеното в допълнението към въззивната жалба и в съдебното заседание пред
СГС, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отчете изрично, че се
съгласява изцяло със становището на районния съдия относно доказаността на участието на подсъдимия в осъществяването на
инкриминираното деяние.
Настоящият съдебен състав не
споделя твърденията на защитата, че от събраните по делото доказателства не
следва категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, като в тази
насока са единствено показанията на свидетеля и пострадал С. Д.. Обстоятелството,
че същият е пострадал, респективно заинтересован от изхода на делото, не би
могло дефинитивно да изключи достоверността на казаното от него, тъй като само
този факт не е достатъчен да презюмира недостоверност в показанията му.
Последните освен доказателствено средство, са и средство за защита на накърнени
интереси.
С оглед горните уточнения,
правилно първият съд е кредитирал показанията на посоченото за пострадало лице.
Същите се отличават с богато фактологично излагане на възприятия относно
времето, мястото и начинът на осъществяване на престъпното деяние. Въз основа
на изнесените в показанията фактически обстоятелства, с категоричност се
установява, че подсъдимият е откраднал от обитаваното от пострадалия жилище
инкриминираните вещи.Това се потвърждава и
от протокола за разпознаване на лица / л. 17 от ДП/, от който
категорично се установява, че именно подсъдимият е лицето, което е отнело от
владението на св. Д. инкриминираните вещи.
Неоснователни са твърденията на
защитата на подсъдимия, че между него и
пострадалия са налице гражданскоправни отношения. Това е така, тъй като именно
пострадалия е дал пари на заем на подс. Б., като в показанията си категорично заявява, че дадената от него сума
е за да му помогне и не е имал намерение да му ги връща. Наистина трябва да се
отбележи, че причината за повторната среща между двамата е по настояване на
подсъдимия и именно той е инициирал
срещата между двамата, като отново е поискал пари на заем от пострадалия, но това по никакъв начин не опровергава, а
напротив – потвърждава действията по отнемането на вещите от страна на
подсъдимия.
В този смисъл, трябва да се
отбележи, че съгласно трайно установената съдебна практика, кражбата се извършва
само при форма на вина пряк умисъл с намерение противозаконно да я присвои, а
тя се счита за завършена, когато деецът прекъсне досегашното владение върху
веща и установи свое владение.Не е необходимо да е установено дълготрайно
владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е разпоредил със същата
като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й / Постановление
№ 6/71 г., изменено с постановление № 7/78 г. на Пленума на ВС/, както е в настоящия случай.
На следващо място, въззивната
инстанция констатира, че от доказателствата по делото е видно, че пострадалият Д.
е предприел необходимите действия за липсата на вещите, като е сигнализирал за
отнемането им органите на разследването. От факта, че същите не са открити не
може да бъде направен извод, че не са отнети.
Настоящият съд приема за
обективно и компетентно заключението на извършената в хода на досъдебното
производство СИЕ. Въз основа на същата се изяснява стойността на отнетите вещи.
СГС кредитира заключението, като обосновано, изготвено от лице с нужните
специални знания и отговарящо с необходимата прецизност на поставените въпроси.
Относими към предмета на
доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото
са и приобщените писмени доказателства и доказателствени средства. При
служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и изготвянето на
същите, които да обосноват изключването им от доказателствения материал по
делото.Освен това, те съответстват на свидетелските показания и служат за тяхна
доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
стеклите се събития.
От така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Б.Б.
е осъществил престъпния състав на чл. 194, ал.1 НК.
От обективна страна на 14.05.2011
г. в гр. София, в квартирата на пострадалия С. Д. е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 473. 00 лева от неговото владение, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.
Авторството на горепосоченото
деяние е доказано по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства по
времето, мястото и начина на извършване на деянието. Подсъдимият е имал представа
и за всички обективни елементи на престъплението и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал.2 НК. Съзнавал е, че с отнемането на вещите прекъсва упражняваната фактическа власт от пострадалия Д.
и въпреки това е установил своя такава. В представите му не се е формирал достатъчен контра-мотив, който да
откаже подсъдимия да не посяга на чуждата собственост.
Във връзка с определеното на
подсъдимия наказание, СГС намира, че справедливо и в съответствие с
изискванията на чл. 36 НК, при първоинстанционното разглеждане на делото, съдът
е наложил на подс. Б. *** за срок от три месеца, при условията на чл. 54 НК.
Правилно като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът е
възприел чистото съдебно минало към датата на деянието и изминалия значителен период от време от
датата на деянието, а е констатирал липсата на отегчаващи такива. Настоящият
съдебен състав е на становище, че определеното с присъдата наказание ще окаже
нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността
на подсъдимия, но и върху другите
неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на
генералната и специална превенция по чл. 36 НК. В същото време ще се даде възможност на Б. да се поправи и
превъзпита без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.
Въззивната инстанция се
съгласява, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК, доколкото подсъдимия
е неосъждан към момента на извършване на престъплението, определеното от съда
наказание е в рамките до изискуемия 3-годишен срок на наказанието „лишаване от
свобода“ и най-вече за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието ефективно.
Въззивният съд счете, че приложението на чл.66, ал.1 НК за максимално
допустимия в случая срок от три години в необходимата степен би осъществило
адекватно и достатъчно интензивно репресивно и възпитаталено-поправително
действие върху подсъдимия.
Предвид изхода на делото,
районният съд правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал.3 НПК, е
поставил в тежест на подсъдимия направените в хода на производството разноски.
Въз основа на изложеното и с
оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият
въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и
като така следва да се потвърди. Изложените в жалбата доводи са неоснователни.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание
чл. 314, ал.1 вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания
налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Водим от горното и на основание
чл.338 от НПК, СГС, Х въззивен състав
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО
присъда от 27.04.2015г.
по НОХД № 19906/2011г. на Софийски районен съд, НО, 97 състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.