№ 298
гр. С.З., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Д. М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20215500901381 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал. 1 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С определение № 231/31.05.2022 г. по т.д. № 1381/2021 по описа на Ос –
С.З. е съединено за разглеждане в едно общо производство предявените
искове по настоящото търговско дело № 1381/2021г. и исковете по т.д. №
1382/2021 г. по описа на Окръжен съд – С.З. за разглеждане в общо
производство под номера на по – рано образуваното дело, а именно
настоящото т.д. № 1381/2021 г. по описа на Окръжен съд – С.З..
В исковата молба се посочва, че видно от приложеното Удостоверение
за наследници с изх. № 94-00-2268 от 16.03.2021г., издадено от Община Н.З.,
ищците Д. Н. М., П. Н. Д. и Й. Н. Д. са наследници по закон - дъщери и Ц. Д.
Ж. и С. Н. Т. са наследници по закон - съответно съпруга и дъщеря, на
починалия на 14.03.2021 г. Н.Д.Д..
Посочва се, че на 13.03.2021 г. около 14:50 часа, по път Н-66 (С.З. -
Н.З.), по сух, дребнозърнест, слабо износен асфалт, на около 200 м след
табелата на с. П., указваща границите на населеното място, в посока изток, се
движил велосипед „Шокблейз“, със седнал на седлото велосипедист Н.Д.Д.,
на 70г. Д. е бил екипиран с подходящо за велосипедист облекло. Същият
участвал в т. нар. „Зимна серия бравети 2021“ като член на Спортен клуб
„С.К.“ - С.. В походът, наречен „Долината на тракийските царе“, който е с
дължина 204 км, Д. е участвал под №031. Групата велосипедисти стартирала
организирано от С. минерални бани в 07:00 часа, като е имало контролни
подкрепителни пунктове за почивки. Маршрутът преминавал през с. П., гр.
1
К., паркинга на ресторант „С.“ (източно от гр. Ш.), обратно през гр. К., гр.
С.З., с. П., до С. минерални бани. В района на км.41+000, когато е изминал на
велосипеда около 171 км, велосипедистът е бил застигнат от попътно
движилия се л.а. „Ф.Г.“, с рег. № X **** КС, собственост на В.Д.П.,
управляван от водача И. П. Д., с ЕГН: ********** - на 70г., който ударил
велосипеда и велосипедиста. Водачът Д. не предприел аварийно спиране, а се
опитал да заобиколи велосипеда. Ударът настъпил между гореописаният л.а.
„Ф.“, който движейки се със скорост около 50 км/ч,. с десен преден край и
дясно странично огледало на лекия автомобил контактувал и ударил в задната
част велосипеда и отзад тялото на Д.. Първоначалният удар е бил в дясното
бомбе на бронята на автомобила с левият педал на велосипеда. Имало следи
от контактуване на части на велосипеда в предният десен калник на
автомобила. Последвал удар в таза на велосипедиста с дясното странично
огледало. След удара велосипедистът паднал върху южния банкет, като
тялото му било отхвърлено на около 7 м напред и надясно по посоката му на
движение. Тялото на велосипедиста и велосипеда били повдигнати във
въздуха и под действието на инерционните сили, изпаднали встрани в дясно
от автомобила, върху южния банкет. След удара водачът на лекия автомобил
спрял на около 16 м от тялото на велосипедиста. Вследствие на удара и
падането си велосипедистът Н. Д. е получил множество травматични
увреждания. Отведен е за оказване на медицинска помощ в УМБАЛ
„П.Д.С.К.“ АД - С.З., като същият е починал на 14.03.2021 г., в 06:00 часа.
Посочва се, че с Договор за капаро от 13.03.2021 г. Д. е закупил
автомобила от Автосалон „Т.“ - С.З. в деня на ПТП, като катастрофата е
настъпила на 15 км. от автосалона.
От съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на Г.Ф. било
видно, че към датата на ПТП за л.а. „Ф.Г.“, с peг. № X **** КС, управляван от
виновния водач И. П. Д., е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.К.Л.И.“ АД по
застрахователна полица №ВС/22/120002905692, валидна от 15.10.2020 г. до
15.10.2021 г. От Констативния протокол за ПТП с пострадали лица се
установявало също така, че водачът на лекия автомобил, участвал в
процесното ПТП, е бил тестван за употреба на алкохол, като пробата му е
била отрицателна. От Протокол за извършено химическо лабораторно
изследване/химическа експертиза № А51 от 17.03.2021 г., издаден от БНТЛ
при ОД на МВР - С.З., се установявало, че при извършено химическо
лабораторно изследване на кръвни проби на лицето Н.Д.Д. за определяне
наличие на етилов алкохол, резултатите били отрицателни.
За станалото ПТП били образувани пр.пр. № 920/2021 г. по описа на ОП
- С.З. и ДП №1228-зм-64/2021г. по описа на ОД на МВР — С.З., като към
момента на депозиране на исковата молба разследването все още не било
приключило.
2
Счита, че с действията си водачът на л.а. „Ф.Г.“, с peг. № X **** КС, е
извършил нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която вменява задължение
на водачите, които изпреварват, по време на изпреварването да осигурят
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство. Неспазвайки посочената разпоредба, И. П. Д. е причинил
по непредпазливост смъртта на бащата на ищците - Н.Д.Д..
Излагат се обстоятелства, че ищците и починалият Н. Д. са били
изключително близки и са били много привързани един към друг. Скръбта на
ищците Д. Н. М., П. Н. Д. и Й. Н. Д. била неизмерима и им причинявала
неимоверни страдания. Ищците много трудно преживявали загубата на един
от най- близките си хора. Преди трагичния инцидент ищците са били
изключително привързани към своя баща. Разчитали са на подкрепата му в
различни житейски ситуации. Бащата, от своя страна, е давал ценни житейски
съвети на дъщерите си и ги е възпитал като положителни и отговорни
личности. Ищците са споделяли със своя баща всички радостни и тежки
моменти в семейството и винаги са се подкрепяли. Връзката между ищците и
починалия Н. Д. била изключително силна и внезапната смърт на последния
се е отразила изключително негативно на психиката на ищците. Същите
претърпели и търпят и към момента негативни преживявания, психически
дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за тях човек.
Посочва, се че това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно
задружно и сплотено семейство. Считат, че мъката по внезапната и нелепа
загуба на един от най-близките им хора ще ги съпътства до края на живота
им. Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че ищците Д. Н.
