РЕШЕНИЕ
№ 2767
гр. Бургас, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120102984 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от З. С. З., ЕГН **********, с адрес * против “Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от * за
приемане за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2548.56 лева главница
по договор за паричен заем от 10.03.2009г., ведно със законната лихва от 12.10.2015г. до
изплащане на вземането, сумата от 1862.05 лева договорна лихва от 15.09.2010г. до
14.03.2014г., сумата от 833.46 лева мораторна лихва от 16.10.2010г. до 28.09.2015г., сумата от
104.88 лева държавна такса и сумата от 413.54 лева юрисконсултско възнаграждение, за
които сума е бил издаден изпълнителен лист от 20.11.2015г. на основание заповед за
изпълнение № 3740/13.10.2015г. по ч.гр.д. № 6607/2015г. и е било образувано изп. дело №
1384/2023г.
Твърди се, че на основание изпълнителен лист от 20.11.2015г. е било образувано
изпълнително дело против ищцата. Последното изпълнително действие е изпращане на
запорно съобщение от 27.02.2018г., проявило правния си ефект на 02.03.2018г. Делото е
прекратено поради перемпция с постановление от 26.03.2021г. На 04.10.2023г. по молба на
ответника ЧСИ е образувал изп.дело № 1384/2023г. Считано от 02.03.2018г. /датата,
отбелязана на гърба на изп. лист/ до 04.10.2023г. са изтекли пет пълни години и вземането е
погасено по давност. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.439 ГПК.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Заявява, че вземането му не е
погасено по давност. Това е така, защото са били извършвани изпълнителни действия, които
са прекъснали давността. Тя в случая е 5-годишна, понеже има влязла в сила заповед за
изпълнение. Заповедта е влязла в сила на 20.11.2015г. и оттогава тече давността. През 2016г.
е било образувано изпълнително дело. На 02.03.2018г. са наложени запори върху сметките
на длъжника в различни банки. На 29.11.2019г. е подадена молба от кредитора за налагане на
запори върху заплати, сметки, МПС и имоти. На 30.03.2021г. делото е било прекратено
поради перемция. След това кредиторът е образувал ново изпълнително дело против
1
длъжника през 2023г., като е поискал да се приложат конкретни изпълнителни способи.
Давността последно е прекъсната на 28.11.2019г. и от тази дата до образуване на новото
изпълнително дело, не са изтекли пет години. Искането на кредитора да бъде приложен
определен изпълнителен способ, прекъсва давността. Дори и да не е предприето
изпълнително действие от ЧСИ, самото искане на кредитора за изпълнителни действия
прекъсва давностния срок. Кредиторът е имал активно поведение за целия процесен период
и е искал своевременно от ЧСИ да извършва конкретни изпълнителни действия. Така
давността е била прекъсната и не е изтекла. Моли се за отхвърляне на иска.
Районният съд, като съобрази представените писмени доказателства и закона,
намира следното:
Искът е неоснователен.
В полза на кредитора “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е бил издаден изпълнителен
лист против З. С. З. за суми, дължими по договор за потребителски кредит от 10.03.2009г. –
главница, договорна лихва и мораторна лихва. Изпълнителният лист е издаден на основание
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Няма данни кога точно е влязла в сила
заповедта за изпълнение, но това е станало в периода от 13.10.2015г. /нейното издаване/ до
20.11.2015г. /издаване на изпълнителния лист/. С влизане в сила на заповедта по чл.410 ГПК
в края на 2015г., е започнала да тече нова давност за вземанията на кредитора, която на
основание чл.117 ЗЗД всякога е петгодишна.
След като се е снабдил с изпълнителния лист, кредиторът е завел изпълнително
дело № 1906/2016г. по описа на ЧСИ *. Видно от данните по изпълнителното дело, ЧСИ е
изпратил на 27.02.2018г. запорни съобщения до няколко банки, за да наложи запор на всички
сметки на длъжника в съответната банка. Запорните съобщения са надлежно връчени на
банките, те от своя страна са изпратили писма, че признават вземанията, но в сметките на
длъжницата няма налични суми. С налагане на запорите давността за вземанията е била
прекъсната, понеже запорите представляват същински изпълнителни действия.
По изпълнителното дело е била подадена молба от взискателя на 28.11.2019г., с
която той е поискал ЧСИ да извърши справка за действащи трудови договори и да насочи
изпълнение чрез налагане на запори върху вземанията му за трудово възнаграждение, освен
това да бъдат наложени запори върху сметките на длъжника, да се насрочи опис на
движимите му вещи, да се наложат възбрани върху придобити от длъжника по наследство
земеделски земи и гори, както и да се пристъпи към принудително изпълнение върху МПС-
та, ако длъжникът има такива. Няма данни обаче ЧСИ да е извършил някое от исканите от
взискателя действия по изпълнението. Молбата реално е оставена без последствие, като след
време, на 26.03.2021г., е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело
поради настъпила перемпция.
