Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
03.05.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1150 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.124, вр. чл.97 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на М.Д. ***, подадена чрез пълномощника й адв.М.Д.Д., против Заповед №4381 от 25.10.2021 г. на Директора на Агенция „Митници”.
Жалбоподателката оспорва заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, на основанията, визирани в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК – съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Излага съображения, че вмененото й дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл било хипотеза, която по никакъв начин не се подкрепяла от събраните по дисциплинарната преписка доказателства. Твърди, че описаната в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка не отговаряла напълно на действителната такава. Участието на жалбоподателката в администрирането и движението на НП №1154/2019 г. се заключавало в два факта – изготвянето на служебна бележка рег.№32-323732/11.11.2019 г., подписана от И. П.– и.д. началник на МРР Южна морска, ГДМРР, и съгласуване на съпроводително писмо рег.№32-196315/09.07.2020 г., съставено от Г.И.– мл.експерт в сектор АНДРО, подписано от Д. С. – и.д. началник на отдел МРР Южна морска. Това било цялото участие на жалбоподателката в случая и всички останали описани в заповедта факти били ирелевантни към вмененото й дисциплинарно нарушение. Твърди, че към датата на депозиране на жалбата срещу НП №1154/2019 г., извършено на 07.07.2020 г., 10 месеца след влизане в сила на НП, за жалбоподателката и за цялата администрация на ТД „Южна морска“ това НП било със статус на влязло в сила на основание чл.232, ал.2 от ЗМ, и напълно законосъобразно били предприети действия по изпълнението му. Твърди също, че приетата за дата на извършване на дисциплинарното нарушение 07.07.2020 г. не била прецизна, като будело недоумение кога Д. е допуснала и извършила дисциплинарното нарушение, за което е наказана. Липсата на конкретна дата на извършване на нарушението не позволявало преценка относно спазването на сроковете, визирани в чл.94 от ЗДСл. Твърди се, че едногодишният срок от извършване на нарушението бил изтекъл и по отношение на жалбоподателката, и на това основание заповедта следвало да бъде отменена.
В жалбата се твърди, че при издаване на обжалваната заповед били допуснати и съществени нарушения на процесуални правила. В нарушение на чл.97, ал.1, т.5 от ЗДСл, заповедта не съдържала конкретизация на виновно нарушените служебни задължения и етичните правила на кодекса за поведение на държавните служители. Това било съществен порок във формата, тъй като накърнявало правото на защита на служителя, който фактически не бил известен за причините, довели до санкционирането му и бил лишен от възможността да ангажира доказателства, опровергаващи изложеното от административния орган. Твърди се, че не били налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката и заповедта за това била незаконосъобразна. Разпоредбата на чл.89, ал.2 от ЗДСл изброявала основанията за възникване на дисциплинарна отговорност, а по аргумент от чл.89, ал.1 от ЗДСл било необходимо деянието да е извършено виновно. В оспорената заповед липсвали мотиви за вината на жалбоподателката, а без мотиви за виновното поведение на държавния служител не бил налице елемент от фактическия състав на дисциплинарното нарушение.
Грубо бил нарушен и прокламирания в чл.8, ал.2 от АПК принцип сходните случаи да се третират еднакво при сходни условия, тъй като в дисциплинарната преписка били налични данни и доказателства, че служител на отдел ФУСРС не знае, че оригинала на АНП не е в поверения й отдел, друг държавен служител, процесуален представител, не оспорва срока на влизане в сила на НП, трети извършва реализация на стока, без да има АНП и др.
Претендира се оспорената
заповед да бъде отменена.
Ответникът, Директор на Агенция „Митници”, чрез процесуален представител по делото и в депозирани от същия писмени бележки, излага доводи за неоснователност на жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
М.Д.Д. е държавен служител в Агенция „Митници“, назначена със Заповед на Директора на Агенция „Митници“ (л.380), считано от 01.08.2012 г. Със Заповед за изменение на служебно правоотношение №2235/28.07.2021 г. на Директора на Агенция „Митници“ (л.243), същата последно е преназначена на длъжност: старши инспектор в Агенция „Митници“, в Сектор „Административнонаказателна дейност и разследващи органи“ (АНДРО), Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, Централно митническо управление, считано от 31.07.2021 г.
По делото е представена (л.229-231) Длъжностна характеристика на длъжността старши инспектор в Агенция „Митници“, Сектор АНДРО, Отдел МРР Южна морска, утвърдена от Главен секретар на Агенция „Митници“, с която М.Д.Д. е запозната срещу подпис на 13.02.2020 г.
Представен е и утвърдения от Министъра на финансите със Заповед №ЗМФ-109/09.02.2016 г. (л.845) Кодекс за поведение на митническия служител (л.846-849) и подписана от М.Д.Д. Декларация (л.234) за запознаването й с него на 23.03.2016 г.
Видно от представения по делото Доклад рег.№32-319466/08.10.2021 г. (л.26-49), изготвен от държавен инспектор и главен инспектор в Инспекторат по чл.46 от ЗА в АМ, и приложенията към същия, в изпълнение на резолюции от 10.08.2021 г. на Директора на Агенция „Митници“, по повод постъпили сигнали от Н. Т., е била извършена проверка по сигнал, която е установила подробно обстоятелства във връзка с продажба на търг на лек автомобил с ДКН СТ 9796 АМ, отнет в полза на държавата от Н. Т. с Наказателно постановление №1154/18.04.2019 г., издадено от и.д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, ГД МРР (считано от 31.07.2021 г. – Отдел МРР, ТД Митница Бургас).
Докладът е адресиран до Директора на Агенция „Митници“, който е поставил резолюция за одобрение от дата 08.10.2021 г. В Доклада се съдържа и саморъчно вписан текст (л.26, стр.2) с дата 14.10.2021 г., че М.Д.Д., ст.инсп. в ТД на Агенция „Митници“ е запозната с преписка №32-319466/08.10.2021 г. и материалите към нея.
Като приложения към Доклада са представени писмени доказателства, включително: Наказателно постановление №1154/2019 от 24.06.2019 г., издадено от и.д.Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ (л.70-72), съдържащо на първата си страница вписан текст, че на основание чл.232, ал.2 от ЗМ, наказателното постановление влиза в сила два месеца след издаването му, с дата 30.10.2019 г., положени подпис и печат; Приемо-предавателен протокол №6 от 11.11.2019 г. (л.76-77), с който М.Д. – старши инспектор в сектор АНДРО, ТО „МРР Южна морска“ предава на Е. А.– старши експерт в отдел ФУСРС, ТД „Южна морска“ изброени с номерата си административнонаказателни преписки, образувани по описа на ЦМУ, Агенция „Митници“, с влезли в сила наказателни постановления, включително АНП номер 1154 от дата 18.04.2019 г.; Докладна записка Рег.№32-34188/31.01.2020 г. (л.82), с която Директорът на ТД Южна морска е уведомен от зам.-директора, че с Наказателно постановление №1154/2019 г., влязло в законна сила на 26.08.2019 г. е отнето МПС – лек автомобил с регистрационен номер СТ 9796 АМ и моторното превозно средство е свободно за реализация; Заповедта на Директора на ТД Южна морска от 29.01.2021 г. (л.115) за провеждане на публичен търг с тайно наддаване за продажба на стоки – автомобили, отнети или изоставени в полза на държавата по водени от митническите органи производства; документи във връзка с провеждането на търга; Постановление за възлагане от 26.02.2021 г. (л.123), с което на основание чл.253 от ДОПК лек автомобил с рег.№СТ 9796 АМ се възлага на дружество купувач.
Като част от дисциплинарната преписка са представени също: Жалба (140-141) от Н. Т. Т., подадена чрез адвокат С. М. П., против Наказателно постановление №1154/2019 г., регистрирана в ТУ Южна морска под вх.№32-193806/07.07.2020 г.; разпечатка от информационна система АИДА (л.139), от която е видно постъпването и вътрешната адресация на жалбата; писмо Рег.№196 315 от дата 09.07.2020 г. (л.143), с което жалбата на Н. Т. Т. против НП №1154/2019 г., ведно с цялата административнонаказателна преписка, съдържаща оригинални документи – общо 36 броя листа, е изпратена по компетентност на Районен съд – Свиленград; Решение №148/17.08.2020 г. (л.148-176) по АНД №366/2020 г. на Районен съд – Свиленград, с което НП №1154/2019 г. е отменено в частта му на отнемане в полза на Държавата от Н. Т. Т. на лек автомобил с рег.№СТ 9796 АМ, със заверка за влизане в сила на 22.02.2021 г. и писмото (л.154) с вх.номер от 02.03.2021 г., с което това влязло в сила решение е изпратено за сведение и изпълнение на Отдел МРР Южна морска.
Събрани са и многобройни писмени обяснения, становища, докладни записки от служители, включително писмени обяснения от М.Д.Д. (л.203-210), депозирани до Директора на Агенция „Митници“ на 18.10.2021 г. по дисциплинарната преписка.