М., П. Н. Д. и Й. Н. Д. все още страдали от загубата на своя баща. Тя
нарушила обичайния им начин на живот. Ищците силно страдали, тъй като
пострадалият е бил обществена личност, спортен деятел, с множество
спортни постижения и награди, изключително жизнен и здрав, поради което
дълго време след смъртта му много от неговите познати, колеги и любители
на колоезденето са изказвали своите съболезнования, споделя ли са
впечатленията си от починалия и по този начин вместо да намаляват се
увеличавали негативните емоции и тъгата на ищците, които при всеки
разговор плачели и не можели да превъзмогнат загубата.
Предвид изискванията на чл. 432, вр. с чл.380 от КЗ, ищците отправили
до ответното дружество писмени застрахователни претенции за изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 23.03.2021г.,
получено на 24.03.2021г. По молбите на ищците била образувана щета
№0000-1000-01-21-7184 от 24.03.2021г. След проведена между страните
кореспонденция с Писмо с изх. №4728 от 27.05.2021г. „З.К.Л.И.“ АД
изискало представяне на допълнителни документи, като било посочено, че до
представянето им не било налице основание да бъдат уважени предявените
претенции. Изисканите документи били изпратени на ответника. Въпреки
това, в предвидения в закона срок не бил постъпил отговор от
застрахователното дружество във връзка с основателността на претенциите.
3
Тъй като до момента ищците не били получавали каквото и да било
обезщетение за нанесените им неимуществени вреди във връзка с процесното
ПТП — нито от ответника, нито от делинквента считат, че за тях е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове, с които претендират да
им бъдат изплатени обезщетения за неимуществени вреди за причинените им
болки и страдания от смъртта на техния баща Н.Д.Д., вследствие на
непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, против ответното застрахователно дружество, отговорно за
възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Считат, че от изложеното безспорно се установявало, че вследствие на
противоправното си поведение, водачът И. П. Д. е причинил на ищците вреда
- изгубили са много близък човек - своя баща. Инцидентът белязал завинаги
живота на ищците, лишавайки ги от обичта, подкрепата и помощта на Н.Д.Д..
Също така считат, че безспорно, претендираните от ищците
неимуществени вреди — душевни болки и страдания, са в пряка и
непосредствена причинна връзка с ПТП от 13.03.2021г. Позовават се на чл. 52
от ЗЗД.
Считат, че претендираните обезщетения са справедливи, като се имат
предвид преживените болки и страдания от внезапната загуба на баща им
както и с оглед трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което
считат, че предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
Направено е искани съдът да постанови решение, с което да осъди
„З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
********, представлявано от М.С.М.Г., П.В.Д., С. Н. А. и В.В.И., да заплати
на Д. Н. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Е., общ. Н.З., П. Н. Д., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Н.З., ул. ****, Й. Н. Д., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Н.З., ул. „Ш.“ № 4, С. Н. Т., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. *****, и четирите в качеството на
наследници (дъщери) и Ц. Д. Ж., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Н.З., ул. „Ш.“ № 4, в качеството на наследник /съпруга/ на починалия Н.Д.Д.,
с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Н.З., сумите от по 26 000лв. (двадесет и шест
хилили лева), като част от целите им претенции от по 200 000 лв. (двеста
хиляди лева), за всяка от ищците, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди - болки и страдания, от загубата на техният баща,
вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 24.03.2021 г. - датата на предявяване на писмени
застрахователни претенции от увредените лица, до окончателното изплащане
на сумите.
Претендират направените съдебни и деловодни разноски, както и
възнаграждението за един адвокат.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът взема становище, че предявените искове са допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по
4
размер.
На следващо място моли съда да постанови спиране на настоящото
производство на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, като излага следните
съображения: Посочва че към настоящия момент във връзка с описаното ПТП
било образувано ДП № 1228 ЗМ № 64/2021 г. по описа на ОД на МВР-С.З.,
сектор „Пътна полиция”. Реализирането на ПТП, при което е причинена
смъртта на пострадало лице Н.Д.Д., се разследвало за престъпление по чл.
343 НК. Счита, че деянието което се разследва в досъдебното производство, е
тъждествено с деянието, от което се твърди да са настъпили
неимуществените вреди за ищците. Посочва, че отговорността на ответното
застрахователно дружество е обусловена от установяване виновността на
водач, който е управлявал лек автомобил „Ф.Г.”, с рег. № X **** КС, по
отношение на който е била сключена застраховка Гражданска отговорност
към датата на ПТП - 13.03.2021 г.
Излага съображения, че в този смисъл има константна практика на ВКС,
според която съдът спира гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
от ГПК, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства,
които са от значение за правилното разрешаване на гражданско правния спор,
но не съществува процесуална възможност за установяването им в рамките на
исковия граждански процес. Поради обвързаността на гражданския съд,
разглеждащ иск за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда
срещу водача по въпросите за авторство на деянието, противоправността и
вината на дееца - чл.300 от ГПК, изходът на наказателното производство
срещу водача е от преюдициално значение за правилното решаване на спора
и с оглед това, производството по исковете подлежи на спиране -
Определение №177/22.04.2020 по т. дело №428/2020 на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът прави искане на основание чл. 213 ГПК съдът да съедини в
едно производство и да издаде общо решение по настоящото дело и
търговско дело № 1382/2021 г. по описа на Окръжен съд - С.З., като вземе
предвид, че ищците по настоящото дело са наследници на пострадалия от
процесното пътнотранспортно произшествие техен баща - Н.Д.Д., настъпило
на 13.03.2021 г. Пред същия съд - Окръжен съд - С.З., искове със същото
основание, срещу същия ответник и основаващи се на същите обстоятелства,
са предявили и други наследници на пострадалото от процесното ПТП лице -
дъщеря и преживяла съпруга, по които е образувано търговско дело №
1382/2021 г. по описа на ОС - С.З..
Счита също така, че съединяването на делата е целесъобразно от гледна
точка на процесуална икономия и по - малко разноски за съдебни експертизи,
изготвянето на които е поискано и по двете производства, като са поставени
едни и същи въпроси към експертите.
Във връзка с обстоятелствата, на които се основава предявения иск,
ответникът взема следното становище:
Не оспорва, че на 13.03.2021 г., на път II - 66 /С.З. - Н.З./, в района на км
5
41 + 000 е реализирано пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил „Ф.Г.”, с рег. № X **** КС, с водач И. П. Д. и велосипед „s“,
управляван от Н.Д.Д. - на 70 години, в резултат на което е настъпила смъртта
на велосипедиста. Не оспорва също така, че преди възникване на
произшествието, велосипедистът е изминал с велосипеда 171 километра за
около седем часа, тръгвайки от С. минерални бани, по маршрут Н.З. - село П.
