МОТИВИ към Присъда № 25/19.10.2016г. по НЧХД № 376/2016г. по опис на Районен съд -А.:
Предявено е обвинение от частен характер
от Д.Т.Д., ЕГН **********, против подсъдимата Г.Б.Т. – родена на *** ***, ЕГН ********** с адрес: *** и въз основа на
тъжбата е образувано настоящото частно наказателно дело.
Видно от тъжбата, обвинението против
подсъдимата Г.Б.Т. е по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.147, ал.1, предл.2 от НК – за
това, на 10.05.2016 година в град А. преписала на Д.Т.Д., ЕГН **********
извършване на престъпление по чл.194, ал.1 и по чл.206 от НК като твърдяла, че
е откраднал ключове от апартаменти от к-с „***” – к.к С.б., нотариални актове и
адресна книга, както и че е присвоил 220.00 лева, като клеветата е нанесена
публично- в социалната мрежа Фейсбук.
В тъжбата се сочи, че обвинението против
подсъдимаат е по чл.147 ал.1 от НК. Според константната практика на ВС и ВКС
съдът не е обвързан от правната квалификация на деянието, дадена от тъжителя, а
следва сам да квалифицира същото, изхождайки единствено от обстоятелствата,
изложени в тъжбата. Съдът счита, че правната квалификация е по чл.148, ал.1,
т.1, вр.чл.147, ал.1, предл.2 от НК – клевета нанесена публично (в социалната
мрежа Фейсбук) според обстоятелствената част на тъжбата.
В наказателното производство съдът
допусна за съвместно разглеждане 2 граждански иска против подсъдимата всеки с
размер от 5000 лева за неимуществени вреди, емоционален стрес, срам, унижение и
значителни неудобства и за имуществени вреди.
Частният тъжител Д.Д. се явява лични и
поддържа предявеното с тъжбата обвинение срещу подсъдимата по отношение на
деянието, както и предявените граждански искове. Счита, че обвинението е
доказано по категоричен начин и тъжбата следва да се уважи ведно с предявените
граждански искове.
Защитникът
на подсъдимата– Адв.Н., оспорва тъжбата и обвинението повдигнато с нея. Счита,
че Г.Б. не е извършила престъпление „клевета” и следва да бъде постановена
оправдателна присъда, а предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Сочи подробни съображения.
Подсъдимата-редовно
призована , не се явява лично.
Съдът след като съобрази доводите и
становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и
в съвкупност, приема за доказана следната фактическа обстановка:
На 10.05.2016г частния
тъжител посетил Файсбук страницата на комплекс „***“ –С.б. и от нея разбрал, че
на общо събрание на собствениците на жилища ще бъдат зададени въпроси на
управителя на поддържащата комплекса фирма относно невнасянето на осигуровки,
неплащането на сметки за ток и вода , които суми са му предадени на ръка и
относно връщането на ключове от жилища останали в него. Публикацията е
направена на 27.08.2014г, като автор на съобщенията е посочена Г.Ш. (G.S.).
Описаната фактическа
обстановка се формира въз основа на твърденията в жалбата. Доказателства ,
които да я подкрепят не бяха представени.
Съдът не кредитира
представените с тъжбата разпечатки от разговори във Фейсбук по следните
причини: на първо място същите не са събрани със средствата и методите на НПК и
в този смисъл са процесуално недопустими като доказателства в процеса. На
следващо място от посочените писмен материали не може категорично да се
установи от кого изхождат или кой е техният автор, достоверна дата, нито че в
текста им става въпрос именно за частния тъжител.
Престъплението
„клевета” е предвидено в чл.147 от НК. Съгласно ал.1 на този член „който
разгласи позорно обстоятелство за другиго или му препише престъпление се
наказва за клевета”. Субект на престъплението клевета може да бъде всяко
наказателно отговорно лице. Осъществяване на изпълнителното деяние се изразява
в разгласяване на инкриминираните обстоятелства пред повече хора (повече от
един) или на място, което позволява обстоятелствата да бъдат възприети от
повече хора. За да е налице клевета е необходимо от обективна страна
разгласяването на позорни обстоятелства за другиму или да се препише
престъпление с цел да повлияят отрицателно на обществената оценка, която това
лице получава в средата, в която живее или работи. За да е налице съставомерно
деяние по чл.147 от НК разгласените факти или обстоятелства освен опозоряващи
трябва да бъдат и неистински. Следва да се посочи, че за съставомерността на
деянието по чл.147, ал.1 от НК не е необходимо да се установява дали честта и
достойнството на оклеветения са засегнати. Вината на подсъдимия по чл.147, ал.1
от НК следва да се определи въз основа на съзнанието, което е имал за
обективните елементи на деянието, когато е разгласил неверни позорни
обстоятелства и е преписал престъпление, за което се знае, че не е извършено.