Според Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора –
взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките
на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава
на причини, независещи от кредитора.
Прието е с ТР, че погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от
съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за
действие е на съдебния изпълнител.
Прието е също от ВКС, че за прекъсването на погасителната давност определящо е
условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
2
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на
кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по
чл.18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска
изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен
начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена –
чл.426, ал.3 във връзка с чл.129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности
молба на взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява дължимото
според нормата на чл.116, б.“в“ ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не
прекъсва сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане на запори и
възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това
проучване, молбата е редовна – чл.426, ал.4 във вр. с чл.426, ал.2, изр.2 и ал.1 ГПК и ал.1
ГПК и прекъсва давността.
В случая молбата на взискателя за извършване на изпълнителни действия е от
28.11.2019г. и макар по нея да няма произнасяне, нито в следствие на нея да е предприето
принудително изпълнение, съобразно постановките на ТР, тази молба е прекъснала
давността. Не са предприети изпълнителни действия, но няма данни това да е станало по
причина на кредитора. Молбата на взискателя да се приложат нови изпълнителни способи е
достатъчна, за да прекъсне давността. Това е така, защото само ЧСИ може да извършва
изпълнителни действия. Взискателят не може да извършва такива действия, защото няма
власт да ги извършва. Ето защо с подаване на искането до ЧСИ да предприеме действия по
изпълнението, кредиторът е прекъснал давността, независимо, че изпълнение не е било
предприето. Така че давността е прекъсната и на 28.11.2019г.
След прекратяване на изпълнителното дело, по искане на взискателя е било
образувано ново изпълнително дело № 1384/2023г. при същия съдебен изпълнител.
Изпратени са от ЧСИ запорни съобщения на 19.10.2023г. до няколко банки за налагане на
запор върху сметките на ищцата. Запорните съобщения са били връчени на банките и са
произвели действие, т.е. запорите са наложени. С налагане на запорите давността отново е
била прекъсната. Малко по-рано, на 09.10.2023г., е пратено и запорно съобщение до
работодателя на ищцата Болеро ЕООД, с което е наложен запор на трудовото й
възнаграждение. Така давността отново е прекъсната.
На 20.11.2023г. ЧСИ е изпратил съобщение за налагане на възбрана върху имот,
собственост на длъжницата. С налагане на възбраната давността отново е била прекъсната.
При горните факти искът за погасяване на вземанията по давност се явява
неоснователен. Давността за всички вземания е 5-годишната. Тя е започнала да тече в края
на 2015г., но е прекъсната февруари 2018г. чрез налагане на запорите върху сметките. След
това давността е прекъсната през ноември 2019г., с подаване на искането на кредитора до
ЧСИ да извърши редица изпълнителни действия. Действия от страна на ЧСИ не са
извършени, но молбата на кредитора е била достатъчна за прекъсване на давността, защото
кредиторът не може да търпи негативи от бездействието на ЧСИ. После давността е отново
прекъсната през октомври и ноември 2023г., с налагане на запори върху сметките в банки и
възбрана върху имот. Получава се така, че давността тече от края на 2015г. и е била
прекъсвана през 2018г., 2019г. и 2023г., поради което тя не е изтекла /давността е 5-годишна/.
Вземанията не са погасени по давност, поради което искът е неоснователен и
трябва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата трябва да се осъди да заплати на ответника
разноски от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ иска на З. С. З., ЕГН **********, с адрес * против “Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от * за
приемане за установено, че ищцата не дължи на ответника, като погасени по давност,
следните суми: сумата от 2548.56 лева главница по договор за потребителски паричен
кредит от 10.03.2009г., ведно със законната лихва от 12.10.2015г. до изплащане на вземането,
сумата от 1862.05 лева договорна лихва от 15.09.2010г. до 14.03.2014г., сумата от 833.46 лева
мораторна лихва от 16.10.2010г. до 28.09.2015г., сумата от 104.88 лева държавна такса и
сумата от 413.54 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 20.11.2015г. на основание заповед за изпълнение № 3740/13.10.2015г.
по ч.гр.д. № 6607/2015г. и е било образувано изп. дело № 1384/2023г. по описа на ЧСИ *.
ОСЪЖДА З. С. З., ЕГН **********, с адрес * да заплати на “Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от *
сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4