Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.235 от ГПК Предявен е иск с правно основание по чл. 422 във вр. с чл.415 ГПК от "Т.Б.А.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., У. „Д. Х.” № *, против Р. Х. Р. с ЕГН *, с постоянен адрес: гр. В. Т., У. „Т.” № *, и срещу Р. С. Г. с ЕГН *, с постоянен адрес: гр. В. Т., У. „П.” № *, иск за установяване съществуване на вземането на "Т.Б.А. "Е. гр.С. в качеството на поемател срещу сочените ответници в качеството им на авалисти –– вземане по два броя записи на заповед, издадени на 03.012008 г от Ф. "ЕООД гр.В. Т.,авалиран от "Д. "ООД гр.В. Т.,Р. Х. Р.,Д. С. Ч. и Р. С. Г.,с падеж 05.01.2010 г.,общо за сумата 32 712,15 евро,или всеки един от записите на заповед по 16 356.02 евро. С исковата молба ищецът „Т.Б.А.” Е., твърди ,че има изискеумо парично вземане в размер на исковата сума по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № * от 28.06.2011г. издадена по Ч.гр.д.№3259 по описа за 2011г. на ДРС.Вземането произтича от: 2 броя записи на заповед на предявяване издадени на 03.01.2008г. от „Ф.”ООД със седалище гр. В. Т.,всеки един за сумата 16 356.13 евро с падеж 05.01.2011г., които са подписани от ответниците: Р. Х. Р. , Р. С. Г. като поръчители /авалисти по заповедите на заповед/ . В исковата молба ищецът посочва, че има правен интерес от иска за установяването на вземането си срещу длъжниците ответници поради възраженията, които същите били направили по ч.гр.д. № 3259/2011 год. - ХІV състав, по опÞса на Районен съд – гр. Д., и в следствие на което е спряно производството по ИД № *5970/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № *от КЧСИ. Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на изискуемото по посочените 2 броя записи на заповед в размера на сумата от 32 712.15 евро ведно с присъждане законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2011 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските по делото. С разпореждане на съда е изпратен препис от ИМ до ответниците. В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от Р. С. Г.. С отговора е направено възражение за местна неподсъдност, за нередовност на ИМ, за недопустимост на исковете и за неоснователност на исковете. С определение № 671 от 05.12.2012 г. на ДОС постановено по гр. дело № 137/2012 г. е прекратено производството по делото и съдът е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд – В. Т.. С молба В. № 527 от 17.01.2013 г. по описа на ВТОС делото е постъпило в Окръжен съд - В. Т., и образувано под № 64/2013 г. по описа на ВТОС. На ищеца е изпратен препис от отговора на ИМ, подаден от Р. С. Г.. В срока по закон по делото е постъпила допълнителна ИМ, с която ищецът завява, че възразява на твърдението на ответника Р. Г., че ИМ е нередовна, поради това, че искът е предявен само срещу Р. Р. и Р. Г., тъй като кредиторът има правен интерес да предяви положителен установителен иск само срещу длъжниците, които са възразили срещу издадената заповед за изпълнение. По заповедното производство няма възражение от „Ф.” ООД, „Д.” ООД, Д. С. Ч. . Със същата ищецът възразява на твърдението на ответника Г., че записите на заповед трябва да бъдат предявени за приемане, тъй като, изхождайки от вида на ценната книга и разпоредбите на ТЗ, уредбата относно приемането, касае само менителниците, но не и записите на заповед. Ищецът възразява на твърденията на ответника Г., че процесните записи на заповед не са изискуеми. Възразява на твърдението на ответника , че чл. 147 ЗЗД намира приложение в настоящия процес, тъй като принципът за акцесорност на договора за поръчителство, установен в разпоредбите на чл. 146, ал. 3, чл. 147 и чл. 148 от ЗЗД, не намира приложение при правния режим на менителничното поръчителство, което е регламентирано в чл. 483 – 485 ТЗ като самостоятелно от главното задължение. Възразява на твърдението, че по записите липсват реални вземания, тъй като липсвали каквито и да е паралелни, каузални правоотношения между ищеца и издателя на запис на заповед. Възразява