Решение по дело №316/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 70/26.02.2025г., постановено по АНД № 1771/2024г., с което състав на Районен съд – Велико Търново е отменил Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Градус – 3“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, кв. Индустриален, Птицекланица, представлявано от Л. А. А., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

Така постановеното Решение е обжалвано от Агенция „Пътна инфраструктура“, действаща чрез упълномощения юрисконсулт. В касационната жалба се твърди, че решението на РС е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Основното оплакване е, че съдът неправилно прилага разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като аргументи за това се черпят от дефиницията на §6, т.63 от ДР на ЗДвП и чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Счита че, въззивния съд неправилно е интерпретирал приложението чл. 34 от ЗАНН, тъй като цитираната разпоредба е относима към срокове касаещи издаването на АУАН и НП, но не и ЕФ. Намира, че давностните срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими, като развива подробни съображения и цитира съдебна практика. Твърди се, че нарушението е безспорно доказано по делото, че транспортното средство е снабдено с бордово устройство, но не е подадена, съответно получена, тол-декларация за сегмента на рамката, където е отчетено нарушението, в резултат на което не са изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса. Според касатора докладите по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства, които в своята съвкупност доказват извършено нарушение. Счита че предвид липсата на подадена декларация по чл.179,ал.3-3б от ЗДвП, правилно е ангажирана отговорността на собственика на ППС. По тези съображения ПП моли касационната инстанция за отмяна на решението на РС и постановяване на такова по същество, с което да потвърди ЕФ. В съдебно заседание чрез юрк И. поддържа касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а при условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – „Градус -3“ АД, редовно призован, в депозирания отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез адв. П. от САК, намира жалбата за неоснователна, а Решението на РС за правилно. Счита че при съставяне на административния акт са допуснати множество пропуски. Позовава се на Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. поради непропорционалност между нарушението и наложената санкция. Моли АСВТ да потвърди решението на РС като правилно. Претендират се разноски, съгласно представен списък с разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита че правилно РС е отменил процесния ЕФ поради издаването му след изтичане на давностния срок. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за нарушение на закона – касационно основание по чл.348,ал.1, т. 1 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 от НПК.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

Въззивният съд правилно е установил следната фактическа обстановка:

На 11.03.2022 г., в 12:50 часа, на път I-5, км 107-250, Община Велико Търново, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение №DAB0BO8A196326A2E053031F16OA642E, с пътно превозно средство – влекач „Ман ТГС, с рег. №[рег. номер], с техническа допустима маса 18 000, брой оси 2, екологична категория Евро 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №20532, което представлява елемент от системата за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, което се е намирало на път I-5, км 107-250, Община Велико Търново. За извършеното нарушение е генериран запис- доклад от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП с приложени към него статични изображения, на които е виден регистрационният номер на автомобила и прикаченото към него ремерке. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и с ЕФ № ********** на „Градус-3“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева. Този ЕФ е оспорен пред Великотърновския районен съд в законоустановения срок.

След анализ на доказателствената съвкупност, включваща необходимите и допустими писмени и веществени доказателствени средства, РС е констатирал неспазване на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, приложима и в производството по издаване на ЕФ. В това отношение е посочено, че давностният срок по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване производството е административната му фаза /със съставяне на ЕФ/ започва да тече от датата на заснемане на нарушението с техническо средство, която всъщност е и датата на неговото извършване. Според РС от приобщения по делото снимков материал се установява, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му – 11.03.2022г., при което въззивният съд е достигнал до извод, че не е доказано съставянето на ЕФ в рамките на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок след заснемане на нарушението, който срок е изтекъл на 12.09.2022г. Изложени са подробни мотиви са приложимост на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН и по отношение на ЕФ. Направен е краен извод, че за тези срокове съдът следи служебно, а издаването на електронен фиш след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове е достатъчно основание за неговата отмяна като незаконосъобразно издаден. Съдът се е позовал и на задължителната тълкувателна практика, изразена в ТР №4 от 29.03.2021 година по ТД №3/2019 година на ОСС от първа и втора колегия на ВАС, че „откриване на нарушителя“ настъпва, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. С тези мотиви ВТРС е отменил обжалвания пред него ЕФ.

Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното Решение за валидно, допустимо и правилно постановено.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Съдът е изпълнил задължението си да установи служебно обективната истина по спора, като събере допустими и относими за това доказателства. Изцяло се споделят мотивите на РС – В. Търново, към които се препраща на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

По конкретните възражения, заявени в касационната жалба, съдът намира следното:

Основното възражение в КЖ е за неприложимост на чл. 34 от ЗАНН в особено производство по издаване на ЕФ, което настоящата касационна инстанция намира за неоснователно.