Представено е също така писмо рег.№32-319679/08.10.2021 г. (л.227), връчено на М.Д.Д. срещу подпис на 11.10.2021 г., с което същата се уведомява за открита срещу нея процедура за ангажиране на дисциплинарна отговорност и на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл се кани на конкретни дата и час за запознаване с материалите по преписката и за изслушване от Директора на Агенция „Митници“. Съставен е и Протокол №П-87/32-326711 от 14.10.2021 г. (л.225), подписан от държавен служител М.Д. и Директора на Агенция „Митници“, удостоверяващ изслушването на служителя, проведено на 14.10.2021 г. от 15.50 до 16.30 часа в сградата на Централно митническо управление в гр.София и даването на същия на срок до 12.00 часа на 18.10.2021 г. за представяне на писмени обяснения.
В дисциплинарната преписка се съдържат и справки за ползваните от служителя М.Д.Д. в периода от 07.07.2020 г. до 22.10.2021 г. отпуск по чл.56, ал.1 от ЗДСЛ (л.235) и болнични (л.236), като допълнително по делото са представени (л.826-843) и заповедите за разрешаване ползването на отпуск и болнични листи.
Със Заповед №4381 от 25.10.2021 г. на Директора на Агенция „Митници” е ангажира дисциплинарната отговорност на М.Д.Д. по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, като на основание чл.90, ал.1, т.1 от същия закон й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”. Заповедта е връчена срещу подпис на лицето на 26.10.2021 г. в 14.30 часа, видно от отбелязването под текста й.
Жалбата против заповедта е депозирана на 09.11.2021 г. чрез ЦМУ Агенция „Митници“, където е регистрирана под вх.№32-355457 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, а в случая не се спори и е установено от писмените доказателства, че орган по назначаването на жалбоподателката като държавен служител се явява Директорът на Агенция „Митници”.
Заповедта е издадена в писмена форма, подписана от издателя си и съдържа всички изискуеми от специалната разпоредба на чл.97, ал.1, т.1 - т.7 реквизити. В нея са посочени трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган, датата на издаването, трите имена и длъжността на наказвания държавен служител, описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, служебните задължения, които са били виновно нарушени, видът на наказанието и правното основание за налагането му.
Неоснователно е възражението на оспорващата, че заповедта не съдържала конкретизация на виновно нарушените служебни задължения и етичните правила на кодекса за поведение на държавните служители, което накърнявало възможността й да разбере защо е санкционирана и правото й на защита. Заповедта е подробно мотивирана, чрез последователно излагане на приетата за установена от дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка, като в съдържанието й ясно са изложени деянията на държавния служител, възприети като нарушение на служебната дисциплина, включително с посочване с началната и крайната дата на периода, в които е осъществено противоправното поведение, изразено чрез бездействие. Наведеното в жалбата възражение за описани в заповедта факти, които са ирелевантни към вмененото на оспорващата дисциплинарно нарушение, не се споделя от съда като основание за отмяна на заповедта поради липса на мотиви. Подробното излагане на всички обстоятелства относно движението на административнонаказателната преписка по издаване на НП №1154/2019 г. и неговото съдебно обжалване, както и относно продажбата чрез търг на отнетия с това НП лек автомобил от физическо лице, е извършено с цел по-голяма яснота за резултата от противоправното поведение на служителя, и не може да се приеме за неотносимо към вмененото на жалбоподателката дисциплинарно нарушение.
Развитите в процесната жалба съображения, че доколкото към 07.07.2020 г., когато е депозирана жалбата на Н. Т. Т. срещу НП №1154/2019 г., последното било със статус влязло в сила, то напълно законосъобразно били предприети действия по изпълнението му, са без значение за дисциплинарната отговорност на служителката. Фактическите обстоятелства са възприети правилно от страна на дисциплинарнонаказващия орган и същите се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Дисциплинарната отговорност на държавния служител М.Д.Д. е ангажирана за това, че като старши инспектор в сектор „Административнонаказателна дейност и разследващи органи“ (АНДРО) на отдел МРР Южна морска, ТД Южна морска, на който на 07.07.2020 г. е била възложена задача за действие по компетентност по подадена от Н. Т. Т. жалба срещу Наказателно постановление №1154/2019 г., и който е бил отговорен за изпълнението на задачата, в периода от 07.07.2020 г. до 26.02.2021 г. – датата на Постановление за възлагане на собствеността на отнетото МПС на определеното за купувач лице, е появила бездействие, изразяващо се в непредприемане на каквито и да било действия за уведомяване на и.д. началника на отдел МРР Южна морска за обстоятелствата, че НП се обжалва, след като е отбелязано, че е влязло в сила, в резултат на което бездействие се е стигнало до продажбата на търг на моторното превозно средство, отнемането на което с НП е било отменено по съдебен ред. Дисциплинарният орган е възприел, че служителката не е изпълнила служебните си задължения с необходимия професионализъм, с което е нарушила принципите за добросъвестност и отговорност (съгласно чл.5, ал.2, предл.първо и чл.2, т.3 и т.6 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация), и е нарушила и чл.11 от Кодекса за поведение на митническия служител, и изброените в заповедта задължения (т.V.14 по отношение на проследяването на административнонаказателните преписки; т.V.15; т.V.17 и т.VII.2) от Длъжностната си характеристика.