При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват
позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва
престъпление, което не е извършил. В тъжбата се твърди, че подсъдимата е
разгласила визираните позорни обстоятелства публично- в социалната мрежа
Фейсбук, като по този начин те са станали достояние на всички потребители от
групата.
Видно
от тъжбата, в същата се сочи, че лице именуващо се като Г.Ш. (G.S.) е
публикувало на страницата на комплекс „***“ информация, че на предстоящо общо
събрание на собствениците на жилища ще бъдат зададени въпроси на управителя на
поддържащата комплекса фирма относно невнасянето на осигуровки, неплащането на
сметки за ток и вода , които суми са му предадени на ръка. В постовете на
страницата се твърдяло също така,че управителят на обслужващата фирма е
задържал в себе си ключове и нотариални актове на апартаменти от комплекса.
Тъжителят Д.Д. видял тази информация и се почувствал засегнат.
Съдът
, в настоящия си състав счита, че не беше доказана твърдяната дата на
престъплението. Ако се доверим на представените копия от съобщения (макар и
процесуално недопустими като доказателствено средство) същите са публикувани на
27.08.2014. не бяха представени
доказателства по делото поради каква причина или съществуващи пречки частния
тъжител е узнал за тях две години по –късно. С оглед на факта,че не бяха
ангажирани обективни доказателства относно датата на деянието съдът, счита че
същата остана недоказана.
Съдът счита, че от
приложените по делото доказателства основният състав на чл.147, ал.1 НК не се
доказа по следните съображения, на първо място както вече беше обсъдено по
–нагоре в настоящото изложение приложените от частния тъжител разпечатки от
разговори във Фейсбук са процесуално недопустими , т.к. не са събрани със
средствата и методите на НПК. Съдът няма как да кредитира такова едно
доказателство, за което обективно не може да бъде установена дата и място на
издаване и най-вече неговият автор. Поради тази причина съдът не може да
кредитира доказателствата и обвинението остава недоказано по своите обективни и
субективни признаци.
Недоказано
остана и авторството на деянието. Видно от приложените разпечатки същите
изхождат от лице наименуващо се G.S.. По делото не бяха ангажирани доказателства
за идентичността на това лице с подсъдимата Г.Т.. Нещо повече само въз основа
на твърденията на частния тъжител , че публикациите са написани от подсъдимата,
съдът няма как да постанови осъдителна присъда без нито едно доказателство, че
именно Г.Т. е автор на написаното.
Недоказано по делото остана
и качеството на частния тъжител на „пострадал“ от твърдяното престъпление. В
цитираните постове се визира „управител на бивша обслужваща фирма“. В поста ,
публикуван от G.S. (стр.7-8) никъде не се споменава името на частния тъжител. По
делото беше доказано чрез представените
на стр.24-28 фактури, че „П.М. БГ“ ООД е имал сключен договор за управление. Не
става ясно с кое дружество е сключен договорът, какъв е предмета на договора
(управление на каква собственост), като съконтрахент е посочен единствено Л.В.Т..
Следователно по същество съдът счита, че не беше доказано, че посочените
публикации са насочени към Д. (макар последния да твърди, че се чувства
засегнат).
От
събраните по делото доказателства съдът приема, че в процеса на доказване не
беше доказан и умисъл – пряк или евентуален у подсъдимата за извършване на
клевета по отношение на тъжителя. Клеветническите твърдения със съдържанието,
очертано в чл.147 ал.1 от НК, могат да бъдат разпространявани само умишлено при
пряк или евентуален умисъл.
От
всичко до тук изложено съдът прави извода, че в хода на съдебното следствие не
се доказа основния състав на престъплението по чл.147, ал.1 НК, а следователно
отпада и необходимостта да се коментира липсата / наличието на квалифициращите
признаци по чл.148, ал.1, т.1 НК.
Поради липса на състав на извършено
престъпление съдът призна подсъдимата за невиновна и я оправда изцяло по
повдигнатото обвинение.
Относно
предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата
на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Деликтната отговорност на определено лице възниква при кумулативното
наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, вреда, вина и
причинна връзка между поведението и настъпилите вреди. В случая от събраните по
делото доказателства не се установи, че е налице първото и основно изискване за
възникване на отговорност за заплащане на обезщетение за настъпили вреди, а
именно – деликт. Тъй като не е извършено престъпление, не може да бъде
ангажирана и съответната гражданска
отговорност за причинени на тъжителя неимуществени вреди вследствие на това
твърдяно от него деяние. По изложените съображения, съдът намира, че
предявените искове са неоснователни. Разгледани по същество те останаха и
недоказани поради което съдът ги отхвърли.
Относно
разноските:
Съдът
констатира разноски в размер на 600лева направени от подсъдимата за защита,
който следва да бъдат заплатени от частния тъжител.
Водим от горните
мотиви, съдът обяви присъдата.
Районен
съдия…………………