РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 19.12.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 535 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 132/ 12.08.2019 година на
Тетевенския районен съд по гражданско дело № 798/ 2018 година по описа на същия
съд, с което на основание чл.348 от ГПК са изнесени на
публичн продан следните
неподеляеми недвижими имоти, находящи се в землище на село Галата, Ловешка област, а именно: УПИ, целият с
площ от около 480 кв.м., съответстващ
на парцел VІ, с пл. №253 в кв.14 по ПУП на село Галата,Лов.обл. от 1982 година,при
граници и съседи: УПИ V -249 в кв.14 на
М. А. Л.,УПИ ХV-251 в 14 на А. М. Л. ,УПИ ХІV-252 в кв.14 на К. М. Л. и
УПИ VІІ-254 в кв.14 на М. М. Л., както и
построените в този имот МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от
128 кв.м. /по декларирани данни/, МАСИВНА СГРАДА/лятна кухня/със застроена площ от 21
кв.м. /по декларирани данни/ и МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ
от 20 кв.м./по декларирани данни/, при обща
пазарна стойност на имотите от
34 890.00 лева,от която: 5280.00 лева
за УПИ; 25.040.00 лева за
двуетажната масивна жилищна сграда в имота; 3530.00 лева за
масивната сграда-лятна кухня в имота; 1040.00 лева-за масивната стопанска постройка в имота. С решението се отхвърлени като
неоснователни и недоказани претенциите на съделителите за възлагане на имота. Д.С.Л. е осъдена да заплати на А.С.Л. сумата от 6 067.00 лева, представляваща 4/6 ид.ч. от
увеличената стойност на недвижимия имот-урегулиран поземлен имот и двуетажна
масивна жилищна сграда,вследствие на извършените от Л. подобрения върху
имотите,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 18.02.2019г до
окончателното и заплащане, а за разликата до пълния претендиран размер на иска за подобрения - до сумата от 11 020.26 лева, искът, като неоснователен и недоказан е отхвърлен.
С решението А.С.Л. е осъден да заплати на Д.С.Л. сумата от 521.00 лева, представляваща 2/6 ид.част от
увеличената стойност на недвижимия имот-урегулиран поземлен имот, двуетажна
масивна жилищна сграда,масивна сграда-лятна кухня и масивна стопанска
постройка,вследствие на извършените от Д.Л. подобрения върху имотите,а за
разликата до пълния претендиран размер на иска за подобрения-до сумата от
6 800.00 лева, е отхвърлен неоснователен и недоказан. Присъдени са съответните държавни такси и
разноски.
Подадена е въззивна
жалба от Д.С.Л.,
ЕГН **********,***, чрез адв. А.А.,***, съдебен адрес”***, против решение № 32/
12.08.2019 година на РС – Тетевен, по гр.д. № 798/ 2018 година по описа на
същия съд. Посочва, че не е доволна от решнието, като счита, че същото е неправилно. Излага съображения, че съдът неправилно е приел в решението си, че имотите
предмет на делбата следва да бъде изнесени на публична продан, тъй като от събраните
по делого гласни доказателства - разпит на свидетели, които са съседи на
доверителката ми , към моментите на откриването на наследството: настъпването
на смъртта на дядото на съделителите А. М. Л. на 03.
11. 1978 и смъртта на бабата им - А.С.Л. на 22. 02. 2004г.
и смъртта на бащата С.А.Л. на 24. 06.
Посочва, че с писмена молба
Вх. № 1151 от 01.03.2019г. е направила искане за възлагане на неподеляемият недвижим имот по
реда на чл. 349, ал.2 от ГПК, като са
преставили справка от службата по вписванията от 25.02.2019г. по персоналната
партида № 6338, от която е видно, че Л. не притежава друго имущество. Представена е и Декларация с рег. № 63/ 28.02.2019 г. на
Кметство с. Галата, разпитаните свидетелите също потвърждават, че живее в имота
от години и е живяла там, към датата на откриването на наследството. От
свидетелските показания става ясно, че А.С.Л. не живее в
имота, фактически пребивава на друг адрес, а в имота
живее семейството на сина му, които не е страна в настоящето делбено
производство. При
тези съображения моли да бъде отменено атакуваното решение и да й бъде възложен
неподеляемия имот, като бъде отхвърлена претенцията на А.С.Л. за подобренията
върху имотите в размер на 6 067.00 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, с
начална дата 18.02.2019г. до окончателното му заплащане, тъй като подобренията
не са правени от ишеца, което се доказва от свидетелските показания и
документите по делото.
Не е искано и не е получавано съгласието й като съсобственик на имота да бъде извършван ремонт на
жилищната сграда, същевременно такъв ремонт не е бил необходим и належащ, тъй
като веща (сградата) не е е била заплашена от повреждане или погиване. Твърди, че ремонтите на се
извършвани от брат й, който не е живял в имота, от неговия син, който не е
страна по делото и е действал
като недобросъвестен владелец. Не е
представен одобрен архитектурен проект за извършването на подобни строителни
дейности и не е било необходимо и належащо да се правят такива строителни
дейности. Липсват доказателства , че ищеца е правил цялостна подмяна на ел.
инсталацията на къщата. За поставянето на ПВС - дограмата, също не е искано съгласие, още повече, че на втори етаж на сградата е
имало дограма и не е било необходимо поставянето на нова. Същевременно ПВС
дограмата на вторията етаж е била поставена по време, когато делбеното дело е
било вход и не е допустимо някой да извлича права от своето неправомерно
поведение. През 2018г. банята на вторият етаж е строена не от ищеца, а от
неговият син и този ремонт не представлява „необходими разноски" по
смисъла на закона, а представеният списък с елементи , които са поставени в
банята е показателен, че те във всеки един момент могат да бъдат отстранение и
премахнати от местото си, без да се стигне до повреди на общата вещ. Съгласно
съдебната практика, движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено
увреждане на имота не се заплащат, тъй като не са подобрения. В представените
три броя стокови разписки от ищеца , които се иска да бъдат признати като
разход не е упоменато , че стоките са закупени от ишеца, липсва неговото име в
качеството му на клиента и те не следва да бъдат приемани като доказателство.
Посочва още, че при
постановяването на решението си съдът не е отчел фактът, че в определената
пазарна стойност на оценяваният недвижим имот е отразена (включена) и
стойността на установените и извършени трайни подобрения в тях, увеличаващи
стойността, като цяло на делбеният имот или 2/6 идеални части на ищеца А.С.Л. са оценени общо на 11 630 лв., а нейните 4/6 идеални части са оценени с включените подобрения
за сумата от 23 260.00 лв., както е посочено в
заключението на съдебно-техническата експертиза. Съдът
неправилно е приел и признал подобренията в имота извършени от Л. само до
размера на 1 563.00лв. а за останалата сума до 3 116.80 лв. е отхвърлил, като
недоказани, въпреки свидетелските показания.
В този смисъл моли да бъде
постановен въззивния акт, претендиран и разноските по делото, в това число за
настоящата инстанция.
В
срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор
на въззивна жалба от А.С.Л., ЕГН**********,***, чрез повереник -
адв. С. К.С. ЛАК.сл. адрес: ***
Счита, че Решението е
правилно, обосновано и законосъобразно. Съдът обстойно е обсъдил всички
доказателства - писмени, гласни и експертизи и е стигнал до правилни и верни
изводи за това, какви подобрения са извършени, като единствената му претенция е
за това, че съделителката Д.С.Л. и съпруга й не са правили ограда между
дворните им места, като за тези твърдения на съпруга й, до колкото му е
известно, съседите ще сезират РП Тетевен за проверка.
Твърденията във ВЪЗЗИВНАТА
ЖАЛБА за обратното и искането за отмяна на постановения съдебен акт са
неоснователни, голословни, в противоречие със събраните доказателства по делото
и трайната съдебна практика.
Моли да бъде постановен
съдебен акт, с който бъде потвърдено изцяло Решение №132 от 12.08.2019 год. по
гр. дело №798/2018 г. на PC Тетевен и да им бъдат присъдени направените във
въззивната инстнция разноски.
В съдебно
заседание въззивницата се явява лично и с адв. А.А.. Поддържа въззивната жалба
по развитите в нея съображения и моли за бъде уважена, като бъде отменено
атакуваното решение. Представя писмени бележки.
Въззиваемият А.С.Л. се явява лино и с адв. С.С., който
оспорва въззивната жалба и поддържа изразеното в отговора становище, като
посочва, че решението е неправилно и моли да им бъдат присъдени направените
разноски. Излага съображения в писмено становище.
От събраните по
делото доказателства, приложени към гражданско дело № 798/ 2018 година по описа
на Тетевенския районен съд, както и от становището на страните, преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено
следното:
Атакуваният съдебен акт е съобщен на жалбоподателя на
16.08.2019 година, а въззивната жалба е подадена на 27.08.2019 година,
следователно е спазен законоустановения срок по чл. 259 от ГПК и настоящото
въззивно производство е допустимо.
Решение № 132/ 12.08.2019 година на Тетевенския
районен съд по гражданско дело № 798/ 2018 година по описа на същия съд, е
валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, допустимо
е, поради което следва да бъде разгледано по същество.
Решението, предмет на въззивната жалба е постановено
във втора фаза на делбата след влизане в сила на решение № 234/ 20.12.2018 година по гражданско дело №
798/ 2018 година на Тетевенския районен съд за допускане на делбата.
Допусната е съдебна делба между А.С.Л. и Д.С.Л., на останалите им в
наследство от А. М. Л., б.ж. на с. Галата, Община-Тетевен, починал на 03.11.1978 г., съсобствен недвижим
имот УПИ, целият с
площ от около 480 кв.м., съответстващ
на парцел VІ, с пл. №253 в кв.14 по ПУП на село Галата,Лов.обл. от 1982 година,при
граници и съседи: УПИ V -249 в кв.14 на
М. А. Л.,УПИ ХV-251 в 14 на А. М. Л. ,УПИ ХІV-252 в кв.14 на К. М. Л. и
УПИ VІІ-254 в кв.14 на М. М. Л., както и
построените в този имот МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от
128 кв.м. /по декларирани данни/, МАСИВНА СГРАДА/лятна кухня/със застроена площ от 21
кв.м. /по декларирани данни/ и МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ
от 20 кв.м./по декларирани данни/, при обща
пазарна стойност на имотите от
34 890.00 лева,от която: 5280.00 лева
за УПИ; 25.040.00 лева за
двуетажната масивна жилищна сграда в имота находящи
се в землище на село Галата, Ловешка област, като от имота са
образувани 6 (шест) равни
дяла, от които 2/ 6
за А.Л. и 4/ 6 за Д. Л..
В първото по
делото съдебно заседание след допускане на делбата двамата
съделители са предявили претенции по чл. 349, ал.2 от ГПК за възлагане на имота.
Предявени са и претенции по сметки на
основание чл. 346 от ГПК предявени от А.Л. за
сумата в размер на 11 020.26 лева – подобрения, а от Д.Л. в размер на 6 900 лева - подобрения в имота.
Изискано е
изискано становище от Главния архитект на Община Тетевен за поделяемостта на
делбения имот. Видно от писмо изх. № 607/1/ 15.044.2019 година е дадено
становище, че поземленият имот е неподеляем и от него не могат да бъдат
обособени самостоятелни урегулирани поземлени имота.
По делото е допусната и
изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението, неоспорено от страните, се установява, че пазарната стойност на
делбените имоти, с
направените подобрения, е общо в
размер на 34 890.00 лева, от която: 5280.00
лева за урегулирания поземлен имот;
25 040.00 лева за жилищната сграда, 3530.00 лева за лятна
кухня, 1040.00 лева за
стопанската сграда. Подобренията претендирани от ищеца са на стойност
9 291.20 лева, а от ответника 3 111.80 лева.
По делото са
събрани гласни доказателства от които се установява, че установява, че в
процесния имот живеят въззивника Д.Л. и сина на въззиваемия А.С.Л.. Според
свидетелите всяка от страните е правила подобренията в частта от имота, която
обитава, като цокъла на външната фасадна стена на жилищната сграда е правен
съвместно.
Предмет на
въззивната жалба е решението в частта, с която на основание чл.348 от ГПК са изнесени на
публичн продан следните
неподеляеми недвижими имоти, находящи се в землище на село Галата, Ловешка област, а именно: УПИ, целият с
площ от около 480 кв.м., съответстващ
на парцел VІ, с пл. №253 в кв.14 по ПУП на село Галата,Лов.обл. от 1982 година,при
граници и съседи: УПИ V -249 в кв.14 на
М. А. Л.,УПИ ХV-251 в 14 на А. М. Л. ,УПИ ХІV-252 в кв.14 на К. М. Л. и
УПИ VІІ-254 в кв.14 на М. М. Л., както и
построените в този имот МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от
128 кв.м. /по декларирани данни/, МАСИВНА СГРАДА/лятна кухня/със застроена площ от 21
кв.м. /по декларирани данни/ и МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ
от 20 кв.м./по декларирани данни/, при обща
пазарна стойност на имотите от
34 890.00 лева,от която: 5280.00 лева
за УПИ; 25.040.00 лева за
двуетажната масивна жилищна сграда в имота; 3530.00 лева за
масивната сграда-лятна кухня в имота; 1040.00 лева-за масивната стопанска постройка в имота. В частта, с която е отхвърлена
претенцията на Д. Л. за възлагане на имота и е
осъдена да заплати
на А.С.Л. сумата от
6 067.00 лева, представляваща 4/6 ид.ч. от
увеличената стойност на недвижимия имот-урегулиран поземлен имот и двуетажна
масивна жилищна сграда,вследствие на извършените от Л. подобрения върху
имотите,заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 18.02.2019г до
окончателното и заплащане, както и в частта с която е отхвърлена претенцията й разликата до пълния претендиран размер на иска
за подобрения - над размера на сумата от 521 лева до сумата от 6 800.00 лева
Не се спори
между страните, а това се установява и от становището на Главния архитект е, че
имотът е неподеляем.
Двете страни са заявили претенции за възлагане на
имота.
За да се приложи разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК за възлагане на имота на един от
съделителите, следва
да са налице следните условия: имотът да е жилище, при откриване на
наследството съделителят да е живял в него и да не притежава друго такова,
както и да притежава качеството
на наследник и съсобствеността върху имота между съделителите да
е възникнала вследствие наследяване.
В конкретния случай от доказателствата по
делото се установява, че дворното място, заедно
с построените в него сгради, са съсобствени между страните по силата на
наследяване и чрез покупко-продажба. При това положение разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК е неприложима и имотът като неподеляем следва да бъде изнесен на
публична продан по реда на чл. 348 от ГПК – т. 8 от ТР № 1/ 2004 година на ОСГК
на ВКС.
Относно претенцията по сметки.
По делото за заявени претенции по сметки съответно от Д.Л. в
размер на 6 800 лева, произтичащи от извършени подобрения, подробно
описани, а от А.Л. общо в размер на 11 020.26 лева, произтичаща от
извършени подобрения, подробно описани.
По делото са
събрани гласни доказателства, от които се установява, че двамата съделители са
живели в имота и са извършвали подобрения, в частта от имота, която са обитавали.
В този смисъл е налице знание за извършването им и не се установява
противопоставяне от другата страна, поради което при наличие на такова
мълчаливо съгласие е приложима разпоредбата на чл. 30 от ЗС.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства и назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на
подобренията извършени от Д.Л. са в размер на 1 563 лева, а от А.Л. в размер на 9 100 лева. При това положение, с оглед размера на дяловете
им в процесния имот, следва да се присъдят съответно 521 лева на съделителката Д.Л.,
а на А.Л. – 6 067 лева.
От свидетелските показания се
установява, че на втория етаж е живеело семейството на въззиваемия, като
ремонтите са извършени от въззиваемия и неговия син. От представените писмени
доказателства е видно, че част от тях са на името на А.Л., а експертът
установява, че твърдените дейности са извършени. В този смисъл неоснователни са
възраженията, че подобренията не са извършени от другия съделител.
По отношение на подобренията,
извършени от въззивника Д.Л.. От свидетелските показания се установява, че част
от претендираните подобрения – канализация, оградата и ремонта на покрива, на
обща стойност 1 553.80 лева, не се
установява безспорно да са извършени от съделителката.
При тези съображения решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част, с която на основание чл.348 от ГПК са изнесени на
публична продан следните
неподеляеми недвижими имоти, находящи се в землище на село Галата, Ловешка област, а именно: УПИ, целият с
площ от около 480 кв.м., съответстващ
на парцел VІ, с пл. №253 в кв.14 по ПУП на село Галата, Община Тетевен, Ловешка област от 1982 година, при граници и съседи: УПИ V -249
в кв.14 на М. А. Л., УПИ ХV-251 в 14 на А. М. Л., УПИ ХІV-252 в кв.14 на К. М. Л. и УПИ VІІ-254 в кв.14
на М. М. Л., както и построените в този
имот МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от 128 кв.м. /по декларирани данни/, МАСИВНА СГРАДА/лятна кухня/със застроена площ от 21
кв.м. /по декларирани данни/ и МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ
от 20 кв.м./по декларирани данни/, при обща
пазарна стойност на имотите от
34 890.00 лева, от която: 5280.00 лева за
УПИ; 25.040.00 лева
за двуетажната масивна жилищна сграда в
имота; 3530.00 лева за
масивната сграда-лятна кухня в имота; 1040.00 лева-за масивната стопанска постройка в имота. В частта, с която е отхвърлена
претенцията на Д. Л. за възлагане на имота и е
осъдена да заплати
на А.С.Л. сумата от
6 067.00 лева, представляваща 4/6 ид.ч. от
увеличената стойност на недвижимия имот-урегулиран поземлен имот и двуетажна масивна
жилищна сграда, вследствие
на извършените от Л. подобрения върху имотите, заедно със законната лихва върху
тази сума, начиная от
18.02.2019г до окончателното и заплащане, както и в частта с която е отхвърлена
претенцията й за разликата
между
присъдената сума от 521 лева и пълния претендиран размер от 6 800 лева на иска за подобрения, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса на
основание чл. 78 от ГПК Д.С.Л. следва да бъде осъдена да заплати на А.С.Л.
сумата от 200 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 132/ 12.08.2019
година на Тетевенския районен съд по гражданско дело № 798/ 2018 година по
описа на същия съд, с което на основание
чл.348 от ГПК са изнесени на публична продан следните неподеляеми недвижими имоти, находящи
се в землище на село Галата, Ловешка област, а именно: УПИ, целият с площ от около 480 кв.м., съответстващ на парцел VІ, с пл. №253 в кв.14 по ПУП на
село Галата, Община
Тетевен, Ловешка област от 1982 година, при
граници и съседи: УПИ V -249 в кв.14 на
М. А. Л., УПИ ХV-251 в 14 на А. М. Л., УПИ ХІV-252 в кв.14 на К. М. Л. и УПИ VІІ-254 в кв.14
на М. М. Л., както и построените в този
имот МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от 128 кв.м. /по декларирани данни/, МАСИВНА СГРАДА/лятна кухня/със застроена площ от 21
кв.м. /по декларирани данни/ и МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ
от 20 кв.м./по декларирани данни/, при обща
пазарна стойност на имотите от
34 890.00 лева, от която: 5280.00 лева за
УПИ; 25.040.00 лева
за двуетажната масивна жилищна сграда в
имота; 3530.00 лева за
масивната сграда-лятна кухня в имота; 1040.00 лева-за масивната стопанска постройка в имота. В частта, с която е отхвърлена
претенцията на Д. Л. за възлагане на имота и е
осъдена да заплати
на А.С.Л. сумата от
6 067.00 лева, представляваща 4/6 ид.ч. от
увеличената стойност на недвижимия имот-урегулиран поземлен имот и двуетажна
масивна жилищна сграда, вследствие
на извършените от Л. подобрения върху имотите, заедно със законната лихва върху
тази сума, начиная от
18.02.2019г до окончателното и заплащане, както и в частта с която е отхвърлена
претенцията й за разликата
между
присъдената сума от 521 лева и пълния претендиран размер от 6 800 лева на иска за подобрения.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК Д.С.Л., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв. А.А.,***,
да заплати на А.С.Л., ЕГН**********,***, сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция от адвокатско
възнаграждение.
В останалата
част решението като необжалвано е
влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните, с изключение
на частта, с която са претендирани подобрения от Д.Л., с оглед разпоредбата на
чл. 280, ал.3,пр.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.