- К. - С.З. - Н.З. - С. минерални бани с обща дължина на маршрута 204
километра.
Не оспорва също, че по отношение на лек автомобил „Ф.Г.”, с рег. № X
**** КС, с водач И. П. Д., е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите
с ответното дружество.
Оспорва всички останали елементи от механизма на
пътнотранспортното произшествие, посочени в исковата молба, както и
твърдението, че основната и единствена техническа причина за настъпване на
ПТП е допуснато нарушение на ЗДвП от страна на водача на автомобила - И.
Д..
Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на велосипеда - Н.Д.Д., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес град С.З.. Твърди, че същият не е използвал разположения отдясно по
посоката на движението му пътен банкет / чл. 15 ал. 5 от ЗДвП/ и не се е
движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение /чл.
80 т. 2 от ЗДвП/. Непосредствено преди съприкосновението между двете
ППС, велосипедистът не е контролирал праволинейното движение на
велосипеда и е криволичел, навлизайки в мислената лява половина на
заеманата от него пътна лента. По този начин, водачът на застрахования в
ЛЕВ ИНС автомобил, не е имал възможност да спази необходимата
дистанция при извършване на маневрата „изпреварване“, да заобиколи
велосипедиста, както и да задейства своевременно спирачната система на
автомобила, с оглед предотвратяване на ПТП.
Твърди, че към момента на удара, пострадалият не е държал кормилото
на велосипеда за двете ръкохватки с двете ръце, като по този начин не е могъл
да упражнява контрол над превозното средство и да реагира своевременно на
възникналата опасност, /чл. 82 т. 2 от ЗДвП/.
Непосредствено преди удара с автомобила, по време на движението си с
велосипеда и управлявайки същия, е приемал подсилващи храни - стафиди,
бонбони, поради настъпилата умора от дългия преход и възрастта си. По този
начин, велосипедистът сам се е лишил от възможността всеобхватно,
внимателно, концентрирано и непрекъснато да наблюдава пътната
обстановка, така, че всички препятствия и опасности за безопасно движение
да бъдат възприети своевременно и да бъдат избегнати.
Твърди също така, че всички велосипедисти са се движели в група за
тренировка, а пред и зад групата не е имало придружители с автомобил или
6
мотоциклет. / чл. 82 от ЗДвП/. В случай, че организираната велосипедна,
спортна проява не е имала състезателен характер, а по - скоро тренировъчен
такъв, би следвало с цел осигуряване безопасността на участниците в
проявата, да се съблюдават съответни мерки, а именно: да се контролира
възможността за разпокъсване на групата, същата да е в компактно
придвижване, като по този начин се спазва изискването за пилотна кола -
водеща групата и „буферна“ кола в най - задна част на колоната, която да
сигнализира на останалите участници в движението за повишено внимание.
Въпреки, че не е била създадена организацията, необходима за
тренировъчния процес на групата велосипедисти, пострадалият е участвал в
проявата, като по този начин сам се е поставил в опасна рискова ситуация и с
действието си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Предвид горното, счита, че управлявайки велосипеда без да използва
пътния банкет и без да извършва движението си възможно най- близо до
дясната граница на платното за движение, като не е държал кормилото на
велосипеда за двете ръкохватки с двете ръце, хранил се е по време на
придвижването си и е участвал в група за тренировка, в която не е създадена
организацията, необходима за тренировъчния процес, пострадалият - Н.Д.Д.
значително е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и това
негово поведение е в пряка причинно - следствена връзка с неблагоприятните
последици. Посочените обстоятелства осъществявали фактическия състав на
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и
ответникът счита, че следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на
Решението по същество на спора.
Счита, че исковите претенции са силно завишени и неотговарящи на
реално претърпените душевни болки и страдания от ищците, както и на
утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери
на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи.
Счита, че при преценка размера на обезщетенията за неимуществени
вреди следва да се извърши преценка на всички конкретни обстоятелства,
определени по относимост от практиката на ВКС, с оглед приложение на
принципа за справедливост. С оглед твърденията по основанието на
предявените претенции и предвид приложените доказателства поддържа, че
претендираните от ищците парични суми са в завишен размер, за да доведат
до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли като неоснователни и недоказани претенциите на ищците. В
условията на алтернативност, в случай, че съдът приеме претенциите за
основателни, моли да намали размера на претендираните обезщетения, като
се съобрази с принципа на справедливост, регламентиран в разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и вземе предвид
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.Д.Д..
Претендира направените от ответното дружество съдебни и деловодни
7
разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищците вземат
становище по направените от ответника възражения и оспорвания.
По отношение на искането на ответника за спиране на настоящото
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради наличие на
образувано досъдебно производство № 1228 ЗМ № 64/2021г. по описа на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-С.З., заявяват, че искането е
неоснователно. Посочват, че действително е образувано досъдебно
производство, което към настоящия момент не е приключило. Счита обаче, че
наличието на неприключило досъдебно производство не е основание да се
спира по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК воденото гражданско
производство, по реда на което се иска обезщетяване на вредите, причинени с
деянието. Излагат съображения, че за да се стигне до спиране на
производството е необходимо виновният да е предаден на съд с обвинителен
акт и наказателното производство да е образувано за разглеждане от
наказателният съд, следва също съдът, разглеждащ гражданскоправния спор,
да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от
значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в
исковото гражданско производство е невъзможно. Изискването престъпните
обстоятелства да се констатират от съда, разглеждащ гражданскоправния
спор, означавало, че само обстоятелството, че се извършва проверка от
прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, или пък
е образувано досъдебно производство за установяване на престъпление, не е
основание за спиране на гражданското производство на основание чл.229,
ал.1, т.5 от ГПК. В този смисъл посочва съдебна практика.
Посочват, че към настоящия момент по делото няма доказателства, от
които безспорно да се установи, че наказателното дело е влязло за
разглеждане в съда, както и да е налице пълна идентичност между воденото
ДП № 142/2019г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-С.З. и
деянието, от което се претендират вреди, поради което счита, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Относно искането за съединяване на производствата по настоящото
дело и по търг. д. №20215500901382 по описа на ОС - С.З. на основание
чл.213 от ГПК, процесуалният представител на ищците взема становище, че
действително са налице искове, предявени от наследници на починалия Н. Д.,
с едно и също правно основание, срещу един и същи ответник, основаващи се
на една и съща фактическа обстановка - що се отнася до конкретното ПТП.
Моли съда да има предвид, че по този начин би била ограничена
възможността на ищците да докажат своите твърдения чрез свидетелски
показания. Безспорно, отношенията в едно семейство и това как внезапната и
неочаквана смърт на един от членовете му се е отразила на останалите могат
да бъдат описани най-добре именно от другите членове на семейството. При
положение, че двете производства бъдат съединени, то ще бъде невъзможно
8
съвместяването на две процесуални качества - ищец и свидетел, като по този
начин ищците ще бъдат затруднени в доказването на преживените от тях
болки и страдания, тъй като останалите членове на семейството им също ще
бъдат ищци по същото дело и няма да могат да споделят своите преки и
непосредствени впечатления, излагайки свидетелски показания. От друга
страна, разпоредбата на чл.213 от ГПК не задължава съда да съедини делата,
които имат връзка помежду си, а му дава такава възможност. Счита, че
преценката на съда следва да бъде извършена именно като се имат предвид
евентуалните ползи и негативи за страните при съединяване на делата и в
никакъв случай не следва да се допуска ограничаване на правата на някоя от
страните. Поради посочените причини счита, че не следва да бъде уважено
искането на ответника по чл.213 от ГПК, тъй като по този начин би се
нарушил принципът на равнопоставеност на страните в процеса, като ще се
създадат пречки за доказване на твърденията на ищците.
Смята, че всички възражения на застрахователното дружество относно
наличието на принос на загиналия велосипедист за настъпване на инцидента
са неоснователни и необосновани и следва да бъдат оставени без уважение.
Поддържа, че изцяло отговорен за настъпване на процесното ПТП е
водачът на л.а. „Ф.Г.“, с рег. № X **** КС - И. П. Д.. Велосипедистът Н.Д.Д.
категорично не е допуснал твърдените нарушения на ЗДвП и няма принос за
вредоносния резултат. Велосипедистът не е нарушил разпоредбата на чл.15,
ал.5 от ЗДвП, тъй като на първо място, посочената разпоредба предоставя
възможност („...може да използват..“) на водачите на велосипеди да използват
разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, а не ги
задължава да сторят това, като на следващо място поставя и условие банкетът
да е годен за това („...ако той е годен за това...“), което условие в настоящия
случай също не е изпълнено. Велосипедистът Н. Д. не е нарушил и
разпоредбата на чл.80, т.2 от ЗДвП, тъй като управлявайки велосипеда си,
същият се е движил именно възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение. Въпреки това обаче, водачът на л.а. „Ф.“ не е осигурил
нужната странична дистанция, извършвайки маневрата „изпреварване“, при
което е настъпило и процесното произшествие. Велосипедистът Н. Д. не е
нарушил и разпоредбата на чл.81, т.2 от ЗДвП. Посоченият законов текст
забранява на водача на двуколесно ППС да управлява превозното средство,
без да държи кормилото с ръка. Няма данни водача на велосипеда Н. Д. да е
управлявал велосипеда без да държи волана с ръце. В конкретния случай,
дори да се установи, че Д. е държал кормилото на велосипеда си с една ръка,
то той отново не е нарушил текста на закона, тъй като в него не се изисква
кормилото да се държи с две ръце. В никакъв случай не може да се приемат
твърденията, че велосипедистът е криволичел и не е можел да контролира
праволинейното си движение. На първо място, същите са голословни и не са
подкрепени от каквито и да било доказателства събрани по делото, а освен
това счита, че следва да се има предвид, че Н. Д. е изключително опитен
велосипедист и за него е било напълно достатъчно да държи кормилото на
9
велосипеда с една ръка, за да може да упражнява пълен контрол върху
посоката си на движение. Твърди, че са напълно несъстоятелни и твърденията
на ответника, че приемането на велосипедиста на подсилващи храни -
стафиди, бонбони, поради настъпила умора от дългия преход и от възрастта
си, са го лишили от възможността всеобхватно, внимателно, концентрирано и
непрекъснато да наблюдава пътната обстановка така, че всички препятствия и
опасности за безопасното движение да бъдат възприети своевременно и да
бъдат избегнати. В конкретния случай ударът за велосипеда и велосипедиста
е бил отзад в задната част на велосипеда и предницата на автомобила и Н. Д.
не е имал каквато и да било възможност да предотврати настъпването му, тъй
като не е могъл да възприеме опасността за движението, а и не е бил длъжен.
Счита, че и последното възражение за съпричиняване също е неоснователно.
Относно твърдението на застрахователя, че загиналият велосипедист участвал
в група за тренировка, в която не била създадена организацията, необходима
за тренировъчния процес, предвидена в чл.82 от ЗДвП. Дори и това да е така,
счита, че евентуалната липса на нужната организация за провеждане на
колоездачното събитие не може по никакъв начин да се вменява в
отговорност на Н. Д., понеже той не е бил част от организаторите на
събитието, а просто участник в него. Пострадалият нямал законово вменено
задължение да следи дали провеждането на събитието отговаря на
изискуемата от закона организация.
Предвид изложеното, счита, че с действията си и с поведението си като
велосипедист при процесното ПТП Н.Д.Д. не е допринесъл по никакъв начин
за настъпване на инцидента и за последиците от него, а изцяло отговорен е
водачът на л.а. „Ф.Г.“, с рег. № X **** КС - И. П. Д..
Относно възражението за прекомерност на претенциите на ищците,
счита, че същите отговарят напълно на принципа за справедливост, закрепен
в чл.52 от ЗЗД, и съответстват както на трайната съдебна практика по подобни
казуси, така и на социално икономическата обстановка в страната към датата
на ПТП. Моли съдът да има предвид, че обективният стойностно-паричен
еквивалент за определяне на справедливо обезщетение е закрепен в самия
Кодекс за застраховането под наименованието „лимит на отговорност“. В тази
връзка се позовава на чл.492, т. 1 от КЗ, и излага подробни съображения.
Счита, че размерите на претендираните от ищците обезщетения за
причинените им неимуществени вреди от загубата на баща им са напълно
справедливи и отговарят изцяло на болките и страданията, които са
претърпели и търпят и към момента.
Предвид изложеното, счита за неоснователно направеното с отговора на
исковата молба възражение за прекомерност на исковите претенции.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът поддържа
направеното искане за спиране на производството, както и искането по чл.
213 ГПК. Допълва че в случая е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
за спиране на производството по исковете по чл. 432 КЗ. Излага подробни
10
съображения.
Ответникът счита за неоснователни и необосновани твърденията на
ищците за липса на принос от пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат. Поддържа изцяло направеното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
велосипеда - Н.Д.Д..
Поддържа становището си, че исковите са предявени в изключително
завишен размер, несъобразен с принципа на справедливостта по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и социално - икономическите
условия и стандарт на живот в страната.
