Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, 29.07.2019год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на единадесети октомври, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия Боряна Петрова
при участието на
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 8241 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С
решение на СРС, 58 състав от 30.11.2016г., постановено по гр.дело № 15812/
2016г., е признато за установено по
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К.А.К.
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че К.А.К. дължи на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ -
сумата от 1 086,97лв. - главница, представляваща неизплатена
стойност на топлинна енергия за периода м.05.2012г. – м.04.2014г. , доставена
за топлоснабден имот- ап.№ 23,
находящ се в гр.София, ж.к. *********, ведно със законната лихва от
30.06.2015г.- до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 130,00лв.- мораторна лихва върху главницата, натрупана за
периода 30.06.2012г.- 12.06.2015г. С
решението са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД
срещу К.А.К. искове, както следва: иска с правно основание чл.150 от ЗЕ – за
разликата над уважения размер от 1 086,97лв.- до пълния предявен размер от
1 273,82лв., както и претенцията за сумата от 20,40лв.- претендирана като
стойност на услугата за дялово разпределение и иска с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД – за разликата над уважения размер от 130,00лв.- до пълния
предявен размер от 259,42лв., както и претенцията за мораторна лихва от 4,73лв.
върху главницата- стойност на услугата за дялово разпределение, претендирана за
период на забава 30.06.2012г.- 12.06.2015г. С решението К.А.К. е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД направените по делото разноски в размер на 314,00лв., на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението се обжалва от двете страни по
делото.
Въззивникът-ищец „Т.С.“
ЕАД обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове : за главница,
представляваща стойност на доставена ТЕ - за разликата над уважения размер от
1 086,97лв.- до пълния предявен
размер от 1 294,22лв. и претенцията за мораторни лихви върху тази главница
за разликата над уважения размер от 130,00лв.- до пълния предявен размер от
259,42лв. Въззивникът-ищец подържа
постановяване на решението в обжалваната от него част в нарушение на
процесуалните правила. Твърди, че в
нарушение на процесуалните правила от първата инстанция не са допуснати
своевременно заявените от него с исковата експертизи и като последица от това-
необосновано от първата инстанция е прието, че горепосочените искови претенции
не са доказани в пълните им заявени размери. С изложени доводи въззивникът-ищец
мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от
него част и постановяването на друго, с което горепосочените претенции да бъдат
уважени в пълните им заявени размери.
Въззивницата-ответник К.А.К.
атакува първоинстанционното решение в частта на уважените установителни искове
- за главница, представляваща стойност на доставена ТЕ и за мораторни лихви
върху тази главница. Възразява, че от представените от нея доказателства по
делото е видно, че процесният имот се притежава от нея с трето лице в
съсобственост, като тя не ползва целия имот, а само ½ от него. Моли съда
да вземе предвид обстоятелството, че в целия имот отоплителните тела са
демонтирани, както и лирата в банята, и
обстоятелството, че страда от онкологично заболяване, за което пие скъпи
лекарства. Намира за прекомерна претендираната от ищеца сума за ТЕ за БГВ.
По
въззивните жалби няма постъпили отговори от насрещната страна в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК.
Третото лице – помагач на ищеца
- „Т.с.“ ЕООД– не заявява становище по жалбите.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивните
жалби са подадени в срок , от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът
приема, че следва да се произнесе първо по въззивната жалба на ответницата,
доколкото заявените с нея доводи касаят недължимостта изцяло на претендираните
от ищеца вземания, а жалбата на ищеца – само размера на тези вземания.
По жалбата на
ответницата съдът приема следното:
Ответницата не оспорва съществуването на
договорно правоотношение между нея и ищеца, което попада в приложното поле на
чл.149 от ЗЕ. Не оспорва и факта, че през исковия период от време за собствения
й топлоснабден имот е доставяна ТЕ за БГВ. Заявените от нея възражения касаят липсата
на доставка на ТЕ за отопление, основани на твърдението за липса на отоплителни
тела в процесния имот, поради демонтирането им, както и на твърдението, че е
собственик и ползва само ½ от
процесния имот. Останалите заявени от
ответницата възражения касаят липсата на средства за заплащане на
претендираните от ищеца суми за ТЕ за БГВ. Настоящият съдебен състав намира заявените
от ответницата възражения за неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139 – чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1,
т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца
„Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са издадени фактури,
като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота на ответната страна са
издадени фактури по прогнозни месечни вноски за процесния период от време и
изравнителни сметки, изготвени въз основа на документите за отчет на
индивидуалните уреди за разпределение,
като в последните документи , представени по делото е отразена разликата
между старите и новите показания. От тези документи, представени и проверени от
вещото лице и изготвеното въз основа на
тях заключение на съдебно-техническата експертиза, /прието във въззивното
производство по реда на чл.266,ал.3 от ГПК/ се установява стойността на
действително доставената ТЕ за имота на ответницата за процесния период от време. От представените пред първата
инстанция индивидуални отчети, подписани от ответницата и изготвените въз
основа на тях изравнителни сметки, както и от приетото във въззивното
производство заключение на СТЕ се установява, че през исковия период в имота на
ответната страна не е доставяна ТЕ за отопление, поради демонтиране на уредите.
Съответно- не е начислявана стойност на такава ТЕ. Единствената доставяна ТЕ е
за подгряване на вода /БГВ/ и за сградна инсталация и стойността й за целия
исков период, установена с представените
изравнителни сметки и експертното
заключение , прието в настоящото производство, възлиза на тази, приета с
обжалваното решение – от 1 086,97лв.
Съдът
намира, че не следва да бъдат обсъждани, като преклудирани, на основание
чл.266,ал.1 от ГПК, заявените от
ответницата за пръв път с въззивната й жалба възражения, че не собственик на
целия топлоснабден имот, съответно, че не ползва целия имот. Още повече, че
доказателства, от които да се установява основателността на тези възражения по
делото не са представени. Що се отнася до заявеното от ответницата възражение,
че не разполага с достатъчно средства , за да заплати задълженията си към
ищеца, макар по делото от нейна страна да не са ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на това възражение,
дори то да е основателно, не освобождава ответницата от отговорност за
заплащане на дължимите с суми, съгласно изричната разпоредба на чл.81,ал.2 от ЗЗД. При доказана от страна на
ответницата липса на достатъчно парични средства за заплащане на задълженията
към ищеца, тя разполага с пътя за
защита, установен с нормата на чл.241,ал.1 от ГПК – да поиска отсрочване или
разсрочване на задълженията. .
С оглед
гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение
в частта, с която е установена основателността на претенцията за главницата,
представляваща стойността на доставена ТЕ, се явява законосъобразно и правилно и като
такова- следва да бъде потвърдено.
Основателността
на претенцията за главницата – стойност на ТЕ в размер на сумата от
1 086,97лв. обуславя основателността и на претенцията за акцесорното
вземане за мораторна лихва върху нея, дължима за времето на забавата. Настоящият съдебен състав приема, че за
процесния период 01.07.2012г. - 12.06.2015г., ответницата е в забава за
плащане на падежиралите в този период ежемесечно дължими суми, представляващи
стойност на ТЕ за времето м.05.2012г.- м.01.2014г. Съгласно клаузата на
чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г., приложима към тези вземания за главница, купувачите
на ТЕ дължат плащане на месечно дължимата сума
в 30 дн.срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. за стойността на ТЕ за първия месец от
исковия период- м.05.2012г., падежът за плащане е настъпил на 01.07.2012г. и от
този момент ответницата е в забава. Това
се отнася и за стойността на ТЕ за останалата част от исковия период – до
месечно дължимата сума за м.01.2014г., чийто падеж е настъпил на
04.03.2014г.г. Настоящият съдебен състав
определя обезщетението за забава по
чл.86,ал.1 от ГПК върху главницата от 927,91лв., представляваща стойност на ТЕ
за периода м.05.2012г.- м.01.2014г.,
което се следва на ищеца за времето на забавата 01.07.2012г.-12.06.2015г. по реда на чл.162 от ГПК – в размер на 110,97лв.,
до който размер исковата претенция се явява основателна.. За разликата над тази сума от 110,97лв.- до
пълния уважен размер от 130,00лв.,
настоящият съдебен състав приема, че искът по чл.86,ал.1 от ГПК се явява
неоснователен и като такъв - следва да бъде отхвърлен по следните мотиви: На
първо място, за дата 30.06.2012г.- исковата претенция се явява неоснователна,
тъй като забавата , с оглед гореизложените мотиви, е настъпила на следващия
ден- 01.07.2012г. На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че върху
главницата, представляваща стойност на ТЕ за м.02.2014г.- м.04.2014г. ,
ответницата не е изпаднала в забава за
плащане, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за
този период от време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените
договорни клаузи е регламентиран падежът
за изпълнение на задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият
съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г.
са нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на
потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на
потребителя /купувач/ - ответник по делото.
С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ,
определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на
чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на
дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по
чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет
страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият съдебен състав приема, че така
обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да
обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема,
че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни
парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може
да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с
тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на
чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на
чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на
основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата
стойност на ТЕ за периода м.02.2014г.-
м.04.2014г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от
12.03.2014г./, съдът приема, че ответницата не е изпаднала в забава, тъй като
липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно
изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение в частта, с която е уважената исковата претенция
по чл.86,ал.1 от ЗЗД за разликата над
сумата от 110,97лв.- до уважения размер от 130,00лв. , претендирана като
мораторна лихва върху главницата- стойност на ТЕ, следва да бъде отменено и
вместо него– да бъде постановено друго, с което искът за посочената разлика да
бъде отхвърлен, като претенцията следва да бъде отхвърлена и за датата
30.06.2012г.. В останалата обжалвана от ответницата част, с която искът е уважен
за сумата от 110,97лв. , дължима за мораторна лихва върху главницата- цена на
ТЕ, натрупана за периода 01.07.2012г.- 12.06.2015г.,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
По жалбата на ищеца
срещу решението в частта на отхвърлените претенции за главница- стойност
на ТЕ и мораторна лихва върху тази главница- СЪДЪТ намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав намира за основателно
твърдението на въззивника-ищец за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение, произтичащо от отказа му за
допускане на заявената своевременно с исковата молба СТЕ, чиито задачи,
поставени от ищеца, са относими към защитната му теза по делото. Ето защо и на основание чл.266,ал.3 от ГПК
експертизата е допусната за събиране във
въззивното производство. От прието по делото и неоспорено от страните експертно
заключение се установява, че стойността на реално доставената за имота на
ответницата ТЕ през исковия период от време възлиза на сумата, приета и с
обжалваното решение- от 1 086,97лв. От приетото експертно заключение не се
установява размерът на вземането на ищеца за главницата- стойност на ТЕ да е
по-голям от установения от първата инстанция. Ето защо в обжалваната от ищеца
отхвърлителна част, с която тази претенция е отхвърлена за разликата над
действително дължимия размер от 1 086,97лв.- до пълния предявен размер от
1 273,82лв., първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно. По гореизложените мотиви в настоящото решение, с оглед на които от
настоящият съдебен състав е прието, че вземането на ищеца за мораторни лихви
върху главницата – стойност на ТЕ, е в
размер по-малък от установения от първата инстанция, изцяло неоснователна е
жалбата на ищеца срещу решението на СРС в частта, с която тази претенция е отхвърлена.
По разноските по делото:
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ГПК ищецът има правото на разноски за първата инстанция и заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете от 309,08лв. /държ.такса и
юрисконсултско възнаграждение/, поради което за разликата над тази сума- до
пълния присъден размер от 314,00лв. – обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде отменено.
За възивното производство ищецът няма право на разноски,
предвид установената неоснователност на подадената от него жалба.
От ответната страна не е заявено искане за разноски
както за първата инстанция, така и за въззивното производство, поради което те
остават в нейна тежест така, както са направени.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението на СРС, 58 състав от 30.11.2016г., постановено по гр.дело № 15812/
2016г., в частта, с която е признато за установено по предявения от „Т.С.“
ЕАД срещу К.А.К. установителен иск по
реда на чл.422 от ГПК, че К.А.К. дължи
на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – разликата над
сумата от 110,97лв.- до размера на сумата от 130,00лв.- мораторна лихва върху
главницата- стойност на топлинната енергия, както и за датата 30.06.2012г. , както и в частта, с която К.А.К. е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД направените по делото разноски за разликата
над дължимата сума от 309,08лв. – до пълния присъден размер от 314,00лв., на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу К.А.К. установителен иск, с предмет - признаване за
установено, че К.А.К. дължи на „Т.С.”
ЕАД, на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – разликата над сумата от 110,97лв.- до
размера на сумата от 130,00лв.- мораторна лихва върху главницата- стойност на
топлинната енергия, както и за датата 30.06.2012г.
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС, 58 състав от 30.11.2016г., постановено по гр.дело № 15812/ 2016г., в
останалата обжалвана част.
В останалата отхвърлителна част относно
претенцията за вземането-стойност на услугата за дялово разпределение и лихвата
върху тази главница, като необжалвано първоинстанционното решение е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.