на оспорването автентичността на процесните записи на заповед. С оглед искането на ответника Г. за представяне на оригиналите на записите на заповед уведомява, че същите са върнати на ищеца, и при искане на съда ще бъдат предоставени. Възразява на искането за призоваване на изпълнителния директор на ищеца да отговори по реда на чл. 176 ГПК на въпросите поставени с отговора,тъй като с отговорите на въпросите, които се искат да бъдат зададени, няма да се постигне нито доказване на редовност на записите, нито наличие на каузална връзка с друго правоотношение, каквото ответникът отрича. Моли при наличие на предпоставките по чл. 238 ал. 1 ГПК съдът да постанови неприсъствено решение по отношение на ответника Р. Х. Р.. Препис от допълнителната ИМ е изпратен на ответниците и в двуседмичен срок е постъпил допълнителен отговор от Р. С. Г.. В допълнителния отговор ответникът Г. поддържа възражението си за нередовност на ИМ. Поддържа отговора на ИМ изцяло, като счита, че изложените аргументи в допълнителната ИМ на ищеца са неоснователни и необосновани. Завява, че не е подписвал като поръчител представените записи на заповед, поради което неговата имуществена отговорност не може да бъде ангажирана на това основание. На двата представени записи на заповед била поставена дата на издаването, което според ответника очевидно има отношение към истинността на документа с оглед наведените възражения, че такъв документ не е издавал, тъй като не е бил на посочената дата в гр. С.. Антидатираността на записа на заповед според ответника закономерно опорочава истинността на документа. Прави искане ищецът да бъде задължен да представи записа на заповед в оригинал с цел проверка на неговата автентичност. На основание чл. 193 ГПК оспорва истинността на записите на заповеди, като твърди, че подписът срещу имената Р. С. Г. не е положен от ответника Г., също така оспорва верността на ±ъдържанието на записите на заповед откъм вярност на посочената в тях дата на издаването им 03.01.2008 г. и място на издаване гр. С.. Моли на основание чл. 183 ГПК съдът да задължи ищеца да представи като доказателство по делото оригиналите на процесните записи на заповед с оглед оспорването на подписите и проверка на хипотезата дали те са джиросани на трети лица, които да са действителните кредитори. Моли на основание чл. 176, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК съдът да разпореди личното явяване на В. А. Г., законен представител на ищеца, който да отговори на посочените въпроси и при неявяване да се приложат разпоредите на чл. 176, ал. 3 ГПК и се приеме, че процесният запис на заповед не е авалиран от ответника Г.. С определение от 05.03.2013 година в закрито съдебно заседание съдът е приел исковата молба за редовна и предявеният иск за процесуално допустим. Извършена е редовна размяна на книжа. Съдът е приел като доказателства приложените към ИМ документи. На основание чл. 183 ГПК задължил ищеца да представи по делото оригиналите на процесните записи на заповед. На основание чл. 176, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 1, т. 2 с правните последици по чл. 176, ал. 3 от ГПК разпоредил личното явяване на В. А. Г. - законен представител на ищеца, който да отговори на поставени въпроси в допълнителния отговор на ответника Г.. С разпореждане от 15.04.2013 година съдът е констатирал, че ответникът Р. не е намерен на адрес в гр. В. Т., У. „К.” № *, който адрес е негов постоянен и настоящ адрес съгласно удостоверение рег. № 32695/2012 г. от МВР. Съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 1 ГПК е извършено връчване чрез залепване на уведомление.Ответникът Р. не се е явил в срок за получаване на книжата. Изпратена е призовка за страна, която не е връчена поради ненамиране на лицето на адреса. С разпореждането си съдът приема, че съобщението е редовно връчено и следва да се приложи към делото. На ответника Р. е назначен особен представител с оглед изпълнение процедурата по чл. 47 ал. 6 от ГПК. На особения представител определен от ВТАК- адвокат П.