№ 4
гр. София, 31.01.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. ПЕТЬО СЛ. П.
при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20226000600003 по описа за 2022 година
образувано на 04 януари 2022 година по жалба на подс. П. Д. П. чрез
защитника му – адв. П.П. от АК-М., против определение № 56/20.12.2021 г.
по НОХД № 0256/2021 г. по описа на Военен съд-С., с участието на
прокурора полк. ИВО П..
Производството е по реда на чл. 341 – 345, във вр. чл. 270, ал. 1 от НПК.
Делото е образувано по депозирана частна жалба от адв. П.П. от АК – М.,
защитник на ...... П. Д. П. подсъдим по НОХД № 0256/2021 г. по описа на СВС
срещу определение № 56/20.12.2021 г., с което е оставена без уважение
молбата на подсъдимия за изменение мярката му за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека, като неоснователна.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение пледира
мярката за неотклонение да остане „задържане под стража“ като се потвърди
определението на СВС.
Подсъдимият и защитника му пледират за отмяна на определението на
СВС, като мярката за неотклонение да бъде заменена с по-лека. Считат, че
обжалваният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен, поради което
подлежал на отмяна. Поддържат аргументите изложени в частната жалба и в
1
основната жалба пред основния съд. Не били налице законовите
предпоставки на чл. 63 от НПК.
Жалбата е допустима, тъй като е като подадена в законоустановения
срок от процесуално легитимирани да обжалват страни.
Военно-апелативния съд, след като се запозна с атакувания съдебен
акт, с внесената частна жалба и с материалите по наказателното дело, намира,
че частната жалба срещу определението, с което съставът на СВС е оставил
без уважение молбата за изменение на мярката за неотклонение е
неоснователна.
Съставът на С. военен съд е приел за установено следното:
„Делото е образувано на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК по внесен от
ВОП – С. обвинителен акт, според който ..... П. Д. П. е предаден на съд с още
пет лица за извършване на престъпления по чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1, чл. 104, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 393, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 339, ал. 1 от НК. Същият е с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета в хода на досъдебното
производство с Определение № 6/21.03.21 г. по ЧНД № 97/2021 г. по описа на
СВС (л. 41 – л. 44, т. 13 от д. п.), повърдена по реда на чл. 65 от НПК с
Определение № 37/03.06.21 г. по ЧНД № 198/2021 г. по описа на СВС (л. 57 – л.
63, т. 13 от д. п.) и Определение № 46/24.09.21 г. по ЧНД № 237/2021 г. по
описа на СВС (л. 106 и сл., т. 13 от д. п.).
Съдът счита, че в настоящото съдебно производство по чл. 270, ал. 1 от
НПК не следва да обсъжда въпросите за наличието на обосновано
предположение дали подсъдимият е извършил престъпленията, за които е
предаден на съд, по смисъла на чл. 63 от НПК, макар в законодателните
положения в чл. 270, ал. 2 от НПК (обн. ДВ, бр. 63 от 2017 г.) да не
съществува изрична забрана. Настоящият съдебен състав счита, че това са
въпроси по същество, отговор на които следва да бъде даден със съдебен акт
по същество, след преценка и анализ на доказателствената съвкупност в
нейната цялост, което не е предмет на настоящото производство. Съдът счита,
че обратното би противоречало на логиката на наказателното производство и
би било в разрез с основния принцип на наказателния процес, че решението
за извършване на инкриминираното деяние и авторството на подсъдимите
може да бъде взето едва след събиране на всички доказателства и след
приключване на съдебното следствие.
При преценка на останалите предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК, съдът
намери, че реалната опасност подсъдимият да се укрие или да извърши друго
престъпление не е отпаднала.
От обвинителния акт е видно, че подсъдимият ..... П. е предаден на съд
за извършване, в условията на задружна дейност и организираност с други
лица, на две тежки умишлени престъпления по Глава първа от ОсЧ на НК -
Престъпления против републиката и едно тежко умишлено престъпление по
2
Раздел 5 на Глава тринадесета от ОсЧ на НК, насочено срещу сигурността на
военната информация, както и тежко умишлено престъпление по чл. 339, ал. 1
НК. От данните по делото, събрани в хода на досъдебното производство, и
описаното в обвинителния акт, може да се направи обоснован извод, че е
налице реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши друго
престъпление, независимо че е с установен адрес и чисто съдебно минало.
