№ 10208
гр. С, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110127588 по описа за 2022 година
при секретаря ДТ, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 27588 по описа за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от СР, гражданин на РФ
родена на ********** г., със съдебен адрес: гр. С, ул. „П“ № 9, бл. 1, вх. Б, ет. 2, офис 4
против „Б Е“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, А С, бул. „Б“ № 1 с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 7,
§1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 400,00 €
/четиристотин евро/, представляваща обезщетение на основание Регламент (ЕО) 261/2004г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за закъснение на полет FB619 от
30.06.2017 г. от летище Б до СП, П, ведно със законна лихва от 11.02.2022 г. до изплащане
на вземането, както и за сумата от 237,54 лева, представляваща мораторна лихва за пЕиода
от 08.02.2019 г. до 03.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6971/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че е страна по договор за въздушен превоз сключен с ответника, за
редовен полет FB619 по направление Б - СП, П, определен за изпълнение по разписание на
30.06.2017 г. с планиран час на излитане 08,50 часа и планиран час на кацане – 11,40 часа
местно време. Посочва, че в деня на полета се явил на летището навреме и полетът бил
осъществен, но това се случило с голямо закъснение по вина на ответника – вместо в
посочения час за излитане самолетът излетял от летище Б в 22,58 часа на 30.06.2017 г.
Твърди, че на 08.02.2019 г. ответникът е направил извънсъдебно признание относно
дължимостта на претендираното с исковата молба обезщетение, но въпреки това не
предприел действия по изплащане на същото, поради което предявява претенция за
заплащане на обезщетението в пълен размЕ, както и претендира обезщетение за забава от
датата на поканата. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника. В
1
постъпилото по делото писмено становище с вх. № от 21.10.2022 г. предявените искове се
оспорват като неоснователни. Оспорва наличието на валидно учредена представителна
власт на процесуалния представител на ищеца. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва между страните по делото да е налице валидно възникнала облигационна
връзка. Твърди, че не се установява ищецът да е изпълнил задължението си да се яви
достатъчно време преди часа за изпълнение на полета на съответното летище. Оспорва да е
бил поставян в забава. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен по реда на чл. 422 ГПК е иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. "б" от
Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Предявеният иск е допустим – исковата молба е депозирана е в срока по чл. 415 ГПК и
има за предмет именно вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
От представената разпечатка на хартиен носител на електронен билет, издаден от
„Международен туристически център“ ООД се установява, че между страните е сключен
договор за въздушен превоз за полет FB619 от летище Б до СП на 30.06.2017 г. с час на
заминаване – 08:50 ч. и час на пристигане – 11:40 ч. Наличието на валидно правоотношение
между страните е видно и от представеното на хартиен носител електронно изявление от
ответника, с което се признава, че на пътници, сред които и ищцата се дължи обезщетение
именно за полет FB619 от летище Б до СП на 30.06.2017 г. Ответникът не е оспорил
своевременно изявлението да изхожда от негови представители, поради което и съдът
намира същото за извънсъдебно признание както на наличието на договорно
правоотношение с предмет извършване на въздушен превоз именно с процесния полет, така
и на реализирането на фактическия състав, пораждащ правото на ищцата да получи
обезщетение, вкл. явяването на пътника своевременно за полета и закъснение при
реализиране на полета. Последното се установява и от представеното от ищцата и
неоспорено от ответника електронно писмо от ОпЕатора на Летище Варна и Летище Б –
„Фрапорт Туин Стар Еърпорт“ АД, видно от което полет FB619 на ответната авиокомпания
е планиран за излитане на 30.06.2017 г. от 08:50 ч., а е излетял на 30.06.2017 г. в 22:58 ч.
Не е спорно, че разстоянието между двете летища е над 1500 км.
В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. е предвидено правото на пътника да получи обезщетение
за причинените му вреди в размЕите, предвидени в чл. 7, при отмяна на полета /чл. 5/ и при
отказан достъп до борда /чл. 4/. По отправено преюдициално запитване относно
приложението на Регламент /ЕО/ 261 /2004 г. съдът на ЕО с решение от 19.11.2009 г. по
съединени дела С-402/07 и С-423/07 дава задължително тълкуване на разпоредбите членове
5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г., съгласно което посочените норми трябва да се
прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат
правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на
време, равна на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт
на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по
разписание. В тази връзка при закъснение на полет в рамките на Общността над 1500 км.,
пътниците имат право на обезщетение в размЕ на 400 евро на основание чл. 7, параграф 1, б.
„б“ от Регламента. Предвид посоченото за ответника е възникнало задължение да заплати
обезщетение в полза на ищцата в качеството на пътник на полета, реализиран на
30.06.2017 г. от летище Б до СП със закъснение повече от 3 часа в размЕ на 400 евро.
Валидно възникналото вземане на ищеца ответникът не твърди и не установява да е
погасил чрез плащане.
Направените от ответника възражения за погасяване на вземането по давност не следва
2
да бъдат обсъждани, тъй като са релевирани извън срока за отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК.
С оглед гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен.
Основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава плащането на
главното вземане. Налице е надлежно отправена до ответника покана, която е достигнала до
ответното дружество на 08.02.2019 г. видно от писмото от 08.02.2019 г. от ответника, с
което се признават за основателни исканията за обезщетения за закъснелия полет на
пътници, сред които и ищцата. Предвид посоченото ответникът е изпаднал в забава и дължи
да обезщетение за забава, което съдът на основание чл. 162 ГПК определя на 237,88 лева, за
пЕиода от 08.02.2019 г. до 03.02.2022 г., поради което следва да бъде уважен предявения иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в пълния му по-нисък размЕ от 237, 54 лева.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по
делото разноски, за чието извършване са представени своевременно доказателства, а именно
за държавна такса в размЕ на 25 лева и 300 за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство и за исковото производство за държавна такса в размЕ на 25 лева и 400 лева за
адвокатско възнаграждение. Не следва да бъде уважено възражението за прекомЕност на
адвокатското възнаграждение с оглед уговарянето му в минимален размЕ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 7, §
1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети Б Е АД, ЕИК ***, дължи на СР, гражданин на РФ родена
на ********** г., със съдебен адрес: гр. С, ул. „П“ № 9, бл. 1, вх. Б, ет. 2, офис 4 сумата от
400,00 € /четиристотин евро/, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB619 от
30.06.2017 г. от летище Б до СП, П, ведно със законна лихва от 11.02.2022 г. до изплащане
на вземането и сумата 237,54 лева, представляваща мораторна лихва за пЕиода от
08.02.2019 г. до 03.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6971/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б Е“ АД, ЕИК *** да заплати на СР,
гражданин на РФ родена на ********** г., със съдебен адрес: гр. С, ул. „П“ № 9, бл. 1, вх. Б,
ет. 2, офис 4, сумата 425 лв разноски за исковото производство, както и 325 лв разноски за
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3