В Закона за движение по пътищата е предвиден специфичен способ за установяване на нарушения, свързани с неплащане на дължимата винетна такса, като чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП допуска при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Правилни и обосновани са изводите на Районния съд, че в процесния случай за приложението на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. След като в ЗДвП не са предвидени давностни срокове и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Отричането на прилагането на срока по чл.34 от ЗАНН от страна на настоящия касатор е правно неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл.82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност.

Аргумент в подкрепа на горното е и че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. С оглед на това, правилно и законосъобразно ВТРС е приел, че именно датата на заснемане има функциите на АУАН и от този момент започват да текат всички давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН. Именно към този момент компетентният орган е наясно с обективните и субективни признаци на нарушението дата, място на извършване ДК № на МПС, поради което за него от този момент възниква задължение за издаване на ЕФ. Отликата по отношение на форма, съдържание и реквизити на ЕФ спрямо НП по никакъв начин не възпрепятства възможността за проследяване на давността по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му – 11.03.2022 г., която е и дата на заснемане на нарушението, и от този момент започва да тече шестмесечен срок и който, както правилно е посочил РС, е изтекъл на 12.09.2022г. Обжалваният електронен фиш е съставен изцяло по образеца, утвърден със Заповед №РД-11-983/13.09.2021 година на Председателя на УС на АПИ, и в него липсва като реквизит дата на издаване на ЕФ. Единствената дата, която се съдържа, е датата на нарушението. Но отсъствието на дата на издаване на ЕФ не опорочава формата на ЕФ, тъй като подобен реквизит в съдържанието не е предвиден в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, което принципно съдът намира за неправилен законодателен подход. От друга страна, датата на издаване на ЕФ има значение за преценка спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и при липса на такава в издадения ЕФ, в тежест на АПИ е било да представи доказателства за датата, на която е издаден – напр. чрез справка от „АИС АНД“ на историята на обработка на процесното нарушение. Подобни данни липсват в преписката и не са били представени пред РС, при което имайки предвид датата на извършване на нарушението, следва да се приеме, че не е доказано процесният ЕФ да е издаден в рамките на предвидения в закона шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от установяване на нарушението чрез неговото заснемане. Производството е следвало да се прекрати. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, дори без да се обсъжда въпроса по същество. Като е достигнал до този извод районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

Цитираната в касационната жалба от процесуалния представител на касатора съдебна практика е известна настоящия касационен състав, но към настоящия момент същият не я поддържа доколкото е налице еднопосочна и актуална практика в гореизложения смисъл на Административен съд – Велико Търново. Освен това, практиката на други съдилища в страната няма задължителен характер за настоящия състав, каквато имат тълкувателните решения и тълкувателните постановления.

В заключение не се установиха посочените в КЖ основания за отмяна на съдебния акт. Поради това Решението на РС следва да остане в сила.

Следва да се присъдят разноски предвид изричното искане на ответника по касация. Същите са заявени и доказани в размер на 840,00лв. за АВ с включен ДДС. Съдът не уважи възражението на касатора за прекомерност АВ, заплатено на ПП на ответника по касация. Същият ПП е изготвил отговор по КЖ, явява се лично в о.с.з. и пледира, като в защитата си по същество се позовава на практика на Съда на ЕС. Става въпрос за Решение на СЕС по дело С-61/2023г., с което е дадено тълкуване на л.9а от Директива 1999/62/ЕО относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. С това защитава тезата, че прилаганата в националното законодателство санкция с фиксиран размер/както в процесния случай/, без възможност за конкретна преценка, противоречи на принципа на пропорционалност, който е част от основните принципи на Правото на ЕС. Познаването на тази обширна и динамична материя традиционно в съдебната практика се свързва с по-висока сложност. Несъмнено е необходимо полагане на повече усилия и посвещаване на повече време за разкриването и обработването й, т.е. налице е по-висока правна сложност. Поради изложеното съдът намира, че претендираното АВ е съразмерно на вложените от адвоката процесуални и професионални усилия. Вместо безпочвени възражения за прекомерност на АВ Агенция „Пътна инфраструктура“ би могла да съобрази практиката си с трайната и непротиворечива такава на АСВТ по спорния предмет.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70/26.02.2025г., постановено по АНД № 1771/2024г. на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, да заплати на „Градус – 3“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, кв. Индустриален, Птицекланица, представлявано от Л. А. А., разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 840,00 лева /осемстотин и четиридесет лева/ с ДДС.

 

Решението е окончателно.