С определение № 430/03.10.2022 по т.д. № 1381/2021 г. по описа на ОС-
С.З. е увеличение на предявените искове, като същите да се считат предявени
в пълния размер от по 200 000 лв. за всеки един от ищците - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на застрахователните претенции до окончателното изплащане.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Не е спорно, че ищците Д. Н. М., П. Н. Д., Й. Н. Д., С. Н. Т. и Ц. Д. Ж.
са наследници на починалия Н.Д.Д., видно от Удостоверение за наследници с
изх. № 94-00-2268 от 16.03.2021г., издадено от Община Н.З..
Безспорно е установено, че на 13.03.2021 г., на път II - 66 /С.З. - Н.З./, в
района на км 41 + 000 е реализирано пътнотранспортно произшествие между
лек автомобил „Ф.Г.”, с рег. № X **** КС, с водач И. П. Д. и велосипед „s“,
управляван от Н.Д.Д. - на 70 години, в резултат на което е настъпила смъртта
на велосипедиста. Не оспорва също така, че преди възникване на
произшествието, велосипедистът е изминал с велосипеда 171 километра за
около седем часа, тръгвайки от С. минерални бани, по маршрут Н.З. - село П.
- К. - С.З. - Н.З. - С. минерални бани с обща дължина на маршрута 204
километра.
За лек автомобил „Ф.Г.”, с рег. № X **** КС, с водач И. П. Д., е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите с ответното дружество.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК “Лев Инс“
АД гр. С., получена от застрахователя на 24.03.2021 г., видно от известие за
доставяне № ИД PS 6000 01М1Z0 A, по която е образувана щета № 0000-
1000-01-27-7184.
От писмо изх. № 4728/27.05.2021 г. се установява, че ЗК “Лев Инс“ АД
гр. С. е изискало представяне на допълнителни документи, като било
посочено, че до представянето им не било налице основание да бъдат
уважени предявените претенции. Изисканите документи били изпратени на
11
ответника.
С писмо изх. № 10485/23.11.2021 г. ЗК “Лев Инс“ АД гр. С. е изискало
представяне на заверено копие на влязло в сила заключително постановление
по наказателно производство, заверен препис на присъда срещу водача
деликвент. По образуваната щета не е налице плащане.
С присъда № 3/21.02.2022 г. по НОХД № 19/2022 г. по описа на ОС-
С.З., влязла в сила на 09.03.2022 г., подсъдимият И. П. Д. е признат за виновен
в това, че на 13.03.2021 г., на път II - 66 /С.З. - Н.З./, в района на км 41 + 000 е
реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Ф.Г.”, с
рег. № X **** КС нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП в резултат на което причинил смъртта на
Н.Д.Д. и е осъден на ,,лишаване от свобода за срок от 2 години, като на
основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изтърпяване на наказанието за срок
от 3 години и е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза
се установява, че механизмът на ПТП е следния: на 13.03.2021 г., в светлата
част на денонощието по път 11-66 в посока от запад на изток, около 19:00 ч.
се е движил л.а. Ф.Г. с рег. № X **** КС, управляван от И. П. Д.. Скоростта
му на движение е била около 50 км/ч, а опасната му зона за спиране пред
неподвижно препятствие е била около 33,50 м. Участъка от пътя бил прав, а
пътната настилка била суха. В същото време, в същата посока, пред него се
движил друг л.а ,,Ф.Г.‘‘ с рег. № А *** MX, управляван от -С. Г. М.. По това
време, в същата посока, пред двата леки автомобила, с около 24 км/ч се е
движил велосипед, управляван от велосипедиста Н.Д.Д.. Той участвал към
този момент в колоездачен поход, наречен „Долината на тракийските царе“.
Когато процесният автомобил е бил на около 41,60 - 46,60 м от велосипеда,
предно движещия се лек автомобил е предприел изпреварването му. Водачът
Д. е възприел тази маневра, но не е предприел задействане на спирачната
система и на км 41 велосипедистът бил застигнат от МПС. На около 18,00 -
18,50 м западно от ориентира и на около 0,60 - 0,80 м северно от южната
граница на платното за движение е настъпил заден прав удар между двете
ПС. Мястото на удара е в южната пътна лента. Първоначалният контакт за
автомобила е бил в предна дясна част на автомобила, в областта на
закръглението на предната броня, а за велосипеда - в задното колело. След
този удар е последвал удар с лява страница на велосипеда, в областта на
рамката и на седалката в преден десен калник на МПС, в областта на веждата
(сн. № 6 от фотоалбума) и удар на лявата част на тялото на велосипедиста в
областта на таза с дясната страница на автомобила, в областта на основата на
предна дясна колонка и дясно странично огледало (сн. № 5 от фотоалбума).
Имало е и контакт на лявата страница на велосипеда в областта на стъпенката
на ляв педал с дясната страница на автомобила. След удара, водачът на
автомобила рязко е навил кормилния кръг наляво по посока на движението си
и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е установил в покой.
По късно е преместил МПС в южната пътна лента, там където е описан в
12
протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на напречен
ударен импулс, тялото на велосипедиста и велосипеда са били отхвърлени
напред и надясно спрямо посоката си на движение. Велосипедът се е
установил в покой на южния банкет, така както е описан в протокола за оглед
и е нанесен в мащабната скица, а тялото на пострадалия се е установило също
на банкета, в близост до велосипеда, на около 1,50 - 2,00 м източно от него. В
резултат на ПТП велосипедиста е получил травматични увреждания и на
другия ден е починал в болницата.
Непосредствено преди настъпване на удара, велосипедистът се е
движил по път II -66, в дясната част на южната пътна лента, в посока от запад
на изток. Зад него, в същата посока, в южната пътна лента се е движил л.а.
Ф.Г..
Мястото на удара е настъпил в южната пътна лента и спрямо
елементите на пътното платно се намира:
По дължина на пътното платно - на около 18,00 - 18,50 м. западно от
ориентира Ор.
По ширина на пътното платно - на около 0,60 - 0,80 м. северно от
южната граница на платното за движение.
Пълният спирачен път на дадено ППС представлява общият изминат
път от момента на предприемане на аварийно спиране от водача /момента на
възприемане на опасността или сигнала/ до окончателното му спиране.
Съгласно определението за аварийно спиране процесът на спиране на МПС
съответства на спиране при непрекъснато максимално натиснат спирачен
педал. Пълният спирачен път в съдебната практика се нарича „опасна зона за
спиране” на МПС. Опасната зона реално представлява минимално
необходимото разстояние, необходимо на водача да преустанови движението
на МПС от момента на възприемане на опасността до окончателното спиране.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил е изчислена в
констативно-съобразителната част на заключението. При скорост на
движение 50 км/ч, тя е 33,50 м.
От техническа гледна точка, условието да не настъпи удар между л.а.
,,Ф.Г.‘‘ с рег. № X **** КС с попътно движещия се пред него велосипед е
водачът на МПС да предприеме аварийно спиране, когато е на разстояние до
велосипеда не по- малко от S = 13,85 м.
От техническа гледна точка, опасността за движението на водача на
процесния автомобил е бил моментът, в който водача на предно движещия
автомобил е предприел изпреварване на велосипедиста.
В материалите по делото няма обективни данни, водачът на процесния
автомобил да е предприел някакви маневри непосредствено преди настъпване
на ПТП.
От резултатите при изчисленията в констативно-съобразителната част
на заключението е видно, че към момента на изпреварване на велосипеда от
13
предно движещия се автомобил, процесния л.а. ,,Ф.Г.’’ се е намирал на
разстояние не по-малко от около 41,60 - 46,60 м. от мястото на удара.
Минималното разстояние между МПС и попътно движещия се велосипед,
необходимо на водача при условие, че предприеме аварийно спиране да
предотврати удар с попътно движещия се пред него велосипед е 13,85 м.
Тъй като L = 41,60 - 46,60 м > S = 13,85 м следва извода, че водачът на
л.а. ,,Ф.Г.’’ с рег. № X **** КС е съществувала техническа възможност да
предотврати ПТП, като предприеме своевременно задействане на спирачната
система към момента на възприемане на опасността- предприетата маневра
„Изпреварване“ на велосипеда от предно движещия се автомобил.
След анализ на резултата по-горе, както и резултатите получени при
изчисленията в констативно-съобразителната част на заключението, може да
се направи извода, че причините за настъпване на процесното ПТП са:
Субективните действия на водача на л.а. ,,Ф.Г.’’ с рег. № X **** КС,
който при движението си след л.а ,,Ф.Г.’’ с рег. № А *** MX се е движил на
дистанция по-малка или приблизително същата от необходимата минимална
безопасна дистанция.
Субективните действия на водача на л.а. ,,Ф.Г.’’ с рег. № X **** КС,
който не е предприел аварийно спиране към момента на възприемане на
опасността - предприетата маневра „Изпреварване“ на велосипеда от предно
движещия се автомобил.
На мащабната скица е обозначено местоположението на велосипеда към
момента на удара. Нанесено е и местоположението на велосипеда след удара.
В приложените по делото материали има данни, че попътно пред л.а.
,,Ф.Г.’’ с рег. № X **** КС се движил друг л.а. Ф.Г.. Дистанцията между
двата автомобила е била около 15 - 20 м. Водачът на предно движещия се
автомобил е предприел изпреварване на движещия се пред него вдясно
велосипед, а към този момент процесния л.а. ,,Ф.Г.’’ се е намирал най-малко
на разстояние L = 41,60 - 46,60 м от мястото на удара.
Водачът Д. е имал техническата възможност да възприеме
велосипедиста от положението в което са се намирали двамата участника в
движението непосредствено преди ПТП най- малко на разстояние от 30,13 -
35,13 м.
Тъй като Ьвид. = 30,13 - 35,13 м. > S = 13,85 м. следва извода, че
водачът на л.а. ,,Ф.Г.’’ с рег. № X **** КС е съществувала техническа
възможност да предотврати ПТП, като предприеме своевременно задействане
на спирачната система към момента, в който е имал техническата възможност
да възприеме велосипедиста от положението в което са се намирали двамата
участника в движението.
От техническа гледна точка, опасността за движението на водача на л.а.
Ф. е бил моментът, в който водача на предно движещия автомобил е
предприел изпреварване на велосипедиста. Към този момент автомобила е
14
бил на около 0,60-0,80 м северно от южната граница, а велосипеда е бил на
около 0,70 - 0,90 м северно от южната граница на платното за движение.
Двете ППС са били едно от друго на разстояние около 41,60 - 46,60 м.
ПТП е възникнало в светлата част на денонощието. Пострадалият
Н.Д.Д. е управлявал велосипеда в своята пътна лента, вдясно по посока на
движението, пред л.а. Ф. и е нямал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
Технически правилно е Н.Д.Д., в качеството му на водач на двуколесно
превозно средство да се движи възможно най- близо до дясната граница на
платното за движение.
От обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание се
установява, че мястото на удара е определено по графично-аналитичен начин
приемайки, че лек автомобил „Ф.“ се е движил в дясна пътна лента и имайки
предвид факта, че всички находки изпаднали от велосипеда, включително
самия велосипед, самият велосипедист, опаковка от бонбони са в южния
банкет, т.е. извън платното за движение. Находката в платното за движение –
част от педал е на около 1,3 метра северно от южната граница така, че по
графо-аналитичен начин е посочено най-голямото разстояние, което може да
е за мястото на удара. Предвид местонахождението на находките след удара,
отчитайки инерционната сила на тези предмети е възможно мястото на удара
да е по-вдясно, но не и по вляво от границата на платното за движение. Няма
спирачни следи, които да дават точна и ясна представа. Мястото на удара е в
дясната част на дясната пътна лента. От снимковия материал, който е
приложен в досъдебното производство се вижда, че банкета е затревен и
малко по-напред има храсти и велосипедиста няма как през цялото време да
се движи плътно до границата и линията, той е доста в дясно. Движил се е с
около 24 км/ч, динамичния коридор се изчислява, ако има странично местене
и той се е движил достатъчно право. Категорично има достатъчно
разстояние, видно от мащабната скица, има достатъчно разстояние в ляво до
оста. Изчислението, което е посочено за мястото на удара между двете
превозни средства е с 10 см. застъпване, има достатъчно разстояние до
прекъсната линия.
Уточнява, че в банкета е абсолютно невъзможно да се движи, затревено
е с храсти. За да е годен един банкет за ползване от двуколесни превозни
средства трябва да е асфалтиран или с друг вид настилка подобна, едно
двуколесно превозно средство при друг вид настилка ще създаде условия за
загуба на устойчивост. Пострадалият е участвал в маратон и неговата цел е да
управлява с някакво темпо, няма как непрекъснато да влиза и излиза от
банкета, като тогава загубата на устойчивост му е гарантирана. Принципно
говорим, че може да прецени, че това създава опасност за движение на тези
около него, като има препятствие на банкета той трябва да влиза и излиза
непрекъснато и ще доведе до гарантирана промяна на траекторията. По
възражението, че е управлявал с една ръка, няма обективни данни, че е
15
управлявал с една ръка. В момента на удара, велосипедът е бил успоредно на
платното за движение. Няма обективно данни да е държал бонбони.
Уточнява, че ако някой велосипедист държи бонбон в ръка по време на удар,
той следва да остави следа, като в протокола за оглед има описано в долна
част на дясна колонка, което е невъзможно, ако не е притисната ръката и той
да стиска бонбона. Запознах се със съдебно – медицинската експертиза,
защото е важно да определя движението на тялото към момента на удара и
най-голяма травма на велосипедиста е в лява част на таза и допускам, че тези
бонбони са били в ляво прикрепени и при удара оставя тази следа от
притискане на тялото в автомобила. Не са налице данни велосипедистът да е
криволичил.
От показанията на свидетелката Д. Р.М. се установява, че познава
семейството от 30 години , като е приятелка с дъщерите му. Сочи, че са били
много сплотени, като пострадалият е държал децата от двата му брака да са в
отлични отношения и са празнували заедно семейни празници. Втората му
съпруга е приемала много добре децата от първия му брак и една от дъщерите
му е живяла с тях няколко години. Твурди, че са прилели тежко загубата. Към
момента на ПТП Н. живеел със съпругата си Ц.. П. живее в с. С., а С. живее в
гр. Р.. Й. и Д. живеят в Г. около 25 години, идват си всяка година, един - два
пъти в годината си идват.
От показанията на свидетеля С. К.Х. се установява, че познава
семейството от 2006 г., като по състезания е идвал със съпругата и дъщеря му
от втория брак. Познава и дъщерите от първия му брак, като е гостувал, често
на семейни празници в дома им. Посочва, че пострадалият много е разказвал
за дъщерите си по време на тренировки. Описва го като сплотяващ
семейството човек, като не е имало разделение на децата. Твърди, че за
семейството е било голям шок. Посочва, че посещава семейството след
инцидента. Ходил е на тренировка с П. и се е чувствала много зле, С. също.
От показанията на свидетеля И. П. Д. се установява, че е причинил
ПТП. Посочва, че е на 13.03.2021 г. е закупил автомобила с един приятел и
към 13.30 ч. са тръгнали да се прибират за Бургас. На около 10-15 км. извън
С.З., по стария път за Н.З., приятелят му е карал напред, а той е карал на
дистанция след него. Имало колоездач, който приятелят му избегнал. Твърди,
че минавайки явно по – близо до велосипедиста го е закачил с огледалото.
Сочи, че той се наклони към колата, след което е паднал в канавката, като
двете коли са спрели, върнали са се назад и са се обадили на ,,Спешна
помощ‘‘, която е откарала по страдалия. Пристигнала е полиция. Твърди, че
на колата от дясната страна на самата колонка е имало бонбони, като е
посочил да се запише в протокола. Предполага, че велосипедистът е белил
нещо, правил е в момента и нещо е станало, за да стане така. Управлявал е
автомобила с 40-45 км/ч., като е забелязал колоездача на 10 – 15 метра, който
се е движел на платното нормално. Кавтомобилът пред него го е заобиколил.
В момента на изпреварването се опитал да го заобиколи, защото видял
някакво накланяне. Сочи, че велосипедистът ,,дойде към колата, аз няма как
16
да го избегна след като в последния момент стана. Цялото тяло с колелото
заедно се наклони към моята кола. Незнам дали е завил с кормилото, но дойде
към мен. Аз избегнах удара, но го закачих с огледалото и го съборих. Аз
отидох в насрещната лента, за да избегна удара. Изведнъж стана това нещо.‘‘
Твърди, че се е движил в дясната пътна лента на около метър отстрани,
а не към банкета.
Пред него приятелят му е управлявал автомобила си, а пред него е
имало товарен автомобил, който също е виждал, тъй като е прав участък от
пътя. Възприел е отдалеч велосипедиста, защото приятелят му се движи на
разстояние около 15 метра. Товарният автомобил е бил далеч, като е виждал
задната му част. Не е възприел товарният автомобил да е да заобикалил
велосипедиста. Твърди, че е от С.З. до мястото на удара е нямало друг
велосипедист. Колоездачът е бил без жилетка и без някой да го съпровожда.
Накланянето е възприел, когато предната част на автомобила му е минала и
велосипедиста е бил до огледалото. Тогава е завил волана наляво и колата се
е изнесла на дясната страна.
От показанията на свидетеля С. Г. М. се установява, че се е движил пред
автомобил на И. П. Д., като при излизане от селото са се движили с 50 км/ч.
Пред него се е движил минИ. с тъмни стъкла и не е имал видимост, като в
момента, в който е минал минИ.ът е забелязал велосипедиста. Сочи, че е
управлявал велосипеда с една ръка, като с другата е ядял нещо и е криволичил
по пътното платно. Твърди, че е кривнал за да го заобиколи, но приятелят му
е завъртял волана и го е засякъл със страничното огледало. Подали сигнал на
телефон 112. Твърди, че е имало разпръснати бонбони и ядки до колата.
Предполага, че в този момент е ял нещо. Сочи, че е професионален шофьор и
бързата му реакция се е наложила, защото велосипедистът е криволичил и е
завъртял волана към насрещната лента. Приятелят му не е успял да избегне
удара. Твърди, че минИ.ът не е подал пътепоказател при заобикаляне на
велосипедиста, но няма ясен спомен за това. Велосипедистът се е движил на
разстояние между 50 – 60 см. от края на пътното платно по посока към
колите.
След гласните показания по делото вещото лице уточнява, че
първоначалният удар за велосипеда е бил в задната му гума. Водачът на
автомобила е възприел едва движението на тялото и той го е възприел в този
момент. Ако го беше видял преди това щеше да направи опит да забави
скоростта, а той само кривва. Той го е възприел, но много късно и е нямал
време за реакция поради късното възприемане. Категорично велосипедът се е
движил в близост до банкета, всички следи са в банкета, дори въпросните
бонбони са в дясната граница на платното за движение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
17
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП –13.03.2021 г.
за лек автомобил марка „Ф.Г.”, с рег. № X **** КС с водач И. П. Д. е налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите с ответното дружество.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили
претенцията, която е получена от застрахователя на 24.03.2021 г., видно от
известие за доставяне № ИД PS 6000 01М1Z0 A.
По случая е заведена щета с щета № 0000-1000-01-27-7184, по която
застрахователят е изискал документи. Не е осъществено плащане по същата.
Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на
ищеца се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил И. П. Д.,
което е установено с влязла в сила присъда № 3/21.02.2022 г. по НОХД №
19/2022 г. по описа на ОС- С.З., което се ползва със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
18
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
По отношение на Ц. Д. Ж.:
Съдът съобрази отношенията между ищцата и пострадалия, които са
били съпружески, сплотени и любящи, като двамата са участвали във
възпитанието и отглеждането на детето им, както и в грижата за трите му
дъщери от първия му брак. Загубата на любим човек е винаги болезнено
събитие, но в случая ищцата е лишен от не само от съпругата си, но и
партньор, участващ активно в съзряването на децата им. Безспорно ролята на
двама родители като фигури, участващи в живота на децата е от
изключително значение за правилното им физически и психологическа
съзряване. Ищцата е лишена от моралната подкрепа и грижа, която
пострадалият е проявявал към нея като партньор и баща на децата.
Съдът като взе предвид претърпените от ищцата болки и страдания и
обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на нейния съпруг е в размер на по 180 000 лв., като над тази сума
180 000 лева до претендираните 200 000 лева иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на Д. Н. М., П. Н. Д. и Й. Н. Д. и С. Н. Т.:
В случая, съдът взе предвид, изключително близките отношения между
ищците и техния баща, с който са поддържали постоянни и топли отношения.
Привързаността била силна и взаимна, съществували отношения на обич и
разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна
близост и уважение. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното
отнемане на баща е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява
неимоверни страдания. Съдът счита, че несъмнено загубата на родител и то
по такъв непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки и страдания и
прави преждевременната му загуба особено тежка. Връзката ,,баща – деца”
освен кръвна е и емоционална и житейски предполага, че физическата загуба
на баща би причинила в най-голяма степен страдания на неговите деца.
Ето защо, съдът като взе предвид претърпените от ищците болки и
страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи,
приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на
ищците вследствие на смъртта на техния баща е в размер на 180 000 лв. за
всяка една от тях, като над тази сума 180 000 лева до претендираните
200 000 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
19
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от
страна на вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в
неизползване на пътния банкет по посока на движението, както и че не е
държал кормилото на велосипеда с две ръце, а е приемал храна. Посочва и
нарушение на разпоредбата на чл. 82 от ЗДвП, а именно, че велосипедите са
се движили в група без придружител с автомобил или мотоциклет.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗДвП, а
именно, когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея,
водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства
може да използват за движение разположения отдясно по посоката на
движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на
другите участници в движението.
В настоящия случай от заключението и обясненията, дадено от вещото
лице в съдебно заседание се установява, че пътния банкет е негоден за
използване и поради това придвижването по него е невъзможно.
Пострадалият се е движил Категорично велосипедът се е движил в близост до
банкета.
По делото не е установено от ответника, чиято е доказателствената
тежест, пострадалият да е приемал храни. Няма обективни данни, че е
управлявал с една ръка. Вещото лице уточнява, че в момента на удара,
велосипедът е бил успоредно на платното за движение. Няма обективно
данни да е държал бонбони. Сочи, че ако някой велосипедист държи бонбон в
ръка по време на удар, той следва да остави следа, като в протокола за оглед
има описано в долна част на дясна колонка, което е невъзможно, ако не е
притисната ръката и той да стиска бонбона. Запознах се със съдебно –
медицинската експертиза, защото е важно да определя движението на тялото
към момента на удара и най-голяма травма на велосипедиста е в лява част на
таза и допускам, че тези бонбони са били в ляво прикрепени и при удара
оставя тази следа от притискане на тялото в автомобила. Не са налице данни
велосипедистът да е криволичил.
20
Не е налице и нарушения на чл. 82 от ЗДвП, тъй като поделото не се
установи движение на велосипедисти в група. Напротив, от събраните гласни
доказателства се установява, че пострадалият е бил е сам.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая ищците претендират лихва за забава от датата на уведомяване
на ответното дружество – 24.03.2021 г. От представените доказателства се
установява, че на 24.03.2021 г. ответното дружество е уведомено за
настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се
начислява лихва за забава.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищците
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, които са в размер на 4 977
лева за всяка една от тях, съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на
ответника разноски в размер на 571 лева, съразмерно отхвърлената част от
иска.
По възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът счита същото за
неоснователно. Видно от 2 броя договори за правна защита и съдействие
ответникът претендира общо 4 960 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, което не се явява прекомерно, съгласно чл. 7, ал. 5 от
Наредба № 1/09.07.20004 г.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
21
власт, сумата от 36 000 лв. за държавна такса, както и сумата от 225 лева
за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда,
съразмерно уважената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ********, представлявано от М.С.М.Г., П.В.Д., С. Н. А. и
В.В.И. да заплати на Д. Н. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Е.,
общ. Н.З., П. Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Н.З., ул. ****,
Й. Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Н.З., ул. „Ш.“ № 4, С. Н.
Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. *****, и четирите в
качеството на наследници (дъщери) и Ц. Д. Ж., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Н.З., ул. „Ш.“ № 4, в качеството на наследник /съпруга/
на починалия Н.Д.Д., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Н.З., сумата от по
180 000 лева за всяка от ищците, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди - болки и страдания, от загубата на техният баща,
вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 24.03.2021 г. - датата на предявяване на писмени
застрахователни претенции от увредените лица, до окончателното изплащане
на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 180 000 лева до
претендираните 200 000 лева за всяка една от ищците, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ******** да заплати на Д. Н. М., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. Е., общ. Н.З. сумата от 4 977 лева, представляваща
разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ******** да заплати на П. Н. Д., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Н.З., ул. **** сумата от 4 977 лева, представляваща
разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ******** да заплати на Й. Н. Д., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Н.З., ул. „Ш.“ № 4 сумата от 4 977 лева, представляваща
разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ******** да заплати на С. Н. Т. , с ЕГН: **********, с
22
постоянен адрес: гр. Р., ул. ***** сумата от 4 977 лева, представляваща
разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ******** да заплати на Ц. Д. Ж., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Н.З., ул. „Ш.“ № 4 сумата от 4 977 лева, представляваща
разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. Н. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Е., общ.
Н.З., П. Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Н.З., ул. ****, Й. Н.
Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Н.З., ул. „Ш.“ № 4, С. Н. Т., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. ***** и Ц. Д. Ж., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Н.З., ул. „Ш.“ № 4 да заплатят на
„З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
******** сумата от 571 лева, представляваща разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ******** да заплати да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, сумата от 36 000 лева за държавна такса,
както и сумата от 225 лева лв. за възнаграждения на вещи лица, платена
от бюджета на съда, съразмерно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
23