№ 23003
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110114736 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. А.
С., ЕГН **********, срещу ..., БУЛСТАТ ..., с която моли ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата от
13 388,57 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 09.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.10.2023
г., до окончателното плащане на сумата, и
15 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 09.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 09.10.2023
г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът Т. А. С. , ЕГН **********, твърди, че заема длъжността „...“ в ..., .... Излага,
че на 09.10.2023 г., ходейки по обичайния си път за работа, на кръстовището на ... и ...
пропаднала в неравност, в резултат на което паднала върху пътното платно и претърпяла
злополука. Впоследствие ответникът провел разследване на настъпилата злополука, за което
бил издаден протокол за трудова злополука № .../13.10.2023 г., и с декларация за трудова
злополука № .../13.10.2023 г. декларирал същата злополука пред ТП на НОИ - гр. .... С
разпореждане № .../16.10.2023 г. на длъжностното лице на ТП на НОИ - гр. ... злополуката
на ищцата е определена за трудова, по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО, като актът не бил
обжалван, поради което е влязъл в сила. Поддържа се, че в резултат на трудовата злополука
ищцата е получила счупване на горния край на раменната кост на лявата ръка, което довело
до временната й неработоспособност за периода от 74 дни. За времето на временна
неработоспособност бил издаден болничен лист, с който бил разрешен отпуск на ищцата до
21.12.2023 г. Тъй като в този период не се възстановила напълно, подала молба за ползване
на платен годишен отпуск до 29.02.2024 г. включително. Твърди, че в резултат на трудовата
злополука претърпяла имуществени и неимуществени вреди, част от които били
обезщетение по застраховка за риска „трудова злополука“, а за останалата - поканила
ответника да заплати доброволно обезщетение по чл. 200 КТ. В отговор ответникът изложил
становище, че размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по
1
справедливост. По отношение на имуществените вреди също не постигнали съгласие
относно размера на обезщетението. Ищцата твърди и счита, че имуществените вреди се
равняват на разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност и
брутното трудово възнаграждение за този период, което би получил служителят. Излага, че
между страните не се спори, че брутното трудово възнаграждение за периода, през който е
ползван отпуск поради временна неработоспособност, е в размер на 9679,60 лв. на месец. В
тази връзка се твърди, че за месец октомври й се дължат 6556,39 лв., за месец ноември -
цялата брутна работна заплата от 9679,60 лв., а за месец декември, съответно 8066,25 лв.
През този период ищецът твърди, че е получил обезщетение за временна
неработоспособност от НОИ в размер на 7551,29 лв. Поддържа, че разликата между
трудовото възнаграждение, което би получила, ако е полагала труд, и полученото
обезщетение за временна неработоспособност е в размер на 16 750,95 лв. Сочи, че
ответникът не е оспорил посочените суми, но е категоризирал обезщетението като
облагаемо, поради характера му на пропусната полза и е намалил предлагания размер на
обезщетението, като е начислил данък общ доход в размер на 10 % или 2522,56 лв. Ищцата
поддържа, че обезщетението по чл. 200 КТ съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 ЗДДФЛ е необлагаем
доход, с оглед което ответникът неправилно е определил размера на дължимото й се
обезщетение за претърпените имуществени вреди, в частност тези за пропуснатата полза. По
отношение претенцията за неимуществени вреди ищцата излага твърдения, че
непосредствено след злополуката изпитвала силни болки, продължили и през периода на
имобилизация от 50 дни. Посочва, че била проведена физиотерапия и рехабилитация,
включваща процедура за раздвижване на ръката, а впоследствие и за възстановяване обема
на движение, като процедурите били съпроведени също с интензивни и продължителни
болки. Поддържа, че в периода на имобилизация е била в затруднение да извършва
ежедневните си потребности и грижи и е трябвало да разчита на чужда помощ. Наложило се
да пропусне културни събития, попадащи в сферата на ежедневните му интереси. Изпитала
неудобства и поради наложилото се реорганизиране на служебните й ангажименти. Твърди,
че и към датата на подаване на исковата молба продължава да изпитва физическа болка.
Посочва, че от застрахователя е било определено и изплатено обезщетение в размер на 3
362,38 лв. Моли за уважаване на предявените исковете, в заявените размери. Претендира
присъждане на разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Прави искане за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за
установяване на търпените неимуществени вреди. Моли да се допусне изслушване и на
съдебно-медицинска експертиза, със заключението по която вещото лице да отговори на
поставени в исковата молба въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ..., БУЛСТАТ ..., подава отговор на исковата молба,
чрез съдебен помощник З.С., с който оспорва исковете като частично неоснователни.
Признава фактите относно наличието на трудова злополука, съответстваща на описаното в
ИМ. Твърди, че ищцата е поискала извънсъдебно заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 13 338,57 лв. и за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със
законната лихва от 09.10.2023 г. до окончателното плащане на сумите, на което
Председателят на ... е отговорил със становище, с което е приел искането за заплащане на
обезщетения за основателно, като в частта за дължимото се обезщетение за имуществени
вреди счел същото за основателно до размер от 10 865,42 лв., с предложение за същото да
бъде сключено извънсъдебно споразумение между страните и да бъде изплатено веднага на
ищеца. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди Председателя на ... счел,
че същото трябва да се определи от съда по справедливост, съобразно нормата на чл.52 от
ЗЗД, а не той еднолично да го определя/респ. да се съгласи с предложеното от ищеца такова.
Твърди се, че страните не са стигнали до споразумение, тъй като ищецът не приел
предложеното му по-ниско по размер обезщетение за имуществените вреди, поради което и
2
било образувано настоящото исково производство. Ответникът не оспорва исковата
претенция за имуществени вреди до размера на 10 865,42 лв., като моли до тази сума искът
да бъде уважен. Поддържа, че в практиката на ... е прието, че върху изплатеното
обезщетение работодателят/ съдебният изпълнител следва да удържи дължимия данък,
доколкото по същество същото е за пропуснати ползи. По отношение размера на исковата
претенция за неимуществени вреди прави възражение, че е прекомерен, с оглед съдебната
практика по подобни казуси. Сочи, че получената травма не е наложила болнично лечение;
счупването не е изисквало непосредствена оперативна интервенция, нито последващо
болнично лечение; възстановителният период бил сравнително кратък - 2 месеца и
половина; няма видими трайни неблагоприяни последици за ищеца.
Възразява срещу допускането на втори свидетел за установяване на едни и същи
обстоятелства от ищеца, а именно за твърдените от него като търпени неимуществени вреди
– болки, страдания, ежедневни неудобства и др.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Страните не спорят, че ищцата работи като „...“ в ... на ..., както към датата на
злополуката – 09.10.2023 г., така и понастоящем.
На 09.10.2023 г. ищецът, ходейки по обичайния си път за работа, на кръстовището на
... и ... пропаднал в неравност, в резултат на което паднал върху пътното платно и претърпял
злополука.
Ответникът провел разследване на настъпилата злополука, за което бил издаден
протокол за трудова злополука № .../13.10.2023 г., и с декларация за трудова злополука №
.../13.10.2023 г. декларирал настъпилата злополука пред ТП на НОИ- гр. ....
С разпореждане № .../16.10.2023 г. на длъжностното лице на ТП на НОИ- гр. ...
злополуката е определена за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО; актът не бил
обжалван, поради което влязъл в сила.
Брутното трудово възнаграждение за периода, през който е ползван отпуск, поради
временна неработоспособност, е в размер на 9679,60 лв. на месец.
През този период ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособност от
НОИ в размер на 7551,29 лв. Застрахователят е определил и изплатил обезщетение в размер
на 3362,38 лв.
Ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно плащане на обезщетение за
имуществени вреди и за неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесната
злополука. В отговор ответникът изложил становище, че размерът на неимуществените
вреди следва да бъдат определени от съда по справедливост. По отношение на
имуществените вреди не постигнали съгласие относно размера на обезщетението, а именно-
дали същото е облагаем или необлагаем доход.
Ответникът не оспорва, а признава за основателна исковата претенция за имуществени
вреди до размера на 10 865,42 лв.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищецът е да докаже следните обстоятелства: 1. съществуването на трудово
правоотношение с ответника към датата на трудовата злополука; 2. настъпването по време
на действието на това правоотношение на злополука, която е приета за трудова по
установения ред; 3. обстоятелството, че злополуката е довела до настъпването на
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и до имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи, както и техния размер. Обстоятелствата по т.1 и т.2 са
обявени за безспорни и не се нуждаят от допълнително доказване.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже, всичките си
правоизключващи възражения за положителни факти, респ. че е изплатил претендираните
3
суми.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат допуснати като допустими представените писмени доказателства от
ищеца с исковата молба.
Следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-медицинска експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на
неимуществените вреди, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 12.07.2024 г. от 12,00 ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от
отговора на исковата молба, подаден от ответника.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел, при режим на довеждане, по молба на ищеца за установяване на претърпените от
него неимуществените вреди, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор
на поставените с исковата молба, при възнаграждение в размер на 300 лв., платим от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Д. Н. Н., като вещото лице да се уведоми за
назначената експертиза и да се призове незабавно за изготвяне на заключението.
УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
насроченото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и
представят или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за
които до момента не са ангажирали такива.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 от ГПК- ако твърдят
нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
4
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
... при Софийски районен съд: _______________________
5