Настоящият съдебен състав не споделя и възражението на оспорващата, че не са били налице основания за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. От събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 07.07.2020 г. подадената от Н. Т. Т. жалба вх.№38-193806/07.07.2020 г. срещу Наказателно постановление №1154/2019 г. е възложена по компетентност на М.Д. от Началника на сектор „Разузнавателна информация и анализ на риска“ Димитър Станков. Видно от представените по делото Правила за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в Агенция „Митници“ (л.487 и сл.), утвърдени със Заповед №ЗАМ-469/3291709/21.05.2015 г. на Директора на Агенция „Митници“ (л.486), в текста на чл.38, ал.1 е предвидено, че регистрираните входящи документи се насочват от лицата по чл.10 към съответните длъжностни лица за поставяне на резолюция чрез електронния обмен на съобщения на АИС, а в ал.4 е посочено, че когато в резолюция са посочени двама или повече изпълнители, първият е водещ и е отговорен за изпълнението на цялата задача в определения срок, осъществявайки необходимата съгласуваност между звената, включително и посочените след него в резолюцията изпълнители. Въз основа на тези вътрешни правила, правилно дисциплинарнонаказващият орган е приел, че именно служителят М.Д.Д. носи отговорността за изпълнението на задълженията по възложената й задача, включително осъществявайки координация или контрол върху четиримата служители – Ц. Д., Е. Г., Г.И. и С.Я., на които същата впоследствие е резолирала постъпилата жалба. Установено е, че към момента на постъпване на жалбата срещу Наказателно постановление №1154/2019 г., административнонаказателната преписка по издаването му, със същия номер, която е следвало да бъде окомплектована с жалбата и изпратена в съда, не се е намирала в отдел АНДРО, тъй като в оригинал е била предадена от служителя М.Д.Д. на Отдел „Финанси, управление на собствеността и разпореждане със стоки“ (ФУСРС) в същата Териториална дирекция, като НП е било прието за влязло в сила, и въз основа на това са били предприети последващи действия по продажба на отнетия с него лек автомобил. По несъмнен начин е установено също, че липсват писмени доказателства – служебна бележка или отразяване в електронната система, които да удостоверят, че оригиналът на административнонаказателната преписка (АНП) е бил изискан обратно от Отдел ФУСРС, за да бъде предоставен в отдел АНДРО и изпратен в съда. Не се твърди от оспорващата и не се доказа по делото същата след резолиране до нея на жалбата, да е извършила действията, изброени като задължителни по компетентност в оспорената заповед, а именно изискването със служебна бележка на преписката по НП №1154/2019 г. в оригинал от Отдел ФУСРС за подготвяне изпращането й в съда, а с оглед отразената върху НП резолюция за влизането му в сила – и задължително уведомяване на териториалния директор и началника на отдел ФУСРС, за прекратяване на евентуално предприетите действия по реализация на отнетата с това НП стока.
Съгласно чл.40 от Правилата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в Агенция „Митници“, пренасочването по компетентност на електронни документи и документи на хартиен носител, които не са могли да бъдат сканирани, се извършва със служебна бележка до съответното структурно звено в АМ или с докладна записка до ресорния ръководител, като пренасочването се отразява в АИС. Според чл.41 от същите правила, документи на хартиен носител, които не позволяват качествено сканиране, се предават с опис срещу подпис на съответните звена, а в чл.44, ал.2 е предвидено, че когато вътрешният документ е насочен от едно административно звено към друго в структурата на АМ, лицата по чл.10 в изпращащото звено отбелязват в регистрационната контролна карта на документа, в секция „движение на физически носител“, че се изпраща и хартиен носител на документа“.
При дисциплинарното разследване така и не е установено точно по какъв начин оригиналът на АНП №1154/2019 г. е достигнал до служителя Г.И.– младши експерт в Сектор АНДРО, която е изготвила описа на съдържащите се в нея документи и съставила писмо рег.№32-196315/09.07.2020 г. за изпращането им в Районен съд – Свиленград. Безспорно е обаче, че М.Д.Д. е съгласувала това писмо, без за обжалването по съдебен ред на Наказателното постановление да бъде уведомен по някакъв начин началникът на Отдел МРР, или дори отделът, предприел действия по реализация на отнетия с НП лек автомобил. По този начин е допуснато да бъде продадено на търг моторното превозно средство, отнемането на което в полза на държавата междувременно е било отменено от съда. Безспорно се установява и обстоятелството, че с връчената й на 13.02.2020 г. Длъжностна характеристика на служителя М.Д.Д. е било вменено задължение освен да поддържа водения от отдела регистър на издадените наказателни постановления за митнически, валутни и акцизни нарушения, също така и да следи движението на административнонаказателните преписки.
Настоящият съдебен състав приема за неоснователно и възражението на жалбоподателката за липса на мотиви относно виновното й поведение в оспорената заповед. От съдържащото се в последната описание на обективни факти е напълно възможно да се установи субективното отношение на извършителя. Без съмнение след като лично е подписала Приемо-предавателния протокол от 11.11.2019 г., с който е предала на отдел ФУСРС административнонаказателната преписка №1154/2019 г., служителката следва да е наясно, че НП е прието за влязло в сила и е възможно изпълнението му, което следва да бъде препятствано при изпращането на същото НП за съдебен контрол. Очевидно е също, че текст за влизането му в сила на основание чл.232, ал.2 от ЗМ, се съдържа саморъчно изписан в горната част на първата страница на НП, и при съгласуване на писмото за изпращането му в оригинал в съда служителят няма как да не е запознат с това обстоятелство. Служителката Д. не е изпълнила служебните си задължения достатъчно добросъвестно и професионално, като не е уведомила за това обстоятелство, което е следвало да й е известно и няма установени пречки да й е било известно. По изложените съображения съдът приема за доказано, че с бездействието си служителката виновно извършва дисциплинарните нарушения неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, визирани в заповедта.
Дисциплинарнонаказващият орган е посочил в акта си, че налага наказанието, отчитайки тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено същото, а в случая е наложено най-лекото измежду предвидените в чл.90, ал.1 от ЗДСл видове дисциплинарни наказания.
Съдът не установи и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед.
Дисциплинарното
наказание е наложено при спазване на предвидените в чл.94, ал.1 от ЗДСл срокове
– не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му. Твърдението на
жалбоподателката за неспазване на едногодишния срок се опровергава от събраните
по делото писмени доказателства, които установяват по несъмнен начин, че в
периода от 07.07.2020 г. – началната посочена дата на дисциплинарното
нарушение, до 22.10.2021 г. служителката е ползвала 18 дни разрешен отпуск и
199 календарни дни болнични, или общо 217 календарни дни, през които срокът по
чл.94, ал.1 от ЗДСл не тече, на основание ал.3 на същата разпоредба. Ето защо към
датата на издаване на Заповед №4381/25.10.2021 г. не е изтекъл едногодишен срок
от извършване на нарушението.
Изпълнено е задължението на дисциплинарно наказващия орган по чл.93, ал.1 от ЗДСл преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. Доколкото наложеното наказание не е сред посочените в чл.90, ал.2, т.4 и 5 от ЗДСл видове, то по аргумент от чл.96, ал.1 от ЗДСл в случая не е задължително приложима регламентираната в закона процедура пред дисциплинарния съвет.
Неоснователно е и възражението на оспорващата за нарушаване принципа за еднакво третиране на сходни случаи, тъй като по делото не са налице доказателства за други сходни случаи, третирани различно при едни и същи факти. От съдържащите се в дисциплинарната преписка данни може да се направи извод, че и други служители от Сектор АНДРО са изпълнявали служебни задължения във връзка с изпращане жалбата срещу НП №1154/2019 г. в съда, без да уведомят за това, че НП е било предадено за изпълнение, но по отношение на тези служители е посочено, че дисциплинарната им отговорност не може да бъде ангажирана поради изтичането на законовите срокове за това.
Предвид установеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК, основателна е своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д. ***, против Заповед №4381 от 25.10.2021 г. на Директора на Агенция „Митници”.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: