Р Е Ш Е Н И Е
№ 462
гр.Враца, 22.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 09.12.2021г. /девети
декември две хиляди двадесет и първа година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 545 по описа на
АдмС – Враца за 2021г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
и чл.166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на И.П.Г. ***,
предявена от * К.П.
против АКТ за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9651#8/21.07.2021г. на Зам.изпълнителен
директор на ДФЗ. С жалбата се твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран,
не е съобразен със закона и фактическото положение. Посочва се, че акта не е
мотивиран подробно, органът не е посочил фактите, от които черпи упражненото
публично субективно право. В акта не са обсъдени твърденията и представените
към възражението доказателства, като това необсъждане представлява неизлагане
на мотиви. Не става ясно нито основанието, нито методиката по която е определен
размера на сумата. По тези съображения
се иска отмяна на оспорения АУПДВ. Претендират се разноски.
Ответникът-Заместник
изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ в с.з. чрез * Д.П. оспорва жалбата,
като неоснователна. Посочва се, че оспорения
акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и целта на
закона, налице са предпоставките за издаване на акта, влязъл в сила акт за
прекратяване на ангажимента и изплатени суми, за което се представени
доказателства. Иска се неговото потвърждаване.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно представен списък.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, адресат на акта
и в законния срок. Видно от приложена разписка по преписката АУПДВ е
връчен на жалбоподателя на дата 13.08.2021г.,
а жалбата е изпратена на ДФЗ по пощата
на дата 27.08.2021г., видно от пощенското клеймо на
плика, поради което същата е депозирана в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят И.Г. е регистриран в програма ИСАК с УРН 203135
и е одобрен за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата
за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., с направление „ Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност/ВПС1/ през 2012г., 2013г., 2014г. и
2015г. За съответните години е подал общо заявление за плащане на площи, както
следва за 2012г. с УИН 06/270412/44872,
за 2013г. с УИН 06/020413/49267, за 2014г. с УИН 06/110614/55995 и за 2015г. с
УИН 06/270515/59107. Към заявленията са приложени таблици на използваните
парцели и декларации, че потвърждава участие по съответните схеми и мерки за
посочените по-горе години. От данните по
преписката е видно, че е изплатена субсидия за четирите
години от ангажимента по мярка 214
„Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 –
2013 г., в общ размер на
40 746,11лв, от които през първата
година от ангажимента за кампания 2012г. - 7247,30лв., втората година за кампания 2013г. - 11278,49лв., през третата
година за кампания 2014г.-10956,59лв. и през четвъртата година за кампания 2015г.
-11263,73 лв., видно от приложените по делото доказателства за извършено
плащане по мярката. Между страните не е
налице спор относно изплатените суми през годините.
По преписката са приложени подадените
заявления, ведно с приложение за подпомагане за кампания 2012-2015г., както и
уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 „АЕП“ от
ПСРС 2007-2013г., изх.№ 01-6500/10087/21.09.2012г.
С писмо изх.№
01-6500/9651/11.11.2016г. жалбоподателя е уведомен относно поетия агроекологичен ангажимент по мярка 214 на основание
чл.65, ал.1 от Наредба №11/2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214“АЕП“, като в писмото е посочено какво е
констатирано по поетия ангажимент и несъответствията.
С писмо изх.№
01-6500/9651/17.12.2018г. жалбоподателя е уведомен за откриване на производство
по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214
„АЕП“ по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност“. В писмото е посочено, какво е установено по
време на извършените автоматични проверки по заявлението на жалбоподателя с УИН
06/070716/65309, установените несъответствия, както и че ДФЗ-РА е предприел
действия по прекратяване на агроекологичния ангажимент по направлението.
Писмото е връчено на жалбоподателя лично на дата 03.01.2019г.
Във вр. с горепосоченото писмо и
открито производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ по
отношение на жалбоподателя от Зам. изпълнителен директор
на ДФЗ на 19.03.2019г. е издаден акт - Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ /АЕП/ от Програмата за развитие на селските районни 2007-2013 /ПРСР/
за кампания 2016г. изх. №
01-6500/3651/19.03.2019г. В същото
подробно са посочени правните и фактическите основания за неговото издаване. Неразделна част от писмото е приложение №1, в
което са посочени референтните парцели, заявените парцели в текущата кампания и
установената площ от пресичане между референтните площи и тези, заявени за
текущата кампания. УП за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания“ е получено на ръка от И.Г. на дата 02.04.2019г.,
видно от направеното отбелязване върху същото/стр.38/. УП
не е обжалвано и е влязъл
в сила акт. По делото липсват доказателства за обжалване
на акта за прекратяване на ангажимента, нито пък са налице твърдения в тази насока от страна на жалбоподателя.
Административният орган е приел,
че актът е влязъл в сила и с уведомително писмо изх.№01-6500/9651/13.07.2020г. на
основание чл.26, ал.1 АПК е открил производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане, за което с УП е уведомен И.Г. за започнало производство.
Посочено е, че производството се открива
на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПСРС 2007-2013г. с изх.№ 01-6500/9651 от
19.03.2019г. В писмото
подробно е посочено какво е установено, изплатената сума по мярка 214 през периода 2012г.-2015г. за всяка една от годините, като общата сума е в
размер на 40746,11 лв., както и че жалбоподателя следва да възстанови сума в
размер на 8149,22 лева, в съответствие с
чл.18, ал.4, б.“в“ от Наредба №11/2009г, която е 20% от 40746,11 лв. Писмото е
получено от лицето на ръка
на дата 22.07.2020г.
Срещу откритото производство по
издаване на АУПДВ е подадено възражение от Г., вх.№ 01-6500/9651 от 29.07.2020г.,
с което заявява, че неспазването на ангажимента по мярка 214 „АЕП“ се дължи на
промяна в законодателството към 2015г. - чл.37и, ал.1 и ал.4 ЗСПЗЗ, което обстоятелство е създало предпоставка
за липса на правно основание на заявените по мярката парцели и невъзможност да
ги заяви. За ново настъпилите обстоятелства е подадено уведомително писмо вх.№
06-6500/3129, в което са обяснени
причините. Към възражението е приложено писмото.
.
Последвало е издаване на оспорения по делото
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9651#8 от
21.07.2021г., с който спрямо И.П.Г. е
определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по
мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013, направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност /ВПС 1/ за кампания 2012, 2013, 2014 и 2015г. и във вр. с подадени
от И.Г. общи заявления за плащане на площ за 2012
с УИН 06/270412/44872, за 2013 с УИН 06/020413/49267, за 2014 с УИН
06/110614/55995 и за 2015 с УИН06/2705515/59107 в размер на 8 149,22 лева/
осем хиляди сто четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ на
основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“в“ от Наредба №11/06.04.2009г. От
правна страна органът се е позовал на чл.18, ал.3,т.3 и ал.4, б.“в“ вр.
чл.24, ал.1 и 2 от Наредба №11/06.04.2009г., чл.59, ал.1 и ал.2 АПК във вр. с
чл.165 и чл.166 ДОПК и чл.20а, ал.1, 2 и
ал.4 ЗПЗП. От фактическа страна актът се основава на
констатации за влизане в сила на Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“
от ПРСП 207-2013г. с изх.№ 01-6500/9651 от 19.03.2019г., с който ДФЗ-РА е прекратила агроекологинчия ангажимент
на И.Г., както и изплатени суми на лицето от ангажимента за периода от
2012-2015г. От това е направен извод, че общата изплатена сума по направление
ВПС1, представляваща финансово подпомагане по направлението през годините,
предхождащи годината на прекратяване на ангажимента е в размер на
40 746,11 лв., като в съответствие с чл.18, ал.4,б.“в“ от Наредба
№11/06.04.2009г. жалбоподателя следва да възстанови 20% от тази сума, която се равнява на
8 149,22 лв. В писмото е обсъдено подаденото възражение и допълнително
представената информация, като е прието че същото е неоснователно. АУПДВ е
връчен на И.Г. на дата 13.08.2021г.,
видно от приложената обратна разписка, а жалбата срещу него е депозирана по
пощата на дата 27.08.2021г.
Приложени са по
делото: хронологичен опис и извадка от
„себра“ за получени суми от жалбоподателя за периода 01.01.2012г. до 13.09.2021г.; Решение по Протокол
№114 от заседанието на управителния съвет от 15.06.2017г.; Заповед № 03-РД/2891#2 от
16.06.2021г. за делегиране на правомощия на Зам.изп. директор
на ДФЗ от Изп.директор на ДФЗ, като в
т.3 са делегирани правомощия да издава
АУПДВ.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК,
съдът преценява законосъобразността на АА, като проверява дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите при
издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката си
съда изхожда от правните и фактическите основания посочени в административния
акт.
Съгласно чл.166, ал.1 ДОПК
установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание
чл.162, ал.2, т.8 и т.9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в
съответния закон. В чл.20а, ал. 5 и ал.
6 от ЗПЗП е регламентирано, че изпълнителният директор на фонда, който съгласно
чл.20а, ал.1 от същия закон е и изпълнителен директор на разплащателната
агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел
III от ЗУСЕСИФ. Той може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
От представените по делото доказателства се установява, че оспореният в
настоящото производство акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, на който със Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021г. в съответствие с
чл.20а, ал. 5 и 6 ЗПЗП, Изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие” е делегирал правомощията си по издаване на актове за
установяване на публични държавни вземания на заместник изпълнителните директори. В т.3 от цитираната заповед изрично е
делегирано правомощието на Зам. изпълнителния директор да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания
по всички схеми и мерки по директните плащания, уредени в Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. От изложеното следва,
че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му
правомощия, поради което не е нищожен административен акт.
Обжалваният АУПДВ е
издаден в писмена форма, като съдържа изискуемите в чл.59, ал.2 АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за издаването му,
които кореспондират помежду си, с което е изпълнено императивното изискване на
закона административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на
административното производство и е приложен към преписката. В конкретния
случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е
мотивирал подробно и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа
страна е съответно на материалните норми, посочени като правно основание за
издаване на акта. Видно от доказателствата по делото, с нарочен акт на зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с изх.№ 01-6500/9651 от
19.03.2019 г.,
е прекратен агроекологичния ангажимент
на И.Г.
по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност“. Актът е връчен лично на жалбоподателя на дата 02.04.2019г., не е
оспорен и е влязъл в законна сила, видно
от данните по преписката. При влязъл в сила такъв акт, за органа се
изключва дискреционната власт и той не разполага с оперативна самостоятелност,
за да прецени дали да действа, как да действа и по какъв начин, а в условията
на обвързана компетентност е задължен да издаде АУПДВ. Съгласно чл. 27 ал. 3, ал. 5 и ал.7
ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените
суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и
държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Вземанията, които възникват въз основа
на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК.
При издаването на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Процедурата е започнала с уведомяване
на жалбоподателя за започналото административно производство с писмо изх. № 01-6500/9651 от 13.07.2020г. като му е дадена възможност да представи
своите възражения. От жалбоподателя е депозирано възражение вх.№ 01-6500/9651 от 29.07.2020г., с
приложено писмо към същото. Същото е прието и обсъдено от административния
орган, поради което не може да се приеме, че правото му на защита е било
ограничено по някакъв начин, а органът се е произнесъл, след
като служебно е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е
събрал необходимите доказателства за това. С оглед на изложеното и възражението на жалбоподателя, че оспорения
акт не е
мотивиран е неоснователно.
Обжалваният административен акт съответства и на материалния закон.
Административният орган е мотивирал издаването на АУПДВ с разпоредбата на чл.18,
ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на
мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г.,
съгласно която Държавен
фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и
подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление, съгласно разпоредбите на
ал.4, когато не са спазили изискванията на
чл.24, ал.2 от същата наредба. Съгласно чл.24, ал.2, от цитираната
Наредба одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или
направления по чл.2, ал.1,т.1,б.“а“, т.2,3,4 може да бъде
намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90
% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за
която има поет агроекологичен ангажимент.
Съгласно чл.18, ал.4, б.“в“ от Наредбата подпомаганите лица възстановяват
получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост
от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е
прекратен агроекологичният ангажимент,
като до края на петата година
е 20%. От представените с преписката
доказателства се установява, че агроекологичния ангажимент е прекратен за кампания
2016, която е пета година от
ангажимента, поради което правилно е посочено в оспорения АУПДВ, че в съответствие
с чл.18, ал.4, б.„в“ жалбоподателя следва да възстанови 20% от изплатеното
финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента. Видно от данните по преписката по мярка 214 „АЕП“ за кампании
2012 -2015г. общата изплатена сума е в
размер на 40 746,11 лева, като 20% от сумата се равнява на 8 149,22 лева и за които
суми няма спор между страните по делото. В тази насока възражението на жалбоподателя,
че не става ясно нито основанието, нито
методиката по която е определена сумата е неоснователно. В АУПДВ е посочено
точно и ясно как е определена сумата подлежаща на възстановяване.
Следователно основните материалноправни предпоставки, за да се приложи тази
разпоредба, е наличието на плащане в полза на
подпомаганото лице/земеделския стопанин/
на основание оторозирано подпомагане по мярка 214 и прекратяване на
агроекологичния ангажимент вследствие на влязъл в сила административен акт
поради неспазване на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009г.
В случая от доказателствата по делото се установява наличието и на двете предпоставки.
Безспорно установено е получаването на финансово подпомагане по мярка 214“АЕП“
в общ размер на 40 746,11 лв., както и наличието на прекратен
агроекологичен ангажимент с влязъл в сила акт през 2019г. Съдебната практика на
ВАС изрично приема, че изплатената субсидия подлежи на връщане, считано от
момента на влизане в сила на административния акт за прекратяване на
агроекологичния ангажимент. Възстановяването на получените средства е последица
от този административен акт, с оглед на което са изпълнени условията за
издаване на обжалвания в настоящото производство АУПДВ. Установени са предпоставките за издаване на АУПДВ –
изплатена сума, неизпълнение на поетия ангажимент, което е последвано от неговото прекратяване. Налице е
влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент към
датата на издаване на процесния
АУПДВ.
Обжалвания акт е издаден и в съответствие с целта на закона при условията
на обвързана компетентност, доколкото прекратяването на многогодишния
агроекологичен ангажимент е в противоречие с предназначението на финансовото
подпомагане по мярка 214“АЕП“, поради което задължаването на получателя да
възстанови сумата отговаря на преследваната от закона цел.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същият е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона,
поради което следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото неоснователна се явява и претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски. Такива се дължат на ответника на основание чл.
143, ал. 4 АПК, вр. с чл.78, ал.8 ГПК, в съответствие с чл.37 ЗПП и предвид
вида и количеството извършена дейност, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по чл.24 НЗПП, а именно 100 /сто/ лева, като
искането над тази сума до претендирания размер от 200/двеста/ лева следва да се отхвърли.
Водим от горното и на
основание чл.172 АПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.Г.
***, предявена от адв.К.П. против АКТ за установяване на публично държавно
вземане №01-6500/9651#8/21.07.2021г.
на Зам.изпълнителен директор на ДФЗ.
ОСЪЖДА И.П.Г. да заплати на Държавен фонд „Земеделие”,
гр.София сумата от 100/сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение и отхвърля
искането над тази сума.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, чрез АдмС-Враца пред ВАС- София в 14-дневен срок от съобщението му на
страните.
АДМ.СЪДИЯ: