Р Е Ш Е Н И Е
№ 247 14.06.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен
съд, в публично
съдебно заседание на тринадесети
май две хиляди двадесет и първа год., в
състав
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Албена Ангелова и в
присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН
дело №214 по описа
за 2021 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
ОД на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора С. С., чрез пълномощника
си юриск. М. А. против Решение №260091 от 05.03.2021 год., постановено по АНД №1328/2021
год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено наказателно
постановление №349а-465/02.09.2020 год., издадено от Директора на ОДМВР – Стара
Загора с наложено на ответника по касация административно наказание „глоба“ в
размер на 300.00 лв. за извършено нарушение на
чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето. Оспорва се извода на въззивния съд
за маловажност на административното нарушение, като движението в парковете е
визирано в заповедта на Министъра на здравеопазването. Изразява несъгласие с
извода на съда, че след като впоследствие тази заповед е била отменена, същата
не е породила последствия. Поддържа се, че процесното наказателно постановление
е законосъобразно издадено, налице е
твърдяното нарушение, поради което съдебното решение следва да се отмени и да
се постанови друго по същество, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба – Г.Д.Г.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, а в
представеното писмено становище от адв. Д., изразява становище за
неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага
решението на районния съд да бъде отменено, а обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява
неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е
основателна.
Производството пред Районен съд
Казанлък се е развило по жалба на Г.Д.Г. против наказателно постановление №349а-465
от 02.09.2020 год. на Директора на Областна дирекция на МВР-Стара Загора,
издадено въз основа АУАН №284а-1259/22.04.2020 год., с което на Г.Г. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, за нарушение на същата законова разпоредба. От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 05.04.2020 год. около 13.30 часа в гр. Казанлък,
лицето Г.Д.Г. се посещава обществено място – парк „Тюлбето“, находящо се в гр.
Казанлък, като се разхожда в района на бившето ловно стрелбище, с което е нарушил
въведената в т.I, подточка 1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 год. на Министъра
на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, а именно: „преустановяват се посещенията на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“, с
което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд – Казанлък е отменил обжалваното наказателно постановление. За да
постанови решението си въззивният съд е приел, че нарушението е установено в
парк, който е в края на града, отдалечен е, а нарушителят е разхождал кучето си
и е бил само с майка си, поради което е приел, че са налице предпоставките за
квалифицирането на административното нарушение като маловажен случай. Приел е,
че след като цитираната заповед в наказателното постановление е отменена
впоследствие и с оглед на прекратяването на съдебното производство по нейното
оспорване, образувано пред ВАС, е приел, че заповедта не е породила правно
действие. Въз основа на това е извел извод за несъставомерност на деянието. На
следващо място е приел, че е налице неправилна правна квалификация, тъй като
чл.209а, ал.1 от ЗЗ препраща към разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗ, с което
наказващият орган не е дал точна правна квалификация. Това го е мотивирало да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението на Районен съд Казанлък е
постановено при неправилно приложение на закона.
Административнонаказателната отговорност на
ответника по касация е ангажирана на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, който в редакцията му, действала
към момента на извършване на нарушението /ДВ, бр. 34 от 2020 год., в сила от
09.04.2020 год./ предвижда административно наказание - глоба от 300.00 до
1000.00 лв., за нарушаване или не изпълнение на въведени с акт на министъра на
здравеопазването или на директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието не
съставлява престъпление. Санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е
въведена с измененията на Закона за здравето, обнародвани в ДВ, бр.28 от 2020
год., в сила от 13.03.2020 год., като първоначално размера на санкцията е била
в размер на 5 000.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ /в
относимата редакция - ДВ, бр.28 от 2020 год., в сила от 13.03.2020 год./ при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион.
Въз основа на тази нормативна
регламентация не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд че е
налице несъставомерност на деянието, поради последваща отмяна на заповедта на
Министъра на здравеопазването. Отмяната на заповедта, с която са въведени
противоепидемичните мерки, не може да обоснове приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай, към датата на извършване на административното
нарушение 02.04.2020 год., санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е предвиждала
твърда санкция в размер на 5 000.00 лв., като настоящият момент глобата е в
размер от 300.00 лв. до 1 000.00 лева. Не е налице промяна на разпоредбата
на чл.63, ал.1 от ЗЗ, предвиждаща правомощия на Министъра на здравеопазването
да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или отделен
регион. Следователно не е налице каквато и да е било последващо изменение на
нормативната уредба, която да обоснове приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Отмяната на заповедта на Министъра на здравеопазването не може да се приеме
като промяна на нормативните разпоредби по смисъла на ЗАНН, още по-малко да
предполага несъставомерност на поведение, изразяващо се в нарушаване на
въведените със заповедта противоепидемични мерки. Заповедта е общ
административен акт, съгласно чл.63, ал.11 от ЗЗ и се издава по реда на чл.73
от АПК. Нещо повече, съгласно чл.180, ал.1 от АПК, оспорването на общия
административен акт не спира неговото изпълнение. В този смисъл, изводите на
районният съд, че заповедта на Министъра на здравеопазването не е породила
правно действие, не кореспондират с приложимият материален закон.
Не е налице и маловажност на
осъщественото деяние. Процесното нарушение е типично за вида си и не се
характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от
същия вид. Видно от фактическата обстановка, при която е осъществено
съставомерното поведение и липсата на
смекчаващи отговорността обстоятелства, то се налага извода, че деянието
е типичен случай на осъществяване състава на административното нарушение. В
заповедта е конкретизирано забраната за посещение на паркове, като не се
допуска каквото и да е било изключение. Разхождането на куче, не предполага възможност
на лицето да се освободи от задължението за посещение на паркове, така както е
указано в заповедта на министъра на здравеопазването. Не посочването на това
обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
разхождането на домашни любимци не е елемент от фактическият състав на
административното нарушение. АНО е съобразил обществената опасност на деянието,
като е наложил административно наказание в минимален размер, с оглед постигане
на целите по чл. 12 от ЗАНН.
В случая описаното в наказателното
постановление деяние е квалифицирано от правна страна като административно
нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ред. ДВ бр. 34 от 2020 год.,
в сила от 9.04.2020 год./, която административнонаказателна разпоредба свързва
налагането на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на
противоепидемични мерки, въведени на основание чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ с акт
на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ. Адресати на правните норми по чл.63, ал.1 и
ал.2 от Закона за здравето са съответните държавни органи, които имат
правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки,
задължителни за спазване под страх от административно или углавно наказание.
Ето защо за попълване на общо формулирания състав на административното
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ /ред. ДВ бр. 34 от 2020 год., в сила от
9.04.2020 год./ е необходимо не да се посочи 63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ, които
имат други адресати, различни от субекта на нарушението, а следва да се
конкретизира акта на компетентните държавни органи и неговото съдържание, в
противоречие с което се явява поведението на привлеченото към отговорност лице.
В процесните АУАН и НП е посочена
Заповед №РД-01-143/20.03.2020 год. на министъра на здравеопазването, изменена и
допълнена с последващи заповеди, с която са били въведени противоепидемични
мерки на територията на страната, като в т.9, е въведена противоепидемична мярка
по чл.63, ал.1 от Закона за здравето – „Преустановяват се посещенията на
паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и
закрити обществени места“. Фактическото обвинение за местонахождение на Г.Г. на
посочените дата и час, на открито обществено място, сочи на неизпълнение на
задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведено с акт по чл.63,
ал.1 от ЗЗ, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ и основание за налагане на предвиденото в същата законова разпоредба
административно наказание. с оглед на това настоящият касационен състав приема, че при издаване на наказателно
постановление №349а-465/02.09.2020 год. е изпълнено изискването на чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН, доколкото именно разпоредбата на чл.209, ал.1 от Закона за
здравето се явява нарушената законова разпоредба и с посочването й
административнонаказателното обвинение се явява конкретизирано в необходимата и
достатъчна степен от правна страна. В този смисъл изводът на съда за неточна
правна квалификация, поради факта, че чл.209а, ал.1 препраща към чл.63, ал.4 от
Закона за здравето, е неоснователен. Както и по-горе бе посочено, следва да се
посочи конкретната заповед, с която е въведена противоепидемичната мярка, а разпоредбата
на чл.63, ал.4 от ЗЗ само определя компетентните лица, които могат да въвеждат
такива мерки. Тази заповед не поражда каквото и да е било задължение за
адресатите на издадените заповеди, респективно въведени противоепидемични
мерки. Адресати
на правните норми по чл.63, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето са съответните
държавни органи, които имат правомощието да въвеждат с изричен писмен акт
противоепидемични мерки, задължителни за спазване под страх от административно
или углавно наказание. Ето защо за попълване на общо формулирания състав на
административното нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ е необходимо не да се посочи
63, ал.1,ал.2 или ал.4 от ЗЗ, които имат други адресати, различни от субекта на
нарушението, а следва да се конкретизира акта на компетентните държавни органи
и неговото съдържание, в противоречие с което се явява поведението на
привлеченото към отговорност лице.
Делото е изяснено от фактическа
страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество.
Въз основа на събраните
доказателства и установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
изискуемата форма и със законово регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН
съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице.
Извършването от Г.Д.Г. на
съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано
като административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, се потвърждава от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. По
изложените съображения обжалваното Наказателно постановление №349а-465/02.09.2020
год. на Директора на Областна дирекция на МВР Стара Загора се явява правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане от страна на касатора пред районния и пред
административния съд за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 160.00 лв, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за защита пред две съдебни инстанции, определено
в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение №260091 от 05.03.2021 год., постановено по АНД №1328/2020 год. по описа
на Районен съд Казанлък и вместо което
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №349а-465/02.09.2020 год., издадено от Директора на
ОДМВР – Стара Загора, с което на Г.Д.Г. с ЕГН **********, на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА Г.Д.Г.
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от
Директора Стоян Стоянов сумата 160.00 /сто и шестдесет/лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.