Р Е
Ш Е Н
И Е
№934
Гр. Перник, 25.09.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря БОЖУРА АНТОНОВА,
като разгледа гр. д. № 2031/2018 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов
Спасов против Детска градина № 6 “Българче”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. Минск, бл. 9.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за стопански нужди за недвижим имот,
находящ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен
адрес: гр. Перник, ул. Минск № 9 – Централна сграда и ул. Рила № 1 – Филиал.
Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД на потребители
в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и
ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни
отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя
топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да
заплаща стойността на доставената му топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен
срок от изтичане на периода, за който е извършена доставката. Твърди, че между
страните е сключен договор № 2050/17.09.2016 г. за продажба на топлинна енергия.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2016 г. – 31.12.2017 г. помесечно е доставял в
собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността
на така доставената топлинна енергия е 10913.94 лв. и ответникът не е изпълнил
задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за забава
върху всяка просрочена месечна главница, считано от 10.07.2016 г. до 17.01.2018
г. в общ размер от 715.15 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 829/2018 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи,
че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу
нея.
Искането му към съда е да
признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 10913.94 лв., представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за стопански нужди в топлоснабден
имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. Минск № 9 – Централна сграда и
ул. Рига № 1 - филиал, ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер
на 715.15 лв., считано за периода 10.07.2016 г. – 17. 01.2018 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018 г. /датата на подаване
на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 829/2018 г. по описа на ПРС.
Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор. В него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът оспорва качеството
си на клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е собственик на процесния
топлоснабден имот.
Твърди, че между него и ищеца
не е налице облигационно отношение, тъй като се претендира заплащане на топлинна
енергия, доставена преди датата на сключване на индивидуалния договор между
страните.
Оспорва количеството на
доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия, като твърди, че
използваната методика за изчислението и не е достоверна. Сочи, че монтираните
средства за търговско измерване не отговарят на съответните технически
изисквания и отчетените въз основа на тях количества не отговарят на реалните.
Искането към съда да отхвърли
предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния представител – юрисконсулт Д. поддържа иска. Моли съда да го
уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез пълномощника си адв. М. поддържа отговора. Оспорва иска. Моли съда да го
отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 829/2018
г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането
е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен
по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие,
качеството на клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на
топлинна енергия и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните и се
установява от служебно извършената справка на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър в официалната електронна страница на търговския регистър, че ищецът е
юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос,
разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански от “Топлофикация - Перник”
ЕАД, Затова съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са
изпълнени, поради което общите условия имат обвързваща сила по отношение на
страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на
топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за стопански
нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия за стопански
нужди е всяко физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
От представения договор №
2050/17.09.2016 г., приложение № 1 към него и заявление от 31.08.2016 г. се
установява, че по инициатива на ответника, между страните по делото е сключен
договор за доставка за топлинна енергия при условията на Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Срокът на договора е пет
години, считано от 01.08.2016 г. Съгласно същия, ищецът се е задължил да
доставя топлинна енергия в два обекта, представляващи самостоятелни сгради,
ползвани от ответника и находящи се на административни адреси както следва: гр.
Перник, ул. Минск № 9 и гр. Перник, ул. Рига № 1. Предвид изложеното съдът
приема, че ответникът е купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 3, ал. 1
от Общите условия за посочените топлоснабдени обекти за част от процесния
период – 01.08.2016 г. – 31.12.2017 г. За останалата част от периода –
01.05.2016 г. – 31.07.2016 г. при доказателствена тежест на ищеца, той не е
установил да се е намирал в облигационни отношения с ответника. Затова за
посочената част от периода ответникът няма задължение да заплаща доставената от
ищеца топлинна енергия. Искът в тази му част и за сумата от 476.76 лв.,
претендирана като стойност на топлинната енергия, доставена в този период,
следва да се отхвърли като неоснователен. Неоснователен се явява и акцесорният
иск за присъждане на обезщетение за забава върху посочената главница в размер
на 69.93 лв., претендирана за периода 10.07.2016 г. – 17.01.2018 г. , поради
което също следва да се отхвърли.
За установяване на количеството
и стойността на доставената за времето от 01.08.2016 г. до 31.12.2017 г.
топлинна енергия, по искане на ищеца, са изслушани и приети съдебно-техническа
и съдебно –икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Б.Й. и В.В..
Съдът ги кредитира изцяло, като изготвени от вещи лица с необходимите
професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси последните са
се позовали освен на приложените по делото доказателства и на проверените
непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във
фирмата за дялово разпределение, поради което съдът ги намира за обективни и
обосновани.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б.Й. се установява, че
през процесния период топлинната енергия в двата обекта, ползвани от ответника
е измервана с със средства за измерване, мотирани на границата на
собствеността, поради което отчетената по общия топломер топлинна енергия не е
коригирана с технологичните разходи на абонатната станция, което е в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Топлинната
енергия е измервана с топломери, преминали задължителният метрологичен контрол
съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Поради което изводът е, че могат да се ползват за
търговско измерване и показанията им - да се считат за достоверни. От експертизата се установява, че през целия спорен
период е доставяна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в обекта на
ул. Минск № 9, а в двата обекта – топлоенергия за отопление на имот и такава,
отдавана от сградната инсталация. Вещото лице е установило стойността и и тя е
идентична с претендираната от ищеца и е в общ размер от 10913.94 лв. Изводът на
вещото лице, че същата е изчислена по действащите към съответния момент цени.
Предвид горното и с оглед изчисленията,
направени от вещото лице, изготвило съдебно – икономическата експертиза съдът
приема, че през периода 01.08.2016 г. – 31.12.2017 г. стойността на доставената
топлинна енергия в двата обекта, ползвани от ответника е била общо 10437.18 лв.
При доказателствена тежест на ответника, той не е установил да я е заплатил. Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и сключения между страните договор той е бил длъжен да
стори това в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се дължи. Следователно
на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума се дължи обезщетение
за забава за периода 08.10.2016 г. – 17.01.2018 г. и е в размер на 645.22 лв.
Предвид изложеното съдът
намира, че предявените искова са основателни до посочените по-горе размери и
период и следва да се уважат. За останалата част следва да се отхвърлят като
неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното и в
исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска, съответно
в размер на 350.91 лв. и 669.38 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 50
лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 150 от ЗЕ по отношение на Детска градина № 6 “Българче”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Минск № 9, представлявана от Соня
Запрова Андонова - директор, че дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 10437.18
лв./десет хиляди четиристотин тридесет и седем лева и осемнадесет стотинки/,
представляващи стойността на доставена топлинна енергия за стопански нужди в
топлоснабден имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. Минск № 9 –
Централна сграда и ул. Рига № 1 – филиал през периода 01.08.2016 г. –
31.12.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 645.22 лв./шестстотин
четиридесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, считано за периода
08.10.2016 г. – 17.01.2018 г., както и законната лихва върху главницата от
10437.18 лв., считано от 02.02.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 829/2018 г. по описа на ПРС, като
отхвърля исковете за разликата от 476.76 лв., претендирана като стойност на
доставена топлинна енергия през периода 01.05.2016 г. – 31.07.2016 г. и за
разликата от 69.93 лв., претендирана като обезщетение за забава върху тази
главница за периода 10.07.2016 г. – 17.01.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Детска градина № 6 “Българче”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. Минск № 9, представлявана от Соня Запрова Андонова -
директор да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано
от Любомир Вангелов Спасов направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на 350.91 лв./триста и петдесет лева и
деветдесет и една стотинки/ - в заповедното производство и 669.38
лв./шестстотин шестдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ - в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов да заплати на Детска градина № 6 “Българче”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Минск № 9, представлявана от
Соня Запрова Андонова - директор сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
направени разноски в исковото производство съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на
решението, препис от същото, ведно с ЧГД № 829/2018 г. по описа на ПРС да се
върне на съответния съдебен състав, ведно с препис от решенето.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.