Тежестта на обвиненията, с които същият е предаден на съд, сред които е и за
престъпления по чл. 104, ал. 1 от НК, който предвижда евентуална
наказателна отговорност лишаване от свобода от десет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, предпоставя реална
опасност лицето да извърши друго престъпление или да се укрие и с това да
затрудни наказателното производство и да осуети евентуалното реализиране
на наказателна отговорност.
При преценка за обосноваността на мярката за неотклонение съдът
прецени и нейната продължителност, с оглед вида и тежестта на повдигнатите
обвинения и фазата, в която се намира наказателното производство. Същото е
в съдебна фаза, на етапа на подготвителните действия преди провеждане на
разпоредително заседание по делото, насрочено за 16.02.2022 г. На 07.12.2021
г. на подсъдимия са връчени обвинителните книжа и съобщение за
насроченото разпоредително заседание. Същевременно, видът и тежестта на
инкриминираните деяния; броят и естеството им; сложността и обемът на
воденото производство обосновават у съда извода, че продължителността на
задържането му от 9 месеца не е прекомерна, поради което не може да бъде
формална предпоставка за изменение на мярката за неотклонение.“
Настоящият състав изцяло споделя направените от състава на основния
съд мотиви относно тежестта на повдигнатото обвинение и времетраенето на
взетата мярка „задържане под стража“. Налага се извода, че мярката за
неотклонение по отношение на този подсъдим е законосъобразна, тъй като са
налице данни и реална опасност същият да се укрие или да извърши друго
престъпление.
Обосновано основният съд е приел, че срокът на задържане на
подсъдимия към настоящия момент от около девет месеца не е с неразумна
продължителност, предвид броя и тежестта на престъпленията, за които е
обвинен; размера на предвидените наказания; фактическата и правната
сложност на делото; броят на привлечените към наказателна отговорност
лица; ритмичното извършване на процесуалните действия от образуването му
във Военно – окръжна прокуратура - гр. С. до внасянето му в съда с
обвинителен акт на 17.11.2021 г. и насрочването му за разпоредително
заседание на 16.02.2022 г.
Действително първоинстанционният съд не се е произнесъл по
отношение на обоснованото подозрение /предположение/ дали подсъдимият е
3
извършил престъпленията, за които е предаден на съд, по смисъла на чл. 63 от
НПК, макар в законодателните положения в чл. 270, ал. 2 от НПК (обн. ДВ,
бр. 63 от 2017 г.) да не съществува изрична забрана. Вземайки предвид, че
делото макар и внесено в съда е във фаза преди насрочване на разпоредително
заседание, то той е действал предпазвайки се, тъй като вземането на
отношение по съществото на фактите би било основание за отвод на
основание - чл. 29, ал. 2 от НПК, а именно „ поради други обстоятелства може
да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на
делото.“
Въззивният съд счита, че и към днешна дата по делото няма данни,
които да внасят съмнение или да опровергават обоснованото подозрение
/предположение/ за съпричастност на подсъдимия към инкриминираните му
деяния, за да се приеме, че търпяната от него мярка за процесуална принуда
вече не е адекватна и следва да отпадне. Събраните доказателства в
достатъчна степен удовлетворяват поставения в разпоредбата на чл. 63, ал. 1
от НПК критерий и позволяват и на този етап да се формират изводи, че
такива деяния са били извършени на посочените в обвинителния акт дата и
място, както и данни, сочещи авторството в лицето на подсъдимия.
На този начален етап от съдебната фаза на наказателния процес не са
налице предпоставки и основания за изменение на мярката му за
неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.
При така изложеното Военно-апелативният съд намира, че
контролираното определение, с което е оставена без уважение молбата на
подсъдимия П. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане
под стража“ в по лека, е правилно и законосъобразно, и като такова следва да
бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 341 – 345, във вр. чл. 270,
ал. 1-4 от НПК, Военно-апелативният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 56 от 20.12.2021 г. по НОХД №
4
0256/2021 г. по описа на Военен съд – С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5