П. е връчен препис от исковата молба с приложените към същата книжа. В срока по закон е постъпил отговор от адвокат П.П.. Заето е следното становище: На първо място отговорността на ответника Р. е била преклудирана и погасена по давност - позовава се на разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД. На второ място искът бил неоснователен и недоказан. На трето място поддържа изцяло становището на ответника Г., заето от него с отговора на исковата молба. На отговора, подаден от адвокат П.П., е постъпила по делото молба В. № 7604/2013 г., изходяща от ищеца чрез пълномощника му адвокат Б.А., САК. С молбата е заето становище по възраженията на ответника Р..С протоколно определение от 02.12.2013г. съдът е приел приложените от страните писмени доказателства , открил е производство по оспорване по реда на чл.193 от ГПК на записите на заповед,допуснал е изготвяне на съдебно счетоводна-експертиза с поставени към същата задачи в молбата от 24.04.2013 г. на л. 25 от делото.С доклада по делото съдът е приел,че производството ще се движи по иск за установяване на съществуването на вземането на „Т.Б.А." Е. гр.С. срещу Р. Х. Р. и Р. С. Г. в качеството им на авалисти за сумата от 32 712.15 евро по два записа на заповед, издадени на 03.01.2008 г от „Ф.” ЕООД от гр.В. Т. с падеж на 05.01.2010 г., авалирани от „Д." ООД гр. В. Т., Р. Р.,Д. Ч. и Р. Г., претендирана на основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК.Разпределил е доказателствената тежест между страните ,като е указал че следва да бъдат установени фактите, на които страните в спора основават своите искания и възражения. Във връзка с откритото производство на основание чл. 193 от ГПК съдът е указал на ответника Г., че в негова тежест е да докаже истинността на записите на заповед, твърдението му, че положеният подпис върху тях не е положен от него, както и оспорването по отношение верността на посочената в тях дата на издаването им и място на издаване.Указал е на ищеца, че съдът е допуснал по реда на чл. 176 ал. 2 изпълнителният Д.ор Г. да се яви лично и отговори на предварително зададени му въпроси, а при неявяване и неотговаряне ще приложи ал. 3 на чл.176 от ГПК . С писмена молба по делото В. 872/29.02.2014г. изпълънителния Д.ор на „Т.Б.А.” Е. –В. Г. е дал следните отговори на поставените му по реда Ýа чл.176 ал.2 от ГПК въпроси: -Процесните записи на заповед са издадени от „Ф.”ООД и са авалирани от „Д.”ООД, Р. Х. Р., Д. С. Ч. и Р. С. Г. на 01.03.2008г. -Същите са издадени като гаранция за изпълнение на задълженията на „Ф.”ООД за изпълнение на задълженията по договор за финансов Л. №20D2934 от 03.01.2008г. -Инициатива за издаване на записите е била от двете страни, тъй като лизингополучателя е поискал финансиране по договора за Л., а ищеца е поискал гаранция посредством издаването на записите на заповед. -В досието на делото по договора липсва информация кое друго лице е присъствало на подписването на записите на заповед. Във връзка с оспорването на представените записи на заповед и откритото производство по чл.193 от ГПК ответника Г. е поискал да бъде допусната и изслушана съдебно-графологическа експертиза с поставени в молбата задачи.Съдът е уважил това искане, определил е вещо лице и размер на депозита, който независимо от многократните напомняние, не е бил внесен от ответника Г., и след като процесуалния представител на същия е оттеглил искането за допускане на съдебно-графологичната експертиза съдът е отменил определението си за допускането на същата. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно счетоводна експертиза. Съдът намира предявения иск за процесуално допустим.С оглед направеното възражение от ответниците по Ч гр.д.№3259/2011г. на ДРС, същия има правен интерес да установи вземането си по отношение на възразилите длъжници по издадената по това дело заповед за изпълнение на парично задължение. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: На 01.03.2008г. в гр.С. между ищецът ”Т.Б.А.”Е. и „Ф.” ЕООД гр. В. Т. е сключен договор за финансов Л. за оборудване №20D2934/03.01.2008 г. За обезпечаване изпълнението на договора на същата дата лизингополучателя издал два броя записа на заповед, като със всеки от тях поел безусловно и неотменимо задължения да заплати на ищеца „Т.Б.А.”Е. сумата подвата записа на заповед.Ответниците,Р. Х. Р. и Р. С. Г. всеки поотделно поели задължението да заплатят безусловно и неотменимо на ищеца сумите по двата записа на заповед, а именно по 16 356.02 евро срещу всеки един от записите , в качеството им на поръчители/ авалисти/ по записа на заповед , като изписали в записа на заповед „ като поръчител” и след изписване на имената и ЕГН-то на всеки един от тях положили подписи под подписа на издателя в записите на заповед.Записите на заповед били авалирани и от „Д.” ООД гр. В. Т. и от физическото лице Д. С. Ч.. Въз основа на заявление подадено по ч.гр.д. №3259/2011г. на ДРС по реда на чл. 417 от ГПК по представени два записа на заповед в полза на ищеца „Т.Б.А.” Е. била издадена Заповед № * за изпълнение на парично задължение с която длъжниците”Ф.”ЕООД гр. В. Т., "Д." ООД гр. В. Т. ,Р. Х. Р. ,Д. С. Ч. и Р. С. Г. било разпоредено да заплатят солидарно сумата 16 356.02 евро по единия запис на заповед от 01.03.2008г. с падеж 05.01.2010г. и сумата 16 356.02. евро по другия запис на заповед от 01.03.2008г. с падеж 05.01.2010г.,ведно със законната лихва върху главниците , считано от 28.06.2011г. до окончателното им изплащане.За вземанията по заповедта за изпълнение на парично задължение на ищеца бил издаден и изпълнителен лист по ч.гр.д. №3259/2011г. на ДРС.В срока по чл.414 ал.1 от ГПК е постъпило възражение от ответниците по делото Р. Х. Р. и Р. С. Г.,с което същите са оспорили вземането на кредитора„Т.Б.А.” Е. С.. Предявен е настоящият иск за установяване на вземането. Според заключението на вещото лице по изслушаната и приета счетоводна експертиза задължението на длъжника лизингополучател „Ф.” ООД гр.В. Т. по договора за Л. към 28.06.2011г.възлиза на 69 782.88лв. неизплатени лизингови вноски плюс сумата 121 456.59лв.,представляваща начислена неустойка за забава или общо в размер на сумата 198 470.15лв. Въз основа на така установените факти съдът намира предявеният иск за основателен и доказан в пълния му размер. Ищецът основава иска си на двата записа на заповед издадени на 03.01.2008г. с падеж 05.01.2010г.Материално-правното основание на вземането на ищеца съдът намира в разпоредбата на чл.485 ал.2 от Търговския закон.Задължението на ответниците е възникнало като солидарно такова въз основа на издадените два записа на заповед,всеки един за сумата от 16 356.02 евро. ,които в качеството си на поръчители/авалисти/същите са поели задължението да заплатят безусловно и неотменимо на ищеца „Т.Б.А.”Е. сумата 16 356.02 евро по единия и същата сума по другия запис на заповед, издадени на една и същата дата и с един и същи падеж. Издадените от длъжника и авалирани от ответниците писмени документи представени в оригинал към исковата молба и наименовани запис на заповед имат необходимото съдържание на запис на заповед по чл. 535 от ТЗ и при съставянето им е спазена формата на поръчителството/ авала/ съгласно чл.484 от ТЗ. Съгласно чл.485 ал.2 от ТЗ задължението на поръчителя към поемателя е действително и когато задължението за което е дадено е недействително по каквато и да било причина , освен поради недостатък на формата.Следователно, щом като менителничните документи са редовни от външна страна,същите пораждат своя менителничен ефект спрямо поръчителите авалисти.Задължението на менителничните поръчители не е акцесорно каквото е задължението на поръчителите по договор за поръчителство на каузална сделка.Менителничното поръчителство възниква от самостоятелно правоотношение и поражда самостоятелно задължение за авалиста ,и е независимо от задължението за което е дадено/ в случая задължението на платеца/.Освен това менителничните поръчители не могат да противопоставят на поемателя нито възраженията на платеца по ценната книга ,нито възраженията на длъжника по каузалната сделка , за изпълнението на задължението по която е издадена ценната книга.Ето защо без правно значение за настоящия правен спор е признатия от ищеца факт ,че записите на заповед са издадени за обезпечаване изпълнението на договора за Л. от същата дата с длъжник и лизингополучател”Ф.”ЕООД гр.В. Т..В заповедното производство кредиторът е в правото си да се позове на каузалното или менителничното правоотношение, а в производството по чл. 422, което се явява продължение на заповедното производство материално-правното основание на вземането може да бъде само това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение .Затова съдът не обсъжда в тази част от мотивите заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е ирелевантна за правния спор. Неоснователни са възраженията на ответника Р.,че отговорността му била преклудирана и погасена по силата на разпоредбата на чл. 147 ал.1 от ЗЗД, тъй като в течение на 6 месеца от падежа на задължението за което е поръчителствувал ,ищецът кредитор не бил предявил иск срещу длъгжника-"Ф.”ЕООД.Както вече се каза по-горе задължението на менителничния поръчител не е акцесорно и зависимо от садбата на главното задължение, а е самостоятелно и независимо от задължението за което е дадено , поради което разпоредбата на чл.147 е неприложима по отношение на правоотношението създадено с поръчителството по ценната книга. Неоснователни и недоказани са възраженията на ответника Г. ,че записите на заповед са антидатирани и не са подписани от него.В откритото производство по оспорване съдържанието на записите на заповед същия не проведе успешно оспорване на двата писмени документа представляващи запис на заповед.Нещо повече беше направен отказ от допуснатата по делото графологическа експертиза. След установеното даказване на основателността на иска за съществуването на вземането за главницата в пълния му размер така както е предявен,същия следва да се уважи изцяло,ведно със законната лихва,от датата на подаване на заявлението-28.06.2011г. до окончателното и изплащане,като се признае за установено по отношение на ответниците Р. Х. Р. с ЕГН* и Р. С. Г. с ЕГН* ,че същите дължат да заплатят солидарно на ищецът „Т.Б.А.”Е. гр. С. с ЕИК * следните суми: сумата 16 356.02 евро парично задължение по запис на заповед от 03.01.2008г. с падеж 05.05.2010г.,ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на заявлението-28.06.2011г. до окончателното и изплащане,както и сумата 16 356.02 евро парично задължение по запис на заповед от 03.01.2008г. с падеж 05.05.2010г.,ведно със законната лихва върху тази сума, начиная ¯т датата на подаване на заявлението-28.06.2011г. до окончателното и изплащане. С оглед изхода на делото следва да се осъдят ответниците Р. Х. Р. и Р. С. Г. да заплатят на ищеца сумата 8 938.78лв направени разноски по делото. Водим от горното съдът, Р Е Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Р. Х. Р. с ЕГН* и Р. С. Г. с ЕГН* ,че същите дължат солидарно на ищецът „Т.Б.А.”Е. гр. С. с ЕИК *с седалище и адрес гр. С. У."Д. Х." № *, представлявано от В. Г.-изпълнителен Д.ор, следните суми: сумата 16 356.02 евро парично задължение по запис на заповед от 03.01.2008г. с падеж 05.05.2010г.,ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на заявлението-28.06.2011г. до окончателното и изплащане,както и сумата 16 356.02 евро парично задължение по запис на заповед от 03.01.2008г. с падеж 05.05.2010г.,ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на заявлението-28.06.2011г. до окончателното и изплащане,за които задължения е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № * от 28.06.2011г.и изпълнителен лист по Ч.гр.д.№3259 по описа за 2011г. на ДРС. ОСЪЖДА Р. Х. Р. с ЕГН* от гр. В. Т. У."Т."№10 и Р. С. Г. с ЕГН* от гр. В. Т. У."П." № * да заплатят на „Т.Б.А.”Е. гр. С. с ЕИК * сумата 8 938.78лв направени разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от получаване съобщението че е изготвено. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |